Човешко е да се греши, даже твърде човешко, би казал Ницше, ама не бива и медиите да грешат, защото, когато опре до медии, както пък ни е открехнал Маклуън, съобщението е в самите тях. Те може да са саркастични и дори вулгарни, фактологични, забавни, празнословни или каквато си искат, но трябва да знаят, че си носят плодовете от това. Лъжата се убедихме, че е норма и то не точно "лъжа", колкото съвсем очевидна измишльотина. Колкото да има нещо, понеже съдържанието било "цар". Може да е измислена новина, бомбастична кухина или отявлено платена клевета, но нищо, "и това ще мине". "Пост-истината" е откровена карикатура на журналистиката и, смея да твърдя, пост-модерно отстъпление от ценностите на Просвещението. Когато нямаш ресурс и капацитет да кажеш/направиш нещо ново и съществено, правиш нищо с идеята поне да е забавно, понеже хората не искат лоши новини, а забавно поднесени лоши новини. И така, "неМожеш да събудиш" уважение у медии и рекламисти, които не искат да са уважавани и автентични.
Думата ми обаче пак отива към комуникацията, за която медиите са предназначени и в която имат значителна роля. Наскоро имах презентация върху принципите и рамките на комерсиалната комуникация в една университет зад граница, та се сетих за някои нашенски примери за лоши опити емотивната функция да надделее над референциалната, без да се отчете контекста. Трагикомична грешка, например, въпреки изборната "победа", чухме в кампанията на един от кандидатите за "Дондуков" 1: "Досега служех на родината, сега ще служа и на вас" (цитирал малко по памет). С кой акъл и кой човечец плиткоумен е вкарал тези думи в устата на кандидат-лидер!? А кой е пък тоя кандидат-лидер, който се съгласява да каже това в ефир, при това с пълно убеждение, че това ще му спечели дивиденти!? Та, кое беше точно "родината", казваш? Казармата, интригантската система от властови институции или КПП "Калотина", че нещо съм позабравил явно? Подобно изказване е фалш на комуникационната система изобщо. Някой се спуска свише, за да ни "служи", докато явно е отдал живота си да сервилничи на нещо, което явно не е "родината", докато достигне до най-висок чин и пост в "родината".
После слушам една реклама на моторите Harley-Davidson, която ми казва "Карай Harley за по-малко, отколкото мислиш". То, явно ще да е доста малко. Ама кое е "малко"-то да уточним - мисленето или карането? Освен това откъде марката знае какво си мисля, колко си го мисля и дали изобщо си мисля за нея, питам аз?
В продължение на радио-хитовете, където изказаните думи имат ключова функция, ще добавя и една крайно любопитна кампания на кросовърите на Infinity, която от година вече редува меко казано странна сбирка от местни "селебритита" - Поли Генова, Христо Стоичков, Петър Попангелов, Васил Найденов и още някой имаше там. Не съм сигурен дали и 10% от слушателите си спомнят кой изобщо е Петър Попангелов, а 0% биха го свързали с въпросния автомобил. Васко "Кеца" пък ни казва, че "както знаем", той не правел компромис с лукс и качество (вЕрно ли!? че откъде да знам, като последният му хит е "Там, преди 100 лета"?), докато лигавият и преекспониран глас на Поли Генова ни уверява, че този автомобил ѝ "дава любовта" (нерде Ямбол, нереде Стамбол!). Кво ви става бе, хора?! Ако някой си мисли, че това послание е консистентно и "прави смисъл" (пази боже и автентично да е!), нещо много се е объркал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар