Кока-Клонизация

Ехх, очевидно съм на вълна "носталгичен" брандинг. Ровейки се из собствените си архиви, попаднах на тази изчистена от праха на историята и дигитализирана за поколенията археологическа находка. В действителност тя е "древна" по рода си и се е "напукала" като фреска на Микеланджело, но не е нужен билет за музей, за да й се насладиш, защото е видима дори днес за невъоръжено оченце ама точно на пъпа на центъра на столицата. В българската брандирана действителност такова животно като Coca-Cola на кирилица вече не съществува, но именно този контраст с латинизацията от последните 20 и кусур години, който мнозина от по-младите колеги не могат да оценят, може да каже доста.

Интересното е, че "брандолозите" от миналото все пак са спазили шрифта на марката и изписването с бели букви на червен фон, въпреки че тя не е имала никакви проблеми с разпознаваемостта по онова време. Доста ценен е препинателният знак, удивителен по-точно, тъй като напълно се вписва в командната - във всички смисли на тази дума - икономика. Червеното пък съвпада с господстващата идеология и ми се ще да си мисля, че цветът е причината да е спазен канона на Coke. Изобщо появата на тези надписи някъде през 80-те по прозорците на ведомствените барчета и сладкарниците е бил един от първите знаци за пробойни в системата, но някак с локален прочит. Комичното, което изпъква при един такъв по-широк поглед е цялостното послание от рекламата. Получило се е нещо средно между "Пийте една студена вода!" и "Искате Кока-Кола?! На ви!". В някакъв момент от един виц тръгна и лафът "Пийте само Швепс!" като реплика подхвърлена почти без смисъл в някой разговор, което още по-добре попълва закачката. Сякаш "отгоре" са искали полъхът на Перестойката на бъде вкаран под налягане в не-потребителското ни общество. В интерес на истината, не че е чужд този наставнически похват на самата компания, но все пак кампаниите им оттогава-насам са свързани с по-меки форми на контакт с публиката, "Наслади се!", "Не можеш да победиш чувството" и "Отвори пък на щастието", което задава едни по-поетичен вид на "call for action"-а.

Послание по италиански дизайн

В наши дни едни от най-добрите специалисти по комуникационна теория са италиански ми колеги. Точно толкова добри, колкото и в дизайна - Ферари, Ферре, Версаче, Систинската капела и др. Сещате се. Тази снимка е правена в Торино по време на (поредните) протести срещу премиера С. Берлускони. Тя показва, че не само теорията им е на ниво, но и прилагат езика на изкуството в практически комуникационни казуси. Всъщност, за да съм още по-точен, снимката представя една "инсталация" пред входа на местния университет, който е държавен и честно казано е с доста стара и занемарена материална база. Да се поупражняваме в това дали сме разбрали какво ни казват младите надежди от Апенините. Ако не познаваме контекста ще решим, че е креативно упражнение на студенти от програмите по визуални изкуства. Все пак надали някой си е изхвърлил празните кашони просто така. Само че смисълът на посланието се крие точно във факта, че торинският ВУЗ е държавен, а уравлението на страната прогресивно намалява парите за образование. Парадоксът е, че в една силно пазарна среда, каквато е Италия, младежите обичат да подкрепят "леви" идеи и смятат, че правителството абдикира от ангажиментите си към по-добрата квалификация на "бъдещето" на страната и го е оставило на механизмите на пазара. Затова съобщението ни насочва към "опаковането" на интелектуалния потенциал на студентите - бъдещи специалисти, които ще се влеят в икономическия живот. Мен лично този протест ми допада повече, отколкото разни побоища, които чат-пат си спретваме пред българския парламент. Не че в Италия сега нещата са много по-розови и липсват дебелашки надписи и обиди по отношение на кабинета "Берлускони", но самият факт, че доста хора лайкнаха тази снимка във Фейсбук ми говори, че този подход постига целите си. Това не беше единственият пример на творчески поглед над протестите, което само може да ми говори, че тънкият интелектуален момент примесен с неподправено креативно изпълнение постига повече от сопата или простото споменаване на майката на властта.