Съвсем наскоро чух за магазин в дълбоката провинция на САЩ, който затваря врати след повече от 200 години съществуване. Това може да стане само там, където има стабилна икономическа среда и където "малък и среден бизнес" не е псувня в ушите на управляващите, а двигател на националното стопанство. Е, последният собственик на магазинчето вече бил до гуша в дългове, но окрупняването на ритейл-бизнеса в Щатите причинява логични затруднения на най-малките в сектора.
Тук все си размишлявам за по-сериозни казуси в рекламата и всякакви други видове комуникция предимно от градската среда, но често любопитните примери са просто на съседната улица. На няколко пъти съм обръщал внимание на каши от рекламни знаци и, както се досещате, те няма да се изчерпят току така.
На родна почва какъвто и да е търговски обект, който изтрае дори 10 години е достойно за някаква форма на книгата "Гинес". Но очевидно оборота в дейността на някои места е доста сериозен, та чак не е останало време да си сменят табелката. Заставам аз пред посочения магазин и .... изобщо не разбирам какво се предлага в него. Както казва премиерът, на всеки ъгъл в България има дюнер, но собствениците на този обект не се притесняват, че делят една "физиономия" с мъжки и дамски обувки, а най-отдолу на дори прозира още нещо. И понеже това се случва на един квартален пазар, а не в центъра на София, нещата звучат някак логично, защото шаренийката е типична за тези части от столицата. По-важен обаче е въпросът какво печелят собствениците на тия комуникативни дизастъри, щом не се отличават по нищо от околната среда тип "битак"?
Няма коментари:
Публикуване на коментар