Пак за картинките....

Ще ми се да продължа мисълтта си от предния пост. Той беше посветен на това какво ни казват определени снимки и картинки. Малко след като ми хрумна да покажа снимката си от университета в Торино, направих тази тук с телефона. Чудесен слънчев ден (едни от многото тази зима), който ни разкрива добро настроение и някои характерни "визии" на милата ни София. И тя не е далеч от основния мотив на този блог, а именно комуникацията - без значение под каква форма и с каква цел се проявява тя.

Това, което свързва поста с побратима му по-долу е емблематичната за столицата сграда на най-известния университет у нас, но разликата е, че с един ракурс правим почти пълен обзор на състоянието на града и не само на него. Бих могъл да кажа и на страната. Хрумна ми, че висшите културтрегери, които обитават храма на образованието със зеления покрив продават "пакети" с мозъци не по-зле от колегата си Белрускони в Италия само дето му викат по друг начин. Отсреща пък виждаме върха на комерсиалното - 20-годишният парти център "Ялта" и огромните светещи реклами отгоре му, които показват, че София не е просто локален хипер център, а ако не гробализиран, то поне глобализаращ се град. Поне неоновите надписи са "честни" и ни продават направо това, което представят. В дъното пък е "Светая светих" на нашата религия - храм-паметникът "Св. Алексъндър Невски". Това е единственият обект, според мен поне, който прави от София нещо като заслужаваща си туристическа дестинация. Може би освен извисяващата се Витоша, която всички виждат, но малцина посещават. Проблемът е, че тази изконна софийска забележителност е в нещо като кома, защото животът и свежестта й зависят от вярата, а не от това, че е просто местната църква, с която да се изфукаме пред чужденците. Ние не само не сме много религиозни като нация, но и си имаме два синода, демостриращи ни грозни сцени на светска агресия и борба за власт (над имоти!).

Слава Богу, чужденците рядко разбират за тези подробности от нашенската кухня! Повечето от моите познати иностранци дори харесват София (и България), но все пак е по-важно на мен какво ми говори една такава картина на нещата, а не само на тях. Триединността, която показва моята снимка не репрезентира душата (църквата), духа (университета) и тялото (Ялта и рекламите - т.е. комерсиалните/телесни наслади), а показва как различни части от нашето общество се опитват да продават (доста кух) продукт на останалите части от него. Ще спра обаче коментара си до тук, защото не му е мястото за политически и социологически коментари. Снимката, все пак, говори нещо и то е трудно за обяснение без човек да е навлязал в контекста. А това, от което "печели" София, е че гостите й не са потопени в него.