"И-и-и бре, курорте!" е класически израз на средния българин при експресия на радостта от хедонистично-сензитивното му преживяване, когато е попаднал на някой туристически обект у нас или в чужбина. Аз пък възклицавам "И-и-и-и бре, комуникацио!" щом засека някъде из шарения свят интересен за коментиране случай. А такива със сигурност не липсват. Така на най-неочаквано място се насладих на тънката мисъл, която "хитроумният" комуникатор е вложил в изработката на артефакта, който е на снимката. Отдавна още прозорливи хора са казали, че "media is the message", но въпросният пепелник просто ми преобърна представите.
Първичният анализ сочи, че медията тук е атрибут за пушачи, а посланието е срещу пушенето. Ако таргетът са пушачите, които е най-вероятно да обърнат внимание какво има "в" пепелника, то тогава идеята на посланието не попада в целта, защото на един пушещ човек хич не му е приятно да му напомнят, че пушенето е вредно, нито пък, че точно на това място или в това заведение не се пуши и той не е добре дошъл. А добре познатата иконка изрисувана вътре ни казва точно това, още повече, че се е превърнала в символ, отбелязван на местата, където не е разрешено да се пуши и никой не си и мисли да го променя, просто си го ползва по определение. От друга страна, ако таргетът са непушачите, които следва да бъдат уведомени, че се намират в среда без тютюнопушене (а и че не е хубаво дори да почват с дименето), значи пак целите на посланието са обречени на неуспех. Това е така, защото на тази група адресати не се интересуват какво е поставено на дъното на пепелника. Нещо друго, което е важно за осъществяването на една комуникация, е контекста. По ирония на съдбата този пепелник се намира на маса поставена на открито. По такъв начин на никоя от двете противопоставени групи - пушещи и непушещи люде - не им пука има ли дим или няма, защото ограничения няма за никого, няма рамка. Ако пък, от трета страна, адресантът на съобщението е решил, че този изписан с противоположната му по смисъл иконка обект, е нещо много забавно и абсурдно, точно тук вече е успял да ни въздейства. Аз съм именно от този таргет и приемам посланието на автора, а то е, че такова няма.
Ситуацията може и да е нарочно подбрана да е комична, може би и аз да съм си направил гавра в фотошоп-а (макар че пепелникът е съвсем реален, уверявам ви), но от нея могат и някои поуки да се извадят. Нищоказването не е вродено у хората, тъй като всеки от нас обича да търси и особено да намира смисъл във всичко. Точно затова явно имаме мис-комюникейшън, когато най-много искаме да имаме успех с посланието си. На много рекламисти и маркетинг активисти не им се получава, щом като решат да кажат много неща наведнъж и/или употребят неуместни инструманти за това.
