Напред към новия сезон

Всяка есен ни обясняват, че завършва сезонът на почивките и започва нов - трудов. Лошо няма, но от скапаните "нови сезони" на реалити форматите по двата големи, уж, конкуриращи се национални канала обикновено ми се скапва настроението и се питам "Боже, цяла година ли сега трябва да се мъчим с тия!?". Затова вече не гледам нищо "ново", ами кротко си слушам радио (както вече писах тук-там) и освен на музиката, хвърлям едно "ухо" на рекламните спотове (то се знае!). Поне за мен приятната изненада на "новия сезон" е кампанията на магазините "Baumax", която се изрази и в билбордове и телевизия. Думата ми е за веселия тон и хитроумните рими на радио спота, който все пак те кара да не мислиш за ремонта и битовите проблеми като за тежест и досаден ангажимент. "Цените къртят..." е отлично изловено и адаптирано, точно по темата лафче от (просто)народното балгарско говорене от няколко години насам. В това копи изразът не само че не дразни, но дори получава допълнителен живец. Въобще усета за детайл в цялото стихче е достойно за сваляне на шапки поне за миг. Аз не се готвя да правя ремонт точно сега, но с кеф си припявам с гласа от рекламата, когато я засека някъде. И най-вероятно, като опра до поправки, ще се сетя точно за "Baumax". Най-хубавото е, че това е стил на компанията и извън България, като се набляга на шегата и "леснотията" да си бачкаш по къщата. Клипчетата в Yuotube с клипове от други Централно и Източно-европейски държави съдържат като мотив песента "My way" на Франк Синатра и обикновено имат случка-закачка като фабула.

Друга бира обаче е изцепката на "Кен", които са решили да си лансират пастет(чето) посредством любимия си канал - радиото. Гласът и стилът ала Мишо Шамара идват малко в повече за такъв продукт си мисля, но е похвален опитът на фирмата да разчупи обичайния език на тази пренаситена катагория. Донякъде ми напомня спота на млякото на "Nestle" от миналата есен (с оригиналния Биг Ша), което ще рече, че гонят същия или близък таргет. Това те си знаят най-добре, но съм любопитен каква ли идея за видео биха извадили за тази кампания.

Нови центрове на свободата

За пореден път попадаме в интересна статистика (във Vesti.bg). Вместо да ни лови кризата, ние пак сме наопаки и си строим молове с почти 100%-ова засилка, докато другите хорица, в другите страни от ЕС гледат да си сложат цедка на джобовете. При това сме на челното място за 2010-та, а по план в края на 2011-та г. ще си имаме още 16 бройки отгоре. За ужас на моята любимка Наоми Клайн (която сигурно не знае къде на картата е България) у нас стария синдром "ЦУМ му е майката", роден в годините на Соца, вилнее със страшна сила напук на всякакви антиглобализми и модерни контракултурни напъни. Защо е така не е ясно, поради което има стотици обяснения и всичките не/верни. Щом строят значи има хляб в тази работа, пък и ако се замислим, добре че идват инвеститори да строят молове, та да пооправят и пооблагородят някои части от градския пайзаж и инфраструктурата около обектите. Местните власти все се оправдават, че нямат силици за това.

Моето скромно мнение относно феномена българско "молопоклоничество" залага на това, че имаме да си наваксваме години "западняшки" живот. Дори и след 21 лета преход и множеството интензивно пътуващи по света българи все още не се чувстваме консуматори на ниво. Проблемът е, че за сиренето трябват и пари, а (простете песимизма ми) нещата дори и без финансова криза у нас не са розови. "Беше по-зле преди" ще каже някой, а "можеше и да е по-добре" бих казал пък аз. Сега си имаме (доста) площади/площадки, на които да си демонстрираме какви сме страйвъри и как искаме да сме като другите, но, вярвайте ми, цената за това е доста по-висока отколкото в държавите-образци, в които сме се вгледали. За мен все пак интензивното строителство на места, на които предимно градското ни общество да демонстрира възможности, избор, ниво на цивилизация и свобода е любопитно и интересно, защото доста изследователи от години описват неговия характер и последици в развития свят, а пък ние го гледаме в реално време в самото му разгращане.