Така се получи, че в сезона на отпуските и лежерното поведение, си наваксвам със "задължителната" литература, за която не оставаше много време в последните месеци, че и година даже. По таз причина попаднах на "Четворката. Скритата ДНК на Амазон, Епъл, Фейсбук и Гугъл" (Изток-Запад). Първото, което си помислих след началните няколко страници беше "ей тва това четене чаках", а когато я завърших, реших да си споделя мислите с нагласата, че съм попаднал на нещо наистина ценно и обогатяващо, или казано с любимите "хитроумни" абревиатури от света на мениджмънта, SUV - Smart, Useful & Valuable. Заблуда е да се мисли, че бизнес може да се прави или научи от книга, но тази на Галоуей не е за лесен бизнес, лидерски умения или продажбени магии, а за "нещата от живота". Една мъдрост от първа ръка в много професионална опаковка. Напомня ми до известна степен за "Богат татко, беден татко".
Комбинираната ефективност на написаното може и да не е очевидна за онези, които не следят подобни писания. Много хора (може би) няма да оценят различните нива и гледни точки, които Галоуей е заложил: личната, деловата и социалната. Не това е важното, което заслужава коментари и адмирации обаче. Стилът му е толкова различен и балансиран, че няма как да не остави отпечатък нито посланието във всяка от главите, нито в текста като цяло. Доста по-възрастни от него автори имат какво да научат. Галоуей не е направил учебник, не просто е метаанализирал пазарни данни и не само е решил да е критичен към "лъскавия" облик на четиримата коне-водачи на дигиталната каляска, а определено е направил нещо повече и по-добро. Той е категоричен и рязък като инфаркт на точното място, служи си отлично със статистиката, като истински американски анализатор (пак) на най-важните места, на практика разказва лична история, която прави и заключенията, и тона му автентични, а хуморът му е на ниво доста чуждо за автори в бизнес и особено в маркетинг литературата. Нещо повече, реторически много умело той използва забавното и хитроумното, за да направи смилаема не много приятната действителност, която описва, и в същото време да я подчертае дебело, че да се замислиш. А онези, на които не им се четат критики срещу "любимците" на света, еми... да не четат. Само че, ако сте или се готвите да правите нещо смислено в света на рекламата, маркетинга и брандинга, трябва да искате и да можете да сте критични. Много малко от успешните компании са родени от комформизъм, но със сигурност много са изчезнали заради него.
Ще си позволя за отметна само още нещо по повод на прочетеното. Като професор в доста авторитетно бизнес училище, Галоуей (естествено) отваря темата за нуждата и смисъла от образование. И с право. То е в голяма криза поради, но и въпреки, новите технологии и знанието, което вече е силно демократизирано и на един клик разстояние. То обаче е и в криза заради медиите, налагащи митовете за безсмислеността на образованието през 21. век. най-вече защото хора (секси умници) без дипломи правят милиарди. Както сам отбелязва авторът, висшето образование е станало заплашително скъпо (и не само в САЩ) и систематично изолира една нездравословно елитаризирана прослойка за сметка на средна класа, за която всъщност е създадено и която трябва да създава. То никога не е било за всички, но е много рано да бъде изтрито с лека ръка. Все още гигантите на бизнеса по света (но не и в България) са физически или виртуално близо и в постоянен контакт с университети (и техните лаборатории, уършопи, тренинги и т.н.). Все още университетът/колежът е "място" и там хора срещат, запознават се и се сработват с други хора, с които в последствие имат множество взаимодействия и постигат повече заедно. Ще поставя точка на впечатленията си по тази под/тема със забележката, че все още университетът изгражда начин на мислене, който е много по-важен и полезен, отколкото конкретното знание, което може да е остаряло, подвеждащо или изкривено по ред причини (както биха казали скептиците, които се мислят за критици).