За някои дреболии

От край време налюдавам явлението изгнили автомобилчета из София. Доста от тях са не са Лади и Москвичи, т.е. саможивите деца на Соца, а Опелчета, демек горделива продукция на германската индустриална машина. Снимката е на един тъжен екземпляр от среднокласовата серията "Astra", роден някъде в налачото на 90-те, каквито все още сноват по родните пътища.

Правейки си труда да увековеча точно този (макар и оставащ анонимен, но емблематичен) Опел, имах идеята, че марката си е марка, но живеем в ежедневния материален свят, където нещата си имат "физика". Дори и днес - 20 години след отварянето на страната (предимно на запад) - все още не сме дорасли дотолкова, че обикновеният българин да е във възможност да си позволи без глад и лишения да се сдобие с новопроизведено возило, което ни прави все така удобен вторичен, че и тре- и четритичен авто пазар. Вярно е също така, че за това време доста ламарина се изля в родината, но кой е казал, че тя е качествена. И не само. Във втория си живот на Балканите автомолите на Опел показаха "колко струват" всъщност, като демонстрираха, че имат свойството да изчезват от самосебе си за ужас на техните потребители, които до тогава си мислеха, че Жигулата и Трабанта са скапана работа. Същите те вече трябваше да се борят с ръждата, да кърпят и да псуват, а в най-добрия случай да се отърват от автомобила, за който доста са бленували. Да, от години компанията Опел си поправи проблемите с непоцинкованата ламарина, но кой ще обясни на бедните стопани на моделите Astra и Vectra - бивши и настоящи, какво точно се е случило, та колите им са били подложени на изпаряване. Може би това е била хитра идея за справяне със старите автомобили - просто да изчезват във въздуха? На този въпрос не му знам отговора, но когато гледам реклами на новите модели на този производител все се сещам за гравираните с раждица и цели дупки калници и врати на по-старите им посестрими и побратими. Е, кой ти помни, ще попита някой, ама аз явно помня и никога няма съзнателно да си закупя продукт на Опел, още повече, че в този клас има конкуренти, които отдавна я пратиха в забвение. На всичкото отгоре марката претендира да продава някакъв посредсвен, според мен, лукс за средната класа по начин, който цели да ни убеди, че разлики с Мерцедес и Бентли няма, просто цената е достъпна.

На няколко пъти вече попадам на материали как през годините Тойота е имала проблеми с продукцията си - 2004 г. с дефект в двигателя, заради който японците изтеглят 400 хил. автомобила, наскоро се раздуха проблем с кормилната кутия, който й коства по-скоро куп PR-главоболия, отколкото реални такива. Подобни проблеми имаха и Мерцедес с "А-Класата", Ауди със спортния "ТТ" и в миналото с модела "5000", предназначен за американския пазар. Но славата на последните изброени като "големи" в авто индустрията не е само мит, тъй като те си бъркат в джобовете само и само да поправят проблема, особено когато застрашава живота на пасажерите, и да докажат, че отговорност не им е чужда. А кой поема отговорност за разноцветния пейзаж на снимката?