"Mind the gap"

За нископодстриган, полукосмополит като мен първото посещение в Лондон беше love/hate ситуация. Е, 'hate' не е точната дума, пък и е малко по-силна от необходимото, но аз нямам особен афинитет към чай с мляко (или беше обратното!) или бомбета и двуетажни автобуси. Кухнята е без коментар, защото само спеменаването й в едно изречение с "Англия" е оксиморон;-). Доказват го множеството китайски и италиански ресторанти в града.

Обичайно Лондон удря на източноевропейския хомо-туристикус два бързи шамара още в първия час. Вторят е даже с опакото и боли много, понеже цените в града са нечовешки дори и на най-простите стоки и услуги, а транспортът например, едно пътуване в който е между два и четири паунда (при левче в софийското метро!!!) точно там е жизнеутвърждаващ. А, забравих първия шамар - обратната посока на движение, а защо не и на мислене! В английската столица има от всичко по много във всеки един смисъл. Ако светът се е пообъркал, отделно от "поомешал", като следствие от глобализационните процеси, то в Лондон последните са сътворили страшни и страшно любопитни неща. В края на първия ден там възклицанието "Ба`маа`му!" се превърна в "Long live Globalization!".

Мисля си, че прочутото "Mind the gap!", употребявано по-често и от "Здрасти", важи за всеки пишман посетител в "меката на империализма". От позицията на скромен очевидец на "човешкия мравуняк" ми се ще да поспекулирам върху знаците на идентичност в Лондон. Не на хората, а на средата, в която пребивават. Горе-долу за ден-два свикнах с това азиатци да ходят според актуалната vintage мода, бели да се носят като ямайци или гето-рапъри, а на всеки 100 метра да се чува я испанска, я италианска реч. Получилото се е нещо като "Империята отвръща на удъра" от трилогията Междузвездни войни, ама с различна философия - периферията на Империята отвръща на центъра й. След столетия щуране с кораби и войска из света, изграждайки държава, в която слънцето никога не залязва, днес Глобализацията вместо да има ефект на експлозия във Великобритания, както става в повечето крайща на Земята, има ефект на имплозия. Общият паспорт, за да става това възможно е глобалната употреба на английския език като средство за общуване. Като допълнение, естествено, следва да се отбележи опитът, който пределени части от света имат в контактите си с Братанската корона и култура. Както би казал руският специалист Юрий Лотман, имало е изотопия (предваритилно сходство) от срещата на двата текста, създаващи един нов текст, който е пред очите ни сега. С други думи, вдигайки си чукалата от Африка, Азия или Близкия изток, за да се изсипят в Лондон, хората идват в едно друго "в къщи". 

Далеч съм от мисълта да давам оценки за това, което се е получило в английската столица по схемата "добро-лошо". То е просто каквото е - различно от всичко, не само от гледката в родната София, но и от амалгамата в Рим, Мадрид или Щатите, защото е друг вид мултикултурализъм. По-интересното е объщането на ролите, което може лесно да се наблюдава с невъоръжено око, около получилото се като резултат от историята и културното обогатяване на Кралството.

Като гост-континентянин първото, което ме впечатли е, че "underground"-ът е станал емблема на почти всичко намиращо се на повърхността. Имам предвид не само огромната и задължителна за този метрополис мрежа от метро и влакове, в и чрез която се движи сложна маса от всякакви хора, но и всички субкултури начело с пънка и рока. Те са едновременно символ на протеста и на различието, с които се гордее Албиона. Друго - в Лондон доста мъже се държат (поне) като жени, докато много жени са държат (поне) като мъже; Soho пък, който заема ако не идеалния, то поне жизнения център на града е кварталът на гейовете, проститутките, китайците и разните му там тарикати. Сякаш зад гърба на адмирал Нелсън, гордо кацнал на колонката си на Трафалгар, същите тези човешки екземпяри ехидно се подсмихват и правят "нередни" за официалния "ред" неща. Обатното движение на колите и човеците е достатъчно добре известно, но, както вече споменах, живият досег с него вече си е своего рода "културен" шок.; културата на чая, от своя страна, е заместена /да не кажа изместена/ от кафене-културата на големите вериги в бранша - Nero, Costa и Starbucks, а прочутата британска вежливост може да се наблюдава повече при пънкарите, отколкото при средностатистическата английска баба, на която присъствието на тълпи от чужденци й иде too much; руските братушки, които спечелиха Голямата война, сега не можеш ги изчегърта от Лондон, сякаш преди 60 години нещо са забравили там (капитализмът вероятно!?); кралицата пък е сведена до статут на "една от нас" (особено от медиите), докато човекът от улицата е "крал" (особено ако си плаща) само защото обществото е достигнало високо ниво на толерантност и космополитизъм. Евала за което, тъй като това е в доста сериозен контраст с българската реалност например, където в общата си отегченост и нихилизъм ние сме силно нетолерантни не само спрямо расово и религиозно различните, а и ей така по принцип. 

Re-refresh

Явно зимата е била дълга и мрачна, щом любимите на целокупния български народ бирени марки решиха да стартират пролетно с овкусени с лимон продукти. Обяснението за факта, че за два месеца се появиха на регала три различни бранда с характерния хълт цвят на етикета е желанието да пренесат бързо потребителя в натежалата от жега морско-отпускарска обстановка. Малко "без време", както казваше баба ми, но конкуренцията не спи, а и си трябва време свикналият на обичайните вкусове и алкохолно съдържание мъжага да приеме, че бирата може да е и наполовина натурален сок... или пък сокът да е наполовина бира, зависи от гледната точка. Е, щом на Албиона от векове пият чая с мляко, защо и биричката да не е като цитронада.

След като през зимните месеци "Zagorka Rezerva" ни разби представите за бирите и ни показа, че всъщност няма нищо общо с тях, а по-скро с виното, или още по-точно - с боровинковия сайдер, то останалите вероятно са приели посланието и предизвикателството, че има място за експерименти. При тях обаче почвата е по-безопасна, тъй като аргументът да не се омагьосаш бързо и лесно под парещото лятно слънце, а пък в същото време да си мислиш, че пиеш все пак любимата бира, звучи най-малкото приемливо. Същото става и след обичайното футболно мачле през уикенда, когато можеш да комбинираш полезната хидратация с приятното "сбиране", или пък биричката-идулгенция в обедната почивка на отрудения бачкатор да не дразни чистата му професионална съвест. Странното е обаче, че от "Каменица" му казват на продукта "нов", пък от "Ариана" твърдят, както винаги, че е по утвърдена рецепта, докато на всички ни е ясно, че и трите разглеждани продукта са 50:50 сок с бира и нищо по-особено. Такава е ситуацията и с рекламите - всички единодушно ги правят по калъп  - еднаква сцена на употреба - плаж и някакви правещи глупости персонажи. Може би в целия калабалък печелившата марка е "Каменица", защото поне стартира първа в тази надпревара.       

Крадец, крадец ....ей, крадльо!

Вярно е, че гадните коментиращи маркетинг-блогари паразитираме на гърба на успехите и предимно на неуспехите на производители, корпорации, банки и техните марки, но все повече се убеждавам, че ние просто затваряме кръга от понякога безумни комуникационни решения в практиката. Да вземем сега новата ТВ-реклама на кафето "Нова Бразилия", която за съжаление е неоткриваема още в Мрежата, но от контекста става ясна за какво говоря. Сметката е следната - през 2001 г. една от най-големите хранителни компании в света - американската "Kraft Foods" купува от ливанските й собственици, Констинброд-базирана кафепечителница "Нова Бразилия", която съвсем естествено няма нищо общо с латиноамериканската държава (доста по-късно стана ясно, че президентката Дилма има български татко!), която по онова време държи над 70% от пазара на кафе в България. "Евала, Глабализация!" би възкликнал някой роден поп-фолк-бард и ще е прав - това е положението в 21. век! 

Но историята явно продължава. След като повече от 10 години гигантът "Kraft" прави постъпки да препозиционира марката "Нова Бразилия", ако не като по-качествена, то поне като добре пакетирана, тамън по джоба на средно бедната и по-непретенциозна домакиня, се оказва, че за комуникацията й нищо не е достътъчно. И поради тази причина, въпросният текущ ТВ-спот очевидно паразитира върху идеята и върху таргета на българските баници "Bella". От хранителния холдинг от няколко години се осланяха на обстоятелството, че семейната българка на средна възраст страда от липса на време, основно за себе си, и затова й предлагаха да "открадне" няколко мига с по-лесното приготвяне на техните продукти. Сега същото правят и от "Kraft", но му викат "изневеряване" (фабула - две мацки си споделят коя кога кръшка, а една трета се "шокира" без да знае, че става дума за пиенето на кафенце). Впечатлението ми е, че ползването на същата концепция е доста пошло, но ме учудва повече, че си го позволява доста мастит рекламодател! Вярно е, че баничка си върви с кафенце, лошо няма, но затова ли се стичат стотици парици към рекламни агенции, за да виждаме едно и също, но с различен продукт в края на клипа. Какво от това, че скоро от "Белла" не са си ползвали видеото? На потребителя все някаква памет му е останала, особено на заинтересувания таргет на предлаганата стока. Със сигурност кафето ще си се продава, защото при него е водеща ниската цена, но да не забравяме, че и рекламата като такава е продукт и явно в нашия казус тя е със същата стойност като стоката за консумация.