понеделник, 29 април 2013 г.

Endless is enough


Рязко стана топло и логично дойде време да си задаваме въпроси на кой плаж ще положим морни тела през идния ваканционен период. С други думи, пак става дума за туризъм, само дето тия дни ми прави впечатление, че чуждият такъв работи със страшна сила да се комуникира у нас, за разлика от родния... всъщност, както винаги! Няма как да си обикаляш из София например и на да не попаднеш поне на 2-3 места на настойчивата "покана" да посетиш Турция, което се случва всяка година и дори (с магаборди като посочения) става все по-агресивно. Нямаме причини да не познаваме добре условията на южната ни съседка, защото мястото й на туристическата карта е достатъчно ярко оцветено. Там си имат от всичко необходимо по много, за да са атрактивни и са в правото си да го рекламират на близките пазари. "Турция безкрай" (ако и всъщност да е преведено от "limitless") е видима алюзия към едно вече доста остаряло филмче "Приказка безкрай", вероятно защото там имаш доста какво да видиш, да изпиташ и пак да се върнеш за още, когато поискаш да излезеш от колелото на (хамстера) ежедневието и да се потопиш в приказката на безгрижните изживявяния. Ако това ви се стори прекалено лирично отклонение от моя страна, то едно е сигурно и то без излишни думи - "безкрайно" ще продължават опитите на околните страни да ни отнемат от туристическия ни поток дори и от вътрешни клиенти. Може да не сме най-платежоспособната публика, но Гърция и Турция имат за всекиго по нещо. Имат и смислена политика, и традиции да правят нещата така, че да работят в тяхна полза. 
Няма да е пресилено ако кажа, че простотиите в туризма у нас в последните 20 години са проблем от ранга на застаряването и емиграцията. Тоест касаят националната сигурност. Защото тук не произвеждаме почти нищо, с което да сме конкурентни в очите на света, поне един туризъм да бяхме спретнали като хората, за да се тупаме по-гърдите с някакво покритие. Да се тръби наляво-надясно за това каква природа и какви разнообразни възможности имаме и в същото време реално никой нищо да не прави (имам предвид правителства, разбира се, но и не само) е разхищение на гласови струни и мастило. Нищо чудно, че секторът иска да има отделно министерство, с което да работи. По-надолу няма как да паднем - не само че плашим чуждите туристите, но се отнасяме към местните като с чужденци! Нали се сещате, че на никого не му и хрумва да задели пари за мегаборд, за да привлече българи в българските курорти. Защо? Защото "те тия и без това са си тука, ще ни дойдат самички".
Скандалите с логото, което следваше да представя България като туристическа дестинация в многото й форми и хубости стана флагман на липсата, а не на наличието на стратегия и дългосрочна визия как трябва да се случат нещата. Всичко друго е вятър и мъгла, от които си имаме предостатъчно. В един съвсем наскоро публикуван материал на сайта на Marketing Week, формулиращ "конституцията" на съвременната маркетингова практика, наред с другите важни и поучителни за родните мислители точки, има една особено критична - естествено първата от целия списък, а именно "Стратегия"-та. В нея ясно пише: "Great businesses look beyond the horizon. Great marketers have the vision to define the horizon".  Ха сега познайте младата двойка на борда накъде гледа! 

петък, 19 април 2013 г.

Печелившото хапче


Съвсем пресният клип на General Electric е впечатляващ с присъствието на записания със златни букви и за вечни времена в кино-историята симпатяга-злодей Агент Смит. То това не е важно покрай аферите с подслушването на родните спецслужби, сякаш е сефте!?, а поради факта, че "Матрицата" веднага след излизането си преди 15 години показа, че има безкраен потенциал да създава стойност със или без комерсиална цел. Това е така, защото идеята в основата й е базова в социален план и търпи ограничено само от фантазията развитие в посоки каквито ни хрумнат. И, реално, вече беше употребена под различни форми на забавление.
Спотът на GE е умерен и компактен, слава богу, без Нео, но пък на Агента му е дадена повече от главна роля, защото по "стара традиция" той играе себе си, при това многократно. Хубавото е, че са избрали именно оригинала, тъй като, в противен случай, би изглеждала като безрайно жалките скечове от "Шоуто на Слави". И в това именно е чарът на кратката история на GE, защото "лошото ченге" се превръща в добрият ангел на високотехнологичната болница - както би казала кака ни Евро: "хардуер, софтуер и още нещо". Можем само да поздравим хората зад идеята. Те просто са се сетили, че надали има по-добра метафора да представят услугата и то интересно, познато и забавно. Агентът е навсякъде и никъде, представител на властта и/или корпорациите, като IBM например с неизменните им костюми, които в очите на всеки американец са вид гаранция, че нещата са правят на някакво сносно ниво.
Чудя се само кой ли медийно раздухван "агент" биха ползвали нашите (олиго)монополи в една подобна кампания!? "Трактора", "Гоце" или "Буда"? Това е въпросът!