Така - да!

Във връзка с един пост от преди време относно някои мои заигравки с Банка ДСК, съм длъжен да споделя, че словото (както формулирах в края на въпросния текст) наистина победи. Имам предвид, че публикацията намери отзвук от институцията, която беше попаднала под прицел. Като автор и мнение-бълващ интернет сърфър, а донякъде и като маркетинг критикар, съм доволен, че оплакванията ми не са глас в пустиня и от другата страна не на барикадата (надявам се), но на "кабела", някой поне се бе замислил над написаното. Така се стигна и до среща, доста миролюбива и констуктивна бих казал, на която се чувствах като говорител на всички, които имаха да споделят нещо по темата. Искам да подчертая, че срещнах разбиране и уважение, поради което си мисля, че постове на пишещи он-лайн колеги, започващи с и акцентиращи върху псувните, а не върху конструктивизма са доста пресилени, дори излишни и предимно безсмислени. Някой да ви е отговарял напоследък на ругатните с мили думи!? Никой много ясно! Това не се е случвало от времето на Новия завет и няма да стане скоро уверявам ви! А задачата на всеки потребяващ е да влезе в контакт с контрагента, за да се изчистват несъответствията "в характерите" и всички да останат малко от малко доволни от ситуацията. Другото е да се сочим безсловесно с пръст, но ми се струва доста маймунско след милиони години еволюция.

Оглавяващата ПР дирекцията на банката - Камелия Величкова се оказа професионалист с добре написано "домашно", който факт най-малкото ме обнадежди, че в институцията работят хора с потенциал наистина да направят нещата по-добри, ако не идеални, защото последното е химера в реалната обстановка, в която оперира всеки бизнес (у нас особено). Може би някои хора ще си помислят, че срещата е била в духа "Виж сега, душко, ето ние ти обърнахме внимание, а я сега ти вземи та махни "онзи" пост!", но не е така, напротив, дори аз излязох с контра предложение и поканих дамата и/или нейни колеги да представят концепцията и работата на ДСК пред студенти в НБУ (и й благодаря, че прие). Защото, мисля си, е много по-професионално и не толкова по "балкански" да влизаме в разговори и семинари с разумни приказки за живота на която и да е марка, за да се възпитаваме взаимно в потребителска и предприемаческа култура.

Колкото до "онзи" пост, той ще си остане част от блога, защото тук му е мястото. Докато настоящото писание има за цел да подчертае добрите практики хората да си говорят и да се слушат, пък току виж нещо добро се пръкнало от това. За учебникаро-буквоядите ще посоча, че това е маркетинг в действие насред живия живот.