Полуледниковата епоха, която ни се случва вече няколко седмици навън явно ме карат да си мисля за затоплящи субстанции не само за физическата обвивка, но и за менталната конструкция. Та вероятно затова си припомних лавината от реклами на уиски по време на коледно-новогодишните празници. Първото, което ми направи впечатление беше масираната комерсиална атака на марките от сектора, каквато не помня да сме имали в последните години; второ, традиционният участник - "Johnnie Walker" като никога доста чезнеше в шума на "колегите", въпреки поредния си надъхващ спот, за който вдигам палец нависоко, и, трето, ирландският произход на напитките очевидно вече надделява над шотландското. Помня времето, когато новоприетият в лоното на свободния пазар българин си знаеше, че по-добро (разбирай скъпо и престижно) от "Джони" няма и чат-пат замазваше положението с "Teacher's" или "Grand's", или пък с тяхното оригинално "менте" "100 pipes", примерно. Абе, важното беше бутилката да не може да се търкаля. Мисълтта ми е, че дълги години след началото на прехода в БГ все още върлуваше треската, че уискито трябва да е "шотландско" (което звучи като стереотипите от последния ТВ клип на "Загорка";-)!), за да говорим, че изобщо е "уиски". Което показва, че в годините преди 10 ноември комуникацията и ограниченият достъп до кохлибарената напитка е свършила добра работа на брандовете от страната на мъжките полички, докато в световен мащаб двете непримирими дъждовни земи - Ирландия и Шотландия са водели епични битки за сърцата и бюджета на потребителя. Рано или късно това съперничество трябваше да достигне и нашия пазар. Далеч съм от идеята, че това е станало тия дни, то всъщност продължава вече близо десетина години, но в сектор, в който вкусът е от изключително значение и има бясна конкуренция от сектора на ракийте, особено зимата, ирландските брандове успяха да обърнат нещата в своя полза. Данните, които по едно време ми минаха през ръцете, сочеха, че ирландските уискита уверено завладват душите на младите хора у нас. Това е що се отнася до вкуса, но ако вземем комуникацията, "Jameson", "Bushmills" и Co. превземат територии с помощта на хумора (като инструмент) и по-неангажиращи послания (като позициониране) - приятелство, инат, чисто забавление. Последното, поне според мен, доста се харесва на таргета, тъй като "шотландците" прекалено много наблягаха на сериозните теми и на произхода си, а вече всеки знае кой откъде идва. Така например, ако някой гледа спота на "Johnnie" без финалния кадър, няма и да разбере кой му казва, че е време за постижения и изпълнение на мечти.
Къде е мястото на "българския" им събрат - "Black Ram" в цялата картинка? Ами, никъде. Въпреки че никъде никой не ни казва, че тази марка има връзка с България, то и никой никъде не ни казва откъде идва напитката. Видимата прилика на рекламите на "Ram"-а с тези на "Tullamore Dew" и с някои на "Jameson" отпреди 2-3 години, вероятно идва да ни създаде асоциации с Ирландия, но кому е нужно това, когато всеки е чул поне, че това е марка на български производител и единственото й предимство в този сектор е ниската цена. Също така, надали има по-нехващаща декиш легенда от измислената такава - в нашия казус - това е легендата за някакъв си овен, че на всичкото отгоре тя трябва да ни създаде усещане за традиция. В кое, в производството на уиски в България ли? Най-малкото странна концепция!? То е ясно, че въпросният производител си е направил сметката каква му е далаверата да лансира толкоз години уиски, което може по субстанция да е ирландско, но по душа няма как да е каквото и да било, и най-вероятно си има своите почитатели, но на фона на комуникационната политика на автентичните си "колеги", аз поне не разбирам защо трябва да си хаби бюджета за телевизия, предавайки послания, които никой няма да възприеме. Като че ли ракиеният пазар е мястото, където собственикът на марката би следвало да дава повече от себе си за по-разумни резултати.
Няма коментари:
Публикуване на коментар