Гланц

"Минаха години, остарях и аз с вас", така се пееше преди време в една песен от жанра "стара градска". Рефренът избуя спонтанно в главата ми, когато подхванах наскоро един брой на бунтарското издание "Егоист" от вече далечната 2000 г. Естествено, освен провокативните теми и нестандартната стилистика на текстовете, вниманието ми бе погълнато от рекламните карета и от принтовете из голяма част от страниците. Такова пътуване назад във времето винаги е много полезно, за да видим къде сме били (по много параграфи) и докъде сме го докарали. Определено доста наивни като форма и съдържание изглеждаха няколкото визии на първия мобилен оператор, понеже за тези 12-13 години в телекомуникационния сектор нещата са стигнали непредвидими за онова време измерения - нови играчи, нови технологии и дизайни, както и нова стилистика в комуникацията. Рекламата, която съм постнал тук обаче ме навя на други мисли, поправете ме, ако греша! 

През 90-те България по, поне за мен, непонятни причини беше известна като франкофонска държава и явно конячето като хай-левъл сетивно-душевна гъргара се е връзвало с тази концепция. Самият принт обаче показва по-скоро консерватизъм и липса на риск в подчертаването на продукта, отколкото смелост, което вероятно е било характерно за онези години, тъй като нито рекламата, нито пък потребителският вкус у нас са били узрели за новото и смелото. Само да припомним, че рекламният носител в случая е широко-коментираният в началото на "Прехода" и предимно тийнейджърски флагман "Егоист"! Черното е отличен цвят за "обличане" на по-луксозни стоки, но при тази визия е прекалено много и страницата прилича на некролог. Все пак подобна напитка следва да е дитирамб в полза на живота, а не на ритването на камбаната. По бутилката и нейната опаковка черно изобщо няма, а дори една блърната визия на хълмове с лозови насъждения щеше да даде необходимата дълбочина и (основно) идилична подложка на комуникацията, върху която потенциалният зрител да помедитира или помечтае (според зависи), което, от друга страна, се връзва с погледа в очите на персонажа от снимката в главата на принта. 

Това едно на ръка. Друг проблем е езикът, на който продуктът следва да ни говори. Знам, че не се вижда добре от примера и ще обясня: над снимката има малък надпис на френски, посочващ произхода на коняка, в средата е посланието на български, а най-долу (под името на марката) е поставен таг-лайн на английски ("A different approach to Cognac"). Оказва се, че комуникацията е не двуезична, а направо триезична. "Френскостта" е посочена най-горе в дясно в скромно надписче, маркетинговото послание долу в ляво е на английски, защото така е "по-така", а "локалното" послание, логично, е на български език. И то какъв! Липсата на определителен член баш в средата на принта надали е търсен ефект, а ако е, толкова по-зле! По онова време интернет-езикъТ-каламбур още не беше набрал сила, а определителнияТ член все още беше това, което трябва да бъде. Очевидно конякъТ не е насочен към "ценители"-филолози, нито пък рекламата е продукт на "ценител" на родния език, който, въпреки това, е решил да тургне знанията си по него право "в очи"-те на БГ-консуматора. Сигурно е продпоставил, че през 1782 г. не е имало определителен член, за разлика от прочутите "ART 96", които гордо написаха "Хвани бикът!" (...за кое!?), и затова никой няма да обърне внимание. Това наистина е един "различен подход към коняка".