Endless is enough

Рязко стана топло и логично дойде време да си задаваме въпроси на кой плаж ще положим морни тела през идния ваканционен период. С други думи, пак става дума за туризъм, само дето тия дни ми прави впечатление, че чуждият такъв работи със страшна сила да се комуникира у нас, за разлика от родния... всъщност, както винаги! Няма как да си обикаляш из София например и на да не попаднеш поне на 2-3 места на настойчивата "покана" да посетиш Турция, което се случва всяка година и дори (с магаборди като посочения) става все по-агресивно. Нямаме причини да не познаваме добре условията на южната ни съседка, защото мястото й на туристическата карта е достатъчно ярко оцветено. Там си имат от всичко необходимо по много, за да са атрактивни и са в правото си да го рекламират на близките пазари. "Турция безкрай" (ако и всъщност да е преведено от "limitless") е видима алюзия към едно вече доста остаряло филмче "Приказка безкрай", вероятно защото там имаш доста какво да видиш, да изпиташ и пак да се върнеш за още, когато поискаш да излезеш от колелото на (хамстера) ежедневието и да се потопиш в приказката на безгрижните изживявяния. Ако това ви се стори прекалено лирично отклонение от моя страна, то едно е сигурно и то без излишни думи - "безкрайно" ще продължават опитите на околните страни да ни отнемат от туристическия ни поток дори и от вътрешни клиенти. Може да не сме най-платежоспособната публика, но Гърция и Турция имат за всекиго по нещо. Имат и смислена политика, и традиции да правят нещата така, че да работят в тяхна полза. 

Няма да е пресилено ако кажа, че простотиите в туризма у нас в последните 20 години са проблем от ранга на застаряването и емиграцията. Тоест касаят националната сигурност. Защото тук не произвеждаме почти нищо, с което да сме конкурентни в очите на света, поне един туризъм да бяхме спретнали като хората, за да се тупаме по-гърдите с някакво покритие. Да се тръби наляво-надясно за това каква природа и какви разнообразни възможности имаме и в същото време реално никой нищо да не прави (имам предвид правителства, разбира се, но и не само) е разхищение на гласови струни и мастило. Нищо чудно, че секторът иска да има отделно министерство, с което да работи. По-надолу няма как да паднем - не само че плашим чуждите туристите, но се отнасяме към местните като с чужденци! Нали се сещате, че на никого не му и хрумва да задели пари за мегаборд, за да привлече българи в българските курорти. Защо? Защото "те тия и без това са си тука, ще ни дойдат самички".

Скандалите с логото, което следваше да представя България като туристическа дестинация в многото й форми и хубости стана флагман на липсата, а не на наличието на стратегия и дългосрочна визия как трябва да се случат нещата. Всичко друго е вятър и мъгла, от които си имаме предостатъчно. В един съвсем наскоро публикуван материал на сайта на Marketing Week, формулиращ "конституцията" на съвременната маркетингова практика, наред с другите важни и поучителни за родните мислители точки, има една особено критична - естествено първата от целия списък, а именно "Стратегия"-та. В нея ясно пише: "Great businesses look beyond the horizon. Great marketers have the vision to define the horizon".  Ха сега познайте младата двойка на борда накъде гледа! 

Чепката

Със страшна сила нахлухме в "сезона" на тежките напитки, които ще се окажат оста, около която ще прекараме предстоящите празници - като се почне от Никулден та до... кой когато финишира. Отново сме свидетели на масираните рекламни атаки на големите марки в уиски-групата и независимо че някои спотовете са по-стари продукции, поне на мен ми пълнят душата. Причината е, че изчистената идея и професионализмът в изпълнението работят отлично без излишни напъни и изгъзици. За съжаление родните марки алкохоли (а и в доста други категории) си умират да лаят на национална тема, сякаш не знаем, че ракийката например е традиционна (макар и не оригинална) за нашата култура "увеселителна" субстанция, та се налага да ни се преповтаря непрекъснато. То е ясно, че това ще е най-предпочетената група алкохолни продукти по коледния цикъл, най-малкото защото цената е поне два пъти по-ниска от тази на вносните кехлибарени напитки.

Тези и други въпросчета ми изникнаха, когато се загледах в прясното рекламно произведение на една добре позната ракиена марка. Нещата при тях си стояха много добре до сега - с елегантен отенък на национална гордост и подчертаване на произхода на продукта, та кому беше нужно да се прави скъпарски клип, който цели най-явно да ни постърже на тема "колко сме велики българите". Естествено, професията ми е да се съмнявам, което не винаги е плюс, но по кой начин да повярвам на копито на този клип!?  "Казват, че ние българите сме богати хора...." - ЕС пък казва, че сме най-бедните "роднини" и ще сме на средното ниво на Общността най-малко след 20 години. "...имаме минало пълно с битки и победи..." - за над 1300 години история изобщо в повечето време сме били под чужда власт и имаме доста изгубени войни заради некъдърни управници. "...притежаваме ценно наследство, с което сме дарили света..." - това наследство е предимно от времето преди да имаме държава и от племена и култури, които дори не познаваме изцяло, да не говорим, че "даряваме света" с археологическите находки, ама по втория начин. "...имаме щедра земя..." - е да, ама по-голямата част от нея пустее и си купуваме домати от Турция и лук от Китай, а "...омайна(та) природа" камари с политици и локални феодали се чудят как буквално да я изкоренят. "...само когато сме заедно грейва онзи пламък, който ни прави народ" -  за съжаление сме сплотени само когато сме на маса и правим планове за някоя нелегална дейност, но и тогава намираме причини да си скочим един на друг. Сбирщината от етноси отвън Океана от години гордо се тупа по гърдите, че е "нация", а ние само на сбирки се наричаме "народ" - малко "атакистки" ми зучи.

Не че нещо й има на рекламата, постарали са се хората, все пак работата й е да прави нещата по-цветни и оптимистични, за да придаде по-светъл ореол на продукта. Но същата тази аудитория, която е нейн таргет, гледа и новините в 20 ч. и хич не й харесва толкова това, което се говори за нейната България.   

Послание по италиански дизайн

В наши дни едни от най-добрите специалисти по комуникационна теория са италиански ми колеги. Точно толкова добри, колкото и в дизайна - Ферари, Ферре, Версаче, Систинската капела и др. Сещате се. Тази снимка е правена в Торино по време на (поредните) протести срещу премиера С. Берлускони. Тя показва, че не само теорията им е на ниво, но и прилагат езика на изкуството в практически комуникационни казуси. Всъщност, за да съм още по-точен, снимката представя една "инсталация" пред входа на местния университет, който е държавен и честно казано е с доста стара и занемарена материална база. Да се поупражняваме в това дали сме разбрали какво ни казват младите надежди от Апенините. Ако не познаваме контекста ще решим, че е креативно упражнение на студенти от програмите по визуални изкуства. Все пак надали някой си е изхвърлил празните кашони просто така. Само че смисълът на посланието се крие точно във факта, че торинският ВУЗ е държавен, а уравлението на страната прогресивно намалява парите за образование. Парадоксът е, че в една силно пазарна среда, каквато е Италия, младежите обичат да подкрепят "леви" идеи и смятат, че правителството абдикира от ангажиментите си към по-добрата квалификация на "бъдещето" на страната и го е оставило на механизмите на пазара. Затова съобщението ни насочва към "опаковането" на интелектуалния потенциал на студентите - бъдещи специалисти, които ще се влеят в икономическия живот. Мен лично този протест ми допада повече, отколкото разни побоища, които чат-пат си спретваме пред българския парламент. Не че в Италия сега нещата са много по-розови и липсват дебелашки надписи и обиди по отношение на кабинета "Берлускони", но самият факт, че доста хора лайкнаха тази снимка във Фейсбук ми говори, че този подход постига целите си. Това не беше единственият пример на творчески поглед над протестите, което само може да ми говори, че тънкият интелектуален момент примесен с неподправено креативно изпълнение постига повече от сопата или простото споменаване на майката на властта.