За някои дреболии

От край време налюдавам явлението изгнили автомобилчета из София. Доста от тях са не са Лади и Москвичи, т.е. саможивите деца на Соца, а Опелчета, демек горделива продукция на германската индустриална машина. Снимката е на един тъжен екземпляр от среднокласовата серията "Astra", роден някъде в налачото на 90-те, каквито все още сноват по родните пътища.

Правейки си труда да увековеча точно този (макар и оставащ анонимен, но емблематичен) Опел, имах идеята, че марката си е марка, но живеем в ежедневния материален свят, където нещата си имат "физика". Дори и днес - 20 години след отварянето на страната (предимно на запад) - все още не сме дорасли дотолкова, че обикновеният българин да е във възможност да си позволи без глад и лишения да се сдобие с новопроизведено возило, което ни прави все така удобен вторичен, че и тре- и четритичен авто пазар. Вярно е също така, че за това време доста ламарина се изля в родината, но кой е казал, че тя е качествена. И не само. Във втория си живот на Балканите автомолите на Опел показаха "колко струват" всъщност, като демонстрираха, че имат свойството да изчезват от самосебе си за ужас на техните потребители, които до тогава си мислеха, че Жигулата и Трабанта са скапана работа. Същите те вече трябваше да се борят с ръждата, да кърпят и да псуват, а в най-добрия случай да се отърват от автомобила, за който доста са бленували. Да, от години компанията Опел си поправи проблемите с непоцинкованата ламарина, но кой ще обясни на бедните стопани на моделите Astra и Vectra - бивши и настоящи, какво точно се е случило, та колите им са били подложени на изпаряване. Може би това е била хитра идея за справяне със старите автомобили - просто да изчезват във въздуха? На този въпрос не му знам отговора, но когато гледам реклами на новите модели на този производител все се сещам за гравираните с раждица и цели дупки калници и врати на по-старите им посестрими и побратими. Е, кой ти помни, ще попита някой, ама аз явно помня и никога няма съзнателно да си закупя продукт на Опел, още повече, че в този клас има конкуренти, които отдавна я пратиха в забвение. На всичкото отгоре марката претендира да продава някакъв посредсвен, според мен, лукс за средната класа по начин, който цели да ни убеди, че разлики с Мерцедес и Бентли няма, просто цената е достъпна.

На няколко пъти вече попадам на материали как през годините Тойота е имала проблеми с продукцията си - 2004 г. с дефект в двигателя, заради който японците изтеглят 400 хил. автомобила, наскоро се раздуха проблем с кормилната кутия, който й коства по-скоро куп PR-главоболия, отколкото реални такива. Подобни проблеми имаха и Мерцедес с "А-Класата", Ауди със спортния "ТТ" и в миналото с модела "5000", предназначен за американския пазар. Но славата на последните изброени като "големи" в авто индустрията не е само мит, тъй като те си бъркат в джобовете само и само да поправят проблема, особено когато застрашава живота на пасажерите, и да докажат, че отговорност не им е чужда. А кой поема отговорност за разноцветния пейзаж на снимката?

Така - да!

Във връзка с един пост от преди време относно някои мои заигравки с Банка ДСК, съм длъжен да споделя, че словото (както формулирах в края на въпросния текст) наистина победи. Имам предвид, че публикацията намери отзвук от институцията, която беше попаднала под прицел. Като автор и мнение-бълващ интернет сърфър, а донякъде и като маркетинг критикар, съм доволен, че оплакванията ми не са глас в пустиня и от другата страна не на барикадата (надявам се), но на "кабела", някой поне се бе замислил над написаното. Така се стигна и до среща, доста миролюбива и констуктивна бих казал, на която се чувствах като говорител на всички, които имаха да споделят нещо по темата. Искам да подчертая, че срещнах разбиране и уважение, поради което си мисля, че постове на пишещи он-лайн колеги, започващи с и акцентиращи върху псувните, а не върху конструктивизма са доста пресилени, дори излишни и предимно безсмислени. Някой да ви е отговарял напоследък на ругатните с мили думи!? Никой много ясно! Това не се е случвало от времето на Новия завет и няма да стане скоро уверявам ви! А задачата на всеки потребяващ е да влезе в контакт с контрагента, за да се изчистват несъответствията "в характерите" и всички да останат малко от малко доволни от ситуацията. Другото е да се сочим безсловесно с пръст, но ми се струва доста маймунско след милиони години еволюция.

Оглавяващата ПР дирекцията на банката - Камелия Величкова се оказа професионалист с добре написано "домашно", който факт най-малкото ме обнадежди, че в институцията работят хора с потенциал наистина да направят нещата по-добри, ако не идеални, защото последното е химера в реалната обстановка, в която оперира всеки бизнес (у нас особено). Може би някои хора ще си помислят, че срещата е била в духа "Виж сега, душко, ето ние ти обърнахме внимание, а я сега ти вземи та махни "онзи" пост!", но не е така, напротив, дори аз излязох с контра предложение и поканих дамата и/или нейни колеги да представят концепцията и работата на ДСК пред студенти в НБУ (и й благодаря, че прие). Защото, мисля си, е много по-професионално и не толкова по "балкански" да влизаме в разговори и семинари с разумни приказки за живота на която и да е марка, за да се възпитаваме взаимно в потребителска и предприемаческа култура.

Колкото до "онзи" пост, той ще си остане част от блога, защото тук му е мястото. Докато настоящото писание има за цел да подчертае добрите практики хората да си говорят и да се слушат, пък току виж нещо добро се пръкнало от това. За учебникаро-буквоядите ще посоча, че това е маркетинг в действие насред живия живот.

Apple is back

Не че Apple някъде е ходил, за да се завръща, но заедно с Възкръсването на Христос на 3-ти този месец, компанията лаунчва един продукт, който всъщност е стара, но "неразбрана" от пазара тяхна идея и то от времето, когато въздесъщият Стив Джобс не е част от екипа. Надали има хора, които да се въртят из Нета и да не са "подочули" нещо за новата играчка iPad. Компанията дълго и методично пропускаше инфо за старта на машинката, и естествено Джобс изигра патентованото си упражнение - ефектна презентация, но у нас (поне по мои впечатления) предварителното дразнение из разните медии беше доста оскъдно. Разбира се, за това си има причини, разсъждавам си аз, защото мегамарка като Apple има място в душите на нашего брата БГ-юзъра, но в повечето случаи май там си и остава. Предполагам, че повечето от вас ще се съгласят, че Apple отдавна си е извоювал челното място в пантеона на легендарните брандове, при това без да спира да "твори" нови категории продукти и да се надсмива - в прекия и преносния смисъл - над конкуренцията. Но като говорим за БГ, тук цената винаги си е казвала думата, особено що се касае за по-мощните машинки и лаптопите и местният потребител в 95% от ситуациите на избор ще предпочете доста по-евтините "заместители". Колкото до малките бръмчалки - iPod и iPhone - доста голяма част от хората, които във времето се сдобиха с тях го направиха чрез лични или опосредствени връзки с US-пазара. Горе-долу по тях можеше да се разбере кой е отскачал на бригадка зад Океана.

Като казах по-горе, че в първия си вариант Pad-а е останал без отзвук, то това не значи, че и този не е обречен на същото. Да, времената са други и новата машинка е предназначена не само да е органайзър, но и да използва по-удобно и по много начини Глобалната мрежа. Да не говорим колко много допълнителни приложения са възникнали и които допълват възможностите на този "хибрид", бих го нарекъл, между iPhone и Palm. Всъщност цялата концепция, струва ми се, е чрез него да се промени начина, по който сърфираме в Нета, събираме, обработване и съхраняваме информацията си. И този начин е "по-друг" от лаптопа и телефона, защото е хем "бизнес", хем "свободно време"-ориентиран, но запазващ хитовите за Apple тънък корпус, характерен дизайн и безкрайни възможности (=удобности) на touch screen-а. Това, което мен лично повече ме впечатли е, че е обърнато толкова внимание на идеята за купуване и четене на книги в елекронен формат. Смятам, че само заради тази си функция продуктът ме печели като привърженик, тъй като това е бъдещето и той доста добре го подхваща - хем удобно за четене и обработване, хем по-ниска цена на книгата и по-малко дървета "под ножа".

Това, което си струва да се обсъди е не има ли достойнства iPad-а или няма, понеже то е ясно, че Джобс и приятели няма да се излагат с глупости, а по-скоро доли този "формат" би бил наистина успешен. Поставям тази питанка, тъй като за някои определението ми "хибрид" звучи повече като "ни риба, ни рак", което, ако се замислим, не е далеч от маргетинговата истина, че "измислянето" на категории не винаги е успешен ход, най-малкото защото хората може би нямат нужда от "средни" варианти или пък досегашните си работят чудесно. Без съмнение пазарът ще ни покаже вярната посока само за няколко месеца, но аз също не изключвам опцията iPad да си остане просто едно ново допълние в колекцията на Apple-фундаменталистите и/или пазарните иноватори, които не биха допуснали да нямат някакъв технологичен крясък.