Дитейл за ритейл

Ни най-малко не обичам да журналист-вам, но си заслужава да похваля току-що отминалото издание "Retail in Detail 2017" под формата на репортаж. Освен предизвикателната тема (вижда се на снимката, която е на автора btw), събитието надгради темите, засегнати миналата година, при това с много и интересни примери и данни. Поздравявам организаторите за подбора на лекторите, темите и реда им. Модераторът - неуморимият Георги Малчев (пак на снимката) - подправяше презентациите с "уау" и "супер", които възклицания попадат в десетката първо защото дигиталната революция ни заля толкова бързо, че направи от технологичното "бъдеще" настояще в много кратки срокове, и второ, по отношение на това "леле, какви неща правят хората по света". Факт е, че у нас повече се внася, но да сме наясно, че (като трето) дигиталната среда прави възможностите оттук да се изнасят идеи и ефективни решения само да се увеличават.

Да се слуша Милена Драгийска от Lidl пък винаги е удоволствие и бих казал, задължително, стига да искаш да видиш подходящ роден пример за професионален ум и говорене, както и успешно действащ мениджър. При нея всичко е кратко, точно и ясно. По време на презентациите или отговорите на въпроси имаш усещането, че тя нарочно се стреми да не губи нито твоето, нито собственото си време с незначителни факти и коментари, но под това прозира много сериозна подготовка и професионализъм. Точно затова особено впечатление направиха коментарите ѝ по повод на "вечните" теми колко ощетяват чуждите вериги българското селско стопанство, качеството на храните и пр. Дискусията, естествено, не е нова и Е важна, но тя се раздухва от леви и десни "соц" политици, които виждат демони навсякъде, според зависи от това дали тече предизборна кампания, на власт ли са или пък опозиция и т.н. Трябва да е ясно обаче, че българското земеделие е фалирало още през 70-те на миналия век (т.е. някъде в "зрелия" социализъм) и никак не се е възстановило до момента, особено като имаме предвид нереалистичната реформа за раздаване на земите в "реални граници" от началото на 90-те. За да могат българските производители активно и ефективно да участват в предлагането на големите търговци е необходимо време, усилия и дори обучение, както подчертаха дискутиращите в панела. На всичкото отгоре и цифрите за дела на продаваните български стоки при тях вече не се в полза на популистките изказвания за ограбванията, което идва да покаже, че през последните 5-6 години веригите обърнаха внимание на трендовете "родно" и "здравословно". В крайна сметка има място на пазара за всички, стига потребителите да са съгласни с това, което им се предлага и да "гласуват "за" с покупките си. Както виждаме, нарасна интереса към фермерските пазари и платформите за доставка на продукти директно от малките производители - от сирене през месо до вино. 

Един от най-ценните въпроси към "главите" на най-големите вериги у нас беше и онзи за медийния фон, на който оперират. Напълно съпричастен съм към възмущението им, че медиите не им обръщат внимание, когато се включват в спонсорства или директни благотворителни акции, понеже, видите ли, това е "реклама". Средният потребител си мисли, че като вижда рекламите им по телевизията, билбордите на улицата и брошурите в пощата си, търговците се "радват" на достатъчно публичност. Всъщност цялата работа е, че на която и да е медия се плаща (по един или друг начин) да отразява скандали, измами и трагедии и никак не я е еня за добрите новини, при това достъпни евтино. И вероятно публиката е склонна да приема негативитета, тъй като не виждам друго обяснение формати като "Фермата" и "Big Brother" да имат такъв успех у нас. Но, - за да се върна на връзката търговия-храна - "ти си това, което консумираш" включително и медийно. Сорри!

По-насетне, чудесни неща показаха като практика от Telenor, Decathlon, OLX, Foodpanda и Престиж-96 - къде привнесени, къде местни услуги, продукти и подходи, но все неща, които трябва да се знае, че се случват и то не по-зле, отколкото на западните пазари. С техните примери опозицията "големи данни - микро-аудитории", която постоянно се четеше между редовете на конференцията, бе умело изяснена като замисъл и механизъм, а двата ѝ края съединени от гледна точка на ползи за клиентите и успешни бизнес резултати за компаниите.

За финал бих желал да вметна едно ключово заключение, което Мариана Агич, директор на Intergrated Bsisness Intelligence в GfK, съвсем ясно формулира - не просто бъдещите, дори настоящите маркетьори са длъжни да имат познания по статистика и математика. Надявам се, това да прозвучи като съвет и насока за онези, които учат и/или правят първите си стъпки в професията, защото времето на "фантазьорите" и "позьорите" отминава и ще се работи предимно през решения, взети на базата на много и сложни данни.