Отхвърляйки настрана някой местни "избухвания" като разни булки и друга рода, чат-пат се случва и разумно направена комуникация с БГ-отенък. Не мога да се сдържа да не похваля Johnnie Walker за последната им клип, сниман специално за България! Дори в държавица, която е населена с толкова перманентно хейтващи я поданици като нашата, когато се чуе надъхващ апел за развитие и успехи, идващи от познати лица, някак на всеки му става мило и поне обръща внимание на посланието.
Напоследък, вероятно заради хроничната финансова и - смея да твърда - криза на мотивацията, забелязвам, че има прокрадване на доста по-персонални апели към постижение (допада ми съшо и един спот на Банка ДСК издържан в тази посока). Не е характерно за нашата култура да постигаме каквото и да било сами, без подкрепа на близки и роднини (поне), но след 20-тина години на позападняване явно е дошло време да се погледне и към тази страна на нещата. Пауърът на посланието на "Джони Пешеходеца" идва не просто от базовия слоган "Keep walking", който преди време разкри цяла нова вселена за равитие пред марката, приложен към българската публика, но и от така печално популярната в началото на прехода приказка, че българите все правим крачка напред, но после - две назад. Аз лично бих се радвал и държавата, а и ние самите да казваме по-често, че крачките трябва да са само напред. Пък после, ако някой пак започне да хули рекламата (за справка вж. филма на Ф. Бегбеде "99 франка";-)!) , че създава мечти и е прекалено стерилна и оптимистична, по-добре да се замисли хубаво кое е по-добре - негативните новини по медиите, на които всички едновременно сме съ-участници и консуматори, или посочването на позитивната сила на всеки от нас да се преодолява сам себе си и да гледа напред?
Клипът има и доста по-прости достойнства, които обаче работят много добре за комуникацията. Изборът на великия Петър Стойчев като основна фигура търпи само похвали, тъй като той е един от малцината непрекъснато надскачащи се и прославили страната българи (подобно на Левски да речем), които не са се наклепали или не са били наклепани, което го прави много силен персонаж. Към него трябва да добавим началните кадри с планината и после тези с библиотеката (а може би е музей?), понеже това са особености на българския манталитет. Планините са неразделна част от визията ни за света и от фолклора, а знанието и науката (колкото и никакви да ги няма напоследък) са част от все още неугастващия възрожденски дух. А и както всички бихте могли да забележите, движението на хората в спота е надясно... натам е бъдещето, а не е нито в посока 09 септември, нито 10 ноември!
Няма коментари:
Публикуване на коментар