Ние Vs Вие

[Това] Аз ли съм или не съм!?

Биреният пазар никога не спи, не случайно винаги е интересен и изпълнен с теми за коментар. Освен че съм заклет потребител на пивото, съм и внимателен следотърсач, що се отнася до комуникацията на марките в този сектор. Е, то от повечето ми умоблъсканици в блога това ясно си личи. И сега именно към един стар пост ми се ще да се върна. Признавам, че рекламните изгъзици на "Загорка" са винаги в полезрението, но са ми по-скоро забавни, отколкото неприятни. По-рано изразих не особено доброто си впечатление от "българската" бира на "световно ниво", с което зеленооката марка започна нова "инвазия" в умовете на жадните граждани с космополитно (и не толкова) съзнание. Горе-долу година по-късно нещата в тази кампания си текат с все същата сила и дори са повишили интензивността си. Не само че комуникацията ни обяснява какво е "българско" и какво не, което в началото беше само на повърхностно, не много оригинално, ниво, но вече стинаха до конкретика. Дори по водещи радиостанции, барабар с линкче към активности във Facebook, се прави опит да се разшири полето на заигравката на "Загорка" с въпросната тема. Нейното точно наименование е "Нашенско Vs Чуждо". Подобно на най-новия рекламен спот на марката, целта на промо-играта е хората да дават закачливи сравнения какво е характерно за българите като манталитет и традиции и съответно (обратно) какво е характерно за хората отвъд Калотина, Варна и Кулата. Доста години (все в прехода) се стареехме да покажем, че не сме по-различни поне от европейците, на които от 2007 г. викаме "братя" съвсем официално, ами при това - все пак - искахме и да се отличим с някакви собствени характеристики, за да кажем, че и ние даваме нещо на света в неговото разнообразие. Сега пак се връщаме, макар и загърнати с наметалото на шегата, към "корените" си, т.е. към изваждане на същите стари стереотипи, които имахме за цел да приберем на тъмно и на дъблоко в килера. Аз го намирам за малко пошло от страна на рекламоданеля, който явно е изчел някакви изследвания и е решил, че във време на криза локалният потребител ще избере да се припознае в схемата на родната си идентичност. Само че пак ще повторя, че не говорим изобщо за реклама на "български" продукт, дори и той да се произвежда и продава само на нашите 111 хил. кв. км. от Европа. Нещо повече, за антрополозите противопоставянето "ние-вие" е отдавна констатирано и подробно изучено явление, но дали то е добро или лошо е съвсем друга тема. В разисквания случай то е факт, но на прекалено чалга-поп-ниво. Силата на рекламата е да създава ценност за продукта, който ще се купува, но пък начинът, по който това става е подценен. Дори намирам натрапените стереотипи - както чужди, така и наши - за леко обидни, а както всеки средно интелигентин човек може да се сети, повтарянето им даже и на шега пак си е повтаряне и ги прави именно "стереотипи"! Нито клатенето на клавата в обратна на "свотовната" посока е "български" патент (а гръцки, защото там "не" е "да"), нито пък българките, които се бият в магазините, за да са "в крак с модата" са тъпи провинциалистки, които грабят като невидели, тъй като картинката може да е характерна за всеки един град по света. Пък чесънчето, които може да си види като фон на избрания от мен кадър съвсем ме разбива, панеже не съм чак толкова сигурен, че е част от "нашенската" хранителна култура. За сведение, испанците си бухат чесънче без изобщо да им пука и то в нечовешки количества. И за финал, да ме извиняват местните гении, стоящи зад тази комуникационна концепция, но тя е насочена към таргет, който явно все още живее затворен като в Соца, а аз дълбоко се съмнявам, че има останали такива (особено пък млади) хора. Предимството на спота и на цялостната концепция е, че по този начин "Загорка" избягва конфронтацията със заложилите на "ретрото" и "традицията" нейни конкуренти - "Шуменско" и "Каменица", лошото идва обаче от факта, че така попада в силната конкурентна среда на родните ракии, които много по-силно могат да викат, че са "нашенски".

Футболни връзки

Есента шефът на родния футбол Боби Михайлов най-сетне спря да се излага с изказванията си около измислената от него "забрана" ("мораториум" на европейски казано!) българските фенове да гледат мачове от чужди първенства, докато тече мач от нашето си такова. Това бе благороден жест от негова страна ("към зрителите"), но всъщност и на бай Киро Бакшиша от осмия етаж му беше ясно, че Боби напъва мускулчета - временно, а и доста комично-несъответстващо на правилата на свободния пазар, - за да спаси интереса към, а оттам и парите от ТВ-права за БГ футбола. Цялата операция на легендата от лудото лято на 94-та година показваше, че това, което се случва по терените у нас все повече се превръща в табу и/или се маргинализира, а афинитетът на феновете към силните първенства не само не спада, но и се увеличава, след като понякога могат да гледат мачове 5 дни в седмицата. И докато няма български отбори в силните турнири, и докато родната продукция е на сегашното си ниво, нещата ще са си такива и телевизиите ще са все така склонни да наливат милиони в чужбина без да ги е еня за нашенската надпревара. 

От десетилетия първенството на Албиона е било в топ 3 на интерес у нас, както и по света, а към момента е даже №1. С гордост можем - като племе българско - да отбележим, че и "ние" сме дали нещо за този извънземен статус - демек за "качеството" на Висшата лига. А от около месец осъмнахме и със съвсем пряка маркетингова завера, след като най-накрая оперираща у нас марка извади едни пари, за да се възползва от подкрепата на Man United в общуването си с потребителите. Това е доста добър пример за Боби Михайлов, че футболът е сериозен бизнес и когато се управлява и отглежда старателно, сума ти корпорации ще се избият да наливат средства и да обвързват дейността си с определени отбори и първенства. Последното естествено има за цел да потвърди аксиомата, че у нас нещата не стоят на този принцип, защото едни хора тук си купуват отбори, за да ги дават по новините в ролята им на меценати, но това е политика "ден до пладне". Не вървят ли добре повечето отбори в първенството и съответно то като цяло (т.е. няма ли синергичен ефект), няма да има растеж, пък камо ли бизнес в тая работа.

Стъпката на Globul да се свърже за 3 години с гранда от Манчестър е похвална, но в известна степен закъсняла. А дори и леко любопитна, поне за мен. Похвална е, тъй като доживяхме някой да оцени повишения към този тим интерес у нас и да капитализира от директния контакт с него. Разбира се, "спонсор" на Ман Юн в този случай звучи особено гръмко, а в действителност не означава надпис на фланелките им, но поне Globul ще се прилепи към имиджа на марката "Юнайтед" чрез информационната връзка между отбора и феновете тук. Позакъснял ход е, защото Митко Бербатов е там от доста време и със сигурност е утройл вниманието на родните зрители към Юнайтед, но все пак неяснотите за оставането му, пък и не много редовното му участие в мачовете на тима са фактори, които могат да изиграят лоша шега на мобилния оператор. Друга тема е, че последните 5 години бяха изключително активни и успешни за Сър Алекс и момчетата му, но настоящият сезон няма да влезе в списъка им с поводите за гордост. 

На мен лично обаче ми стана интересно по какъв начин в чисто комуникационен план "зеленооката" марка Globul ще се пребори с огненочервения цвят, с които толкова се гордеят "Дяволите" от Манчестър. От плакатите, билбордите и от нарочно изготвения сайт става ясно, че някой е отстъпил и това не е брандът "Юнайтед". Червеното струи отвсякъде, което да си призная отпървом - първосигнално - ме накара да си помисля, че един друг роден оператор е поел въпросното сътрудничество. За съжаление в каквото и ко-брандиране да се включиш все на някакви отстъпки трябва да се навиеш в името на общата цел. Само активна комуникация може да се пребори с размиването на имиджа, а до момента гледам, че такава не се случва - още по-малко пък червен билборд може да свърши тази работа. Казусът си плаче за повече ПР, повече "споменавания" около мачовете на тима и най-вече повече "благоприятни" за Globul интервюта с Бербатов.        

За баш майстора - пре-подреждане

Безспорно в предния си пост доста поразсъждавах за феномена на всичкологичната подготовка сред българските журналисти-баш майстори и не мога да скрия, че подобни безумици ми държат влага дълго време. Най-лошото е, че човекът, когото нарекох "автора" (на коментарната статия) просто ще продължи да си блее по популистки теми, подобно на болшинството негови колеги, и всеки ден ще захапва нова и нова тема за безсмисленото си и, което е направо най-жалко, неконструктивно умотворение.

Елементът, който нарочно изпуснах в онзи текст беше всъщност ключовата в цялата пледоария на разсърдения автор-бункар теза, а именно, че автентичната култура у нас ни предпазва от маркетинговите атаки на западните компании и техните "видиотинени" рекламисти у нас. И тъй като съм посветил времето си и на двете теми - брандинг и култура (в доста широк диапазон) ми е смешно-тъжно да чета материали, писани от хора, които нямат реално отношение към нито една от тях. За такива хора е важно, че са чували тези думи някъде из ефира и че имат форум да наставляват "масите" без особено да му мислят. Да, ама не! Нещата никога не са толкоз прости, но на журналистите им се ще хората, които четат менталните им проблясъци да са достатъчно прости, за да не разберат повърхностността на написаното/казаното. В нашия случай например, авторът е посочил, че българската културна идентичност се крепи на поп-фолка и така характерната ни "меланхолия". Последното идвало от навика ни като българи да гледаме с носталгия назад в историята си, а не напред към нови възможни пректи за по-светло бъдеще. Това добре, но мен лично ме обижда, че бардовете на поп-фолка са се превърнали в очите на пишещия брат в стожери на местната култура срещу Запада. На всичкото отгоре тази констатация не е вярна, тъй като именно тези персони повече дори от политиците и актьорите са се превърнали с част от маркетинговата машина, която многопочитаемата от автора Наоми Клайн така отривисто критикува. Това едно. Другото е, че поп-фолкът просперира, защото е с текст на български език, който от своя страна е лесно смилаем и проповядва теми, за които аудиторията обича да чува и я кара да избягт от реалността. Само че в тези теми и в стила на изпълненията и видео клиповете няма нищо автентично местно или оригинално (да не говорим за мелодиите). Кое във въпросните песни или изобщо в цялата чалга "култура" се оказа толкова нашенско, че даже ни пази от опитите на Запада да ни завладее интелектуално и духовно? Ми, точно нищо! И ако Азис и колегите му ще са моята автентична култура, по-добре сам да се предам на Запада, защото в поп-фолка няма основа, а няма и бъдеще за самосъзнанието. При това отпорът на чуждите "модели" у нас никога не се е състоял - и леви и десни ни носеха (и ще ни носят) успешно все чужди модели, защото в България тъканта на народната култура не е достатъчно здрава, за да ни послужи занапред. Да бъдем реалисти и да си признаем, че винаги сме приемали с охота чуждите стилове на живот - от юг 500 години, после малко от Запада, след това много от Изтока и сега е ред отново на дълбокия Запад. И на всичкото това да казваш, че "удържаме" опитите да ни се наслагват модели е хабене на химикалката. 

Колкото до меланхолията, явно авторът се чувства като "червена бабичка", която има необходимост да гледа в миналото. Аз и доста хора около мен не се чувстваме меланхолици и за нас мисленето в перспектива е единствената алтернатива на чалга мисленето и тъпченето на едно място. Не мисля също така, че и политиците в България гледат само назад, просто е нереално и вече не е вярно. Който имаше да лае срещу комунизма или да го защитава, го направи - книги се изписаха, приказки се изприказваха, но ситуацията вече е доста по-различна. Гледната точка на пишещия брат е поредното доказателство не за меланхолията като национална черта у нас, а за това, че все още на много хора им е по-удобно да казват, че меланхолията е налице и да пишат текстове като коментирания тук, за да правят хората меланхолици. Но имам новина за такива като него - сорри, но няма да се вържа, защото ако България е географското място, на което живея, то благодарение на новите технологии и реалности, светът е станал мястото, което изобщо обитавам и всякакви пост-комунизми и псевдо-народопсихологии, като нещото в което той иска да ни убеди, ми се струват направо смешни.