Ирландско, твърде ирландско

Полуледниковата епоха, която ни се случва вече няколко седмици навън явно ме карат да си мисля за затоплящи субстанции не само за физическата обвивка, но и за менталната конструкция. Та вероятно затова си припомних лавината от реклами на уиски по време на коледно-новогодишните празници. Първото, което ми направи впечатление беше масираната комерсиална атака на марките от сектора, каквато не помня да сме имали в последните години; второ, традиционният участник - "Johnnie Walker" като никога доста чезнеше в шума на "колегите", въпреки поредния си надъхващ спот, за който вдигам палец нависоко, и, трето, ирландският произход на напитките очевидно вече надделява над шотландското. Помня времето, когато новоприетият в лоното на свободния пазар българин си знаеше, че по-добро (разбирай скъпо и престижно) от "Джони" няма и чат-пат замазваше положението с "Teacher's" или "Grand's", или пък с тяхното оригинално "менте" "100 pipes", примерно. Абе, важното беше бутилката да не може да се търкаля. Мисълтта ми е, че дълги години след началото на прехода в БГ все още върлуваше треската, че уискито трябва да е "шотландско" (което звучи като стереотипите от последния ТВ клип на "Загорка";-)!), за да говорим, че изобщо е "уиски". Което показва, че в годините преди 10 ноември комуникацията и ограниченият достъп до кохлибарената напитка е свършила добра работа на брандовете от страната на мъжките полички, докато в световен мащаб двете непримирими дъждовни земи - Ирландия и Шотландия са водели епични битки за сърцата и бюджета на потребителя. Рано или късно това съперничество трябваше да достигне и нашия пазар. Далеч съм от идеята, че това е станало тия дни, то всъщност продължава вече близо десетина години, но в сектор, в който вкусът е от изключително значение и има бясна конкуренция от сектора на ракийте, особено зимата, ирландските брандове успяха да обърнат нещата в своя полза. Данните, които по едно време ми минаха през ръцете, сочеха, че ирландските уискита уверено завладват душите на младите хора у нас. Това е що се отнася до вкуса, но ако вземем комуникацията, "Jameson", "Bushmills" и Co. превземат територии с помощта на хумора (като инструмент) и по-неангажиращи послания (като позициониране) - приятелство, инат, чисто забавление. Последното, поне според мен, доста се харесва на таргета, тъй като "шотландците" прекалено много наблягаха на сериозните теми и на произхода си, а вече всеки знае кой откъде идва. Така например, ако някой гледа спота на "Johnnie" без финалния кадър, няма и да разбере кой му казва, че е време за постижения и изпълнение на мечти.

Къде е мястото на "българския" им събрат - "Black Ram" в цялата картинка? Ами, никъде. Въпреки че никъде никой не ни казва, че тази марка има връзка с България, то и никой никъде не ни казва откъде идва напитката. Видимата прилика на рекламите на "Ram"-а с тези на "Tullamore Dew" и с някои на "Jameson" отпреди 2-3 години, вероятно идва да ни създаде асоциации с Ирландия, но кому е нужно това, когато всеки е чул поне, че това е марка на български производител и единственото й предимство в този сектор е ниската цена. Също така, надали има по-нехващаща декиш легенда от измислената такава - в нашия казус - това е легендата за някакъв си овен, че на всичкото отгоре тя трябва да ни създаде усещане за традиция. В кое, в производството на уиски в България ли? Най-малкото странна концепция!? То е ясно, че въпросният производител си е направил сметката каква му е далаверата да лансира толкоз години уиски, което може по субстанция да е ирландско, но по душа няма как да е каквото и да било, и най-вероятно си има своите почитатели, но на фона на комуникационната политика на автентичните си "колеги", аз поне не разбирам защо трябва да си хаби бюджета за телевизия, предавайки послания, които никой няма да възприеме. Като че ли ракиеният пазар е мястото, където собственикът на марката би следвало да дава повече от себе си за по-разумни резултати.

Подточка "В"

Поради неочаквания за мен интерес към един пост в този блог от преди 20-тина дни, посветен на опаковка от яйца, реших да направя темата с продължение. Всъщност е нещо като доуточнение, отколкото опровержение; коментарите към материала ме задължават да дам някакво официално становище, тъй като за разлика от полуграмотните и злобни "анонимки", които получих, аз държа да покажа отговорност за думите си и поради това не си крия името и фейса. Изказвания в стил "БГ Мама" не заслужват внимание като цяло, но да речем, че днес съм имал повече време и със сигурност повече уважение към тези, които си правят труда да четат написаното от мен.

Първо, като отговор на колегата от "Маркетинг Локал"-а, заявявам, че написаното от мен в началото, че марката на пакета е "Бенетон", а не действителното и очевидно наименование "Венетон", е изцяло грешка от небрежност. Но тази грешка е "вярна" в известна степен, тъй като аз уж съм нормален потребител, а пък ми е направило впечатление сходството в имената! Нали (уж) целта била да се различаваш с нещо на пазара!?

Второ, проведената от мен проверка в онлайн базата-данни на Патентно ведомство (просто ей така от любопитство) показа, че в БГ няма регистрирана такава марка нито с "В", нито с "Б", нито на латиница, нито пък на кирилица. Да не говорим, че има езици, при които разликата между двете съгласни е почти нулева. Което от своя страна показва, че не е никаква търговска марка, а мениджмънтът на фирмата явно толкоз си разбира от работата. ОК, това е името на производителя, но и то самото е бранд и следва да бъде обмислено. В нормалните компании, които съм убеден, че са много по-далеч назапад от Перник, името на марката се мисли дълго и напоително, за да се постигне положителен краен ефект и да се избегнат "недоразумения" като обсъжданото. Тук е мястото да подчертая, че продуктът - демек яйцата на раздора;-) - са наистина с добро качество, макар претенциите да са от "свободни" кокошки да са направили "особено" впечатление и на една колежка още преди две години (вж. блога Smiling).

  

Използвам времето и място да се защитя с някои доказателства, както би следвало да се прави. Мисля си, че става ясно от предходния пост, че основният ми акцент попада върху липсата на креативност, а не върху качеството на нечии яйца сами по себе си. Затова посочвам на критикарите (не критиците, моля!), че творчество в така скъпоценното им име наистина няма. Освен, че в Google излиза ЕТ "Венетон-Антон Петров", което е ЮЛ, занимаващо се с ремонти и изграждане на ел. инсталации, срещаме и това нещо на картинката в ляво. Някак си не мога да се абстрахирам от факта, че фирмата е за (детски) дрехи, а пък и логото е доста разноцветно! На всичкото отгоре информацията качена на сайта www.bulborsa.com е една анотация за дейността на въпросната фирма, където данните за двете вече споменати ЮЛ е объркана - хем е ЕТ "Венетон - Венета Петрова", хем е ЕТ "Венетон - Антон Петров"?! Значи все пак не съм единственият, който има проблем с наименованията, а ще по-малко с изнасянето на проблема пред публика!

На рекламата не й е пресъхнал кладенеца

Голото си е голо и хубавото си е хубаво, две мнения няма! Наскоро попаднах на една публикация (поредната), в която се твърдеше, че сексът - разбирай еротиката - продава. Основната аргументация за това "откритие" е, че голотията създава добро настроение и позитивни асоциации към продукта. И марката, естествено. Сигурно като редови потребител ще се съглася. Че на кой (особено мъж) му е неприятно да се наслади на малко плът в рекламния клип, на оскъдно облечена миска на билборд на някое натоварено кръстовище или пък при промоциия на живо, където атрактивни момичета с къси поли раздават рекламни материали или пък дават мостри на храни и напитки на аванта! 

Изобразеният тук бус, който сам по себе си не е свръх "еротичен", ме наведе на някои мисли. Въпреки че учените глави са препотвърдили хипотезата за продаващия секс, все пак остава въпросът с главно "В" дали продава всичко и ако не, тогава какво точно продава? Така например, едно друго изследване, което ми мина през ръцете, показа, че марката водка "Флирт" е отлично разпозната сред потребителите и то тези от основната й таргет група, но имиджът й е все така на пошла и дори некачествена марка. Нима години наред въпросният бранд целенасочено се заиграваше чрез името си с дългокраки каки и еротични фантазии, за да стигне до този резултат? Едва ли. Фен съм на комуникацията им, макар да попадам в групата на отказващите да купуват тази водка, но закачката им не ме отвежда по-далеч от "евтиното", което срещаме и в лафа "Това чукане чаках" или "На сватята още не й е пресъхнал кладенеца". Картинката, лепната на този бус горе е, може би, пример къде еротиката е подходяща - при майсторите. Слоганът и името на фирмата са една също такава заигравка с жаргона и поговорките на тази професия. Мен цялата връзка с мацката, чийто задник се пада над главата й, и гама лепила, тераколи и пр. малко ми бяга, но тук отчитам, че не сам цел на посланието. Това, което ме накара да се загледам обаче е поредното преекспоатиране на секса и по-точно, че очевидно за него е по-удобно да се говори, а не да се прави. Дори от комуникационните мозъци, които стоят зад подобни визии и цели кампании, и които много се надъхват от популярни изследвания, чиито резултати показват, че с чифт цици печалбите са гарантирани. Според скромното ми мнение, единстевеното условие, което трябва да се поставя е образът да не отвлича вниманието от продукта, от неговите ползи и от марката, която му е лепната. Историята неведнъж е показала, че дори едно по-ярко червило или чифт обувки са давали именно този негативен ефект, а какво да кажем за другото. А ако някой иска да си налива парите в голотия, по-добре да помисли дали е подходяща да това, което предлага или още по-добре - да инвестира във филми за възрастни. Сметката е проста, както ни казват психолозите и ежедневния опит - ще не ще, един мъж (потребител) ще гледа природните дадености на една надарена дама (реклама), а не очите й (уникалното предложение за продажба), а пък ако има забивка за една нощ (поне някакво внимание към цялостното послание) - най-вероятно няма да й помни името.

Кокошката или името

Реших, че фаталната според маите и "само" мрачната според икономистите 2012-та година може да започне с въпроса "кое е възникнало най-първо - кокошката или яйцето?". Това е нещо като "кое е било първо - икономическият подем или кризата", но не с този оттенък на меркантилност. Казусът, на който попаднах наскоро е тази опаковка от 6 първокачествени яйца, носеща гордото име "Бенетон". В побългарен превод би значело "добър тон", но оттук се отваря и философският въпрос какво е "доброто" или оригиналното едни яйца да са кръстени на една от най-известните модни марки? И което е по-важно - скандални. Хитовите й принтове от края на току-що превалилата година потвърдиха фактите, че мениджмънта на империята на чичо Лучано остава вярна на заложеното в ДНК-то й бунтарство. И чат-пат светът осъмва с провокативни образи и политически/социално "некоректни" подмятания. Търсейки връзка между пакет яйца (продукт от първа необходимост) и най-добрата компания за производство на цветни пуловери (стока от не чак такава спешна нужда), реших, че най-малкото общо кратно между тях е свободата. В първия случай, този на модата, това е свободата на изказа и на посланията, които трудно слагаме в графата "търговски", а във втория случай - това са освободените от кокошия карцер и от данъци;-) пернати, които дават и по-хубави яйца. Е, както се пееше в един поп-фолк хит от недлечното минало "за кокошка няма прошка", защото и последната е част от менюто, но във въпросната опаковка думата "свобода" е с особен акцент. Само че погледнато от друга гледна точка, собственикът на марката чисто и просто е заел (с пълния размах на свободата) едно име наготово, заради познатостта му, без да е имал предвид моите разсъждения, а само простия факт, че това име не е патентовано за категорията на яйцата и пилешките продукти. Тук поне е ясно, макар и парадоксално, че пуловерът е преди яйцата, а за българския предприемач - кражбата е преди креативността.     

Резервен план

Не знам дали принципно аз много съм дребнав по отношение на рекламите или конкурентната битка на бирите у нас кара производителите да измислят странни обрати в представянето си. Сигурен съм, че това е бизнес с добри продажби дори и в това, което наричаме "криза", но явно лайтмотивът тази година е преодоляване на сезонността в употребата на продукта и съответното продължаване на живота му поне до края на есенното издание на Шампионската лига и на българския футболен шампионат (който, въпреки опърпаността си, също поема не малко биричка). В тази връзка виждаме, че позабравената в последните години от локалните марки тъмна версия на пивото отново видя бял свят, тъй като очевидно те [пивоварите] не искат да се дават лесно на зимни монополисти като ракията и червеното винце. 

И "Ариана" и "Каменица" активно се представят понастоящем с такива варианти, но какво се случи със "Загорка"? Да, ясно е, че да се бориш с вече установена конкуренция в тази ниша не е препоръчително да става посредством челен сблъсък, нито пък с някакъв безумен криейтив. Но (винаги има една "но", тъй като иначе няма да сме обективни коментатори!) да промениш перцепцията на консервативен пазар като българския е - най-меко казано - амбициозно! Колкото пъти гледам телевизионния спот и колкото и да чета брошурките из кръчмите, все това си мисля - "перфектна реклама и перфектна активност, ама на какво е!?". Претендирам да съм сериозен познавач поне на теорията на брандинга и поне малко да разбирам от биричка и поради това като събера 2 и 2, нещо не ми се получава 4. Синергията, която колегите от "Хайнекен" искат да постигнат с "Резерва 2011" нещо не ми се връзва, а вероятно след толкова огромен обем разходи и усилия по кампанията и на тях няма да им се получи. Убеден съм, че и мозъците, стоящи зад тази маркетингова атака са чували, че най-трудното упражнение в управлението на който и да е бранд е неговото разширение отвъд установената му дейност и продукция. Съответно най-комичните провали в историята на маркетинговата практика идват именно от опитите марката да стане нещо, което не е.

Да започнем коментара от идеята и то в определен ред. Първо, продуктът очевидно е тъмна бира (т.е. не е чудо невиждано), но тя отива отвъд точката-на-паритет с другите сходни продукти на пазара, тъй като е с плодов вкус (това се разбира с опитването и от брошурките). След това имаме комуникация абсолютно взаимствана от рекламите на скъпи ракии, вино и/или на коняк. Въпросът ми е защо?

Ето и нещо повече за рекламата. Погледнато с очите на семиотиката имаме две игри на означаване - едната е с времето, другата е с маркерите на продукта. Първите кадри ни показват години в бъдещето (2017, 2016 и 2015 г.), прашни бутилки на поставка за вино и на всичкото отгоре камерата прави едва забележимо движение отдясно наляво, което е идеален ефект да покажеш как се връщаш във времето (защото за нас пишещите отляво надясно възприятието ни за протичане на време върви по същия начин). ОК, имаме бутилки от бъдещето, което може би значи, че този модел бира ще е наложен продукт в не толкова отдалеченото бъдеще. Само че пиещият бира е по-първичен потребител и я иска тук и сега, а в същото време войс-овърът ни казва, че можем да я опитаме "само този сезон", което отрича "бъдещността" на този иначе "нов" продукт. После идва ред на самия продукт. Бира в чаша за вино, стелажи като в изба, име взаимствано от винения жаргон и вкус на боровинки!? Сорри, но в този случай "Резерва" ми звучи като "отпадък".   

Оттук следва извода, че няма как комуникацията да предава синхронизирано и еднозначно послание. Със сигурност доста хора ще си вземат една "Резерва", за да видят какво е това чудо, но шансовете на една плодово-овкусена бира да оцелее на пазар, който обича плътен и силен традиционен вкус са малки, да не кажа и никакви. Да не забравяме също, че бирата е питие с "народен" характер, а да правиш едва ли не лимитирана серия, която да изглежда поне, че не е за всеки, означава, че подценяваш реалността или поне се пробваш да я предизвикаш.

Доброто старо клипче

То и с дрехите е така - като нямаш нищо ново за обличане, поровиш поровиш по-надълбоко в гардероба и изваждаш добре познатите и изпитани от опита одежди! Важното е да се спазва посланието, макар и да е извън модата в дадения момент. Не ми харесва в два поредни поста да коментирам едно и също нещо, особено кофти практика като "copy-paste" триковете, нито пък искам да се представям като критик на комерсиалната комуникация в родния ефир, но се налага. Поводът е поредният, при това закъснял и със сигурност не последен, опит на "Каменица" не да хванат, а да догонят ретро тренда в своята категория.

Явно от все така блъскащата ни криза има няколко важни последствия. Първото е, че на никой не му се мислят нови идеи и подходи за комуникация, защото се залага на сигурното и изпитаното, а второто е, че по-сигурно и изпитано от това, дето е в паницата на конкурента, няма (т.е. здраве му кажи!). Е, също така е ясно е като бял ден, че и сезонът на студената биричка изтече и сега ще следват атака след атака, за да се пребори нарастващия пазарен дял на ракията и червеното винце поне по време на някой и друг футболен мач. 

Както без проблем се вижда, незабравимият и неотменен код на ретро-дрехите и поведението, чрез които да се покаже традицията и опита на производителя и марката в определен сектор е повече от отлично спазен. Но успехът и разпознаваемостта на иновативното клипче на "Шуменско" от тази пролет правят идеята на "Каменица" направо безсмислена. И това го поставям отделно от тежката миризма на "творчески" анализ, адаптация, преосмисляне и пр. аналози и други мили думи заместващи термина плагиатство. Допълнително прави впечатление, че докато преиграването на актьорите в спота на "Шуменко" е търсен ефект, то в този на "Каменица" е доста бутафорен и направо утвърждава впечатлението (не много умно замислено), че правят бира и свят за мъже, където жените са излишни и стоят наоколо като мебели (сякаш те не пият бира!!). Музиката пък издава и друга слабост - че и този клип е като онзи - с тъпата история за едно пиано, съпътстващ нашумялото от миналата година диско парче. 

Всичко дотук щеше някак да е в "реда" на нещата, тъй като видяхме как "Загорка" рециклира вече реализирани идеи (дори и да са собствени в някакъв смисъл), ако цялата тази стилистика не беше до болка позната. Третата реклама тук - на Estrella Damn ми беше, поне до сега, сред любимите, но се оказва, че рекламните производители също са я гледали и хич не им се е отдало да избягат от типа "преди-сега" или "дай да го вземем това същото", с които така успешно се продават лекарства и прах за пране.

Личното ми опасение е, че просто не знам какво да казвам на студентите за успехите или особеностите на българските реклами, защото нищо "българско и родно" не им е останало. Оригиналност пък хич. Въпреки това, за мен тактически отлично реализираният ход на "Шуменско"-то и тяхната репрезентация на "социалната мрежа" остава гвоздей на програмата за тази година, не защото първи са "преосмислили" черно-бялата стилистика и търсят впечатление за традиция, а поради факта, че са я използвали този пакет от предимно визуален език, за да се закачат за една вълна (при това несвързана с особеностите на продукта), която ще ги изведе с крачка по-близо до търсената аудитория. Наздраве!

Следата на сянката

                                                 

Вярно е, че сянката е нещо, към което човек е не само прикачен, но и направо пристрастен. Няма мърдане от нея. Дори чат-пат се плашим от нейното "присъствие", което не винаги е породено от страх, както е видно от примерчетата с различни "идеи" за принт комуникация. Последната кампания на "Тотал" ми припомни колко много сенки са ми се мяркали пред очите. Ако щете, дори до момента, до който не направих фотото на този билборд на Цариградско, все си мислех, че това е раклама на банка. Пълен хаос беше настъпил във възприятията ми, тъй като все ги зяпах тия сенки без да се досетя да погледна за какво/кого иска да ми говори посланието. Проблемчето е, че тази точно визуална фигура може да се ползва за който и продукт да се сетите, но успехът й намалява със страшна сила с повишаване на  употребата й. В примерите тя се използва за все едно и също нещо - да изобрази "повече" и "по-голямо". С две думи, все далаверки, които компаниите зад тези комуникации искат да ни обещаят.

Да направиш от мухата слон се оказва също не така сложно. В небезизвестния рокерски филм, в който всенародният любимец "чичо Чарли" Шийн е ченге под приктие - "Следата на сянката" имаше един индианец, който му казваше да не си оставя сянката никъде, защо така ще си изгуби душата. Е нашите рекамисти гледат да си я пазят и час по час да я показват на публиката. Тук не искам да се конкурирам с рубриката "Copy-paste" на списанието "Signcafe", но всеки повод и всяко време е добро за да се посочат порочните практики и да се обърне внимание на клиентите какво им се продава като идеи. Ще ми се да наблегна някак си на "продавам".