Не беше чак толкова отдавна, когато подуенският блус-бард Васко Кръпката припяваше на жадните за демокрация митингуващи "Комунизмът си отиде, спете спокойно деца!". Това беше времето на еуфорията от отварянето на Източния блок към Запада и всички с трепет очакваха настъпването на така бленуваното консуматорско общество, което бе синоним на рога на изобилието, описан в Библията. Говорим за едни мигове преди повече от 20 г. Всъщност беше си достатъчно отдавна, за да си имаме съвсем ново зряло и в трудоспособна възраст поколение, което изобщо не помни нито митингите и стачките, нито празните магазини в началото на 90те, нито пък какво е било преди ноември 1989 г.
Въпреки това, явлението "носталгичен маркетинг" не подмина и родния пазар. Може да се каже, че то стана отличителен белег на комерсиалната комуникация във всички бивши страни от Соц-зоната. Целта му бе онази доста сериозна част от населението, която само след няколко години пазарна икономика, прозря, че нещата не са толкова розови, независимо че лъскавките магазини, огромните билбордове и рекламни надписи върху сградите далеч надминаваха въобръжението. Възклицанието-въздъхване "Ей, а какви..... имаше навремето!" се вряза в социокултурата и в България изкристализира в серия от незабравими спотове, имитиращи сцени от пред-ноемврийската действителност и класически филми от "онова време".
Очевидно във времената на нестихващата икономическа криза, на ценово силно чувствителен пазар като нашия, комунизмът не само че не си е отишъл, но май изобщо не се е ходил. Дори и известна част от населението да няма идея за условията на живот при въпросния социален строй, все пак публичност придоби израза "(Еди кой си) построи комунизма" с конотация, че субектът на действието си е уредил живота и хич не му пука от никой и нищо. Така се създава впечатлението, че при действителния комунизъм нещата са си били ок, но без да се добавя, че това е вярно, ама само за някои. Когато цитирана реплика се масовизира, получаваме лозунги като този на картинката. Виждаме, че ресторант с недвусмисленото име "Happy House" употребява без свян соц-стилистиката, дори със съвсем съветски оттенък, за да демонстрира, че заведението е близко до народа, т.е. достъпно. Не може да се отрече, че копирайтърът е хвърлил доста усилия да настани на няколко квадратни сантиметра (на червен фон!) визии на рекламирания обект, кратко - можем да го определим като "евро-скептично" - стихче, няколко прокламации относно цените и един заповядващ (не по-различно от известната фигура на Чичо Сам) на адресата на съобщението да се яви лично болшевик. Предвид че това е листовка, а не билборд, има известен смисъл да се пише толкова много и разнопосочно, та дори можем да доловим извесен "герила" момент. Някак си след такава прокламация "ще спим спокойно", защото "комунизмът се завърна", а не защото го няма. Предполагам, че на блусара Васко тая работа не му е много изгодна, защото му може да покопае имиджа му на върл антикомунист.
Познавайки района, в който се разпространява листовката, проблемът с цените и трафика на хора явно е доста сериозен, тъй като няколко ресторанта затвориха кепенци. Колкото до "народа", каквото и да се разбира под това понятие, то логиката изисква подобен род заведения по определение да са масови, пардон - народни.
