Все пак сме на Световно

Гледам си телевизийката кротко или си слушам радиото и все едно и също. Понастоящем комуникациите, уж някак естествено, са си запяли познатата песен, а именно, че всичко, което магазини, компании или отделни марки предлагат е "като за световно"! Не е признак на лошо възпитание или образование да си свържеш посланието - било то за продуктова промоция или просто заради имиджа - с най-атрактивното глобално събитие, ама не се ли сещат хорицата зад кулисите, че само след 2-3 дни всичко се слива в един шум, точно като този от южноафриканските стадиони. Наложи ми се заради този постинг да се понапъна да отделя реториката на "световно", "шампионско", "емоции" и пр., за да запомня кой какво всъщност рекламира. Оказа се, че на вълната на шампионата на планетата са се качили от застрахователи през автомобили до намаленията в "Кауфланд". Разбира се, вероятната сметка на маркетолозите е, че след като светът ще е футбол цял месец и то точно преди времето за отпуски, таргетът ще е особено чувствителен и възприемчив по темата, но на мен ми се струва, че той бързо "оглушава" и единственото, което го интересува е любимата бира да е студена. Много по-хитро ми се вижда да изградиш комуникация, която да е в тона на лятото, но да е далеч от футбола, за да "лъснеш" изведнъж над тълпата от брандове-тифози. Но това е само ако много ти е важно да се надвикваш точно в този момент от годината. Много по-ефективно е, мисля си аз, да си запазиш бюджета за след лудницата, когато и цените на медийното пространство и време ще са с тренд надолу и няма да ти се налага да си дереш гърлото всуе, т.е. всички да те възприемат като още един (псевдо)футболен гръмогласник.

Маркетингът от стената

От доста време го гледам този надпис в квартала и той все ме напомня, че същестува и токава понятие като "политически маркетинг". За разлика от графитите, които имат за цел да репрезентират една (градска) култура чрез средствата на изкуството, тези, свързани с политически и/или социални каузи и светоусещания имат една нелека задача. В кратък, но много смислен формат трябва да изпратят на света съобщение кой за какво се бори и какви са ценностите, които изповядва в борбата си за внимание и влияние. Т.е. това не е просто един слоган, а да не забравяме, че и работният "плот" е ограничен. Защо обаче това е маркетинг? Еми щом си хабиш боята да се представяш по някакъв начин и то в прав текст, това не значи непременно, че пускаш на пазара продукция, но пък търсиш да привличеш нечий интерес и идентификация на гледащия надписа с ценностите или призивите на организацията-автор. Така съобщението би могло (теоретично поне) да доведе до по-голяма членска маса и до по-голям електорат, което си е чиста проба пазарен подход. Всъщност винаги като комуникираме, искаме да "пробутаме" нещо на някого.

Примерът, който съм дал тук не прави изключение, макар че ми напомня за една доста разпространена през 90-те години "триада", налична в района на паметника Левски и Софийския университет - "Хубен, Тошев, Петров" (или нещо от сорта). Последното е характерно с това, че тези трима образи щурмуват социума с "нахалството" си да пишат по столичните стени и то на всичкото отгоре именно собствените си имена. Не знам къде са се скрили вече тези тримцата, може би са вече в запаса, но wall-платформата никога няма да отмре като алтернатива на рекламирането във вестник или на билборд. На всичкото отгоре е почти без пари и доста по-трайна във времето. Горе-долу това виждаме в илюстрирания надпис и нека физономията на "червения" кандидат-депутат не ви хвърля в заблуждение, тъй като е близо до акъла, че БСП е последната политическа партия, която би използвала "Бог" под каквато и да е форма в своя комуникация. Надписът е на самодефиниралата се като "националистическа" формация "ВМРО", която съответно при последната изборна кампания не е имала необходимия ресурс, за да се рекламира достатъчно по електронни медии и подхожда "партизански", ползвайки стените и то в квартали, където аудиторията е по-склонна да "върже" на такова едно послание.

Тъй като ми е работа да разсъждавам предимно по опаковката и базовата структура, а не по пълнежа, мога само да отбележа, че "офертата" си има своите достойнства, тъй като е кратка и има рима. Така доста лесно се запомня и разпознава, отделно, че натиска в поредица определени бутончета в съзнанието на реципиента-избирател. Ако се замислим и задълбочим повечко, ще видим как съобщението е обратно градирано - от по-общото и трансцедентно "Бог", през стратегическото и по-лесното за възприемане "нация", та чак до "оперативно-техническото" - "организация". Че това е комуникация, основана на екзистенциалното е очевидно, но в чисто текстуален план хитрината е, че посоката на посланието върви така, че "читателят" да се припознае в последния, но отсъстващ елемент в надписа - индивидът, който ще се влее организацията, изпълнен с патриотични чувства и висок християнски морал.

Видно е, че копирайтърите все още имат какво да научат "на улицата".

Препитване

Наскоро приключи тайминга на анкетката, която заложих общо взето на старта на този блог. Естествено представителност по всички социологически канони не се търси; нейната цел беше да се види кой колко е наблюдателен и най-вече дали суфиксът "-кс" накрая на имената на определени търговски марки от различни категории оказва влияние при опит изкуствено да бъдат изведени от паметта. Горе-долу участниците са се справили. И тъй като доста от посетителите, които са си направили труда (за което покорно благодаря) да направят "клик" и участват са хора компютърно грамотни над средното ниво и информационно достатъчно обогатени, то естествено е 29-ма да са разпознали "Линукс" като бранд, който няма нищо общо с перилните препарати. Не са малко и онези (18) , които са се досетили, че "Верея" - нищо, че прилича на познатата от недалечното минало химия "Верила" - също не е бранд от най-рекламирания сектор - детергентите. Тя е марка кисело млекце, както се досещате. Странното, поне за мен, е, че има 3 от 33-мата респонденти, които са посочили "Первол" като име на не-прахобразно, което просто не е вярно и компанията производител явно има над какво да се замисли.

Нищо, другият път повече и по-добре.