Кой и какво е измислил?

Лято е. При това доста горещо. Рекламодатели се надпреварват да ни освежават със сайдери за хипстъри, бирички за шумните компании на плажа и неотменните мастички, около които всичко е "кристално" (поне докъм третата чашка). Е, и всичко това насред предложения за лекове срещу диария и препиване, които да ни напомнят, че посещенията из родните  черноморски курорти често е съпроводено с някои негативни емоции. Махмурлукът обече не се брои за такъв.

(от e-vestnik 2011 г.)

Дълго време в България всичко "гръцко" беше синоним на лъскаво, слънчево и на западния начин на живот. Истински южен и икономически рай, на един хвърлей от Кулата, а след 2007 г. и логистично достъпен такъв. Паралия Катерини, например, беше сред първите туристически дестинации след промените, стига да можеше да си го позволиш. Днес вече българските туристи са правило, а не изключение. Битува мнението, че имаме някаква национална особеност да рушим неща, повече отколкото да градим. Е, поне за гръцката криза, която се вихри вече 5 години нямаме вина, напротив, имаме положително влияние, като наливаме някакви средства там. 

Направи ми впечатление обаче, че тази година рядко, да не кажа хич не попадам на слогана на узото Paralia "Гърците са го измислили". Гърците не са измислили морето, но са сетили как да го продават по-лесно и по-добре от нас - с колоритни картинки, митологични образи, а вече и с доста занижени цени. Но тук на дневен ред излиза темата за вторичните асоциации с определен бранд, които доста често се оказват важни дори и само заради стереотипите, с които сме свикнали и които пресъздаваме ежедневно (стоманата е шведска, шоколадът е швейцарски и т.н.). В туризма и при доста емблематични продукти с гарантиран произход страната на производство се продава сама по себе си и е основен двигател на отлика, нещо, което у нас ама хич не върви. Нищо чудно, че въпросният слоган не е "на мода". Оказва се, че той придава автентичност и отпускарски ореол на продукта, но препраща към нови отговори на въпроса какво точно са измислили гърците. Очевидно след като преди повече от 2 хилядолетия са "измислили" демокрацията и драмата, днес тяхно творение е айлякът, подхранван с пари от чужди икономики. Щом като туризмът и узото не могат да вдигнат на крака икономиката на южната съседка, препратките за "измислянето" не носят положителни оттенъци. Това е още един пример как може да се обърне палачинката и информационния контекст да обезличи положителните асоциации, на които рекламата разчита.

НяКОЙ е хитър

Светът на брандинга е голям, пъстър и изненади дебнат отвсякъде. Той е толкова голям, колкото си го направим и затова е на практика безграничен във възможностите и модификациите си. Местната сцена е предимно скучна, но и ние си имаме значими попадения. 

Тяхното изброяване е тема на някаква друга публикация. Тук е място само за най-хитовата напоследък. Търговският нюх на тандема Кръстева-Пеевски не му изневерява дори и в тежките откъм публичност моменти, направо години (!?). Хората не са виновни, че обществото ги брандира с някакви си там думички и ги разнася (публикация) особено дигитално. Ако се даде разрешение за ползването на словната марка, изходът е ясен, повече няма да може току-така да се ползва тя върху различни видове медии и се притъпява остротата на посланието.

Хем лично, хем бизнес, както не е казал кръсникът от едноименния филм, а истинският, роден наш. С тези си действия семейството, първо, признава, че има общо с тоя бранд и, второ, пропуска факта, че КОЙ е етикет, препращащ към задкулисието като форма на управление на делата държавни и обществени. Да не би пък това да означава, че тандемът е в челните му редици? 

Принципно така и не стана ясно кой предложи гражданина за висш пост в структурите, отговарящи за сигурността (чия е друго поле за разсъждение), но поне може да се направи извод, че той не само може сам да се предложи, но и че за по-голяма точност въпросът трябва да се постави в множествено число. Ако този прецедент с патента стане правило, не знам какво следва - икономическо-политическите кръгове ще си запазят явно целия речник на българския език, за да няма тън-мън - никой няма право да говори ("на въпреки") безплатно! Мобилните оператори са го измислили.

През-нос-талгичен брандинг

Явно "шокиращите" социологически данни от ноември миналата година, които посочиха, че навръх 25-годишнината от падането на социализмо-комунизма повечето хора всъщност изпитват носталгия по онова време (агенция Алфа Рисърч, 2014), сериозно са повлияли и на маркетинговата среда. Е, да, разликата между социологическото и маркетинговото проучване е тънка, затова няма как да не се вземат предвид подобни обществени нагласи в комерсиалните стратегии. Носталгията отдавна се е обособила като самостоятелен маркетингов инструмент с безспорни качества, особено като говорим за ситуация със силно застаряващо население като това у нас. Причините за милеенето по безвъзвратно отминалата епоха, когато тревата беше по-зелена, а слънцето печеше по-ярко, са разноородни и не са тема на тези редове най-малкото защото и мястото няма да стигне. Очевидно е само, че свободният пазар не е бил справедлив за всички, дори и за онези, които изобщо не са наясно какво означава той и чакат и до днес някой да ни/ги "оправи". И докато повече от десетилетие след промените се опяваше колко било зле по соца и се отричаше всичко направено и произведено в неговите рамки, сега с умиление са говори за кисело мляко с трайност 5 дни, стабилното образование и високо ниво на грамотност, бурканите с лютеница на баба и... за непастьоризираната бира.

"Цакането с топла бира" се превърна в общонароден лаф благадарение на меметичния ефект, които старите български филми имаха и имат дори върху най-прясното поколение в БГ, което памет не му достига да помни "бай" Тошо и ХІІІ конгрес на БКП, камо ли Вълко Червенков и "Любимец 13". Повече ми се струва обаче, че след толкоз години, през които се учехме да бъдем успешни консуматори, все пак "цакането" си остана, но този път с нискокачествена бира. Говоря като цяло, а не само по повод на новата, при това както изглежда успешна още на старата кампания на "Загорка". Евала, че са се сетили и са го изпълнили, въпреки че на поне половината им пазар идеята им е по-скоро мъглява, а изпълнението (като комуникация) е по-скоро силно лустрирано - като за хипстъри - ретро, отколкото каквото е било ретрото на "соц-реализма". Да, по-добре бързоразваляща се бира, отколкото "Fusion". Последната смятам без никакви задръжки, че е обида за жанра изобщо.
Не става ясно обаче защо толкоз време "Загорка" се опитваше да изглежда излъскана "като за световно" и като първа подгласничка на майка-Heineken, пък в същото време води съмнителна битка да се (на)прави на локална. Този пък толкова по-хронологически дълбоко в локалното, че чак нереално. Още по-неразбираемо е защо на всички местни марки вкусовите им качества си остават като на обкусена минерална вода с почти никакъв (отличителен) (добър) вкус. Като активен потребител и наблюдател на този пазар, мога с високо ниво на убеденост да кажа, че бирата в България се пие защото е евтина и рекламните трикове работят, колкото и да се креативни, на къси периоди без да създават никаква емоционална обвързаност и лоялност от страна на страстните потреблители, които биха искали да бъдат удостоени с качествени продукти. Затова и повечето брандове в сектора не се спряха да променят рецептите си и дори го правят сякаш с обороти по-бързи от продуцирането на рекламните клипове и редизайна на бутилките. Ако "Загорка" докаже, че позабравеният вкус на прясната бира е по-добър, със сигурност ще инкасира повече дивиденти от конкуренцията, която разчита на обичайния принцип "нареждай високо, продавай евтино", т.е. "наливай в голямото бутилище, но дръж цената ниска, защото клиентът-БГ е мизерник". Това е отличен шанс да се докаже старата и печеливша максима в брандинга, че "малкото е повече".