Пак за картинките....

Ще ми се да продължа мисълтта си от предния пост. Той беше посветен на това какво ни казват определени снимки и картинки. Малко след като ми хрумна да покажа снимката си от университета в Торино, направих тази тук с телефона. Чудесен слънчев ден (едни от многото тази зима), който ни разкрива добро настроение и някои характерни "визии" на милата ни София. И тя не е далеч от основния мотив на този блог, а именно комуникацията - без значение под каква форма и с каква цел се проявява тя.

Това, което свързва поста с побратима му по-долу е емблематичната за столицата сграда на най-известния университет у нас, но разликата е, че с един ракурс правим почти пълен обзор на състоянието на града и не само на него. Бих могъл да кажа и на страната. Хрумна ми, че висшите културтрегери, които обитават храма на образованието със зеления покрив продават "пакети" с мозъци не по-зле от колегата си Белрускони в Италия само дето му викат по друг начин. Отсреща пък виждаме върха на комерсиалното - 20-годишният парти център "Ялта" и огромните светещи реклами отгоре му, които показват, че София не е просто локален хипер център, а ако не гробализиран, то поне глобализаращ се град. Поне неоновите надписи са "честни" и ни продават направо това, което представят. В дъното пък е "Светая светих" на нашата религия - храм-паметникът "Св. Алексъндър Невски". Това е единственият обект, според мен поне, който прави от София нещо като заслужаваща си туристическа дестинация. Може би освен извисяващата се Витоша, която всички виждат, но малцина посещават. Проблемът е, че тази изконна софийска забележителност е в нещо като кома, защото животът и свежестта й зависят от вярата, а не от това, че е просто местната църква, с която да се изфукаме пред чужденците. Ние не само не сме много религиозни като нация, но и си имаме два синода, демостриращи ни грозни сцени на светска агресия и борба за власт (над имоти!).

Слава Богу, чужденците рядко разбират за тези подробности от нашенската кухня! Повечето от моите познати иностранци дори харесват София (и България), но все пак е по-важно на мен какво ми говори една такава картина на нещата, а не само на тях. Триединността, която показва моята снимка не репрезентира душата (църквата), духа (университета) и тялото (Ялта и рекламите - т.е. комерсиалните/телесни наслади), а показва как различни части от нашето общество се опитват да продават (доста кух) продукт на останалите части от него. Ще спра обаче коментара си до тук, защото не му е мястото за политически и социологически коментари. Снимката, все пак, говори нещо и то е трудно за обяснение без човек да е навлязал в контекста. А това, от което "печели" София, е че гостите й не са потопени в него.

Послание по италиански дизайн

В наши дни едни от най-добрите специалисти по комуникационна теория са италиански ми колеги. Точно толкова добри, колкото и в дизайна - Ферари, Ферре, Версаче, Систинската капела и др. Сещате се. Тази снимка е правена в Торино по време на (поредните) протести срещу премиера С. Берлускони. Тя показва, че не само теорията им е на ниво, но и прилагат езика на изкуството в практически комуникационни казуси. Всъщност, за да съм още по-точен, снимката представя една "инсталация" пред входа на местния университет, който е държавен и честно казано е с доста стара и занемарена материална база. Да се поупражняваме в това дали сме разбрали какво ни казват младите надежди от Апенините. Ако не познаваме контекста ще решим, че е креативно упражнение на студенти от програмите по визуални изкуства. Все пак надали някой си е изхвърлил празните кашони просто така. Само че смисълът на посланието се крие точно във факта, че торинският ВУЗ е държавен, а уравлението на страната прогресивно намалява парите за образование. Парадоксът е, че в една силно пазарна среда, каквато е Италия, младежите обичат да подкрепят "леви" идеи и смятат, че правителството абдикира от ангажиментите си към по-добрата квалификация на "бъдещето" на страната и го е оставило на механизмите на пазара. Затова съобщението ни насочва към "опаковането" на интелектуалния потенциал на студентите - бъдещи специалисти, които ще се влеят в икономическия живот. Мен лично този протест ми допада повече, отколкото разни побоища, които чат-пат си спретваме пред българския парламент. Не че в Италия сега нещата са много по-розови и липсват дебелашки надписи и обиди по отношение на кабинета "Берлускони", но самият факт, че доста хора лайкнаха тази снимка във Фейсбук ми говори, че този подход постига целите си. Това не беше единственият пример на творчески поглед над протестите, което само може да ми говори, че тънкият интелектуален момент примесен с неподправено креативно изпълнение постига повече от сопата или простото споменаване на майката на властта.

В легло... ама без Мадона

Всяка година финалът за футболната купа в САЩ се превръща в луда надпревара - но не за зрители, защото те са си там - цели 110 млн. души!!, - а за това кой ще определя трендовете в рекламата (е естествено и да се види кой има финанси да си позволи спот в най-гледаното време в годината). Ние тук бедните роднини си нямаме такова чудо, пък и със сигурност никой отвъд океана не се интересува от суетата на фестивали като онзи в Албена. Затова има какво да се коментира извън границите ни, а не в тях. Всъщност примерът, който съм взел за този пост само показва, че реклами могат да се правят и без излишна помпозност и цигания. Да не говорим за откровения секс, без който родната рекламна индустрия би фалирала;-) В примерчето сексът е толкова самоподразбиращ се, че не само не дразни, а става естествен фон на промотираната марка. Същото важи и за заигравката с наближаващия 14-ти февруари и не толкова наближаващата пролет, особено в сходството на думата "spring" за "пружина" и за "пролет". Иначе, както е видно, дори в пословично мултинационална Америка не смеят да сложат двойка съставена от (явно) различни раси в едно легло. Не че е важно, но дори рекламите носят социални послания.

Въвличане на клиентите към бранда

Сушата на родния рекламен пейзаж налага човек да си търси интересни казуси извън БГ каналите. Това ми даде шанс за пореден път да се възхитя на работата на Toyota и по-специално що се отнася до "зелената" легенда Prius, поместена на сайта Ads of the World. Съвсем в духа на една марка посветена на малко клишираната понастоящем екологична идея, визираният спот се базира не само на факта, че Prius вече има история, но и много хитро рекламистите се вложили различни животни, за да "вмъкнат" еко-автомобила сред тях. Тонът на клипчето също не е случаен. Тук мелодийката и анимираните образи правят клипчето да изглежда по детски невинно и благовидно, а играта с множественото число на някои думички от английския език му придават нещо от характера на Улица Сезам. На мен по-важно ми изглежда въвличането на клиента в тази "игра" с въпрос какво е множественото число на "prius", с което брандът се обръща за съвет не само към еко-маниаците, но и към редовия потребител. Далеч съм от мисълта, че Prius е насочена към деца, но както повечето марки от "зеления" сектор и той се стреми да привлича "незрелите купувачи" (но пък бъдещи такива) чрез своята комуникация.