И да не сте върли фенове на поп-музиката, особено на съвременната комерсиална такава, със сигурност лицето Psy или поне неговата песньовка на непознат азиатски език ви е влязла в полезрението по някакъв начин. Знам, че повече дразни, отколкото заинтригува, но определено се отличава сред "събратята" си, т.е. изпълненията на "обичайно заподозрени" в лайфстайлърските музикални канали като Рияна или Джъстин Бийвър. Интересното при "Gangnam style" е какво не е, а не какво е. А тя не е просто мимолетно избухване на някой, който се бори за място на музикалната сцена. С текст на корейски!?
Текстът на парчето не е обект на коментар изобщо, защото и да го дискутираме дума по дума, то по-важното около песента пак си остава в бекграунда. Не е проблем, че не става реч за реклама или друг вид комерсиална комуникация, тъй като "Gangnam style" е повече от това. Тя е еманация на една щателно маркетирана от близо две десетилетия търговска марка - южнокорейската култура. Да, точно така - поп-културата на една далечна за нас, но финансово осигурена държава с големи амбиции!
През лятото имах удоволствието да съм ръководител на магистърска теза, посветена на същността и разпространението на въпросната корейска поп-индустрия. Последната включва ТВ-сериали, филми, музика и литература с огромен международен отзвук, че дори с първи стъпки на БГ-територия. В общи линии "корейомани" вече има и сред нас. Това са хора, които благодарение на интернет участват активно като в онлайн, така и в офлайн активности на общността, създадена около културната продукция на капиталистическата от двете Кореи. Темата се оказа не само любопитна и великолепно разработена от дипломантката, но силата на "вълната", както се нарича този културен феномен, ме удари именно в момента, в който Psy се оказа в устата на хора в България, които дори не подозират за какви мащаби говорим. Малцина биха се сетили, че между леко инфантилния корейски сериал "Паста" и бутафорното яздене на коне от клипа на анализираното тук парче има много по-дълбока връзка, отколкото може да му дойде на ум на човек. Истерията около К-поп индустрията е завладяла не само съседните й държави като Китай и Япония, но и Щатите и доста от страните от Близкия изток.
"Gangnam style" е видимата и докарана до крайност страна на усилията на бизнеса и на самото правителство в Сеул да се впише във все по-глобализирания пейзаж. Не е случайно, че много от мойте колеги на Запад, които досега не са се спирали на феноменота на К-попа, в последните няколко седмици с голямо учудване и дори възхита избълваха анализи и експертизи по негов адрес. Парчето показва ясно и с доста сериозна доза насмешка "тъмната половина" на индустрията. Корейското общество е силно повлияно от икономическия си успех, който разбира се не е от вчера и от западните стилове на живот, на които подражава. Това резултира както в рециклиране на характерни за Запада жанрове в изкуството, така и в маниера на показност, който ни е добре познат от медийните формати. Акцентът на Psy, който, между другото, е живял и учил в Съединените щати, е точно върху тази ос - самоирония на К-поп-културата и същевременно нейно възхваляване, защото - дайте да си го признаем - човекът е постигнал завиден комерсиален успех. Различното продава, ако си спомним само за момент "Macarena" и "Nossa, nossa", които като антипод на американските поп-формати изникнаха изведнъж на повърхността, макар и за няколко месеца. Самият изпълнител е коренно различна фигура от налаганите в и извън Корея бой и гърл банди, които се състоят от съвършени във визуално отношение артисти; заглавието пък се отнася до най-тузарския квартал на корейската столица, където потребителските навици и крещящата показност са достигнали нечувани нива. Не съм сигурен дали със същия успех Гошо от "Почивка" може да изпее "Бояна стайл".
