Brand Storage

Подточка "В"

2012-01-21T04:20:00.000-08:00

Поради неочаквания за мен интерес към един пост в този блог от преди 20-тина дни, посветен на опаковка от яйца, реших да направя темата с продължение. Всъщност е нещо като доуточнение, отколкото опровержение; коментарите към материала ме задължават да дам някакво официално становище, тъй като за разлика от полуграмотните и злобни "анонимки", които получих, аз държа да покажа отговорност за думите си и поради това не си крия името и фейса. Изказвания в стил "БГ Мама" не заслужват внимание като цяло, но да речем, че днес съм имал повече време и със сигурност повече уважение към тези, които си правят труда да четат написаното от мен.

Първо, като отговор на колегата от "Маркетинг Локал"-а, заявявам, че написаното от мен в началото, че марката на пакета е "Бенетон", а не действителното и очевидно наименование "Венетон", е изцяло грешка от небрежност. Но тази грешка е "вярна" в известна степен, тъй като аз уж съм нормален потребител, а пък ми е направило впечатление сходството в имената! Нали (уж) целта била да се различаваш с нещо на пазара!?

Второ, проведената от мен проверка в онлайн базата-данни на Патентно ведомство (просто ей така от любопитство) показа, че в БГ няма регистрирана такава марка нито с "В", нито с "Б", нито на латиница, нито пък на кирилица. Да не говорим, че има езици, при които разликата между двете съгласни е почти нулева. Което от своя страна показва, че не е никаква търговска марка, а мениджмънтът на фирмата явно толкоз си разбира от работата. ОК, това е името на производителя, но и то самото е бранд и следва да бъде обмислено. В нормалните компании, които съм убеден, че са много по-далеч назапад от Перник, името на марката се мисли дълго и напоително, за да се постигне положителен краен ефект и да се избегнат "недоразумения" като обсъжданото. Тук е мястото да подчертая, че продуктът - демек яйцата на раздора;-) - са наистина с добро качество, макар претенциите да са от "свободни" кокошки да са направили "особено" впечатление и на една колежка още преди две години (вж. блога Smiling).

Използвам времето и място да се защитя с някои доказателства, както би следвало да се прави. Мисля си, че става ясно от предходния пост, че основният ми акцент попада върху липсата на креативност, а не върху качеството на нечии яйца сами по себе си. Затова посочвам на критикарите (не критиците, моля!), че творчество в така скъпоценното им име наистина няма. Освен, че в Google излиза ЕТ "Венетон-Антон Петров", което е ЮЛ, занимаващо се с ремонти и изграждане на ел. инсталации, срещаме и това нещо на картинката в ляво. Някак си не мога да се абстрахирам от факта, че фирмата е за (детски) дрехи, а пък и логото е доста разноцветно! На всичкото отгоре информацията качена на сайта www.bulborsa.com е една анотация за дейността на въпросната фирма, където данните за двете вече споменати ЮЛ е объркана - хем е ЕТ "Венетон - Венета Петрова", хем е ЕТ "Венетон - Антон Петров"?! Значи все пак не съм единственият, който има проблем с наименованията, а ще по-малко с изнасянето на проблема пред публика!

На рекламата не й е пресъхнал кладенеца

2012-01-08T06:36:00.000-08:00

Голото си е голо и хубавото си е хубаво, две мнения няма! Наскоро попаднах на една публикация (поредната), в която се твърдеше, че сексът - разбирай еротиката - продава. Основната аргументация за това "откритие" е, че голотията създава добро настроение и позитивни асоциации към продукта. И марката, естествено. Сигурно като редови потребител ще се съглася. Че на кой (особено мъж) му е неприятно да се наслади на малко плът в рекламния клип, на оскъдно облечена миска на билборд на някое натоварено кръстовище или пък при промоциия на живо, където атрактивни момичета с къси поли раздават рекламни материали или пък дават мостри на храни и напитки на аванта!

Изобразеният тук бус, който сам по себе си не е свръх "еротичен", ме наведе на някои мисли. Въпреки че учените глави са препотвърдили хипотезата за продаващия секс, все пак остава въпросът с главно "В" дали продава всичко и ако не, тогава какво точно продава? Така например, едно друго изследване, което ми мина през ръцете, показа, че марката водка "Флирт" е отлично разпозната сред потребителите и то тези от основната й таргет група, но имиджът й е все така на пошла и дори некачествена марка. Нима години наред въпросният бранд целенасочено се заиграваше чрез името си с дългокраки каки и еротични фантазии, за да стигне до този резултат? Едва ли. Фен съм на комуникацията им, макар да попадам в групата на отказващите да купуват тази водка, но закачката им не ме отвежда по-далеч от "евтиното", което срещаме и в лафа "Това чукане чаках" или "На сватята още не й е пресъхнал кладенеца". Картинката, лепната на този бус горе е, може би, пример къде еротиката е подходяща - при майсторите. Слоганът и името на фирмата са една също такава заигравка с жаргона и поговорките на тази професия. Мен цялата връзка с мацката, чийто задник се пада над главата й, и гама лепила, тераколи и пр. малко ми бяга, но тук отчитам, че не сам цел на посланието. Това, което ме накара да се загледам обаче е поредното преекспоатиране на секса и по-точно, че очевидно за него е по-удобно да се говори, а не да се прави. Дори от комуникационните мозъци, които стоят зад подобни визии и цели кампании, и които много се надъхват от популярни изследвания, чиито резултати показват, че с чифт цици печалбите са гарантирани. Според скромното ми мнение, единстевеното условие, което трябва да се поставя е образът да не отвлича вниманието от продукта, от неговите ползи и от марката, която му е лепната. Историята неведнъж е показала, че дори едно по-ярко червило или чифт обувки са давали именно този негативен ефект, а какво да кажем за другото. А ако някой иска да си налива парите в голотия, по-добре да помисли дали е подходяща да това, което предлага или още по-добре - да инвестира във филми за възрастни. Сметката е проста, както ни казват психолозите и ежедневния опит - ще не ще, един мъж (потребител) ще гледа природните дадености на една надарена дама (реклама), а не очите й (уникалното предложение за продажба), а пък ако има забивка за една нощ (поне някакво внимание към цялостното послание) - най-вероятно няма да й помни името.

Кокошката или името

2012-01-04T03:29:00.000-08:00

Реших, че фаталната според маите и "само" мрачната според икономистите 2012-та година може да започне с въпроса "кое е възникнало най-първо - кокошката или яйцето?". Това е нещо като "кое е било първо - икономическият подем или кризата", но не с този оттенък на меркантилност. Казусът, на който попаднах наскоро е тази опаковка от 6 първокачествени яйца, носеща гордото име "Бенетон". В побългарен превод би значело "добър тон", но оттук се отваря и философският въпрос какво е "доброто" или оригиналното едни яйца да са кръстени на една от най-известните модни марки? И което е по-важно - скандални. Хитовите й принтове от края на току-що превалилата година потвърдиха фактите, че мениджмънта на империята на чичо Лучано остава вярна на заложеното в ДНК-то й бунтарство. И чат-пат светът осъмва с провокативни образи и политически/социално "некоректни" подмятания. Търсейки връзка между пакет яйца (продукт от първа необходимост) и най-добрата компания за производство на цветни пуловери (стока от не чак такава спешна нужда), реших, че най-малкото общо кратно между тях е свободата. В първия случай, този на модата, това е свободата на изказа и на посланията, които трудно слагаме в графата "търговски", а във втория случай - това са освободените от кокошия карцер и от данъци;-) пернати, които дават и по-хубави яйца. Е, както се пееше в един поп-фолк хит от недлечното минало "за кокошка няма прошка", защото и последната е част от менюто, но във въпросната опаковка думата "свобода" е с особен акцент. Само че погледнато от друга гледна точка, собственикът на марката чисто и просто е заел (с пълния размах на свободата) едно име наготово, заради познатостта му, без да е имал предвид моите разсъждения, а само простия факт, че това име не е патентовано за категорията на яйцата и пилешките продукти. Тук поне е ясно, макар и парадоксално, че пуловерът е преди яйцата, а за българския предприемач - кражбата е преди креативността.

Резервен план

2011-11-29T02:55:00.001-08:00

Не знам дали принципно аз много съм дребнав по отношение на рекламите или конкурентната битка на бирите у нас кара производителите да измислят странни обрати в представянето си. Сигурен съм, че това е бизнес с добри продажби дори и в това, което наричаме "криза", но явно лайтмотивът тази година е преодоляване на сезонността в употребата на продукта и съответното продължаване на живота му поне до края на есенното издание на Шампионската лига и на българския футболен шампионат (който, въпреки опърпаността си, също поема не малко биричка). В тази връзка виждаме, че позабравената в последните години от локалните марки тъмна версия на пивото отново видя бял свят, тъй като очевидно те [пивоварите] не искат да се дават лесно на зимни монополисти като ракията и червеното винце.

И "Ариана" и "Каменица" активно се представят понастоящем с такива варианти, но какво се случи със "Загорка"? Да, ясно е, че да се бориш с вече установена конкуренция в тази ниша не е препоръчително да става посредством челен сблъсък, нито пък с някакъв безумен криейтив. Но (винаги има една "но", тъй като иначе няма да сме обективни коментатори!) да промениш перцепцията на консервативен пазар като българския е - най-меко казано - амбициозно! Колкото пъти гледам телевизионния спот и колкото и да чета брошурките из кръчмите, все това си мисля - "перфектна реклама и перфектна активност, ама на какво е!?". Претендирам да съм сериозен познавач поне на теорията на брандинга и поне малко да разбирам от биричка и поради това като събера 2 и 2, нещо не ми се получава 4. Синергията, която колегите от "Хайнекен" искат да постигнат с "Резерва 2011" нещо не ми се връзва, а вероятно след толкова огромен обем разходи и усилия по кампанията и на тях няма да им се получи. Убеден съм, че и мозъците, стоящи зад тази маркетингова атака са чували, че най-трудното упражнение в управлението на който и да е бранд е неговото разширение отвъд установената му дейност и продукция. Съответно най-комичните провали в историята на маркетинговата практика идват именно от опитите марката да стане нещо, което не е.

Да започнем коментара от идеята и то в определен ред. Първо, продуктът очевидно е тъмна бира (т.е. не е чудо невиждано), но тя отива отвъд точката-на-паритет с другите сходни продукти на пазара, тъй като е с плодов вкус (това се разбира с опитването и от брошурките). След това имаме комуникация абсолютно взаимствана от рекламите на скъпи ракии, вино и/или на коняк. Въпросът ми е защо?

Ето и нещо повече за рекламата. Погледнато с очите на семиотиката имаме две игри на означаване - едната е с времето, другата е с маркерите на продукта. Първите кадри ни показват години в бъдещето (2017, 2016 и 2015 г.), прашни бутилки на поставка за вино и на всичкото отгоре камерата прави едва забележимо движение отдясно наляво, което е идеален ефект да покажеш как се връщаш във времето (защото за нас пишещите отляво надясно възприятието ни за протичане на време върви по същия начин). ОК, имаме бутилки от бъдещето, което може би значи, че този модел бира ще е наложен продукт в не толкова отдалеченото бъдеще. Само че пиещият бира е по-първичен потребител и я иска тук и сега, а в същото време войс-овърът ни казва, че можем да я опитаме "само този сезон", което отрича "бъдещността" на този иначе "нов" продукт. После идва ред на самия продукт. Бира в чаша за вино, стелажи като в изба, име взаимствано от винения жаргон и вкус на боровинки!? Сорри, но в този случай "Резерва" ми звучи като "отпадък".

Оттук следва извода, че няма как комуникацията да предава синхронизирано и еднозначно послание. Със сигурност доста хора ще си вземат една "Резерва", за да видят какво е това чудо, но шансовете на една плодово-овкусена бира да оцелее на пазар, който обича плътен и силен традиционен вкус са малки, да не кажа и никакви. Да не забравяме също, че бирата е питие с "народен" характер, а да правиш едва ли не лимитирана серия, която да изглежда поне, че не е за всеки, означава, че подценяваш реалността или поне се пробваш да я предизвикаш.

Доброто старо клипче

2011-10-17T06:35:00.000-07:00

То и с дрехите е така - като нямаш нищо ново за обличане, поровиш поровиш по-надълбоко в гардероба и изваждаш добре познатите и изпитани от опита одежди! Важното е да се спазва посланието, макар и да е извън модата в дадения момент. Не ми харесва в два поредни поста да коментирам едно и също нещо, особено кофти практика като "copy-paste" триковете, нито пък искам да се представям като критик на комерсиалната комуникация в родния ефир, но се налага. Поводът е поредният, при това закъснял и със сигурност не последен, опит на "Каменица" не да хванат, а да догонят ретро тренда в своята категория.

Явно от все така блъскащата ни криза има няколко важни последствия. Първото е, че на никой не му се мислят нови идеи и подходи за комуникация, защото се залага на сигурното и изпитаното, а второто е, че по-сигурно и изпитано от това, дето е в паницата на конкурента, няма (т.е. здраве му кажи!). Е, също така е ясно е като бял ден, че и сезонът на студената биричка изтече и сега ще следват атака след атака, за да се пребори нарастващия пазарен дял на ракията и червеното винце поне по време на някой и друг футболен мач.

Както без проблем се вижда, незабравимият и неотменен код на ретро-дрехите и поведението, чрез които да се покаже традицията и опита на производителя и марката в определен сектор е повече от отлично спазен. Но успехът и разпознаваемостта на иновативното клипче на "Шуменско" от тази пролет правят идеята на "Каменица" направо безсмислена. И това го поставям отделно от тежката миризма на "творчески" анализ, адаптация, преосмисляне и пр. аналози и други мили думи заместващи термина плагиатство. Допълнително прави впечатление, че докато преиграването на актьорите в спота на "Шуменко" е търсен ефект, то в този на "Каменица" е доста бутафорен и направо утвърждава впечатлението (не много умно замислено), че правят бира и свят за мъже, където жените са излишни и стоят наоколо като мебели (сякаш те не пият бира!!). Музиката пък издава и друга слабост - че и този клип е като онзи - с тъпата история за едно пиано, съпътстващ нашумялото от миналата година диско парче.

Всичко дотук щеше някак да е в "реда" на нещата, тъй като видяхме как "Загорка" рециклира вече реализирани идеи (дори и да са собствени в някакъв смисъл), ако цялата тази стилистика не беше до болка позната. Третата реклама тук - на Estrella Damn ми беше, поне до сега, сред любимите, но се оказва, че рекламните производители също са я гледали и хич не им се е отдало да избягат от типа "преди-сега" или "дай да го вземем това същото", с които така успешно се продават лекарства и прах за пране.

Личното ми опасение е, че просто не знам какво да казвам на студентите за успехите или особеностите на българските реклами, защото нищо "българско и родно" не им е останало. Оригиналност пък хич. Въпреки това, за мен тактически отлично реализираният ход на "Шуменско"-то и тяхната репрезентация на "социалната мрежа" остава гвоздей на програмата за тази година, не защото първи са "преосмислили" черно-бялата стилистика и търсят впечатление за традиция, а поради факта, че са я използвали този пакет от предимно визуален език, за да се закачат за една вълна (при това несвързана с особеностите на продукта), която ще ги изведе с крачка по-близо до търсената аудитория. Наздраве!

Следата на сянката

2011-10-10T05:22:00.000-07:00

Вярно е, че сянката е нещо, към което човек е не само прикачен, но и направо пристрастен. Няма мърдане от нея. Дори чат-пат се плашим от нейното "присъствие", което не винаги е породено от страх, както е видно от примерчетата с различни "идеи" за принт комуникация. Последната кампания на "Тотал" ми припомни колко много сенки са ми се мяркали пред очите. Ако щете, дори до момента, до който не направих фотото на този билборд на Цариградско, все си мислех, че това е раклама на банка. Пълен хаос беше настъпил във възприятията ми, тъй като все ги зяпах тия сенки без да се досетя да погледна за какво/кого иска да ми говори посланието. Проблемчето е, че тази точно визуална фигура може да се ползва за който и продукт да се сетите, но успехът й намалява със страшна сила с повишаване на употребата й. В примерите тя се използва за все едно и също нещо - да изобрази "повече" и "по-голямо". С две думи, все далаверки, които компаниите зад тези комуникации искат да ни обещаят.

Да направиш от мухата слон се оказва също не така сложно. В небезизвестния рокерски филм, в който всенародният любимец "чичо Чарли" Шийн е ченге под приктие - "Следата на сянката" имаше един индианец, който му казваше да не си оставя сянката никъде, защо така ще си изгуби душата. Е нашите рекамисти гледат да си я пазят и час по час да я показват на публиката. Тук не искам да се конкурирам с рубриката "Copy-paste" на списанието "Signcafe", но всеки повод и всяко време е добро за да се посочат порочните практики и да се обърне внимание на клиентите какво им се продава като идеи. Ще ми се да наблегна някак си на "продавам".

Дух волен, дух сидеров

2011-09-29T12:46:00.000-07:00

Предполага се, че всички разпознавате фейса на централния нападател на малкия, но сплотен тим на "Атака". Пък и да не го правите, то отдолу с хубав, четлив шрифт си пише кой е собственика. По-важното е (първо) защо тази мила физиономия от седмици доминира кьошетата и сокаците на родните градове, че даже и междуградските пътища, и (второ) защо се усмихва (което не е често срещана картинка).

Та, първият отговор е, че защото дойдоха избори и е време да видим какво ново ще ни покажат факирите на политическия маркетинг, които по традиция си знаят урока - плакати до спукване, някои от които доживяват чак до следващия вот, билборди, че е по-скАпо и по-голЕмо (разбирай престижно) и концерти на български рок и фолк "звезди" за наслада на душата народна (доколкото баба Лили попада в една от двете групи;-)). Вторият отговор си признавам, че ми струва малко повече усилия. Не е в стила на бат` (Не)Дволен Лидеров да пуска мили усмивки, тъй като от 6 години насам той иска да се позиционира като "лошия" в "страшния филм" на БГ-политиката. Този момент - ульбката - явно му е вменен от бандата ПР-ри, които са взели нещата в свои ръце, но мен повече ми се струва, че нещо го е заболяло и това е естествен израз на страданието му, а не мил жест към аудиторията.

Разбира се, всички тези глупости са очевидни за средностатистическия (останал в страната) избирател. Фокусът ми всъщност е насочен към надписа в жълто, в ляво на борд, който с весело шрифтче се опитва да ни грабне вниманието и съзнанието. Щото все пак накрая трябва и да се гласува! Дрезнещото в случая, което искам да коментирам като гражданин на съвременна европейска държава е думата "враг". Вярно е, че само допреди 60 години най-"напредналите" в еволюционно отношение държави са си сипели бомби една на друга, също е вярно, че само допреди 20 години по нашите земи беше "модерно" да се бориш със сърп и чук срещу класовия враг и империализма, но към днешна дата който употребява тази думичка би следвало да бъде определен като престъпник. Надписът - слоган, мото, хитра кеч-фраза, или както и да го наречем - има за цел да създаде впечатлението, че в България има война и хората са се наострили един срещу друг или по групи. За мен това е дори грубо нарушение на Конституцията, тъй като създава напрежение в претендираща за демократична държава (и то не само психологическо такова!). Мен лично ме обижда. Оказва се, че съм явно много тъп, щом се предполага, че ще му повярвам. Това пък, че дори връгът му знаел, че е "прав" също добавя негативи към пейзажа. Щом Волен бил прав, значи "врагът" е крив, т.е. невеж конформист, толерантен и жадуващ в тая страна най-сетне да спрат да се базикат с т.нар. етническа карта. Е, мерси, сега се наистина ме взеха за мезе! Е, евала и на комуникационните мозъци зад въпросната фраза!

Иронията е, че точно този билборд се намира на 150 метра от един от входовете към кв. Факултета. Тъпотията е, че усмивката и "вражеското" настоение на пишман-политическия деец се отнасят като плюс към минус. Тъжното е, че в края на октомври тумба ощипани от съдбата отново ще отидат да гласуват (марак и с малки шансове за успех) за човека, който се изтупа от журналистическия нафталин с нечии парички, за да поведе 100-на лупени в защита на българската "кауза";-(.

Обща теория на кокошката

2011-09-01T04:13:00.000-07:00

Нямам нищо срещу използването на животни по рекламите. Особено когато се търси вниманието на децата те са незаменим инструмент. Напоследък обаче забелязвам, че любимото за употреба животинче в спотове, които циркулират в родния ефир е кокошката. И то не за кой да е таргет, а за по-възрастния. Въпреки че със сигурност в двата разглеждани тук примера "съвпадението на лица и събития е случайно и неволно", то нахален блогъроблудстващ коментатор като мен нямаше как да си сдържи разсъжденията.

Всъщност случаят на кокошката е повече от ясен. Няма култура, в която тази домашна любимка да не е възприемана като необходима, но глупава животинка. Мога да се обзаложа, че тя е любимият "материал" за жертвоприношения и за запълване на трапезата навсякъде по света. Пита се в задачката защо кастингът я е избрал да съпътства рекламирането на продукти? Честно казано в клипчето на Seat изобщо не разбирам за какво става дума и каква е ролята на кокошката. Обичайно за автомобили се ползват коне, лъвове и пр. метонимични образи. ОК, по правило кокошката не лети, но в рекламата е представена летяща като ястреб, което не е много оригинално като хрумване. Вероятно контрастът има за цел да ни обърне внимание към някаква извънредност и необичайност на офертата на марката, която разчупва възприетите модели на рекламиране на коли. И според мен шаблоните в бранд комуникациите са скучни и трябва да се предизвикват, но и когато биват променяни, би следвало мениджмънтът да си даде сметка какво губи от посланието и какво тази "изкълченост" носи като добавена стойност. В нашия казус аудиторията нито може да се впечатли от какошка, която получава начален старт от бързо преминаващ автомобил, нито придобива идея как птицата се връзва с по-ниските цени (в побългарения вариант) или с лъскавостта на новите модификации на продукта. Ако пък потребителят трябва да се припознае като кокошката, която е "подпомогната" от марката, за да придобие движение, то е повече от ясно, че това е най-тъпата идея, която може да хрумне на някой, още повече на агенция, обслужваща мастодонт като VW.

Малко по-лесна за отгатване е ситуацията в рекламата на Samsung Galaxy. И тук базата е контрастът между кокошката и библиотеката, което предполага, че животното (което просто "не принадлежи" на обстановката) е толкова малоумно, че ще измъти три яйца на дисплея на телефона. Като прибавим и името на модела "Galaxy", си правя моментално асоциация с онзи лаф за далечното разстояние между магарето и космоса. Мен обаче пак не ме напуска усещането, че и тази прочута компания разчита и потребителят да е с разсъдък на кокошка, за да си набави точно това телефонче. Въпросът, който остава открит е кое е първото - криейтивът или кокошката?

До ефира и назад

2011-08-24T02:34:00.000-07:00

В лятната скука, която обикновено е съпроводена и от комуникационна такава, нямаше как да не обърна внимание на якия спот на сайдера Somersby. Освежаващо, това е точната дума. От доста време не бях попадал на такова позициониране по учебник и направо идеално копи. Не познавам човек, който да не споделя, че поне би пробвал продукта в следствие на рекламата. А това в крайна сметка е главната цел на кампанията, след като въвежда нещо съвсем ново. Наскоро попаднах на една поовехтяла статия на проф. Симеон Желев по повод на създаването на отличимост, където той посочваше, че някои марки се опитват да показват повече отлика чрез рекламите си, което обаче не е много препоръчително, тъй като има нетраен ефект. Въпреки всичко, с този спот Somersby прави супер ход точно защото не е познат бранд и търси "иноваторската" публика - очевидно младите потребители, за да провлачи крак.

Това тук е оригиналната версия, която беше неизбежно да проуча по ред причини. Но точно заради нея лъсва добрия криейтив при адаптацията за нашия пазар, без да се нарушва замисъла на комуникацията. Финалът с "участието" на Бай Ганьо е право в десятката. От години си мисля, че панталоните тип "MC Hammer" са баш за стила на Алековия герой, който (за жалост) е и витрина на националния ни манталитет. Радвем се, че някой има смелостта да го каже високо;-). Самокритиката и визията с разкършващия млад Ган-YO получава всички мой похвали и адмирации. Няма по-силно оръжие за този таргет като тънкия хумор, пипнатата визия и "локалното" звучене! Еваларката!

Иначе и цялостният сценарий на спота си заслужава вниманието, тъй като по много сполучлив (и не задължително супер хитър и творчески) начин представя продукта. Първо "нютоновското" прозрение на Лорда, разбирай въвеждане на митология на марката, второ, страна на произход - разбирай традиция и, трето, упехът на напитката преди да стигне до БГ, разрибай "ние пак сме накрая, но поне сега това яко сайдерче е вече тук". Гледайки и другите весели клипчета на Somersby, се убеждавам, че нито за миг рекламистите не са изпускали консистентността на посланието от поглед. Използваният жанр "Алиса в страната на чудесата" с лек водевилен привкус пасва идеално на концепцията за една "не много сериозна" алкохолна напитка. И понеже на нея тепърва й предстои да се доказва в България, съм малко скептичен, че ще спечели своите почитатели тук поради факта, че българинът, когато става въпрос за храна, пиене и ей тия три работи, обича всичко да му е hard - силно, наситено, та чак болезнено, сайдерчето не е такова. Но успех все пак!

Знай НАЙ!

2011-08-19T06:49:00.000-07:00

Напоследък от ТВ каналите се засилиха да ни облъчват с анонси относно новия риалити сезон, който са ни подготвили. Дето се вика, лошо няма. Но се заслушах в спота, предвещаващ началото на предаването X-factor с участието на Васко Василев, Мария Илиева и т.н. Та баш в него установих, че има главозамайващо количество от суперлативната форма "най", която обаче абсолютно нищо не казва. Напротив, тя действа като евтинка рекламка на перилен препарат или дамски превръзки - всичко там все е ново, все е абсолютно най-яката работа, без аналог и пр. и пр. Както е ясно, без поизхвърляне няма да минем, но това е характерно за именно такива по-хилави жанрове, граничещи с крясъци от пазарска сергия.

Проблемът с въпросния анонс идва от обстоятелството, че да посочваш нещо (или някого) като "най", това означава, че някъде в контекста нещото си има референт, спрямо който то е толкоз "най". Нещо, с което да се сравнява. В описвания казус обаче няма нищо такова. Певицата М. Илиева е "№1 в България"!? Защо? Спечелила е националното първенство по пеене ли!? (Доколкото си спомям, "Златният Орфей" отдавна не се провежда) Никой не твърди, че тя не може да пее или че го прави лошо, но на фона на полумъртвата поп-музикална продукция у нас, нейните парче и половина на година са нищо. Изводът е, че само симпатиите на автора на копито на анонса и на ПР-ите на самата певица са недостатъчни да му убедят в казаното. Само дразнят.

Нещата се влошават още повече при представянето на цигуларя В.Василев. Войсовърът го обявява за "най-успелия българин в света". Това, което ми липсва е в какво е успял, защото да си музикант-виртуоз си е успех, доколкото ти носи добър доход и признанието на публиката и доколкото повечето "други" българи не са цигулари. Пък и защо "...българин в света"? Вярно е, че доста българи има по света, но защо той да е по-успешен от Христо Стоичков например или от Б.Борисов, или пък от всички разни мутрообразни, които за 20 години успяха да осъществят чалгарския рай наситен с пари, коли, жени и безнаказаност. Васко е супер, но нито е успял защото "просто" е българин, нито пък управлява корпорация или държава благодарение на музикалните си умения. Струва ми се само, че продуцентите на предаването са "най-"объркани как да си обявяват звездите.

Само да не се прокъса мрежата....

2011-08-14T06:52:00.000-07:00

Както е обобщила народната мъдрост, или по-скоро шопската, "като ми се доработи, сядам и чакам да ми мине". Аз пък седнах да поразсъждавам за атаката на профeсионалните социални мрежи на наша почва. Както вече видях, някои от пишещите братя и сестри вечe са обърнали внимание на темата. И то няма как, след като новата платформа One.bg е наляла толкова сили и средства, за да не й избягаме - билборди, поща, банери и пр. Само се питам защо сега? Имам предвид защо посред лято, когато активността в потреблението на Интернет и особено в търсенето на работа или други бизнес оферти е възможно най-слаба. Да не говорим, че и хората, които биха видяли морето от външна реклама по софийските улици са "неефективно" малко, тъй като са на морето, което чакат да видят цяла година.

Другото "защо" идва от въпросителната дали години след създаването и укрепването на LinkIn отделният потребител или пък компания имат нужда да си създават все повече и повече профили, без значение, че са професионални? Там вече има регистрирани доста българи, за да има нужда от местна мрежа. Същото важи за profibook и тем подобни сайтове, които гонят успех на гърба на Facebook.

Принципът "мрежа от мрежи" е залегнал в основата на Интернет и колкото повече стават те, толкоз по-добре. При социалните мрежи обаче разразстването може да доведе само до обратен ефект. Надали, например, ще ми остане време да работя нещо смислено, ако по цял ден влизам във всичките си профили в сайтове и мрежи, при това с идеята да създавам съдържание и да разглеждам какво ново се случва с някой друг. Ако ги формулираме като "търсачки" за професионална информация, то тогава каква е разликата с безплатните вестници с обяви или с "Жълти страници"?

Загорели2

2011-07-29T05:40:00.000-07:00

Упс, те пак го направиха! Тези "те" са хората от "Загорка", които пуснаха цяла втора ТВ реклама от серията "италианска прическа(!?) - българска бира". Всъщност възклицанието залужава да получи и въпросителен знак накрая, тъй като това, което "те" "направиха" си плаче за въпроса защо.

Когато тръгна първият спот преди 3-4 месеца, сред блогърите бързо плъзна мълвата, подкрепена със съответния линк към "доказателството", че копито е едно към едно взето от реклама на словашка бира, също собственост на Хайнекен. Тогава аз, за да налея още сол в раната и да споделя озадачението и критиката си по повод на (не)рециклираната идея на "Загорка", писах едно материалче на сайта на едни колеги от бранша. Там обърнах внимание на обстоятелството, че "Шуменско" са се справили по-добре с черно-бялото си хитроумно клипче в предаването на посланието за "българско" в една бира. Като отметнем настана, че от "Загорка" ни пробутват стари лафове, не проумявам откъде решиха, че могат да ни помпат с довода, че са българска бира, когато и на баба ми й е ясно, че в БГ вече няма останало нищо българско. Това е така само в главите на техните маркетинг мислители и, може би, погледнато от семантична гледна точка. Но като цяло ми се струва, че, откакто Хайнекен ги пое под крилото си, откъсването от корена беше целенасочена политика. А сега - сначале (както казват братушките). Дай да се правим пак на местни герои! Да, но не става просто така - с нова кампания и затова клиповете приличат повече на скъпоструваща пародия, колкото на адекватна комуникация. Благодарение на такива - меко казано - недообмислени подходи дължи славата си постулатът, че 50% от разходите за комуникация отиват на вятъра.

Но да кажем и две думи за въпросния втори спот. Хубаво е, че на кякой(и) му е хрумнало да се заиграе с факта, че доста прибързано и комично служебният език на бизнеса се само-преведе на английски, неглежирайки българските си еквиваленти. Но проблема не е в езиковите каламбури и намеците за "добрите стари времена", а в това, че посред лято (сещате се, че сега е звездният момент в консумацията на бира) пускаш в пространството спот, в който се говори за офиси, шефове, мийтинги и секретарки и показваш затворени пространства. Дали това отговаря на настроението на негово величество потребителя, в името на когото се играе цялата тази игра и заради когото господа експертите си получават заплатите? Въпросният бомбандиран обект е на море, на планина или където и да е другаде и не му минават мисли за работа, били те и забавни, а му се искат въздух, слънце и минимум "офис".

Един приятел пък сподели, че много го дразни стерилното завадение, което ни се показва в края и на двете реклами, с довода, че е нереалистично. Не, то направо си е измислено. Нещо повече, зад бармана са монтирани (на централно място разбира се) едни бутилки "Загорка", наредени като в аптека върху нещо като рафт на библиотека. Доколкото съм запознат с интериора на бирарии и разни подобни питейни заведения, такова животно в родната природа не съществува. А дори и да го има, надали ще ме накара да консумирам точно бира. Който не е съгласен, да отиде до някой парк или плаж на проверка. През летните месеци, независимо дали съм отпускар или току що съм излязал от работа, бирата ще пийвам на въздух.

Място за Mini

2011-05-18T06:44:00.000-07:00

Фен съм на Mini, защото е свежарска и разпознаваема за света на автомобилите марка. Доколкото знам, тази кампания с обърнатата надолу с главата колица е част от международна такава. Чудя се само обаче, дали точно паркиране наопаки и то под "моста на влюбените" говори изобщо нещо. Да, минито е компактно и се мушка навсякъде из градската джунгла, без да забравяме, че е мощно и комфортно, но според мен мястото му изобщо не е там. Въпреки че си стои в това положение вече близо два месеца, освен че събира любопитните погледи на минуващите (тези с колите по булеварда!), надали тълпи от потребители търчат към шоу-румите. След като в "Италианска афера" видяхме как може да се кара Mini навсякъде, трудно бих повярвал, че има места само за Mini именно посредством тази комуникация. Още далеч преди години Smart-а отне това предимство на всички останали серийни миниатюри на четири колела, тъй като (най-малкото) перпендикулярно никоя друга не може да паркира. Е, да се надяваме, че такова полу-нестандартно решение да се покажат удобствата на бранда е проработило поне за позитивния му имидж!

Да хванеш конкуренцията по бели гащи

2011-05-14T05:05:00.000-07:00

Няма как в града на Митьо Пищова да няма рекламни хитове. При това на централен булевард. Необходимостта да надмине конкурентните магазини за бельо е накарала изобретателният търговец да събере в едно желанието на потребителя да разполага с най-новите технологии и изконните, предполагащи се от самосебе си удобства на "интериорната" мода. Така "антибактериалните" и рязани не от фина китайска ръка, а от лазер бикини разнообразяват иначе скучната природа на този продукт. Не знам какво следва, може би лазерно наточени прашки с титаниев ръб или противорадиационни боксерки, или пък каквото и да е парцалче излъчващо феромони;-)!

Другото, което подлежи на по-сериозен коментар обаче е навика, по-скоро закостенялата традиция, търговците да използват "безплатната медия" - витрината, за да лепят ексклузивни предложения във формат А4. При този тук пример поне е помислено обявата да е на нивото на очите, но се сещам за десетки други, при които хартиените тийзъри са от от горе до долу на стъклото и се самоотричат и като количество и като качество.

Тук има, тука нема комуникация!

2011-04-09T07:08:00.000-07:00

"И-и-и бре, курорте!" е класически израз на средния българин при експресия на радостта от хедонистично-сензитивното му преживяване, когато е попаднал на някой туристически обект у нас или в чужбина. Аз пък възклицавам "И-и-и-и бре, комуникацио!" щом засека някъде из шарения свят интересен за коментиране случай. А такива със сигурност не липсват. Така на най-неочаквано място се насладих на тънката мисъл, която "хитроумният" комуникатор е вложил в изработката на артефакта, който е на снимката. Отдавна още прозорливи хора са казали, че "media is the message", но въпросният пепелник просто ми преобърна представите.

Първичният анализ сочи, че медията тук е атрибут за пушачи, а посланието е срещу пушенето. Ако таргетът са пушачите, които е най-вероятно да обърнат внимание какво има "в" пепелника, то тогава идеята на посланието не попада в целта, защото на един пушещ човек хич не му е приятно да му напомнят, че пушенето е вредно, нито пък, че точно на това място или в това заведение не се пуши и той не е добре дошъл. А добре познатата иконка изрисувана вътре ни казва точно това, още повече, че се е превърнала в символ, отбелязван на местата, където не е разрешено да се пуши и никой не си и мисли да го променя, просто си го ползва по определение. От друга страна, ако таргетът са непушачите, които следва да бъдат уведомени, че се намират в среда без тютюнопушене (а и че не е хубаво дори да почват с дименето), значи пак целите на посланието са обречени на неуспех. Това е така, защото на тази група адресати не се интересуват какво е поставено на дъното на пепелника. Нещо друго, което е важно за осъществяването на една комуникация, е контекста. По ирония на съдбата този пепелник се намира на маса поставена на открито. По такъв начин на никоя от двете противопоставени групи - пушещи и непушещи люде - не им пука има ли дим или няма, защото ограничения няма за никого, няма рамка. Ако пък, от трета страна, адресантът на съобщението е решил, че този изписан с противоположната му по смисъл иконка обект, е нещо много забавно и абсурдно, точно тук вече е успял да ни въздейства. Аз съм именно от този таргет и приемам посланието на автора, а то е, че такова няма.

Ситуацията може и да е нарочно подбрана да е комична, може би и аз да съм си направил гавра в фотошоп-а (макар че пепелникът е съвсем реален, уверявам ви), но от нея могат и някои поуки да се извадят. Нищоказването не е вродено у хората, тъй като всеки от нас обича да търси и особено да намира смисъл във всичко. Точно затова явно имаме мис-комюникейшън, когато най-много искаме да имаме успех с посланието си. На много рекламисти и маркетинг активисти не им се получава, щом като решат да кажат много неща наведнъж и/или употребят неуместни инструманти за това.

В името на модата

2011-03-19T03:29:00.000-07:00

Няма нужда да казвам колко фешън магазини има в The Mall, то е ясно, че модните брандове движат консуматроската култура като нищо друго на света. Тук няма да става дума за реклама, а просто за добър маркетинг. Това кафенце, което е позиционирано точно в сърцето на обиколката из мола е взело предвид факта, че който вече е вътре в сградата е паднал "жертва" на модното увлечение, назависимо дали на собственото или на половинката си. Така че, ето, разполагаме с перфектното място да си отдъхнем от зяпане на витрини, сравняване на цени и пробване надрешки и обувки и, естествено, да хвърлим едно око в чантите, за да видим как са новите ни придобивки. Всъщност името е оригинално, но кафето само по себе си е част от фешън-машината и привлича да поседиш, да видиш и да бъдеш видян.

Пак за картинките....

2011-02-28T12:43:00.000-08:00

Ще ми се да продължа мисълтта си от предния пост. Той беше посветен на това какво ни казват определени снимки и картинки. Малко след като ми хрумна да покажа снимката си от университета в Торино, направих тази тук с телефона. Чудесен слънчев ден (едни от многото тази зима), който ни разкрива добро настроение и някои характерни "визии" на милата ни София. И тя не е далеч от основния мотив на този блог, а именно комуникацията - без значение под каква форма и с каква цел се проявява тя.

Това, което свързва поста с побратима му по-долу е емблематичната за столицата сграда на най-известния университет у нас, но разликата е, че с един ракурс правим почти пълен обзор на състоянието на града и не само на него. Бих могъл да кажа и на страната. Хрумна ми, че висшите културтрегери, които обитават храма на образованието със зеления покрив продават "пакети" с мозъци не по-зле от колегата си Белрускони в Италия само дето му викат по друг начин. Отсреща пък виждаме върха на комерсиалното - 20-годишният парти център "Ялта" и огромните светещи реклами отгоре му, които показват, че София не е просто локален хипер център, а ако не гробализиран, то поне глобализаращ се град. Поне неоновите надписи са "честни" и ни продават направо това, което представят. В дъното пък е "Светая светих" на нашата религия - храм-паметникът "Св. Алексъндър Невски". Това е единственият обект, според мен поне, който прави от София нещо като заслужаваща си туристическа дестинация. Може би освен извисяващата се Витоша, която всички виждат, но малцина посещават. Проблемът е, че тази изконна софийска забележителност е в нещо като кома, защото животът и свежестта й зависят от вярата, а не от това, че е просто местната църква, с която да се изфукаме пред чужденците. Ние не само не сме много религиозни като нация, но и си имаме два синода, демостриращи ни грозни сцени на светска агресия и борба за власт (над имоти!).

Слава Богу, чужденците рядко разбират за тези подробности от нашенската кухня! Повечето от моите познати иностранци дори харесват София (и България), но все пак е по-важно на мен какво ми говори една такава картина на нещата, а не само на тях. Триединността, която показва моята снимка не репрезентира душата (църквата), духа (университета) и тялото (Ялта и рекламите - т.е. комерсиалните/телесни наслади), а показва как различни части от нашето общество се опитват да продават (доста кух) продукт на останалите части от него. Ще спра обаче коментара си до тук, защото не му е мястото за политически и социологически коментари. Снимката, все пак, говори нещо и то е трудно за обяснение без човек да е навлязал в контекста. А това, от което "печели" София, е че гостите й не са потопени в него.

Послание по италиански дизайн

2011-02-17T09:33:00.000-08:00

В наши дни едни от най-добрите специалисти по комуникационна теория са италиански ми колеги. Точно толкова добри, колкото и в дизайна - Ферари, Ферре, Версаче, Систинската капела и др. Сещате се. Тази снимка е правена в Торино по време на (поредните) протести срещу премиера С. Берлускони. Тя показва, че не само теорията им е на ниво, но и прилагат езика на изкуството в практически комуникационни казуси. Всъщност, за да съм още по-точен, снимката представя една "инсталация" пред входа на местния университет, който е държавен и честно казано е с доста стара и занемарена материална база. Да се поупражняваме в това дали сме разбрали какво ни казват младите надежди от Апенините. Ако не познаваме контекста ще решим, че е креативно упражнение на студенти от програмите по визуални изкуства. Все пак надали някой си е изхвърлил празните кашони просто така. Само че смисълът на посланието се крие точно във факта, че торинският ВУЗ е държавен, а уравлението на страната прогресивно намалява парите за образование. Парадоксът е, че в една силно пазарна среда, каквато е Италия, младежите обичат да подкрепят "леви" идеи и смятат, че правителството абдикира от ангажиментите си към по-добрата квалификация на "бъдещето" на страната и го е оставило на механизмите на пазара. Затова съобщението ни насочва към "опаковането" на интелектуалния потенциал на студентите - бъдещи специалисти, които ще се влеят в икономическия живот. Мен лично този протест ми допада повече, отколкото разни побоища, които чат-пат си спретваме пред българския парламент. Не че в Италия сега нещата са много по-розови и липсват дебелашки надписи и обиди по отношение на кабинета "Берлускони", но самият факт, че доста хора лайкнаха тази снимка във Фейсбук ми говори, че този подход постига целите си. Това не беше единственият пример на творчески поглед над протестите, което само може да ми говори, че тънкият интелектуален момент примесен с неподправено креативно изпълнение постига повече от сопата или простото споменаване на майката на властта.

В легло... ама без Мадона

2011-02-13T04:15:00.000-08:00

Всяка година финалът за футболната купа в САЩ се превръща в луда надпревара - но не за зрители, защото те са си там - цели 110 млн. души!!, - а за това кой ще определя трендовете в рекламата (е естествено и да се види кой има финанси да си позволи спот в най-гледаното време в годината). Ние тук бедните роднини си нямаме такова чудо, пък и със сигурност никой отвъд океана не се интересува от суетата на фестивали като онзи в Албена. Затова има какво да се коментира извън границите ни, а не в тях. Всъщност примерът, който съм взел за този пост само показва, че реклами могат да се правят и без излишна помпозност и цигания. Да не говорим за откровения секс, без който родната рекламна индустрия би фалирала;-) В примерчето сексът е толкова самоподразбиращ се, че не само не дразни, а става естествен фон на промотираната марка. Същото важи и за заигравката с наближаващия 14-ти февруари и не толкова наближаващата пролет, особено в сходството на думата "spring" за "пружина" и за "пролет". Иначе, както е видно, дори в пословично мултинационална Америка не смеят да сложат двойка съставена от (явно) различни раси в едно легло. Не че е важно, но дори рекламите носят социални послания.

Въвличане на клиентите към бранда

2011-02-06T08:20:00.000-08:00

Сушата на родния рекламен пейзаж налага човек да си търси интересни казуси извън БГ каналите. Това ми даде шанс за пореден път да се възхитя на работата на Toyota и по-специално що се отнася до "зелената" легенда Prius, поместена на сайта Ads of the World. Съвсем в духа на една марка посветена на малко клишираната понастоящем екологична идея, визираният спот се базира не само на факта, че Prius вече има история, но и много хитро рекламистите се вложили различни животни, за да "вмъкнат" еко-автомобила сред тях. Тонът на клипчето също не е случаен. Тук мелодийката и анимираните образи правят клипчето да изглежда по детски невинно и благовидно, а играта с множественото число на някои думички от английския език му придават нещо от характера на Улица Сезам. На мен по-важно ми изглежда въвличането на клиента в тази "игра" с въпрос какво е множественото число на "prius", с което брандът се обръща за съвет не само към еко-маниаците, но и към редовия потребител. Далеч съм от мисълта, че Prius е насочена към деца, но както повечето марки от "зеления" сектор и той се стреми да привлича "незрелите купувачи" (но пък бъдещи такива) чрез своята комуникация.

Балкански проблемации

2011-01-09T06:00:00.000-08:00

Е тази реклама никой извън Балканите няма да я разбере, но точно за това е интресна. На северните ни съседи не им липсва самоирония да свържат името на родината си с общоприетото название "ром" и да го лепнат на продукт. Това е игра на думи местно производство и силно се съмнявам, че въпросната вафла ще има успех извън границите на страната с такава комуникация, особено предвид проблемите на Никола Саркози с ромските популации във Франция. Въпреки всичко, балканската нотка може да докара усмивка на всеки член на народонаселението по нашите географски измерения. Дори и у нас просто така да си представиш, че си избягал от света на някое екзотиччно кътче не може да остане безнаказано и все в някакъв момент през райския пейзаж ще премине каруца, отнякъде ще зазвучи чалга, а по едно време и портфейлът ти може да изчезне. Един друг прочит на посочения веселяшки спот, свързвайки знамето на пакета на вафлата и образа на рома, показва обаче, че колкото и да е търсена шегата в рекламата, то остава впечатлението, че двата символа са комплементарни и отразяват реалността в Румъния. Някак си излиза, че ромите са онова, което е най-характерно за страната и дори клипът да е създаден за вътрешна употреба, ми се струва, че надали на средния потребител му се иска да се свързва с една такава картина на нещата.

Did you mean battleship with mathematics?

2010-12-22T01:25:00.001-08:00

Ще ми се да продължа темата с билборд-рекламата, тъй като това е тънка работа, но се зачудих дали хората, които са направили този екземпляр го знаят или не. Комбинацията от жълт фон с тъмни букви е супер, ама в горния ляв ъгъл има едни буквички, които са чисто и просто невидими. Това е уличен борд за Бога, при това почти зад едно дърво, а не страница в Cosmopolitan! Не ми е хрумвало досега да сляза от колата, за да изчета някоя реклама и мисля ще се съгласите, че и други няма да го направят. Идеята да не се акцентира върху "високите скорости", а да се обърне внимание на домакинската "математика", която в кризата е много важна, на мен лично много ми допада, но изпълнението куца. Натруфено до козирката. Да си кажам всичко, което ни е хрумнало, не си е работа в този тип комуникация. Станало е така, че авторите (вероятно самият рекламодател) е казал всичко за себе си и съответно нищо. И точно "черешката" на тортата - това, което не е честно спрямо конкуренцията и математиката - е останало скрито за не особено заинтересованата от билборди трафик-публика. В такива моменти е нормално да се запиташ дали си е струвало ползваното мастило, а не само мястото, на което си слагаш табелката. Всеки копирайтър ще се изкефи на идеята да удариш не само сходните услуги като цена, но и самата "света" наука - математиката. Обаче копирайтърът не е таргет на този борд и ще го оцени само като професионалист, а не като потребител. Бих казъл, че не е честно спрямо рекламата!

Не всеки може да си позволи да има бъг.

2010-12-03T07:44:00.000-08:00

Билбордът си е ОК, понеже е голям, но е неудобен, когато имаш да казваш много за малко време. Защото точно толкова трае един поглед през него - само миг. Градските хора сме се наситили дотолкова на външна реклама и "шумът" в комуникацията е толкова силен, че дори и внимание за секунда следва да се приема от мениджъри и агенции като благоволение от страна на минувача, или както ласкаво го наричаме още "потребителя". Е, някои големи марки като посочената горе се справя повече от задоволително с упражнението, за което става въпрос, тъй като няма нужда нито да произвежда "новини", нито пък от много думи, за да си каже, каквото иска да сподели. Разположението на изреченията и образите е идеално и виждаме дублиране - две лъвски глави и два надписа, че е "нов, по-вкусен". А че е "грозен" може да си го позволи да го подчертае само бранд, който има реномето на младежки и различен. Много бранд спецове не биха си и помислили да изложат каквото и да е негативно послание за марката си, за да не разчупят стереотипа, че за себе си говориш "само добро или нищо". За Lion умело е уловена думата, която да се превърне едновременно в attention-catch-phrase и в самоирония. Така че се получава и трето дублиране - това на понятието за "сила" - силен лъв и силна марка. Достатъчно.

Сатурацията пада!

2010-11-12T05:35:00.000-08:00

Напълно наясно съм, че кабелът току така няма да напусне "играта", но продължаващата гонитба на някои от местните телефонни оператори в осигуряването на "домашна" телефония все ни поставя в обзързано с дадено място положение. Дори стационарното говорене вече да е (почти) без кабел и от него сравнително евтинко да си говорим с мобилни номера, то сякаш все ни кара да си седим на канапето или на кухненската маса (ако се вгледаш в рекламите), докато светът е все по-мобилен и флиуден. Последният хит на "БТК-то с ново лице" също си бие в тая посока. Оригиналността на избора на италианската класика "Parole, parole" е повече от съмнителна, а таргетът на посланието е някъде 65+. При наличието на Skype и още поне 20-тина варианта за почти безплатна комуникация, никой не може да ме убеди, че все още има толкова много "скрити-в-гаредроба-момичета-в-тийнейджърска-възраст-със-слушалка-в-ръка", че да си заслужава да се показват в клипове и да се очаква доход от тях. Да не говорим, че въпросната ситуация много ми напомня на сценка от шапката на култовия 90-тарски сериал "Алф".

Очевидно въпросната комуникация е насочена едновременно към сантиментите на не малкото на брой възрастни любители на стария телефон с шайба у нас, както и към оптите на "БТК-то" да изкара още някоя и друга годинка (и левчета наред с това) от кабелната си инфраструктура. Сладникавата идилия на разширеното семейство в стил жители на "Горен Лозенец", която лъха от клипчето, прави офертата още по-неестествена. А ИПП-то, че компанията държи най-ниските цени към мобилни абонати звучи като нищо подобно...или като много други подобни, сами си изберете.

Честит да бъде този...месец, в който всеки е роден

2010-11-08T06:59:00.000-08:00

Случва се някои да забравят да добават Jack в късия списък на легендарните марки. Но той е такъв не само защото е сред скъпите брандове в категорията (поне в БГ), нито пък понеже, както е видно, е на цели 160 години. Толкова е легендарна и американска, че поне според мен бие по имидж и глезената Coca-Cola и полупрестъпния Harley. От години се кефя на маниера, с който се "празнува" рождения ден на основателя, който, естествено, отдавна е канонизиран за светец от разбирачите, а във великия "Усещане за жена" още по-великият Ал Пачино му викаше Джон. И през 2010-та, особено за юбилея, не беше пропуснат момента да се комуникира празника по подобаващ начин. Както е известно, кметството изгоряло и никой не знае точната дата на рождението на Mr. Jack. Рекламата обаче само това и чака, за да направи от нищо нещо и да удължи времето за празнуване и съответно за консумация на едноименната напитка. С един замах се узурпира не един ден или пък седмица, а цял месец от годината и се заявява претецията той (септември) да е специален само за една марка и уникалния й продукт. На никой не му пука точно кога е роден чичото, защото той все още е жив (нещо като Елвис) и винаги е задавал стандарт за качество при комуникацията в сектора. А класическият черно-сив тон на принтовете неотменно му придава леко гробарски и ретро вид, но при всички случай лъха на мистика и класа. Както заявяваше едно копи на вече споменатия гигант Harley "...носим черно, защото то не показва мръсотия, нито пък слабост"!

Кръцни - лепни

2010-10-31T05:35:00.000-07:00

Макар да се присетих да сложа нещичко в блога баш преди циркажийството по "Вси Светии" (тия пък кои са!?) и точно след като сме преместили часовниците в готовност да се борим със зимата, смятам темата да е лятна. Повечето разбирачи казват, че през "сезона на отпуските" рекламната флора и фауна в градовете е доста пооредяла и ефективност (т.е. смисъл) има само в радио и принт по жълтите списания, четени на плажа, обаче аз искам да похваля доктор "симетричков" за фронталната атака, която приложи именно посред жегите. Съвсем навреме човекът навря на столичната публика (за друга просто нямам данни) в муцуната идеята, че изкуствената красота е сред нас и ние можем да си я позволим. Странно за времена на криза, но явно идеолозите на кампанията са сметнали, че именно нея можем да борим със скалпела и с позитивното чувство, че изглеждаме добре. Под "ние" е ясно, че визирам повечко дамите, отколкото себе си, но все пак, щом коментирам случая, значи и мен ме е закачило посланието. Трябва да се признае, че не е безсмислено да кажеш "Красотата е симетрия" точно по средата на сезона на разголената плът, когато бая народ има над какво да се замисли, когато се гледа в огледалото. Това обаче, което не ми става ясно е защо дамата и нейния огледален образ, които са запнали на гърба на "главния герой" така, че той малко прилича на пеперуда, е с черти, присъщи на раси от далечния изток. Все пак, въпреки търсения "Fashion TV" ефект, нашенката едва ли ще се припознае в този образ. Иначе лилавичкото е добро решение - трябва да се признае. Колкото до симетрията обаче, в природата по правило няма такава, което не я прави никак грозна. Напротив, вдъхновила е дълъг списък с поети, писатели и художници да хабят ценно време да се занимават с нея.

Напред към новия сезон

2010-09-24T02:52:00.000-07:00

Всяка есен ни обясняват, че завършва сезонът на почивките и започва нов - трудов. Лошо няма, но от скапаните "нови сезони" на реалити форматите по двата големи, уж, конкуриращи се национални канала обикновено ми се скапва настроението и се питам "Боже, цяла година ли сега трябва да се мъчим с тия!?". Затова вече не гледам нищо "ново", ами кротко си слушам радио (както вече писах тук-там) и освен на музиката, хвърлям едно "ухо" на рекламните спотове (то се знае!). Поне за мен приятната изненада на "новия сезон" е кампанията на магазините "Baumax", която се изрази и в билбордове и телевизия. Думата ми е за веселия тон и хитроумните рими на радио спота, който все пак те кара да не мислиш за ремонта и битовите проблеми като за тежест и досаден ангажимент. "Цените къртят..." е отлично изловено и адаптирано, точно по темата лафче от (просто)народното балгарско говорене от няколко години насам. В това копи изразът не само че не дразни, но дори получава допълнителен живец. Въобще усета за детайл в цялото стихче е достойно за сваляне на шапки поне за миг. Аз не се готвя да правя ремонт точно сега, но с кеф си припявам с гласа от рекламата, когато я засека някъде. И най-вероятно, като опра до поправки, ще се сетя точно за "Baumax". Най-хубавото е, че това е стил на компанията и извън България, като се набляга на шегата и "леснотията" да си бачкаш по къщата. Клипчетата в Yuotube с клипове от други Централно и Източно-европейски държави съдържат като мотив песента "My way" на Франк Синатра и обикновено имат случка-закачка като фабула.

Друга бира обаче е изцепката на "Кен", които са решили да си лансират пастет(чето) посредством любимия си канал - радиото. Гласът и стилът ала Мишо Шамара идват малко в повече за такъв продукт си мисля, но е похвален опитът на фирмата да разчупи обичайния език на тази пренаситена катагория. Донякъде ми напомня спота на млякото на "Nestle" от миналата есен (с оригиналния Биг Ша), което ще рече, че гонят същия или близък таргет. Това те си знаят най-добре, но съм любопитен каква ли идея за видео биха извадили за тази кампания.

Нови центрове на свободата

2010-09-16T02:30:00.000-07:00

За пореден път попадаме в интересна статистика (във Vesti.bg). Вместо да ни лови кризата, ние пак сме наопаки и си строим молове с почти 100%-ова засилка, докато другите хорица, в другите страни от ЕС гледат да си сложат цедка на джобовете. При това сме на челното място за 2010-та, а по план в края на 2011-та г. ще си имаме още 16 бройки отгоре. За ужас на моята любимка Наоми Клайн (която сигурно не знае къде на картата е България) у нас стария синдром "ЦУМ му е майката", роден в годините на Соца, вилнее със страшна сила напук на всякакви антиглобализми и модерни контракултурни напъни. Защо е така не е ясно, поради което има стотици обяснения и всичките не/верни. Щом строят значи има хляб в тази работа, пък и ако се замислим, добре че идват инвеститори да строят молове, та да пооправят и пооблагородят някои части от градския пайзаж и инфраструктурата около обектите. Местните власти все се оправдават, че нямат силици за това.

Моето скромно мнение относно феномена българско "молопоклоничество" залага на това, че имаме да си наваксваме години "западняшки" живот. Дори и след 21 лета преход и множеството интензивно пътуващи по света българи все още не се чувстваме консуматори на ниво. Проблемът е, че за сиренето трябват и пари, а (простете песимизма ми) нещата дори и без финансова криза у нас не са розови. "Беше по-зле преди" ще каже някой, а "можеше и да е по-добре" бих казал пък аз. Сега си имаме (доста) площади/площадки, на които да си демонстрираме какви сме страйвъри и как искаме да сме като другите, но, вярвайте ми, цената за това е доста по-висока отколкото в държавите-образци, в които сме се вгледали. За мен все пак интензивното строителство на места, на които предимно градското ни общество да демонстрира възможности, избор, ниво на цивилизация и свобода е любопитно и интересно, защото доста изследователи от години описват неговия характер и последици в развития свят, а пък ние го гледаме в реално време в самото му разгращане.

Прах в очите

2010-08-04T04:56:00.000-07:00

Отдавна се каня публично да се оплача от една явна несправедливост, която ни залива ежедневно от рекламните паузи. Е, намерих това време насред отпускарската треска, която все пак ни кара да се обърнем към някои от "вечните" теми, загнездени в маркетоложкия мозък. Една такава винаги отворена тема са праховете за пране, ама за техните социални влияния и ефекти става дума, а не за простото почистване на петната.

Както неведнъж сме коментирали с другари на маса, то бива бива женска еманципация, но от зората на телевизията спотовете на сапуни, прахове и всякакви други детергенти все с женски персонажи са претрупани. Децата и екранните съпрузи са с поддържащи роли, нещо като опитни мишки за съответната (нова) формула на дадена марка. Добре - ще каже традиционалистът - нали все пак дамите са "чистниците" и работата им е да поддържат "белоснежна" лъскавост на дома и на неговите обитатели - съответно тях ще ги гоним и те би следвало да се припознаят в рекламното филмче, така както се пропознават в героинята от актуалния (предимно турски) сериал. То от тези думи надали има по-голям домашен сексизъм, ама това си е реалността!

Но да вземем именно обрърнатото лице на таргетирането. Мъжът е пасивен глупак, който чака с нелепа усмивка маминка или нейния вариант, въплътен в съпругата да го изпере и да му тури една целувка по този повод. Така дамата има превъзходство в домашното си кралство, а мъжкият персонаж колкото по-безспомощен изглежда в сцената, толкова по-добра е рекламата (не знам защо, ама в такива моменти все се сещам за онзи ахмак с екипчето на националния по футбол на Аржентина от поредния клип на леля Мария, който иска да танцува танго с жена си!?). Другият вариант е този с последната реклама на "Тайд", в която "експертът" със снежнобялата ризка е мъж, оглеждан жадно (дайте да не се заблуждаваме;-)!) от "неуките" преди развитието на действието две дами-даскалици, на които той показва каква "гума" е в отстраняването на петна формулата на праха. "Има мъж във фокуса" - ще каже хипотетичният критик, - но на нас ни е пределно ясно, че стройният, леко побелял чичко е сложен, за да излъчва мъдрост и да въплътява еротичните мечти на потребителките на средна възраст и нагоре. Точно затова си мисля, че цялата тази заигравка с мъжа във въпросните реклами е прах в очите, ама не на потребителя, а в очите на бранд мениджърите и колегите им от рекламата. Създавайки този стереотип, те сами забравят, че макар и по-малко като обща бройка, има купувачи мъже. И на никой не му идва на ум, че с нищо не им се "помага" да направят този или онзи избор пред регала. Да, това са предимно ергени във всякакви варианти, но и "те са човек", който се пере някакси. Като избягват този потребител, на който явно му липсва информация и същевременно не би могъл да се припознае в леля Мария и съпровождащите я "отчаяни съпруги", комуникаторите съзнателно си затварят очите пред неговото реално присъствие в магазина. Няма да са прами онези, които наивно си мислят, че аз например не гледам какво купувам щом става дума за прах за пране. Гледам и още как, но не отричам, че разпознаваемостта на марката си върши работата. Само като анализираш опаковката и виждаш поне 3 причени да избереш "Тайд" - първо, пише, че е "absolute" (каквото и да значи това, след като "Vodka Absolit" промени до крайност това понятие ;-)!), после, че е "alpine fresh", защото в сътрудничество с Lenor дрехите ми ще замиришат на пролет, а на всичкото отгоре пакетът е цели 2 кила, което означава, че сравнително дълго време съм свободен от тежестта на екзистенциалния избор пред рафта за прахове.

Рекламоконсумиране

2010-07-17T07:43:00.001-07:00

Въпреки че лятната жега напира, а с нея върви и съответното ментално и физическо отпускане, което предполага повече студени цветни питиета, отколкото идейно-литературни напъни, аз реших да споделя едно две неща, които са ми на акъла преди и аз да се отдам на по-лежерни занимания. Този път те са свързани директно с един от основните мотиви в този и повечето сродни блогове, които въртят-струват все за корпоративно и брандова комуникация си пишат. Имам предвид рекламата и то в нейния концептуален образ, а не конкретно за определена нейна проявя в различни канали. Повод за това ми даде част от един материал на професора от торинския държавен университет Уго Волли, който в началото на юни месец бе удостоен с титла "доктор хонорис кауза" на Нов български. Есето се нарича "Реклама и комуникация", поместено в сборника "Семиотиката в действие" на НБУ от 2003 г. Текстът, който без колебание бих препоръчал на всеки смятащ себе си за специалист в областта, грабва с практичността си и с простите идеи и обяснения, които авторът излага във връзка с природата на рекламата.

Поглеждайки наляво и надясно из комуникационния сектор в БГ, аз виждам, че са налице повече хора, които се бият в гърдите, че могат да правят реклами, че познават добре особеностите на различните канали и медии, че нямат проблем да прават успешен микс и интегрирани подходи и пр., и пр. На пръсти се броят обаче онези, които без запъване ще дадат простичко определение на рекламата, но не академичено колкото да вържат 3-ката, а отговарящо на въпроса защо изобщо тя е различен феномен? Статийката, за която ми е думата е именно такъв отговор и то от академично лице с доста опит в практиката като консултант. Тя, както ще покажем, подредено и четивно показва, че това "животно" рекламата не е ракетно инжинерство (нека използвам този тривиален американски израз), но не е зле да си преговаряме по-често за какво става дума.

Това, което проф. Волли като семиотик напомня, е че рекламата е предимно "текст", тъй като е съобщение, което зависи както от средството, чрез което е предадено, така и от начина му на постройка и връзката му с други сродни такстове. На пръв поглед е безпроблемно и дори подразбиращо се от само себе си този текст да бъде разбран (т.е. "декодиран"), но всъщност той се нужае от нашето (съ)участие, за да изпълни целите си. Оттук следва и наблюдението, че зад рекламата като филмче, песничка, серия от образи и пр. стои желанието на комуникирания бранд да създава "компетенция" (запознатост) на аудиторията с продукта или услугата, която апелира да бъдат закупени и консумирани.

Друг важен момент в материала посочва, че "за да се реализира напълно рекламната дейност, тя има нужда от силно развито масово индустриално производство..., но най-вече тя има нужда от една развита система от масови комуникации, която да й гарантира голям брой потенциални потребители. (...) Рекламата има нужда да се впише в един не само физически, но и културен носител, различен от света на стоките... Тя има нужда от място, където може да комуникира бързо и лесно, променяйки често посланията си и правейки ги убедителни независимо от строгите разграничения като факти-мнения, истина-лъжа, информация-преувеличение." Тук авторът всъщност обръща внимание на ключовата роля на обстоятелствата на средата, в която съществува рекламата. За да говорим за пълноценно реализиране на рекламата, трябва да имаме както работеща икономика, така и развити комукационни средства като мрежа и като култура на използването им. Така например е много тъжен факта, че почти 100% от рекламодателите у нас смятат, че успехът на кампаниите им е свързан изцяло със спотове по националните ТВ канали, защото така стигат до най-много аудитория, въпреки запознатостта им с факта, че над 2/3 от нея е съставена от пенсионери, чиито покупателни способности най-малкото са съмнителни.

По-натам текстът ни насочва и към друга важна характеристика на рекламата. Тя е второстепенна част от канала, по който протича към публиката. И дори нещо повече, тя има нужда от това да е такава и да има около себе си останалите "първостепенни" елементи на канала, за да се прояви (това са статиите във вестника, предаванията и филмите по телевизиите и т.н.). Според някои критици рекламата е толкоз много обаче, че е време да има цели блокове само с реклами та да не се мешат досадно (разбирай да не прекъсват) с другите части на канала. Но ако вземем за пример ТВ предавания като "Рекламна пауза" (посветено на смешните и хитроумни реклами по света) и прочутото френско пътуващо шоу - "Нощта на рекламоядите", ще се убедим, че проф. Волли е прав и рекламата губи от силата си без "другарчетата", с които по принцип е заобиколена и които й "задават рамката". Първо, по време на такива масови зрелища си проличава колко е къса паметта на аудиторията, тъй като някъде след 30-тата минута настъпва кашата и никой не може да каже кой спод на кой бранд беше и какво точно съдържаше. Да, помнят се изключитално креативните и/или различните реклами, но рекламата като идея е вече подкопана. Оттук и втората забележка по темата - в контекста на своята изолираност марките и компаниите, които са платили за тези клипове като за послания всъщност се превръщат в техни "продуценти" и все едно продават самия спот като продукт и агенцията, която ги е сътворила като рок-звезда, а не продуктът като вдъхновител на рекламата. Последната е създадена, за да играе отборно и да има смисъл в канала, по който е пусната като комуникация. Ако тя не изпълнява целите си, излиза, че рекламодателят плаща прекалено скъпо, за да създава културен артефакт, който хората оглеждат любопитно в залите сякаш са в музей.

Все пак сме на Световно

2010-06-16T02:48:00.000-07:00

Гледам си телевизийката кротко или си слушам радиото и все едно и също. Понастоящем комуникациите, уж някак естествено, са си запяли познатата песен, а именно, че всичко, което магазини, компании или отделни марки предлагат е "като за световно"! Не е признак на лошо възпитание или образование да си свържеш посланието - било то за продуктова промоция или просто заради имиджа - с най-атрактивното глобално събитие, ама не се ли сещат хорицата зад кулисите, че само след 2-3 дни всичко се слива в един шум, точно като този от южноафриканските стадиони. Наложи ми се заради този постинг да се понапъна да отделя реториката на "световно", "шампионско", "емоции" и пр., за да запомня кой какво всъщност рекламира. Оказа се, че на вълната на шампионата на планетата са се качили от застрахователи през автомобили до намаленията в "Кауфланд". Разбира се, вероятната сметка на маркетолозите е, че след като светът ще е футбол цял месец и то точно преди времето за отпуски, таргетът ще е особено чувствителен и възприемчив по темата, но на мен ми се струва, че той бързо "оглушава" и единственото, което го интересува е любимата бира да е студена. Много по-хитро ми се вижда да изградиш комуникация, която да е в тона на лятото, но да е далеч от футбола, за да "лъснеш" изведнъж над тълпата от брандове-тифози. Но това е само ако много ти е важно да се надвикваш точно в този момент от годината. Много по-ефективно е, мисля си аз, да си запазиш бюджета за след лудницата, когато и цените на медийното пространство и време ще са с тренд надолу и няма да ти се налага да си дереш гърлото всуе, т.е. всички да те възприемат като още един (псевдо)футболен гръмогласник.

Маркетингът от стената

2010-06-11T04:57:00.000-07:00

От доста време го гледам този надпис в квартала и той все ме напомня, че същестува и токава понятие като "политически маркетинг". За разлика от графитите, които имат за цел да репрезентират една (градска) култура чрез средствата на изкуството, тези, свързани с политически и/или социални каузи и светоусещания имат една нелека задача. В кратък, но много смислен формат трябва да изпратят на света съобщение кой за какво се бори и какви са ценностите, които изповядва в борбата си за внимание и влияние. Т.е. това не е просто един слоган, а да не забравяме, че и работният "плот" е ограничен. Защо обаче това е маркетинг? Еми щом си хабиш боята да се представяш по някакъв начин и то в прав текст, това не значи непременно, че пускаш на пазара продукция, но пък търсиш да привличеш нечий интерес и идентификация на гледащия надписа с ценностите или призивите на организацията-автор. Така съобщението би могло (теоретично поне) да доведе до по-голяма членска маса и до по-голям електорат, което си е чиста проба пазарен подход. Всъщност винаги като комуникираме, искаме да "пробутаме" нещо на някого.

Примерът, който съм дал тук не прави изключение, макар че ми напомня за една доста разпространена през 90-те години "триада", налична в района на паметника Левски и Софийския университет - "Хубен, Тошев, Петров" (или нещо от сорта). Последното е характерно с това, че тези трима образи щурмуват социума с "нахалството" си да пишат по столичните стени и то на всичкото отгоре именно собствените си имена. Не знам къде са се скрили вече тези тримцата, може би са вече в запаса, но wall-платформата никога няма да отмре като алтернатива на рекламирането във вестник или на билборд. На всичкото отгоре е почти без пари и доста по-трайна във времето. Горе-долу това виждаме в илюстрирания надпис и нека физономията на "червения" кандидат-депутат не ви хвърля в заблуждение, тъй като е близо до акъла, че БСП е последната политическа партия, която би използвала "Бог" под каквато и да е форма в своя комуникация. Надписът е на самодефиниралата се като "националистическа" формация "ВМРО", която съответно при последната изборна кампания не е имала необходимия ресурс, за да се рекламира достатъчно по електронни медии и подхожда "партизански", ползвайки стените и то в квартали, където аудиторията е по-склонна да "върже" на такова едно послание.

Тъй като ми е работа да разсъждавам предимно по опаковката и базовата структура, а не по пълнежа, мога само да отбележа, че "офертата" си има своите достойнства, тъй като е кратка и има рима. Така доста лесно се запомня и разпознава, отделно, че натиска в поредица определени бутончета в съзнанието на реципиента-избирател. Ако се замислим и задълбочим повечко, ще видим как съобщението е обратно градирано - от по-общото и трансцедентно "Бог", през стратегическото и по-лесното за възприемане "нация", та чак до "оперативно-техническото" - "организация". Че това е комуникация, основана на екзистенциалното е очевидно, но в чисто текстуален план хитрината е, че посоката на посланието върви така, че "читателят" да се припознае в последния, но отсъстващ елемент в надписа - индивидът, който ще се влее организацията, изпълнен с патриотични чувства и висок християнски морал.

Видно е, че копирайтърите все още имат какво да научат "на улицата".

Препитване

2010-06-06T04:10:00.000-07:00

Наскоро приключи тайминга на анкетката, която заложих общо взето на старта на този блог. Естествено представителност по всички социологически канони не се търси; нейната цел беше да се види кой колко е наблюдателен и най-вече дали суфиксът "-кс" накрая на имената на определени търговски марки от различни категории оказва влияние при опит изкуствено да бъдат изведени от паметта. Горе-долу участниците са се справили. И тъй като доста от посетителите, които са си направили труда (за което покорно благодаря) да направят "клик" и участват са хора компютърно грамотни над средното ниво и информационно достатъчно обогатени, то естествено е 29-ма да са разпознали "Линукс" като бранд, който няма нищо общо с перилните препарати. Не са малко и онези (18) , които са се досетили, че "Верея" - нищо, че прилича на познатата от недалечното минало химия "Верила" - също не е бранд от най-рекламирания сектор - детергентите. Тя е марка кисело млекце, както се досещате. Странното, поне за мен, е, че има 3 от 33-мата респонденти, които са посочили "Первол" като име на не-прахобразно, което просто не е вярно и компанията производител явно има над какво да се замисли.

Нищо, другият път повече и по-добре.

Приложено в БГ

2010-05-30T07:31:00.001-07:00

При наличието на малко свободно време да напиша нещичко тук, ей така като за края на месеца, се сетих, че имам тези два фотоса на телефона си. Те само на пръв поглед изглеждат различни и несъвместими, тъй като показват две отделечени в пространството и визията, но пък идентични като тематика, момента от родната ни пазарна икономика. Т.е. от правенето на такава икономика на дребно - в буквалния смисъл на понятието. Понеже имам вече дефект да търся знаци и/или комбинациите от тях, особено що касае рекламата и градската среда, сега ще се постарая да направя едно показно как само два семпъла от видимата част на нашата икономика "говорят" за невидимите нива в нея.

Първата картинка ни отнася в по-малко населено място (което не значи, че там няма конкуренция), където е "посят" този семеен магазин. Конфигурацията от комукационни знаци е малко в стила от ранните 90 години на миналия век, но за човек свикнал с клек-шопове и сергии, подобно наблюдение не е знаково, а ежедневно. Като начало табелата отгоре, която царствено се возвисява над преминаващия потребител (на комуникацията) ясно ни показва, че основната дейност на този ритейл (казано на чист български език) е книгопродаването, т.е. в първите дни на своя бизнес, собственикът е залагал на нестихващата склонност на сънародниците си да четат и още повече да отделят пари за това (а не например да ги взимат за малко от библиотеката или да ги заменят с четене на повече вестници и жълни списания). Само че страничните табели "козметика" и "парфюмерия" посочват всъщност кои са "стълбовете" в дохода на това малко предприятие. Със сигурност към днешна дата книжките не носят социален престиж и не подмладяват, нито пък ще направят собствената миризма по-приемлива, от което този достоен бизнесмен си е направил сметката, че по-скоро кремчета и гримчета (което го приближава до категорията аптека или дрогерия, отколкото до книжарница) ще са двигателя на печалбите, пък за другото - каквото остане. Честно казано не съм виждал как изглежда гаражоподобното магазинче "на живо" в работен ден, затова догатките ми изглеждат още по-предизвикателни.

Вторият пример е с по-ясно отличима локация, която, ако махнем случайното присъствие на кофата и лопатата в основата на снимката, следва да е доста представителна за София във всички смисли на думата (точно срещу Руската църква). Не знам какво ще види в нея непредубедения читател на този пост, но аз виждам една "шумотевица" и комуникационна "цапаница", която с нищо не е по-достойна за уважение от предходно обсъдената. Наред с будката на "Форнети", към която е прикрепена табела, рекламираща наличието на хот-дог с кренвирш "Леки", имаме неизменните (винаги прашни) червени фенери, индексиращи съществуването на китайски ресторант, плюс рекламна светеща табела на някакво студио (май за красота). И всичкото това скрито в един вход точно като в който и да е краен квартал на столицата, а и не само. Друго дразнещо си остава близостта на обект на веригата "Онда" до цялия този "сбирщайн", при това с претенции за по-градско "звучене" с разноцветните сгради, изографисани на витрината на кафенето. Тази обща картинка е покъртителна, а е "картинка", защото точно там щъкат страшно много чужденци и снимат ли снимат, и както споменах по-горе, може само и единствено да говори на нашия или иноземния пешеходещ, че в БГ все още се върти алъш-вериш на дребно, не по-добре от селски панаир. И като примесиш всичко това с "мол-манията" от последните няколко години (почти припокриваща се с кеч-манията), която е явен признак за алъш-вериш ама много "наедро" (Илиянци влезе точно в града) отново си ставаме феномен, тъй като не се вписваме в ничия икономическа идеология.

Не минавай под дъгата, само й се наслаждавай!

2010-05-19T10:56:00.000-07:00

С пълното съзнание съм, че малко е късно да коментирам една отминала вече, но доста активна и дълга комуникация на "обичайния заподозрян" в тежки рекламни успехи при Супербрандовете - Coke, но може би точно изкофтилото се време навън ме подсети отново за нея. Всъщност идеята на кампанията беше да събуди пролетното настроение, естествено, в душите на най-вярната й публика - младите. Ако не се лъжа тя продължи повече от две месеца и включваше ТВ с избухваща като атомна бомба бутилка, но не с ръзрушителни последици, а с "радиация" под формата на дъга и още - билбордове с триизмерното лого на Coke, което излизаше извън рамката.

Така всичко това звучи много тривиално и съвсем по "кока-колашки", но мен лично ме впечатлиха Fame-картичките, които плъзнаха по заведенията и затова се сдобих с една бойка, за да отдам дължимия респект с визия и текст на този позитивен казус. Картичката ми напомня детството, когато само най-големите гъзари имаха "стерео" календарчета или някакви картинки на коли. Но при Coke нещата са по-различни - елементарни (защото технологията не е новост), но пък ефективни, понеже правят разликата. Последното го споменавам, точно защото така работи всяка знакова система - с различие (няма начин да знаем какво е бяло, ако не знаем и какво е черно) и конкретно тази комуникация прави впечатление с едно весело изпълнение на въпросния принцип. Едното "лице" на картичката е сиво и с изображение на фигура с чадър и капки дъжд наоколо, а другото е весело, слънчево и създава моментално настроение. Просто за секунди идеята на бранда за позитивност и щастие "разцъфва" на фона на омръзналото ни вече мрачно и мокро време. Пък и моментът на лансирането на картичката е отлично подбран.

Признавам, че не употребявам често продуктите на гиганта от Атланта (виж ти и рима имало!) или само когато са наситени с увеселителни карибски ингредиенти, но винаги съм смятал, че Coke е машина за комуникация и затова е толкова велика и има място по учебниците.

С рогата напред

2010-05-02T02:18:00.000-07:00

Понякога и у нас се получават добри комуникационни идеи и приложния дори щом стане дума за т.нар. идеални цели. Една такава цел (надявам се, че не сте забравили!) е повече и по-добро образование не къде да е, а в БГ.

Но положителните практики не свършват до тази констатация, тъй като принтове като показания горе са създадени по предложения на настоящите студенти на НБУ в посока към бъдещи студенти на НБУ. Кампанията за популяризиране на магистърските програми на въпросния университет, проведена под темата "Ако съзнанието ти е неограничено", станаха възможни благодарение на интелектуалните напъни именно на ползвателите на услугите му, а не на външен, нямащ отношение към процесите там мозъчен тръст. Още по-хубавото е, че изпълнената с толкова вещина (довършителна) работа на агенцията "Saatchi&Saatchi" влезе във фокуса на сп. "Sign Cafe", а от скоро се появи на българския рекламен "склад" на сайта "Ads of the World". Смятам, че признание е най-малкото, което може да получи една такава инициатива. По-скоро очаквам тя да стане началото на традиция, за да се запушат устите на хейтърите, които смятят, че родното висше образование е в Средновековието.

За някои дреболии

2010-04-21T04:57:00.001-07:00

От край време налюдавам явлението изгнили автомобилчета из София. Доста от тях са не са Лади и Москвичи, т.е. саможивите деца на Соца, а Опелчета, демек горделива продукция на германската индустриална машина. Снимката е на един тъжен екземпляр от среднокласовата серията "Astra", роден някъде в налачото на 90-те, каквито все още сноват по родните пътища.

Правейки си труда да увековеча точно този (макар и оставащ анонимен, но емблематичен) Опел, имах идеята, че марката си е марка, но живеем в ежедневния материален свят, където нещата си имат "физика". Дори и днес - 20 години след отварянето на страната (предимно на запад) - все още не сме дорасли дотолкова, че обикновеният българин да е във възможност да си позволи без глад и лишения да се сдобие с новопроизведено возило, което ни прави все така удобен вторичен, че и тре- и четритичен авто пазар. Вярно е също така, че за това време доста ламарина се изля в родината, но кой е казал, че тя е качествена. И не само. Във втория си живот на Балканите автомолите на Опел показаха "колко струват" всъщност, като демонстрираха, че имат свойството да изчезват от самосебе си за ужас на техните потребители, които до тогава си мислеха, че Жигулата и Трабанта са скапана работа. Същите те вече трябваше да се борят с ръждата, да кърпят и да псуват, а в най-добрия случай да се отърват от автомобила, за който доста са бленували. Да, от години компанията Опел си поправи проблемите с непоцинкованата ламарина, но кой ще обясни на бедните стопани на моделите Astra и Vectra - бивши и настоящи, какво точно се е случило, та колите им са били подложени на изпаряване. Може би това е била хитра идея за справяне със старите автомобили - просто да изчезват във въздуха? На този въпрос не му знам отговора, но когато гледам реклами на новите модели на този производител все се сещам за гравираните с раждица и цели дупки калници и врати на по-старите им посестрими и побратими. Е, кой ти помни, ще попита някой, ама аз явно помня и никога няма съзнателно да си закупя продукт на Опел, още повече, че в този клас има конкуренти, които отдавна я пратиха в забвение. На всичкото отгоре марката претендира да продава някакъв посредсвен, според мен, лукс за средната класа по начин, който цели да ни убеди, че разлики с Мерцедес и Бентли няма, просто цената е достъпна.

На няколко пъти вече попадам на материали как през годините Тойота е имала проблеми с продукцията си - 2004 г. с дефект в двигателя, заради който японците изтеглят 400 хил. автомобила, наскоро се раздуха проблем с кормилната кутия, който й коства по-скоро куп PR-главоболия, отколкото реални такива. Подобни проблеми имаха и Мерцедес с "А-Класата", Ауди със спортния "ТТ" и в миналото с модела "5000", предназначен за американския пазар. Но славата на последните изброени като "големи" в авто индустрията не е само мит, тъй като те си бъркат в джобовете само и само да поправят проблема, особено когато застрашава живота на пасажерите, и да докажат, че отговорност не им е чужда. А кой поема отговорност за разноцветния пейзаж на снимката?

Така - да!

2010-04-15T06:05:00.000-07:00

Във връзка с един пост от преди време относно някои мои заигравки с Банка ДСК, съм длъжен да споделя, че словото (както формулирах в края на въпросния текст) наистина победи. Имам предвид, че публикацията намери отзвук от институцията, която беше попаднала под прицел. Като автор и мнение-бълващ интернет сърфър, а донякъде и като маркетинг критикар, съм доволен, че оплакванията ми не са глас в пустиня и от другата страна не на барикадата (надявам се), но на "кабела", някой поне се бе замислил над написаното. Така се стигна и до среща, доста миролюбива и констуктивна бих казал, на която се чувствах като говорител на всички, които имаха да споделят нещо по темата. Искам да подчертая, че срещнах разбиране и уважение, поради което си мисля, че постове на пишещи он-лайн колеги, започващи с и акцентиращи върху псувните, а не върху конструктивизма са доста пресилени, дори излишни и предимно безсмислени. Някой да ви е отговарял напоследък на ругатните с мили думи!? Никой много ясно! Това не се е случвало от времето на Новия завет и няма да стане скоро уверявам ви! А задачата на всеки потребяващ е да влезе в контакт с контрагента, за да се изчистват несъответствията "в характерите" и всички да останат малко от малко доволни от ситуацията. Другото е да се сочим безсловесно с пръст, но ми се струва доста маймунско след милиони години еволюция.

Оглавяващата ПР дирекцията на банката - Камелия Величкова се оказа професионалист с добре написано "домашно", който факт най-малкото ме обнадежди, че в институцията работят хора с потенциал наистина да направят нещата по-добри, ако не идеални, защото последното е химера в реалната обстановка, в която оперира всеки бизнес (у нас особено). Може би някои хора ще си помислят, че срещата е била в духа "Виж сега, душко, ето ние ти обърнахме внимание, а я сега ти вземи та махни "онзи" пост!", но не е така, напротив, дори аз излязох с контра предложение и поканих дамата и/или нейни колеги да представят концепцията и работата на ДСК пред студенти в НБУ (и й благодаря, че прие). Защото, мисля си, е много по-професионално и не толкова по "балкански" да влизаме в разговори и семинари с разумни приказки за живота на която и да е марка, за да се възпитаваме взаимно в потребителска и предприемаческа култура.

Колкото до "онзи" пост, той ще си остане част от блога, защото тук му е мястото. Докато настоящото писание има за цел да подчертае добрите практики хората да си говорят и да се слушат, пък току виж нещо добро се пръкнало от това. За учебникаро-буквоядите ще посоча, че това е маркетинг в действие насред живия живот.

Apple is back

2010-04-05T08:59:00.000-07:00

Не че Apple някъде е ходил, за да се завръща, но заедно с Възкръсването на Христос на 3-ти този месец, компанията лаунчва един продукт, който всъщност е стара, но "неразбрана" от пазара тяхна идея и то от времето, когато въздесъщият Стив Джобс не е част от екипа. Надали има хора, които да се въртят из Нета и да не са "подочули" нещо за новата играчка iPad. Компанията дълго и методично пропускаше инфо за старта на машинката, и естествено Джобс изигра патентованото си упражнение - ефектна презентация, но у нас (поне по мои впечатления) предварителното дразнение из разните медии беше доста оскъдно. Разбира се, за това си има причини, разсъждавам си аз, защото мегамарка като Apple има място в душите на нашего брата БГ-юзъра, но в повечето случаи май там си и остава. Предполагам, че повечето от вас ще се съгласят, че Apple отдавна си е извоювал челното място в пантеона на легендарните брандове, при това без да спира да "твори" нови категории продукти и да се надсмива - в прекия и преносния смисъл - над конкуренцията. Но като говорим за БГ, тук цената винаги си е казвала думата, особено що се касае за по-мощните машинки и лаптопите и местният потребител в 95% от ситуациите на избор ще предпочете доста по-евтините "заместители". Колкото до малките бръмчалки - iPod и iPhone - доста голяма част от хората, които във времето се сдобиха с тях го направиха чрез лични или опосредствени връзки с US-пазара. Горе-долу по тях можеше да се разбере кой е отскачал на бригадка зад Океана.

Като казах по-горе, че в първия си вариант Pad-а е останал без отзвук, то това не значи, че и този не е обречен на същото. Да, времената са други и новата машинка е предназначена не само да е органайзър, но и да използва по-удобно и по много начини Глобалната мрежа. Да не говорим колко много допълнителни приложения са възникнали и които допълват възможностите на този "хибрид", бих го нарекъл, между iPhone и Palm. Всъщност цялата концепция, струва ми се, е чрез него да се промени начина, по който сърфираме в Нета, събираме, обработване и съхраняваме информацията си. И този начин е "по-друг" от лаптопа и телефона, защото е хем "бизнес", хем "свободно време"-ориентиран, но запазващ хитовите за Apple тънък корпус, характерен дизайн и безкрайни възможности (=удобности) на touch screen-а. Това, което мен лично повече ме впечатли е, че е обърнато толкова внимание на идеята за купуване и четене на книги в елекронен формат. Смятам, че само заради тази си функция продуктът ме печели като привърженик, тъй като това е бъдещето и той доста добре го подхваща - хем удобно за четене и обработване, хем по-ниска цена на книгата и по-малко дървета "под ножа".

Това, което си струва да се обсъди е не има ли достойнства iPad-а или няма, понеже то е ясно, че Джобс и приятели няма да се излагат с глупости, а по-скоро доли този "формат" би бил наистина успешен. Поставям тази питанка, тъй като за някои определението ми "хибрид" звучи повече като "ни риба, ни рак", което, ако се замислим, не е далеч от маргетинговата истина, че "измислянето" на категории не винаги е успешен ход, най-малкото защото хората може би нямат нужда от "средни" варианти или пък досегашните си работят чудесно. Без съмнение пазарът ще ни покаже вярната посока само за няколко месеца, но аз също не изключвам опцията iPad да си остане просто едно ново допълние в колекцията на Apple-фундаменталистите и/или пазарните иноватори, които не биха допуснали да нямат някакъв технологичен крясък.

Куба Либре / Cuba Libre

2010-03-28T05:18:00.000-07:00

Надали самотният воин с черната барета - "El Comendante" Че Гевара е включил сексуалната революция в апела си "Revolucion para siempre!", но очевидно неговият другар от Сиера Маестра - Фидел, който неведнъж е показвал политическа и маркетингова далновидност и гъвкавост е приел нещата за чиста монета. Доказателство за това е тази снимка, която е направена от един мой compañero на нещо като аптечен щанд на летището в курорта Varadero - Куба. За скараните с икономическата география на най-големия остров в Карибско море ще посоча, че Varadero е тамошният Слънчев бряг, Анталия, Сан Тропе и пр. и los hermanos Кастро умело го използват от години, за да се сдобиват с чужда валута, показвайки на гостите на страната какъв недокоснат рай е тя.

Но социалистическата реторика и поведение не са пречка да се мисли пазарно. Фактът, че шарената табелка с "реклама" на Viagra е поставена на летище по една случайност веднага отпраща към "вдигане на самолета", което в зависимост от посоката на движение може да означава както "безопасно пътуване", така и "приятно изкарване" на престоя в хотелите на Острова на свободата. Вероятно още от партизанските си години Дон Кастро знае, че засичането на "пушката" може да донесе неприятна изненада и затова се погрижил посетителите от империалистическата част на света да не останат недоволни.

English version:

It is hardly likely that the lonely warrior with the black baret - "El Comendante" Che Guevera included the sexual revolution in his appeal "Revolucion para siempre" but obviously his brother in arms from Sierra Maestra - Fidel, who repeatedly shows his political and marketing flexibility and clear vision, takes it at its face value. So, we have evidence here (the photo), which is taken by friend of mine, on the some kind of pharmacy-stand at the Varadero airport - Cuba. For those who are confused with the economic geography of the largest Caribbean island I specify that Varadero is the Cuban version of Saint Tropez and los hermanos Castro use it for years with competence in order to get some foreign currency demonstrating to their guest what an unaffected paradise is Cuba.

But the socialist rhetoric and behavior are not an obstacle for a market orientated thinking. The fact that the many colored ad sign of Viagra is placed exactly at the airport by a mere chance immediately refers to "taking off the plane", which according to the direction of movement of the male tourists should mean "We guarantee a secure flight", as well as "Have a very nice time in the hotels of Cuba!". Probably already from his guerilla period, Don Castro knows that the misfire of the "rifle" could cause unpleasant surprise and for that reason he takes care the visitors who arrive from imperialists countries to be as pleased as it possible.

Double vision

2010-03-23T04:28:00.000-07:00

Поне за мъжката част от човечеството едва ли има нещо по-хубаво от гледането на футболни мачове. Толкова емоции, бира и приятели и толкова реклама за попиване - пред, по време и след сращата, по фланелки, шапки, пана и пр. Затова ми хрумна, че трябва да похваля един от лидерите в спортната индустрия - Adidas за маневрата, която се сети да направи преди 3-4 години, не помня точно колко. Тя показа, че когато идеите прости ни дойдат на гости, броят импресии на гледаемост и завистта на конкуренцията няма как да не скочат до небето.

Това, за което говоря се вижда нагледно и от снимката. Просто марката сложи своето лого и на задната част футболните гащета и..... си осигури още едно "лице" на регала, наречен спортист. Къде е тънкостта ще попита някой? Аз пък ще се аргументирам само и единствено от моя зрителски опит. А той ми подсказва следното: по принцип играта се заснема от ТВ камерите нашироко, така че да следим целия й ход, но пък обикновено не можем да различаваме ясно отделните играчи по терена, докато, от друга страна, в 80% от случаите, когато кадърът е в близък план виждаме гърбовете на футболистите, най-малкото понеже те "наблюдават" ставащото "вътре" в игрището и все се падат обратно на нашата перспектива. Нещо такова се случва, както ни демонстрира фотото и при радост от отбелязан гол. Ако влезем още по-надълбоко в нещата, ще се досетим и друго - много голяма част от близките кадри се случват, когато на терена има паднал/контузен футболист и около него обикалят в брауново движение други играчи и то точно така, че камерата да ги хваща от кръста надолу. Та, Adidas печели двойно с двете лица и в същото време десеторно от "продуктовите кадри", които са резултат от техниката на заснемене на самата телевизия.

Единственото, което е проблем при спортните марки специално е когато големите звезди, които са привлечени като техни "посредници", играят за отбори, ползващи екипи на бранд-конкурент. Например, феноменалният Лео Меси, който работи с Adidas, играе в неговата Барса с фланелка на Nike и така най-често е изобразяван по снимки и по телевизия, с което на потребителя започва да му се губи идеята кой и какво точно му "говори".

Звезделин отвръща на удъра/Berbo strikes back

2010-03-18T08:34:00.000-07:00

Не би беше хрумвало, че ще ме заинтересува подобна тема, но ето че си размърдах мозъка в посока да покажа, че брандингът в живота си извън учебниците и корпоративните офиси има много лица и че среща безброй различни проблеми. Едно такова лице е точно живия човек, ама не кой да е, а т.нар. "публична личност". Тя се нарича така, защото е пред очите на всички (към днешна дата това понятие не знае граници) както физически, така и чрез истории и събития от личния и професионалния й живот. Т.е. празно няма - славата ти се вее като байряк на 3-ти март и обикновените юзъри те разпознават, но някои те обичат откровено, докато други те хейтват и искат да направят разни работи на майка ти.

В сферата на футбола имаме два светли примера.

"Модерният ляв" - Христо Стоичков в много отношения е посланик на България дори в земи, където не знаят къде се намира тя географски, камо ли кой е президентът й. Естествено спортните му достойнства и титли са водещи за неговия имидж на професионалист, но медийните му изцепки и откровеното фиаско в кариерата му на треньор на която и да било формация показват една съвсем различна страна на нещата. Как реагира той на похабената му слава, особено на родна земя? Ми както го правеше и по-рано на терена - с псувня и неприкрит непукизъм. Сигурно донякъде работи, защото хората си казват "Абе мани го, той си е такъв, дай да не се занимаваме с него!", но на мен ми се струва, че Камата, започва да се превръща в клоун.

Днешният ми казус обаче е провокиран предимно от друг един актуален "мъж под прицел" - Димитър Бербатов. Той винаги си е бил любимец на медиите в страната, а и в странство, защото дълги години растеше ли растеше и накрая се озова в клуба на богатите и известните - Манчестър Юнайтед. Само че едно е да влезеш там, съвсем друго е да оставиш следа и да докажеш (и на себе си), че можеш повече. Признавам, че въпреки успехите и безспорния му талант, стилът му на игра никога не ми е допадал и понеже в Англия се играе биткаджийски и до последно за всяка топка и точка, не разбрирам много нашата "балерина" какво точно прави в посочения клуб. Мен лично ми седи като червена кръпка на зеления килим, а не като "червен дявол", но те мениджърите знаят по-добре от мен и вас за какво им е притрябвал. Тамошните жерналисти обаче хич и не го бавят и от известно време момъка е обвиняван, че много си почива на терена и не носи никакви ползи, докато колегата му Рууни влачи тима на гърба си.

Капката, която преля чашата на всеобщото недоволство, най-вече в БГ, дойде преди десетина дни, след вярно приятелските по характер, но пък много звучни два шамара, който полският национален отбор отпра на нашия такъв. И Бербо беше там. И той видя какво стана, при това отблизо. Пасивността му и явното самочувствие на играч на един от най-достойните отбори в света провокира колегите му да го маркират с името "Звезделин". На английски това може би се превежда като "star boy", но няма как да предаде сарказма на етикета.

Като истинска публична личност и съвременен бранд, Митко си има сайт, а пък сайтът си има блог. Именно написаното в него ме боде в очите от известно време. От там тръгна една серия материали, наречена трилогията "Friends and Supporters", чрез която "гяволът" изразява недоволството си от критиките по негов адрес, казва кого уважава и кого не и пр., и пр. Принципно съм "за", когато някой заема позиция, независимо как, за да не остави медиите да я изфабрикуват и адмирарам такъв подход. Особеността идва обаче оттам, че текстовете са написани доста професионално, доста заядливо и се появяват прекалено начесто, което не знам как може да се случи на зает човек като Бербо. Първо си помислих, че са творба на майка му, защото тя е напориста женица, донякъде е по-известна и от него с медийните си изяви у нас поне. Но не би! Оказва се, че техен автор е Ивелина Данчева, дъщерята на мениджъра му. Обратно на очакванията му, тази комбина носи само негативи на футболиста, ако и да има последната дума за материалите, които девойката качва. Така хората не само, че се чувстват излъгани, защото от другата страна на "диалога" не стои точния човек, но и явно Данчева е много по-полемична и остра от необходимото за случая, което води до много повече и по-негативни реакции, отколкото смисленият ПР би си позволил да провокира.

Всичко в името на бизнеса и демокрацията

2010-03-14T05:00:00.000-07:00

Глобалната финансова и икономическа криза се отразява различно на различните компании и организации по света. Но американците, както винаги хитри и далновидни маркетолози, са готови да включат всякакви инструменти, за да повишат достъпа си до авангардни проекти. Както се убеждаваме от една информация от началото на март, такъв един похват е брандирането на цял един град. И то не какъв да е, а столицата на щата Канзас - Топика, който в продължение на един месец ще се преименува на "City of Google", за да привлече вниманието на интернет-мастодонта. Последният се готви да изгради високосторостна мрежа в желаещите това градове и от управата на Топика са решили да заявят своята подкрепата за този "оптичен експеримент" като вземат "назаем" името на големия играч. И нещата не са просто трик или шега, но виждаме също така, че кметът на града - Уилям Бунтън е излязал с официално изявление по въпроса, което според мен прилича на нещо средно между рекламен текст, възхваляващ философията на Google, бизнес план и заповед към подопечените му жители да подкрепят начинанието в името на прогреса на технологиите и свободата в обмена на идеи чрез Интернет.

Чудя се аз как би изглаждало подобно нещо у нас? Например, ако в Малко Търново искат да привлекат инвеститор като Microsoft, най-вероятно ще се прекръстят на "Micro Turnovo", Ябълково спокойно може да стане "Apple Village", а небезизвестното село Баница веднага може да кандидатства за "Bella Land".

Банка ДСК!? Абе я...!

2010-03-11T03:23:00.000-08:00

Целта заложена в създаването на този блог не беше само да си шикалкавя на тема актуални реклами и да се показвам колко ги разбирам нещата, но и за да влизам понякога в детайли за "нещата от живота" на другите, по-невидими елементи на маркетинга. Естествено, предимно с казуси от капиталистическата ни татковина. Именнно затова сега ми се иска да си поиграя на "приложен" маркетинг, описвайки един латино сериал с мое участие и с това на една известна банка, който сериал месеци наред назряваше и наедряваше, за да стигне най-накрая до това, което ще изложа тук.

По причина, че преди около половин година ми се наложи да си открия разплащателна сметка и да получа дебитна карта, предпочетох, като всеки спестяващ време, пространство, сили и средства homo oeconomicus, да осъществя тази "дреболия" в офис на Банка ДСК на две крачки от моя блок. Клонът там съществува от 100 години и няма нищо по-естествено просто да премина улицата, за да си свърша работата. Всъщност въпростият клон е "клонче", защото е на площ колкото средно голям апартамент. Проблемите обаче започват непосредствено с влизането, защото след вратата ВСЕКИ ПЪТ има опашка от поне 5 човека, които стоят изтъпанени до стената, защото по правило не могат да се трупат по гишетата, докато на тях обслужват други клиенти. Само че ВИНАГИ най-малко едно от 4-те гишета не работи в този момент, а хилядите подробности, данни и подписи правят обработката на един потребител да трае цяла вечност. Положението се усложнява в обедно време, когато повечето от служителките на банката излизат в почивка, а точно в този момент потенциалните клиенти, които също са в почивка, искат да отскочат до клона на ДСК и да отметнат някоя задача. Резултатът е, че цялото им свободно време минава в чакане. Точно за това съм подминавал въпросния офис не един и два пъти, особено ако случаят не е бил спешен, за да си свърша работата в макар и по-отдалечен клон на някоя друга банка. Банките поне с лопата да ги ринеш.

По същия начин в моята история се добирам и аз до заветната си дебитна карта - с доста чакане сред баби и други глупаци като мен, които в "храма" на финансите си траем смирено и благоговейно. Честно да си кажа времето в онези моменти не съм го смятал, но то е фактор от голямо значение за крайния развой на казуса.

Един ден ми се обаждат да посетя отново въпросния клон на ДСК, тъй като имало проблем с проследени клиентски ПИН-кодове и трябвало да ми сменят картата от съображения за сигурност. ОК, речено - сторено. Отивам аз и, о, чудо!, няма опашка. Щастлив повече от всякога си казвам името, ама карта йок (няма и няма). Следва търсене от страна на изненаданата женица и се оказва, че малоумникът, който прави картите (физически имам предвид) прекалява с гледането на "Шоуто на Слави" и ме изписал на пластмасата като "Трифонов", при положение, че съм Трендафилов. Т.е. проблем си е, защото в БГ нямаше дори да забележа, но в банка зад граница щяха да ми покажат три пръста с преобладаващ среден, а предвид славата на българските банко-измамници в странство, може би щях и да посетя някой полицейски участък докато се изясним кой кой е и за какво се бори. Както и да е, нещо се шегуваме със служителката по този повод (не забравяйте, че съм вери вери хепи, че не съм чакал изобщо) и се разбираме да намина след седмица. Когато това време настъпва, навън е доста студено и аз облечен до козирката, като се казва, се изтропосвам на известната ви вече опашка до едно парно. На 5-ата минута се поразсъблякох, но след 20 минути, вярвайте ми, положението вече беше критично. То потенето може да е приятен и полезен физиологичен процес, но във фитнеса или на плажа с хладна бира в ръка, а не в клопката на някаква си банка. Не стига че вече закъснявах, тъй като и през у не ми минаваше какво ме чака, ами пред мен имаше поне още двама души и трябваше да се пържа в собствен сос. Докато бълвах благословии наум, минутките станаха над 30, а една дама висеше на едно от двете работещи в този момент гишета вече 15 минути. Изстрелях се като куршум навън (някъде на 40тата минута) с изключително развалено настроение, несвършена работа и с чувството, че някой ми се е подиграва като ме държи като "пленена публика" в един коридор, при това аз трябва и да си мълча, защото само в този клон и на определено гише мога да си взема (за втори път) новата карта. След няколко дни, когато вече като съвестен гражданин и най-вече като маркетолог обмислях тази публикация, влязох отново там въоръжен с адско търпение. Въобще не проследих колко време съм чакал, отидох на гишето за картата и в мига, в който я получих заявих, че искам да напиша молба за закриване на сметката с думите, че за ДСК не искам повече дори да чувам. Последното нещо, което съм е скандалджия, а и жената насреща не е виновна дирекно за моите преживявания, за да и добявам излишен стрес с висок тон. Но донякъде, си мисля, и това е правилна тактика, тамън всичко живо в офиса да чуе защо един недоволен клиент иска да пали джапанките.

Сега обаче идва ред на анализа, тъй като държа да аргументирам потребителското си поведение, както и поместването на този материал в блога. Първо ще припомня, че и услугата е продукт като всички останали или поне така ни казват учебниците, което значи, че и те се предлагат на пазара по някакъв определен начин. После, като се вгледаме в банковия сектор, лесно различаваме, че всеки играч в него предлага реално ДВЕ услуги: 1. финансови пакети с определени условия, от който клиента да си избира (кредит, спестяване или просто разплащане) и 2. това което най-просто се нарича "Пърформънс", т.е. условията и похватите, с които или при които потребителят получава изгодния за него финансов пакет. Тук можем да впишем наситеността на населеното място с офиси - дистибуторската мрежа, също така компетентността и подготовката на служтелите във фронт-офиса, яснотата на информацията в и извън клона, някъде там е любезното и приветливо отношение на служителите и не на последно място максимално бързото обслужване. Моля ВИ (това към Банка ДСК), живеем в 21 век, а през него едно от най-ценните неща е ВРЕМЕТО и никой, дори в ориенталска държавица като нашата, не е задължен да си прекарва деня във вашите офиси! То вече в държавните институции опашките намаляха, а Вие ще ме/ни карате да вися/им като 12 маймуни за елементарни неща. На мениджмънта на ДСК ще припомня още някои базови нещица, а именнно, че създаването на цялостен (положителен) образ на марката изисква съобразяването на сложен конгломерат от елементи и независимо дали целенасочено търсите създаването му или не, клиентите Ви вече са си изградили такъв. Само с реклами с китайчета няма да стане! За да не съм голословен, ще посоча да си препорчетете Серджо Зийман - "Краят на маркетинга, какъвто го познаваме"; и понеже сте били много заети да бъдете велики управленци още като студенти, за да обръщате внимание на някакви си книжки, ще каже, че поне написаното на 93 страница долу ще Ви е от полза, сигурен съм!

На финала апелирам малкото млади хора като мен, които (засега) са избрали да живеят в БГ и да използват по някакъв повод услугите на банковата система или на коя да е компания, или дори само на държавата, да не допускат да ги обзема бабешко смирение и да не забравят, че клиентът командва парада. Наясно съм, че с тази ми постъпка (да се откажа от услугите й) на ДСК няма да й наклоня капата, камо ли да я изхвъря от пазара, но силата идва, когато недоволството не остава прикрито и вземе да се появява на определените за това места. Това, което губи въпросната банка е мястото си в моя естествен списък от играчи в тази категория и още повече, че, казано отново с термините на брандинга, тя сама препозиционира себе си като слаб играч, а конкурентите - като по-организирани и компетентни. А като човек, който твърдо вярва, че перото, употребено както трябва, е по-опасно от меча, ще се постарая негодуванието ми да не се дави типично по български в псувни и ракия, а да достигне до максимален брой хора по възможно повече канали.

Дайте само в очите да не си бъркаме!

2010-03-06T03:11:00.000-08:00

Както стана ясно на 1 март, още едно издание от славната продуктова категория на "мъжките списания" е достъпно за българочетящия потребител. Това е ни повече, ни по-малко фамозния "Penthouse". За целите на промоцията "криейтива" си влиза в ролята и създава добре известните вече билбордове с едно око на оранжев фон, което е поставено така, че да наподобява (отдалеч поне) мястото, откъдето то и прилежащото му човешко тяло са излезли на бял свят. И мястото, където по традиция повечето мъже (ако са такива), къде съзнателно, къде подсъзнателно се намират през целия си живот. Дето се вика има "намигване" за характера на основните части от съдържанието и окото е послужило за двоен иконичен знак, че между кориците ще има жени, чиято роля е да привлекат мъжката аудитория да вземе и да почете.

Все съм чувал да сравняват окото с "прозорец" към душата, да го определят като една от най-важните части в тялото, защото с него възприемаме поне 80% от действителността, виждал съм го също така използвано като наподобяващо зърно на кафе или като символ на оптичните магазини. Примери много, но обсъжданият от мен - този на "Penthouse" надминава всичко. Нищо лошо, даже е хитроумно! Но като се замисля върху таглайна на въпросния билборд - "... из за четене", казвам "евала", тъй като с него рекламистите все пак напомнят, че родният език ще позволи окото не само да гледа, ама и да възприема писмен текст. Което дори след милиони години еволюция е второстепенна негова функция, а някои човешки индивиди дори не смятат за нужно да стигат въобще до нея. Теорията обаче свършва до тук. Спорадичният ми експриенс с другите списания от тази "елитна" група показва, че това, което има да се "чете" в тях е нищо повече от онова, което бълва жълтата преса (разбирай "Story", "Блясък" и пр). К`во да се прави, все пак рибата определя и вида и качеството на стръвта, а някои пък направо разчитат на динамит. Та така, разликата идва само и единствено от рамките на бюджетите, с които едните и другите се правят. В допълнение "Playboy" и сродните нему ежемесечници претендират да прокарват глобален лайфстайл с локални елементи на разсъждение. Всички те обаче взеха да ми се струват вече доста за една шепа пазар като българския, при това от по над 100 страници, че чак наричат потребителите си "читатели". Аз си признавам, че съм old school в това отношение и признавам за четене само това на книжки, за които в наши дни никой не ще да дава пари. Проблемчето идва от обстоятелството, че скуката и безсмислието от съдържанието на описваните списания се пренася в главите на "читателите". Друга тема е, че последните я си направят труда да "видят" 10% от писаното, я не. Моето мнение очевидно няма значение, щом като издателите се сметнали, че има хляб в пускането на пазара на още едно, макар и закъсняло, мъжко издание. Аудиторията сега има много по-голям избор, което ни доближава все повече до зрелите пазари. Принципно точно това ме притеснява, защото именно заради написаното в издания от този род броя на хората, които пишат "Подигото" и смятат, че Кафка е име на жена (във ВУЗ!), а Тони Стораро е най-известният съвременен поет няма да намалее. А напротив, пороят от бисери предстои. Мисълта ми е, че пазарният механизъм търсене-предлагане не винаги работи за повишаване на качеството.

Така попадаме на "новината", поместена на сайта на "24 часа", че злосторник е осквернил един от билбордите на новоизгряващия ''Penthouse", буквално бъркайки в "окото" му. Всъщност този инцидент е дал удобен повод за PR-активност около светлата дата на лаунчването на еротичната лъскавийка и както виждаме от снимката, атаката е от вандалски характер, без да е целяла главната фигура на афиша. То е ясно, че билбордите искат да ни извадят очите с провокацията и буквалността си, но дайте поне ние да не им отвръщаме със същото!

Титани на брандинга (или политикономия на градското движение)

2010-03-02T12:39:00.000-08:00

Принципно хиляди хора се трудят физически и умствено върху проблема къде, как и колко да покажат имената на компаниите и марките си, така че да бъдат забелязани, разпознати и локализирани. А, дай Боже всекиму, това да вземе да повлияе и на продажбите! Всички тези човеци, макар и сплотени по групи, артикулирани пред света като "рекламни агенции", "маркетингови отдели" и подобни, си имат своя собствена идея по въпроса и затова (особено) в градовете, сме свидетели на един шарен свят от безчет брандирани носители - автомобили, трамвайчета, калкани, билборди, тениски, etc. Има обаче едни агенти в така описаната от мен брандосфера, които никой не слага в сметките - каруците на братята роми. Откакто преди време на покривите на такситата накачулиха едни светещи тела с малки реклами (я на обувки, я на вино), признах пред себе си, че милата ни столица не само е заприличала на Ню Йорк, но и че някой най-накрая се е сетил да се възползва от мобилността на жълтите файтончета. Колите си циркулират кротко цял ден, табелките хляб и вода не искат, на всичкото отгоре се падат на нивото на очите и те ти бройка импресии в реално време! Имаше един лаф от началото на прехода, който много сполучливо улавяше духа на тогавашната бизнес конюктура. Той твърдеше, че бездомните кучетата ходели с подвити опашки, защото българинът като видел дупка и откривал в нея бутик (или кафе, все тая). И сега така, ако има два квадрата празно място по хоризонтала, се прави блок, а нерядко направо мол, а пък ако е по вертикала - се окачва лъскавичка реклама. Обаче феноменът на каруцата защо досега никой не го прозря като рекламен канал питам аз? Не се е пръкнал вчера, а ББ дори го направи още по-популярен, като му обяви "война". Ама той пак си е жив и не само че младее, но е по-силен от всякога. Е, рядко ще видим каручка по центъра на Софето, но в 90% от територията на "нестареещата" си е ежедневна гледка.

И понеже в природата празно няма, един ден посред улицата видях кой печели от цялата тази ситуация поне до момента. Еми боклукоизвозвачите от "Титан" естествено! Тъй като тяхното ядро от бойни единици, а именно ромите, не се слави като особено загрижено за външния си вид, демек стайлинга си, то си носи "служебната униформа" и в извънработна обстановка, когато "тича по задачи" с мощното ПС от една конска сила. Това се случва предимно зимата, разбира се, защото лятото представителите на малцинството не търпят почти нищо по себе си. В резултат оранжевите якета с беличкия, ясен надпис с името на работодателя на гърба цъфват канени-неканени във визуалния ни спектър при това само на цената на едната заплата и на съответната дрешка. Получава се още по-добре и от брадираните контейнери на "Титан" (като на снимката), които осигуряват не само реклама на компанията, но и маркират в чий сметодобивен район се намираш. Има обаче един проблем, заслепяващ високия "рейтинг" на конския носител - от много "ограждавяване" голяма част от таргета "се прави", че не вижда каручките.

Insane In the Brain

2010-02-27T03:28:00.000-08:00

Както си четях последния брой на "Sigh Cafe", попаднах на една интересна мисъл, която е колкото очевидна като смисъл, толкова и най-често забравяна и отбягвана от бранд мениджърските екипи. Тя твърди, че никой (от потребителите) не говори абстрактно за даден бранд, а за онова, което конкретно го интересува от него и понякога точно това са "брандовете". Тези думи са послужили дори за заглавие на интервюто с шведския дует, специализиран в дигиталната реклама - Густав Мартнер и Густав ван Сидоу. Тяхната идея е, че много компании казват "Ние нямаме Facebook, нямаме фен група" и пр., без обаче да се осведомят, че всъщност вече "съществуват" онлайн - във форуми, в социалните мрежи и в блогосферата не само "понаклепани" от конкуренцията, но и подкрепени от доброжелатели (което като понятие включва "доволни" и "лоялни" клиенти), които самостоятелно и самоинициативно поддържат позитивен имидж на въпросната марка. Въпрос на детайли е какво и как е публикувано в Мрежата - коментар за отделен атрибут или характеристика на продукта, възхищение от актуална реклама, споделяне на опит от магазин и т.н. и т.н. Какво остава на "командния състав" в тази ситуация освен да подкрепя и да понасочва в "правилната" посока движението и съдържанието на тази информация. Нищо по-хубаво от това! Марката си е осигурила говорител и платформа, от която да съобщава за себе си директно на "племето"! И колкото повече, толкова по-добре, но с усилия за поддържане на фокуса, за да не настане хаос.

С един доста груб пример това би прозвучало така: като тръгне мълва, че сестра ти е курва (excuse my french!), вместо да започваш (безуспешно) да обясняваш, че нямаш такава, използвай случая да си докараш дивиденти чрез инструментите на асоциациите и кривото огледало. По-добре казвай, че е фото-модел на бельо и/или елитна компаньонка, че редовно я дават по Fashion TV от различни модни подиуми и че, аха-аха, ей сегичка ще подпише с "Victoria Secret". Другото ще го довършат братята-близнаци - фантазията и gossip-а. В крайна сметка и момата изобразена от Пикасо (на фотото) е в някаква светлина красива, защото този баш-майстор на четката е поискал посредсвом очите да ни сложи нещо в главите. А последната му мисъл би била то да е грозно, нали!?

Ще ми се да посоча обаче два момента, които са вплетени в тази тема и ми се струват фундаментални. Първо, изграждането на позитивна абстрактна оценка у потребителя (т.нар. attitude) към търговската марка е въпрос на много работа и отнема бол време, а веднъж постигната пък, се нуждае от десет пъти повече внимание и бачкане, за да не се затрие. Ако въобще някой някога бива убеден, че такава оценка е напълно постигната! Но тя е само едното лице на монетата, другото е физическият контакт с продукцията на бранда, където качеството, иновацията и перформънса са Santisima Trinidad на висшия мениджърски и производствен пилотаж. Поне според мен. Така преминаваме към второто важно, а именно, че цялата монета, обрисувана дотук, се "събира" в съзнанието на клиента. Брандът, независимо дали сега прохожда или е вече наложен, не се намира на хартия и в папка, тъй като стретегическият маркетингов план, както пееха Уикеда, е "само миг, миг от вечността". Продължавайки метафората, можем да кажем, че документите са нищо повече от моментна снимка на фона на динамиката на пазара, който не включва единствено стоки и услуги, но и информация, която с развитието на интерактивните и работещи в реално време медии все повече излиза от контрола на "собственика" на бранда. А марката, в съвремения си вариант, всъщност е обречена да е притежание на други хора, тя е позиционирана точно "между ушите" на тези, които ще я чуват, виждат, преглъщат, преживяват и ще носят парички в джоба, за да си я позволят. А всеки от един тях си има свое мнение по въпроса и интерпретира информацията за нея през собствената си "цедка". Двете части на монета взамно си влияят и никой не може да каже с точност коя и кога надделява, или, си мисля аз, това зависи най-вече от конкретния етап от живота, на който се намира бранда, от конкретен негов продукт, както и от пазара, на който оперира.

Brand Romance

2010-02-23T10:48:00.000-08:00

В наши дни нищо не е както преди. Благодарение на product placement-а рекламата вече не знае граници и всъщност не е много ясно дали изкуството въобще може да вирее без "брака по сметка" с бизнеса. А пък такива като мен, нагърбили се със задачата да не изпускат бранда от очи, са длъжни да са нащрек накъде отиват работите.

Тъй и тъй сме свикнали да виждаме небрежно преминаващи МПС-та на "FedEx" във всеки втори американски филм, защо да не приемем факта, че носителите на поп-културата все повече ще се превръщат и в ракети-носители на търговските марки. По такъв начин, ръка за ръка, двата финомена ще търсят синергията и ще повеждат новите тенденции в потреблението. Крещящо доказателство за това, струва ми се, е новината от технологичното изложение в Лас Вегас, провеждащо се в самото начало на месец януари, където фото-гиганта "Polaroid" обяви, че взима в екипа си като криейтив директор мейнстрийм звездата Lady Gaga. Тя, както се оказва, има образование в областта на изкуствата и компанията е решила да инвестира както в бързо растящата й популярност (естествено), така и в идеите и уменията й, за да създаде специална линия продукти.

Аз съм фен на мацката и шоуто, което прави, макар жанрът, в който се е впуснала да ми идва малко too much. И тъй като често изследвам клипа на песента й "Bad Romance", с който Лейди-то окончателно зае позицията на едноличен лидер в електро-попа, реших да събера "пъзела", който, признавам си, първоначално нещо ми убягваше. В основата си видеото се оказа едно голямо, шумно, в стил нео-готик Vodka "Nemiroff" парти, облечено с безумни костюми и поставено в една нереална, даже психарска обстановка. Снимките тук показват повечето места, където водещият им продукт "Lex" се появява. В началото е редицата от бутилки, а в последствие вече се набляга на употребата му.

Оказа се, че зад такъв безспорно скъп и амбициозен проект не стои кой да е. Украинците от "Nemiroff" стартират през не толкова далечната 1992 г. и с ръст от по 40% на година успяват да догонят Голямата тройка в сектора - "Smirnoff", "Stolichnaya" и "Ablosut". Разбира се, по всичко личи, че елитният клуб е тръгнал да се разширява. Когато google-нах за какво става въпрос, стана ясно, че марката експлицитно обявява сътрудничеството си с Gaga и хита й. Също така ми бяха спестени усилия да правя скрийн-шотчета, тъй като къде самата марка, къде фенове бяха накачили достатъчно от тях, за да подчертаят връзката му двата "продукта".

Труден избор / A Tough Choice

2010-02-23T09:49:00.000-08:00

Изборът е мъчно нещо, особено когато е "консуматорски". С такова впечатление останах след като попаднах на "The Hurt Locker", който у нас е преведен като "Опиумът на войната" или нещо от сорта. По принцип, ползвайки за фон актуалната тема за американското присъствие в Ирак, идеята на лентата е, че в един момент войната започва да живее самостоятелен живот у войника и става като дрога за него, като самоцел. Само че това го пише в началото, а в самия сюжет и фабулата няма нищо в тази посока, освен вътрешните "терзания" на един сапьор, който се чувства толкова пич и разбиращ от работата си, че всеки път е готов показно да си рискува живота. Мен специално ме довърши една сцена от края на филма, показваща ни, че въпросният персонаж си е в Щатите, в един супермаркет, а жена му го праща да купи зърнена закуска за сина им. Следва пауза, човекът стои пред поне 20 метра регал със стотици кутии и се оказва, че му е по-лесно да избере да отиде пак на война, което и прави в последствие, отколкото да избере коя от кутиите да вземе и да си ходи в къщи. Е, какъв е изводът сега? Че е по-лесно да избере между зелената и червената жица на бомбата, която обезврежда на другия край на света, отколкото да взиме кутия от широкия потребителски избор, който свободната икономика, която нашия човек защитава в тази война, му предлага!? В това няма нищо антивоенно, а само посочва суицидните наклонности на някакъв индивид, с който ни занимават 2 часа. Още повече, и това в рамките на шегата, ако той не беше толкова дълго в Ирак, щеше да знае марките зърнени храни и нямаше толкова да му мисли пред рафта. Нали за това се създават брандове в крайна сметка!

Un Amore Grande

2010-02-22T04:57:00.000-08:00

Какво точно щяхме да правим, ако го нямаше кафето, можем само да гадаем. Аз нещо не мога да си го представя този свят, ей така без аромата, без отрезвителния за духа и тялото ефект, без поводите за срещи с авери и кибиченето по кафетерийки, което си ни е любим ориенталски спорт! Именно за това думата ми е за Lavazza - моята марката на любовта в кофейновия бранш, независимо, че не пия само и единствено такова кафе. Винаги съм искал да посоча обаче перфектното позициониране на италианския бранд, който като по учебник направи името си синоним на експресото в частност и на италианската кафе-култура изобщо, че и дори някак не много скромно се "нагръби" със задачата да е техен лидер. Ако взема да обяснявам колко ме е грабнала комуникацията й от последните години, особено календарите и естетически издържаните ТВ спотове, ще е скучно и досадно, тъй като нито съм първият, нито последният, който е забелязал, че в Италия не си поплюват и правят изкуство от всичко. А рекламата е перфектното място да покажат, че какво могат да правят, го правят уникално и за наслада на сетивата.

Признавам си, че съвсем наскоро разбрах, че Lavazza е фамилия на човeк, а не някоя изчанчена за маркетингови цели италианска дума и че марката е стартирала в Торино (на първата снимка). Още по-малко съм бил запознат с фактите, че от нея идват иновации като смесването на сортове кафе, безкофейновото такова и още 100 дреболии, които днес си ги имаме за даденост. А като споменавам сетивата, имам предвид, че брандът те обхваща изцяло, а не излиза само с празни лозунги, обещания и плакнене на очите с хубави картинки. Докато у нас, например, си му се радваме, защото е качествено, но и скъпо, за разлика от бълвочите, на които няма да се хабя да споменавам имената, там от където идва, Lavazza е кафето на народа, така да се каже, и най-важното хората са го приели да олицетворява "италианското". То ние познаваме много елементи от "италианщината" - висша мода, богата история, паста, спортни луксозни коли и Коза Ностра, но кафето е онзи от тях, който ти докосва душичката без да гори 30 литра на 100 на градско и без те пуска да походиш с "бетонни" обувки по дъното на морето.

Дотук само въвеждах общата картинка, защото историята стига до там, че усетих как въздейства една легендарна марка директно на пъпа на Меката и Медината на бранда, а именно "Via Garibaldi" в центъра на Торино. Малка спретната кафетерийка с червени елементи и, забележете, червено лого. Контрастът с познатия син тон на логото е страшно забележителен, защото не те насочва към чашката, върху която стои обикновено, нито към различните реклами, а ти подсказва, че се намираш в "храма" на бранда и това е нещо наистина различно, а не просто обичайният мърчандайзинг. Интериорът е опростен до максимум - само няколко високи столчета около барове покрай стената, тъй като местните пият по принцип къси (ама много къси) кафета и то почти на крак и не се нуждаят от помпозност и комфорт. Това обаче не пречи да е издържан така, че да имаш чувството, че си в космически кораб - с метал и огледала. Барът обаче е черешката на тортата (снимката в дясно). На въпросните пет екрана вървят едновременно рекламни спотове или филмчета, чиято задача е просто да ти показват с естетически похвати как се приготвят различните кафета, капучина и всякакви други -чина, а в един момент се показва класически "ценоразпис" на предлаганите продукти. Видимо цари динамика, защото и хората на бара не се спират, но това не пречи на посетителите да са си като у дома. Абе, ако някой каже, че това за правилния подбор на бранд елементите са някакви измишльотини или пък ако отрече наличието на емоционални ползи от марката, най-вероятно не си е излизал никога от къщи, да не говорим да влезе в подобна съвсем проста "Lavazza-land". С една дума, да си скъса дипломата по маркетинг и да се захване с нещо друго.

Хубаво щеше да е тези мои излияния на кофеман да се изчерпваха с това, ама не! Сайтът на марката е нещо, което заслужава специално внимание не само като визия и информация, но и като интеракция. Реално, мисля, че точно в него последното е загубило смисъла си, защото нещата така са организирани, че не си само гост, който да пише мили постове колко е очарован от Lavazza, ами си въведен в community, което те прави част от културата на марка-флагман на цяла индустрия. "Италианското" е въвлечено по най-достойни за аплодисменти начини, като например "тестът", който ти предлага да провериш каква италианска музика ти подхожда най-много или пък игрите на думи като "Espress yourself" и "V.I.P - Very Italian Passport". За разлика от повечето познати ми корпоративни сайтове, този е създаден да се чувстваш в сферата на влияние на любимата марка без задължително да си в пряк контакт с някой от продуктите й и на всичкото отгоре ти показва, че по света има и други щураци като теб.

(снимките са на автора (дек. 2009); заради втората, която беше направена със светкавица, едва не изяде един хубав бой от неуморните труженици вътре, но го пожалиха, защото той зае позата на "досаден турист")

Правилната рецепта / A right prescription

2010-02-20T05:32:00.000-08:00

Облъчвам се с радио почти непрекъснато през деня, на различни места и с различни програми. Затова няма как да нямам коментар относно прилежащите им реклами, дори и да се старая да не ги слушам особено. Някъде четох скоро, че горе-долу 95% от хората били имитатори и само 5% били иноватори и лидери, което обаче е толкова вярно и за рекламните агенции и за продуктите им. С тази мисъл наум, обърнах внимание на един спот на хранителните добавки "Хуск", в който актьорът дублиращ Хю Лорри от сериала "Д-р Хаус" отново е в роля и провежда обичайния за прочутия ТВ доктор спор с друго "медицинско лице" за диагнозата на виртуален пациент (който всъщност е всеки от нас). "Докторът" прекъсва високонаучните словоизлияния на опонента си, казвайки му, че говори "глупости", след което препоръчва да се употребяват продуктите на "Хуск" като единствен логичен метод за ефективно лечение. Психолозите му викат на това ефект на (сляпо) подчинение на авторитета (виж Чалдини, Робърт, "Влиянието", 2005: "Конотации, а не същност", с. 359-361), дори на съзнателно ниво да ни е ясно, че в една реклама той не е реален. Просто се пренасят качествата на една личност, в нашия, а в много други случаи - лекар, върху друга - актьор, с което последният изведнъж се оказва "компетентен" и "подготвен". Това е рефлекс, който е заложен дълбоко в нас, прояваващ се почти непрекъснато, защото служи да си правим живота по-прост. Подобни рекламни похвати не са новост и доста народ би се хванал на въдицата. Но за да не изглеждам като късоглед критикар, трябва да отбележа, че търсено или не влиянието на авторитета, екипът сътворил тази реклама доста добре е уловил повишеното внимание у нас към сериала и онази негова характеристика - сприхавостта на Доктора и всеки път ефектно поставената и ефективно лекувана диагноза.

English version: I listen to a radio almost constantly during the daytime - in my car, at home, at fitness club and so, and, of course, I don`t mean only one station, but various. Hence, it is impossible for me to not have commentary about the audio advertisements over the stations, although I don`t try to listen to them closely. I`ve read recently that over the 95% of the people are imitators and only 5% are innovators and leaders which, however, is truth also about advertising agencies and their products. In this train of thoughts I paid my attention to one spot of the nutrition brand "Husk" in which the actor, who doubles Hugh Laurie for the bulgarian version of the "House MD" series, is in typical for the choleric TV doctor dispute with a "medical woman" about a diagnosis of the invisible patient (actually who might be anyone of us). In a certain moment the famous MD interrupts the highly scientific speech of his opponent telling her that what she has just said is "rubbish" and than he advises the products of "Husk" to be used because they are the only effective method for medical treatment. The psychologists call this the (unquestioning) obedience to the authority effect (see Cialdini, Robert, Influence) even if on the level of common sense for us to be clear that in the ad this perticular authority is fictitious. Thus, we just transfer the qualification and skills from one person - in our case and in much more other cases it`s a medic - to some other person - an actor, by means of which suddenly the latter becomes "competent" and "well trained". This is a reflex, implanted deep down in our sub-consciousness, which operates almost constantly because it helps us to make our life easier. Such ad technics are not something new but a lot of people could be caught by this trick. Since I don`t want to look as a short-sighted criticaster I have to notice that, even the authority influence has been intentionally used or not, the team which is creator of the radio spot has caught quite well the attract that the series draws in our country and especially that moment with the irritability of House, who, however, diagnoses perfectly every time.

Циганско колело / Turn me upside-down!

2010-02-20T04:26:00.000-08:00

Виждам, че хората от Ads of the World си разбират от работата и миналия декември са отличили със злато една впечатляваща активност на "GAP" в категорията Best Ambient. Ясно е, че зад Океана са на светлинни години в правенето на маркетинг (не само в обсъждането му), но винаги ме е учудвало колко прости, но ефективни техники използват, за да отличат брандовете си било то в цялостната им комуникация, било то в определени промоции. Безспорно жестока е хрумката на "GAP" да променят перцепцията за "действителност" на магазина не само чрез обърнатите "надолу с главата" дрехи, манекени и логото на входа и торбичките, но и чрез криви огледала и монитори, на които гостите на пространството, завладяно от марката, могат да се видят обърнати наопаки. Хитро и напълно отговарящо на ценностите на "GAP" като бранд извън формалностите. В чисто когнитивен аспект обаче трикът не е толкова очевиден, само защото е "криейтив" и постига много повече. За неподготвения клиент е доста шоково да му сменят опорните точки в пространството, които принципно му служат за орентация и го правят по-сигурен не само в придвижването, но и във възприемането на реалното. Така пазаруването или поне разглеждането на показаното става малко "неудобно", което се вижда и от израженията върху лицата на "жертвите" на тази акция. Понеже основната цел на мероприятието, която бих определил като семиотична герилла, е да изкриви "навика" на пазаруването, от това следва, че клиентите би следвало да "забравят", че пазаруват, а по-скоро да се чувстват като участници в един сюрреалистичен театър. А това със сигурност се помни.

По-любопитното, или поне повече заслуващо акцент, е използването на външната (непосредствено пред магазина) среда. Посредством трите паркирани, но грижливо обърнати "на таван" автомобили и актьорите, които обикалят насам-натам на ръце, de facto продукцията на "GAP" излиза на улицата в прекия и преносен смисъл на думата и си осигурява невидим мост между средата, където реално се носят нейните облекла и средата, в която те се предлагат. Виждаме още, че минувачи и кленти се спират да погледат и да се снимат, което допълнително осигурява публичност и words-of-mouth ефект. За марка от модния сектор това е предостатъчно.

English version: As I can see the people from "The Ads of the World" are very good at what they work and in December 2009 they bestowed a gold prize in Best Ambient category on one very impressive activity of the "GAP" brand. It is quite clear that beyond the Atlantic the marketers are light years way ahead in practicing their job (not only in talking about the marketing itself) and I`m really surprised how simple but effective technics they use in order to distinguish their brands either in the communication strategy as a whole or in a particular promotion. It is indisputably brilliant whim of "GAP" to change the entire perception about the "reality" in its store not only by means of the clothes, window-dolls and the logos on the main entrance and on the shopping bags which have been turned upside-down but by distorting mirrors and monitors which display the guests of the "GAP" space" turned as well. Very clever indeed and completely corresponding with the values of "GAP" as a brand which is out of the formality. In fact, in cognitive aspect the trick is not that plain only because it is obviously "creative" and, therefore, it achieves much more. For the unprepared client it`s very shocking situation when somebody changes his/her fulcra in the space which in principle serve him/her for the orientation purposes and make him/her more certain not only in moving but in reality perception. In this way the shopping process or at least the examining of the merchandise seems to be a little "uncomfortable", which we could see through the expression of the promotion "victims`" faces. As the main goal of such a undertaking, which I could define only as a semiotic guerilla action, is to twist the shopping "habits" than, consequently, the consumers should "to forget" that they are shopping but rather to feel like they are participants in a surrealistic theater. And this is a pretty unforgettable experience.

What is more curiously for me, or at least what deserves more attention to be paid to, is the utilization of the space outside of the store. Through the three parked, but carefully turned upside-down automobiles in front of it and the actors who walk to and fro on their hands de facto the "GAP" production goes out in the street, in a literal and in a figurative sense, and provides itself an invisible bridge between the circle where the brand`s clothes are being worn and the room where they are being offered for sale. Also, we can see that the passers-by and the clients make a short stay to look on and to take some pictures which additionally ensures publicity and the word-of-mouth effect. When we are talking about the fashion brand this is more than enough.

Любима

2010-02-18T11:14:00.000-08:00

Което си е добро, добро е! Съвсем случайно се сетих за рекламата на Пурлан отпреди доста време. Рисърчът в Нета показа два много красноречиви индикатора - че не само аз се сещам за нея и че клипчето не се намира в обичайните сайтове. Изненедващо много хора по форумите посочват спота като любим и дори питат дали някой не може да го сподели, ако го е открил. Такава популярност сред малки и големи, бащи и майки и то за продукт, който отдавна не е на пазара, здраве му кажи! Май някои актуално комуникирани марки могат само по една паста да си хапнат в сравнение с "вайръла", който Пурлан предизвиква у публиката. Без съмнение успехът на клипчето е отличен пример за маркетиране съобразено с местния манталитет - български текст, лесносмилаема мелодия, свежа визия и изпълнение, което "идва" от крайния потребител - детето. Емоцията като заработи, останалото са подробности. Бас държа, че по онова време хлапетата са врънкали родителите им да купуват Пурлан все едно е вафла или играчка.

Препаратите за пране имат една сила, която следва да се има предвид, а именно, че за много хора те са синоним на домашния уют и майчината любов, защото носят миризмата на чисто и на носталгия. Те се обръщат към нещо невинно, което всеки носи или най-малко го връща към годините на безгрижие, когато всичко е просто. Е, то този дето му се налага да пере едва ли е на това мнение, но ето, че рекламата е загнездена дълбоко в съзнанието на всички и безброй хора помнят думите от текста. Сега поне на мен ми е трудно да се сетя за толкова впечатляваща рекламна техника в тази продуктова категория дори сред големите играчи. Даже бих казал, че е пълна скука, ползват се само 3D-обяснения колко революционна е технологията във всяка молекула от праха (все едно аз ще го консумирам), колко щяло да е бяло прането (ми то това е по дифолт) или пък въвеждат безумен хумор като на леля/баба Мария.

Метроцентризъм/Mertocentrism

2010-02-17T09:33:00.000-08:00

Че нещата отиват натам да се събираме и компресираме в градовете е тенденция, която не се нуждае от коментар не само като става дума за БГ, но и в световен мащаб. Ясно е, че с нашите лаптопи, iPhone-и и лъскави обувки не сме тръгнали до къра да изорем или до обора да нахвърляме сеното. А и на никого вече не му се върши фермерската работа, след като повечето доходни професии днес са свързани с услугите, търговийката, с преноса и обработването на информация, а не толкова с производството. Така поне не се става рано и е по-чистичко, но пък, от друга страна, се налага да загърбиш свободната шир на природата и да се озовеш в ежедневния трафик от себеподобни и техните автомобили, особености на характера и претенции.

Но какво да се прави, така стоят нещата в цивилизацията (имам предвид т.нар. Западноевропейска), която все пак следва този ход не от вчера. Цивилизация не означава, че носим цивилни дрехи, нито че ще започнем да цвилим, а че, както подсказва и името, ще създаваме култура, която повече от всякога определяме като "градска". Голяма част от нея, естествено, ще е наситена със средства за общуване, предимно със символи на консумизма и доста реклама.

И ако в хода на тази тема мога да посоча едно нещо характерно само за градовете, то е тъкмо метрото. Ще кажем направо, че това съоръжение е еманация на упоменатата вече цивилизация, тъй като е концентрирало всичко от нея - толкова е гъчкано навън, че се налага да слезем под земята. По този начин е осигурен ефективен канал за транспортиране на хора между отдалечени точки за възможно най-кратко време. Понеже, колкото населеното място е по-голямо, толкова последното ни е по-скъпо. Обаче метрото е и ефективен канал за комуникация по принцип, най-малкото защото софийското, например, е обект на посещение от поне 200 000 души. И затова не бива да ни учудват нарастващите цени на рекламините услуги там, както и наличието на безбройните бошури, които са на разположение по спирките, звуковата и визуална реклама, безплатната преса и т.н.

По-особеното обаче е, че с метрото имаме достъп до Центъра, мястото, което е било с ключова роля през цялата история на общото живеене. Сигурен съм, че благодарение на подземния транспорт обитателите на кв. "Обеля" вече се чувстват 100%-ви жители на столицата и достъпът до "жълтите павета" не е синоним на "отпуск" или на "Три дена път с камили". И ползвайки най-централната от централните спирки - тази на Софийския университет, реших да проверя какво вижда още от цивилизацията средностатистическият й представител. Еми то всичко сме си имали - лъскавички "McDonald`s", "Billa" и "Germanos", все наложени и разпознаваеми международни вериги, а вътре пък, надписи на столчетата ни подканят да прекосим Окена за никакви пари. Всичко това кара потребителят на метро-услугите да се чувства гражданин (и на света) и част от културата на (мега)полиса, защото му се предлага избор и конфорт, или най-малкото защото е адресат на нейните сетивни дразнители. Брандовете, които го заобикалят не бива да се схващат само като елементи от напредъка на икономиката и глобализацията, но и като двигатели на културата с етикет 2.0. Тяхна функция е колкото да ни усложняват и без това динамичния живот, толкова и да го подреждат, като ясно дефинират кой кой е на пазара и какво предлага.

Е има някаква истина в оня стар лаф, че единствения начин от "National Geographic" и "Discovery" да са сигурни, че на някое място на Планетата не е стъпвал човешки крак е констатацията, че няма вендинг-машина на "Coca-Cola".

(Снимките са от телефона на автора, което е видно от качеството им.)

English version: It is obvious that we are getting together and compressing ourselves into cites - it is a trend that doesn`t need commentary no matter if we are talking about Bulgaria or globally. Equipped with laptops, iPhones and shiny shoes it is clear enough that we don`t go to the open field to plough out a little nor yet to the cattle-shed to heap the hay. Almost nobody wants to do the farm work because the most of the well-paid occupations are connected with the services, trade, data transfer and data processing but not with the commodity production. In this way there is no necessity for us to get up early in the morning, it is cleaner work as well, but from the other hand, we are forced to separate ourselves from the freedom of the open space of the nature and to join the daily traffic of people, their cars, personality traits and claims.

But what can we do? This is the way by which the civilization goes (I mean especially the Western one) from centuries. Civilization doesn`t mean that we must wear "civil" clothes but, as the designation points, it means that we create every day culture which deserves more and more to be defines as "urban". And it will be saturated, of course, with the communication means, mostly with a symbols of consumption and a lot of advertising.

With this mind in progress I could point one thing that is typical for the city - the metropolitan railway. We can say directly that this particular installation is an emanation of the urban culture because represents everything from it in concentrated manner - since it is too crowed outside we have to go underground. Thus, we have very effective channel for transporting passengers between two distant points as fast as possible which economizes our time. And it is worth it because the bigger the settlement is the valued is our time. However, the tube is effective communication channel as well, at least because that one in Sofia is an object of more than 200 000 visitors per day. That`s why it is no wonder that the advertising costs there increase progressively and that plenty of brochures, free newspapers, video and audio ad spots are available at the stations.

The more specific thing, in my opinion, is that by the underground railway we have access to the city-centre - the place which have the key-role in the whole living together history. I`m sure right now that due to it the dwellers of "Obelya" district (this is a quarter in the western part of Sofia, surrounded by fields, which had been connected with the city only by few public transport vehicles) already feel like a 100% residents of the capital and the access to the big city boulevards is not a synonym of "travel vacation" or "desert crossing" for them any more. And once, when I had to use the tube from the most central station possible - the Sofia University one, I decided to observe what could see there the ordinary representative of the urban culture. So, obviously we have everything - shiny "McDonald`s" restaurant, "Billa" supermarket and "Germanos" phoneshop - only very famous and recognizable international retail chains, and down below in the station the branded seat informs us how we could cross the Atlantic ocean for a price that we can afford. These things make the consumer of the metropolitan-railway service to feel as a resident of the civilization (as well as of the world) and part of the culture of the (mega)polis, because there are choice and comfort which it offers to him/her or at least because he/she is an addressee of its stimuli. We should consider the brands that surround him/her not only like element of the progress of the economy and globalization but also like motive power of the culture labeled 2.0. Their functions are to complicate our dynamic existence, complicated enough anyhow, as well as to put in order by clearly defining who is who in the market and what offers to us.

Well, there is a grain of truth in that old joke which says that for "National Geographic" and "Discovery" the only certain evidence that some place on the Earth has not been visited by the man is the absence of "Coca-Cola" vending machine.

(The photos above are downloaded from the author`s mobile phone which explains their quality.)

Международни отношения с Луковит

2010-02-15T13:33:00.000-08:00

От седмици, да не кажа и месеци слушам една доста натрапчива реклама по радио "Фреш" на хотел "Дипломат Плаза" - Луковит. До тук нищо особено, като се има предвид, че по въпросната честота със завиден хъс се рекламират също така и бойлерите "Дипломат" - почти на всяка рекламна пауза. Още малко и ще кажеш, че са купили радиото и между рекламите пускат актуална музика, за разнообразие и уплътнение на времето.

Та, хотелът си е чудесен, изпробван е, но не в това е думата. Спотът му е притеснителен. С две думи за незапознатите ще обясня, че представлява поредица от три гласа с делови тон, които последователно на английски, френски и български език казват фразата "Хотел "Дипломат Плаза" - Луковит. Специални моменти за специални хора.". ОК, ама чакайте малко - френски, английски и Луковит!? Доколкото си спомням рекламите имат за основна задача да отправят послание към определена целева група и, ако могат, да предложат изключителен аргумент в полза на покупката. Така, сега едно по едно. Първо, в Луковит няма разположен дипломатически корпус, нито международно летище, абе там просто няма нищо (да ме извиняват местните, това не е софийски шовинизъм, а самата болезнена истина). Чисто и просто с тези езици спотът не говори на никого, освен ако не разчита, че случайно някой чуждоземец в София или Плевен (между които е разположен града) ще се заслуша в радио "Фреш" и ще си каже "Я да си взема куфарите и газ в Луковит - световният център на специалните моменти!". Моите уважения към мозъка на рекламата, но тя звучи като директна покана за скъп бардак, а хотелът не го заслужава. По-насетне, като се замисля, кой би бил път до град на повече от час път от столицата само да спи в луксозна обстановка, особено чужденец. Никакъв шанс! И още повече в този си вид спотът не ни обяснява с нищо защо дори българи трябва да го правят. Може би следва да определим рекламата като "лудическа", демек призоваваща към безметежен лукс, преживяване без оглед на цената, авантюра, измислен свят на глезотия и безделие. Но това бегло си го позволяват и най-наложените вериги в бранша.

Проблемът е повече от ясен. Да си в Луковит като местонахождение не е конкурентно предимство и трябва да се помисли сериозно кое и как да преодолее тази особеност. Аз съм за насърчаването на вътрешния туризъм пък бил той СПА, уикенд или семинарен, но не и по този начин. Просто така се позиционира грешно или по-точно неясно хотел с доста потенциал и вложени средства.

За чистотата на информацията

2010-02-15T05:16:00.002-08:00

Думата ми е за актуалния брой на многоуважаваното от мен списание "Мениджър". Там, на 98 стр., попаднах на статия с амбициозното заглавие "Страхът от новия пиар", чийто автор е член на ПР-гилдията - Десислава Бошнакова. В материала авторката ни говори за това как потребителят (без значение на какво) вече е "цар" и е като "разглезено дете", което има нужда от "внимание" и по-важното, естествено, че тези му наскоропридобити и новоупражнявани благодарение на технологиите роли все по-често и по-активно се отразяват във форуми, блогове и социални мрежи. И още, както ни насочва текста, никоя компания няма шансове да попречи на това или да избегне неудобните въпроси и критики, подхвърлени в публичното пространство, било то и виртуалното. Добре казано и аз сега смятам да се възползвам от "безплатния съвет" и да споделя нещо за написаното.

Първо, не разбрах какво му и "новото" на този ПР, освен че написалият го смята, че трябва да е в курсив. Е, то това само по себе си е послание де, в стила "най-новия перилен препарат", "революционна технология", "най-червените домати","най-търсеното обезболяващо в аптеките в Германия" и пр. и пр., само за да впечатли прелистващия. В съдържанието също нищо "ново" не се намира - имало едно нещо Google, където марката/компанията трябвало да присъства и то в позитивна светлина, имало хленчещи и мрънкащи особено в Интернет потребители, с които всички трябва да се съобразяват и било дошло време шефовете да имат блог и да пишат редовно в него. Е, и? Ако някой от таргет-аудиторията на списанието не е уведомен за тези реалии, най-вероятно няма да има бизнес, да не говорим за успешен, а според мен няма и да чете това издание. Интернет и Google не са създадени миналия четвъртък привечер и не са чужди като инструмент и влияние на никого от трудоспособното население у нас, да не споменавам тийнейджърите. Колкото до форумите, Facebook, MySpace и сродни, "шефовете" доста добре знаят за какво става дума, не само защото сами присъстват там, но и защото почти 100% от служителите им прекарват съмнително много време в тях на работното си място. От друга страна, вместо с учителски тон бизнесът да бива "сплашван" за наличието на агресивен интернетски modus operandi на юзърите, трябва да се вземе предвид, че безсмислиците и "шума" в Мрежата са доста повече от ценната информация и никой няма да се наеме да отговаря на всяка "партенка" пусната по повод на компанията му. Също така силата на "новия" пиар, който следва да се практикува (в Нета) е силно надценявана, защото елементарната сметка показва, че въпреки лавинообразно нарастващото ползване на Интернет в БГ, населението в страната е застаряващо, т.е. имаме си над 2 млн. пенсионери, и, още НСИ знае колко, почти неграмотни роми и членове на мосюлманското малцинство, които и хабер си нямат да пишат в блогове. Оттук да се замислиме колко всъщност са създателите на съдържание и колко заплашителни са те. А, ако искаш да си честен и да комуникираш стойностно с публиката си, то е един добре направен и актуален като информация сайт върши чудесна работа. Засега.

Това, което ме озадачава повече е, че безстойностно писание като въпросната статия се намира именно в "Мениджър", където съм уверен, че хората търсят да научат нещо наистина ново и практично. На ПР-спецовете, които със сигурност биха искали да видят нещо нестандартно от колега, тези редове ще са губене на време. А по правило тези, които се допитват до "Мениджър" нямат такова. Добре че другите списващи редовно в него си поддържат нивото, защото щяха да ме нападнат някои съмнения. Чета го, кажи речи, от началото на съществуването му и смятам, че поддържа, не, еми и завишава стандартите си (не че има реално с какво толкова да се сравнява). Затова този, който е решил, че като му дават шанс да се изявава в него, може да си бръщолеви каквото му хрумне, само си плюе на репутацията. В крайна сметка по нашата география сме забравили, че трябва да си заставаме зад подписа.

За да съм максимално обективен и за да се подпиша под този текст, си написах "домашното", т.е. поразрових се в личния си архив от "Мениджър"-и. В броя от месец ноември 2008 г. същият автор ни споделя основни правила в ПР-активностите по време на криза (една дума, която тепърва започваше да значи много). Да, ама казаните истини там пак са азбучни, колкото и "азбучния" ред, в които са представени. За средно интелигентен маркетингов калпазанин като мен, който няма общо с ПР-хитрините и за някой начинаещ студент по въпросната специалност (която моля, моля, но не е наука!) текстът предоставя възможност да си преговорим отговорите на въпроса защо въобще го има пиар-а. Но на хората от професията им е дотегнало да дъвчат едно и също. Единствено казусите и интересните практики могат да ги заинтригуват, а "Мениджър" е платформа именно за това, а не е учебник. И само да споделя още нещо за кризата! За този, който поне малко си е научил урока от практиката и от учебниците по маркетинг е напълно ясно едно - време на криза и на спокойствие няма. Самият бизнес е една постоянна криза с различни проявления, не случайно автори като Джак Траут и Ал Рийс го наричат "battle" и "warfare".

Нещо с малко по-оригинална форма се среща в броя на списанието от следващия месец, където Д.Бошнакова напомня на колегите си какво е ПР и защо са се захванали с него. Това, което е странно обаче, е в края на статията, където оставаме с впечатление, че ПР-ът е толкова разнолика и самодескредитераща се дейност, че на нейните представители им се налага да сменят "заглавието" на професията си!?

Любопитното е, че прочитайки някои пасажи от личния и корпоративния блог на авторката, не личи този праволинеен и поучителен тон на комуникация, което ме навежда на мисълта, че някой пише, за да си упражнява молива и най-вече да го видят да го прави, когато го поканят да е автор в голямо издание. Нещо като синдрома "Мамо, мамо, дават ме по телевизора!". Все пак, кой, ако не ПР-спецовете, разбират колко е важно да си "видим". Май, май, от превеждане на специализирана литература авторът е забравил какво е да си даваш собственото мнение.

Влиянияе ли ни Влиянието наистина?

2010-02-14T04:17:00.000-08:00

Отговорът на този въпрос безспорно се намира в четивото от социалния психолог Робърт Чалдини - "Влиянието. Психология на убеждаването" (за допълнително инфо виж - http://www.books.bg/books/53/115803.html). Смятам, че книжката е задължителна както за начинаещите, така и изпечените рекламисти, брандисти и пазаролози, тъй като, макар че авторът посочва конкретни примери от маркетинговата практика във връзка с тезите си, е важно, че очертава една цялостна картинка какво представлява пазарът/аудиторията под повърхността - общите (или поне най-ключовите) принципи, които държат частите на пъзела в едно цяло. Със сигурност от написаното на спецовете ще им светне под шапката за някои подходи и ще им се доизяснят вече познатите. Даже има и въпрос, който ни остава за домашна работа, а именно къде се намира границата между комуникацията от една страна и манипулацията и заблудата, от друга? Ако има такава обаче!

Специално за себе си прибавих доказателства в полза на правилото, че най-продаващите (натъртвам на тази дума) реклами и търговски активности се базират на науката и елементарни човешки навици, а не на сложни трикове и префърцунен хумор. Естествено, че и аз се впечатлявам от и се смея на качествен криейтив, но в 8 от 10 случая не помня марката, която ме довежда до тези емоции или поне не ми говори защо да си дам парите за нея. А това по правило не е полезно за клиента и бюджета му.

Празници или бездънни кладенци?

2010-02-14T03:15:00.000-08:00

Предвид днескашния широкопрокламиран и преекспониран празник (или по-скоро празници, щото вече им губя бройката) се сетих, че като ни се изпразнят портфейлите и джобчетата по Коледа, обвиняваме предимно Coca-Cola, че оглавява списъка с виновниците да се комерсиализира един от най-светите празници в християнския годишен цикъл. Та се зачудих, кой ни направи тука в България "по-католици от Папата" в буквалния смисъл на израза, та започнахме все по-страстно да се кланяме на Св. Валентин, който не ми е ясно с какво се е занимавал приживе, но ако е умрял за Любовта между хората, сорри, ама по-горната инстанция вече го е направила със завиден религиозен апломб и учебникарски ПР. Брандирането на празник, който по нашите географски ширини е чужд по определение е предимно в полза на поизгладнялата последния месец и половина (и без наличието на криза) търговийка, която сега иска да ни смъкне някой лев за безумни армагани, които ако не купим и подарим, ще горим във вечния огън на "немодерните", "консервативните", "стиснатите", "себелюбците" или обобщено казано на "виновните". Далеч съм от мисълта, че трябва да обявим тази дата за ден на антикомерсиализъм, но експоатирането на темата с нарастващ с годините фундаменталиъм има задължителния обратен ефект. Мога да си купувам луксозни бомбони, секси бельо, скъпо вино и романтични вечери и да си обичам половинката всеки друг ден и без да ми става главата квадратна от "напомнянето" на медиите.

Като стана въпрос за вино, май този сектор е сред най-печелившите в нашия казус, тъй като независимо кой, какво и къде празнува, главният конкурент на Св. Валентин (честит имен ден на носителите на това име все пак!), който определено пие доста от божествената напитка - Трифон Зарезан си е направо неин производител или поне е свързан със земеделския, т.е. природен календар. Това струва ми се е по на сърце на объркания местен потребител, който заразен от шизофренията на празника започва да нарича 14ти февруари Трифон Валентин.

Е, на спечелилите "Честито", а на останалите "Наздраве" за любовта, шоколадовите бонбони с формата на сърце, белезниците с розов пух и ефективните маркетингови трикове!