Не знам дали принципно аз много съм дребнав по отношение на рекламите или конкурентната битка на бирите у нас кара производителите да измислят странни обрати в представянето си. Сигурен съм, че това е бизнес с добри продажби дори и в това, което наричаме "криза", но явно лайтмотивът тази година е преодоляване на сезонността в употребата на продукта и съответното продължаване на живота му поне до края на есенното издание на Шампионската лига и на българския футболен шампионат (който, въпреки опърпаността си, също поема не малко биричка). В тази връзка виждаме, че позабравената в последните години от локалните марки тъмна версия на пивото отново видя бял свят, тъй като очевидно те [пивоварите] не искат да се дават лесно на зимни монополисти като ракията и червеното винце.
И "Ариана" и "Каменица" активно се представят понастоящем с такива варианти, но какво се случи със "Загорка"? Да, ясно е, че да се бориш с вече установена конкуренция в тази ниша не е препоръчително да става посредством челен сблъсък, нито пък с някакъв безумен криейтив. Но (винаги има една "но", тъй като иначе няма да сме обективни коментатори!) да промениш перцепцията на консервативен пазар като българския е - най-меко казано - амбициозно! Колкото пъти гледам телевизионния спот и колкото и да чета брошурките из кръчмите, все това си мисля - "перфектна реклама и перфектна активност, ама на какво е!?". Претендирам да съм сериозен познавач поне на теорията на брандинга и поне малко да разбирам от биричка и поради това като събера 2 и 2, нещо не ми се получава 4. Синергията, която колегите от "Хайнекен" искат да постигнат с "Резерва 2011" нещо не ми се връзва, а вероятно след толкова огромен обем разходи и усилия по кампанията и на тях няма да им се получи. Убеден съм, че и мозъците, стоящи зад тази маркетингова атака са чували, че най-трудното упражнение в управлението на който и да е бранд е неговото разширение отвъд установената му дейност и продукция. Съответно най-комичните провали в историята на маркетинговата практика идват именно от опитите марката да стане нещо, което не е.
Да започнем коментара от идеята и то в определен ред. Първо, продуктът очевидно е тъмна бира (т.е. не е чудо невиждано), но тя отива отвъд точката-на-паритет с другите сходни продукти на пазара, тъй като е с плодов вкус (това се разбира с опитването и от брошурките). След това имаме комуникация абсолютно взаимствана от рекламите на скъпи ракии, вино и/или на коняк. Въпросът ми е защо?
Ето и нещо повече за рекламата. Погледнато с очите на семиотиката имаме две игри на означаване - едната е с времето, другата е с маркерите на продукта. Първите кадри ни показват години в бъдещето (2017, 2016 и 2015 г.), прашни бутилки на поставка за вино и на всичкото отгоре камерата прави едва забележимо движение отдясно наляво, което е идеален ефект да покажеш как се връщаш във времето (защото за нас пишещите отляво надясно възприятието ни за протичане на време върви по същия начин). ОК, имаме бутилки от бъдещето, което може би значи, че този модел бира ще е наложен продукт в не толкова отдалеченото бъдеще. Само че пиещият бира е по-първичен потребител и я иска тук и сега, а в същото време войс-овърът ни казва, че можем да я опитаме "само този сезон", което отрича "бъдещността" на този иначе "нов" продукт. После идва ред на самия продукт. Бира в чаша за вино, стелажи като в изба, име взаимствано от винения жаргон и вкус на боровинки!? Сорри, но в този случай "Резерва" ми звучи като "отпадък".
Оттук следва извода, че няма как комуникацията да предава синхронизирано и еднозначно послание. Със сигурност доста хора ще си вземат една "Резерва", за да видят какво е това чудо, но шансовете на една плодово-овкусена бира да оцелее на пазар, който обича плътен и силен традиционен вкус са малки, да не кажа и никакви. Да не забравяме също, че бирата е питие с "народен" характер, а да правиш едва ли не лимитирана серия, която да изглежда поне, че не е за всеки, означава, че подценяваш реалността или поне се пробваш да я предизвикаш.
