Показват се публикациите с етикет университет. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет университет. Показване на всички публикации

четвъртък, 7 август 2014 г.

Напред и нагоре


Въпреки че сезонът на отпуските е в разгара си, а както е известно "почивката прави шампиона", кариерното ни развитие не е спряло (вервайте ми!). Че НБУ предлага едни от най-добрите условия за придобиване на висше образование и допълнителна квалификация, това е ясно, макар и нашият образователен "пазар" далеч да надхвърля търсенето по много причини. Всъщност, това което не се преподава и продава в никой университет по света е личното съзнание и мотивация да се развиваш всеки ден, по желание и без пуфтене и пъшкане. Това нещо се носи из въздуха и или го с/хващаш и разработваш сам себе си като потенциал, или си оставаш на мама детето, дето на всяка цена трябва да вземе "вишу" за пред баба и съседите, а после цял живот въпросната хартийка не получава никакво друго покритие освен прах.
Апологет съм на образованието, всякакво такова и като се почне от Майчин дом та до Бакърена фабрика, но трябва да е целенасочено, практично, изпъстрено с креативност и отвореност към новото и непознатото. За тази цел обаче трябва не само даскалите да са на ниво, но и родителите, медиите и дори политиците. Сорри, но такъв е светът, в който живеем понастоящем, а ако не тичаме, няма и на едно място дори да се задържим.
Виждам, че колегите, комуникиращи програмите в НБУ, тази година са се постарали да са интересни и конкретни в посланието си. Напълно в духа на ежедневната употреба на Глобалната мрежа и намаленото време физически да присъстваме на всички места, на които трябва и искаме, те са акцентирали върху личния апел към свързания гражданин. Дистанционното обучение е не само опция, но и твърда тенденция, относно която дори сме догонващи. Тя е възможност да вземеш с оптимални (забележте, а не "минимални") усилия на ума и тялото образованието, подготовката или просто преквалификацията, които са ти нужни. Последното, естестевено, е схващано от нашего брата младия човек като "лесно" не защото му се дават всички условия да се развива и да открие нещо ново във връзка със своите интереси и бъдеще, а защото без усилия ще "метне през рамо" глупаците, които му предлагат материали и общуване в онлайн среда. Да, ама не. То все пак си е въпрос на нагласа, а житейската мъдрост твърди, че който каквото сам си надроби, това ще сърба. 
За съжаление тези плакати бяха поставени на място, което не позволяваше да се виждат добре, не беше локация за точната публика и на последно място - само за няколко дни бяха закрити от обяви за концерти и пр. Иначе са самата истина - всяка свободна от друга приоритетна дейност може да се посвети на научаването нещо ново и полезно, пък откъде - това е въпрос на личен, но разумен избор.



понеделник, 28 февруари 2011 г.

Пак за картинките....

Ще ми се да продължа мисълтта си от предния пост. Той беше посветен на това какво ни казват определени снимки и картинки. Малко след като ми хрумна да покажа снимката си от университета в Торино, направих тази тук с телефона. Чудесен слънчев ден (едни от многото тази зима), който ни разкрива добро настроение и някои характерни "визии" на милата ни София. И тя не е далеч от основния мотив на този блог, а именно комуникацията - без значение под каква форма и с каква цел се проявява тя.
Това, което свързва поста с побратима му по-долу е емблематичната за столицата сграда на най-известния университет у нас, но разликата е, че с един ракурс правим почти пълен обзор на състоянието на града и не само на него. Бих могъл да кажа и на страната. Хрумна ми, че висшите културтрегери, които обитават храма на образованието със зеления покрив продават "пакети" с мозъци не по-зле от колегата си Белрускони в Италия само дето му викат по друг начин. Отсреща пък виждаме върха на комерсиалното - 20-годишният парти център "Ялта" и огромните светещи реклами отгоре му, които показват, че София не е просто локален хипер център, а ако не гробализиран, то поне глобализаращ се град. Поне неоновите надписи са "честни" и ни продават направо това, което представят. В дъното пък е "Светая светих" на нашата религия - храм-паметникът "Св. Алексъндър Невски". Това е единственият обект, според мен поне, който прави от София нещо като заслужаваща си туристическа дестинация. Може би освен извисяващата се Витоша, която всички виждат, но малцина посещават. Проблемът е, че тази изконна софийска забележителност е в нещо като кома, защото животът и свежестта й зависят от вярата, а не от това, че е просто местната църква, с която да се изфукаме пред чужденците. Ние не само не сме много религиозни като нация, но и си имаме два синода, демостриращи ни грозни сцени на светска агресия и борба за власт (над имоти!).
Слава Богу, чужденците рядко разбират за тези подробности от нашенската кухня! Повечето от моите познати иностранци дори харесват София (и България), но все пак е по-важно на мен какво ми говори една такава картина на нещата, а не само на тях. Триединността, която показва моята снимка не репрезентира душата (църквата), духа (университета) и тялото (Ялта и рекламите - т.е. комерсиалните/телесни наслади), а показва как различни части от нашето общество се опитват да продават (доста кух) продукт на останалите части от него. Ще спра обаче коментара си до тук, защото не му е мястото за политически и социологически коментари. Снимката, все пак, говори нещо и то е трудно за обяснение без човек да е навлязал в контекста. А това, от което "печели" София, е че гостите й не са потопени в него.