Безспорно в предния си пост доста поразсъждавах за феномена на всичкологичната подготовка сред българските журналисти-баш майстори и не мога да скрия, че подобни безумици ми държат влага дълго време. Най-лошото е, че човекът, когото нарекох "автора" (на коментарната статия) просто ще продължи да си блее по популистки теми, подобно на болшинството негови колеги, и всеки ден ще захапва нова и нова тема за безсмисленото си и, което е направо най-жалко, неконструктивно умотворение.
Елементът, който нарочно изпуснах в онзи текст беше всъщност ключовата в цялата пледоария на разсърдения автор-бункар теза, а именно, че автентичната култура у нас ни предпазва от маркетинговите атаки на западните компании и техните "видиотинени" рекламисти у нас. И тъй като съм посветил времето си и на двете теми - брандинг и култура (в доста широк диапазон) ми е смешно-тъжно да чета материали, писани от хора, които нямат реално отношение към нито една от тях. За такива хора е важно, че са чували тези думи някъде из ефира и че имат форум да наставляват "масите" без особено да му мислят. Да, ама не! Нещата никога не са толкоз прости, но на журналистите им се ще хората, които четат менталните им проблясъци да са достатъчно прости, за да не разберат повърхностността на написаното/казаното. В нашия случай например, авторът е посочил, че българската културна идентичност се крепи на поп-фолка и така характерната ни "меланхолия". Последното идвало от навика ни като българи да гледаме с носталгия назад в историята си, а не напред към нови възможни пректи за по-светло бъдеще. Това добре, но мен лично ме обижда, че бардовете на поп-фолка са се превърнали в очите на пишещия брат в стожери на местната култура срещу Запада. На всичкото отгоре тази констатация не е вярна, тъй като именно тези персони повече дори от политиците и актьорите са се превърнали с част от маркетинговата машина, която многопочитаемата от автора Наоми Клайн така отривисто критикува. Това едно. Другото е, че поп-фолкът просперира, защото е с текст на български език, който от своя страна е лесно смилаем и проповядва теми, за които аудиторията обича да чува и я кара да избягт от реалността. Само че в тези теми и в стила на изпълненията и видео клиповете няма нищо автентично местно или оригинално (да не говорим за мелодиите). Кое във въпросните песни или изобщо в цялата чалга "култура" се оказа толкова нашенско, че даже ни пази от опитите на Запада да ни завладее интелектуално и духовно? Ми, точно нищо! И ако Азис и колегите му ще са моята автентична култура, по-добре сам да се предам на Запада, защото в поп-фолка няма основа, а няма и бъдеще за самосъзнанието. При това отпорът на чуждите "модели" у нас никога не се е състоял - и леви и десни ни носеха (и ще ни носят) успешно все чужди модели, защото в България тъканта на народната култура не е достатъчно здрава, за да ни послужи занапред. Да бъдем реалисти и да си признаем, че винаги сме приемали с охота чуждите стилове на живот - от юг 500 години, после малко от Запада, след това много от Изтока и сега е ред отново на дълбокия Запад. И на всичкото това да казваш, че "удържаме" опитите да ни се наслагват модели е хабене на химикалката.
Колкото до меланхолията, явно авторът се чувства като "червена бабичка", която има необходимост да гледа в миналото. Аз и доста хора около мен не се чувстваме меланхолици и за нас мисленето в перспектива е единствената алтернатива на чалга мисленето и тъпченето на едно място. Не мисля също така, че и политиците в България гледат само назад, просто е нереално и вече не е вярно. Който имаше да лае срещу комунизма или да го защитава, го направи - книги се изписаха, приказки се изприказваха, но ситуацията вече е доста по-различна. Гледната точка на пишещия брат е поредното доказателство не за меланхолията като национална черта у нас, а за това, че все още на много хора им е по-удобно да казват, че меланхолията е налице и да пишат текстове като коментирания тук, за да правят хората меланхолици. Но имам новина за такива като него - сорри, но няма да се вържа, защото ако България е географското място, на което живея, то благодарение на новите технологии и реалности, светът е станал мястото, което изобщо обитавам и всякакви пост-комунизми и псевдо-народопсихологии, като нещото в което той иска да ни убеди, ми се струват направо смешни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар