"Глад" е друга дума за "любопитство", а любопитството (както гласеше една заставка на National Geographic TV) ни кара да откриваме нови неща и да се развиваме в определена от нас самите посока. Такива сме си като вид. Дори микробите и растенията се развиват и търсят по-добър живот и "реализация" под слънцето, а именно благодарение на техния импулс природата е еволюирала до разумна (уж) форма като човека.
Какво да бъде посоката оттук-насетне е един не лош въпрос за размисъл през лятото. Макар че то едва сега започва, разносметките и изводите от изтеклия бизнес/учебен/личностен сезон са неизбежни. Те няма да увиснат във въздуха, защото само след няколко месеца ще се сблъскаме с едно ново начало. А дотогава чрез изводите си би трябвало да се подготвим поне психически за това, което следва или, още по-добре, за това, което бихме искали да следва.
На мен ми се налага да анализирам, да планирам и да препланирам почти непрекъснато, тъй като съм част от екип, който се грижи един образователен продукт да еволюира в правилната посока, т.е. да предлага трамплин за личностно развитие на млади хора тук, в наситеното с негативизъм БГ пазарно пространство. Предполагам, че ви прави впечатление, че повечето абстрактни картинки и иконографики по темата маркетинг и брандинг акцентират върху растежа - на пазарния ни дял, на продуктовото портфолио, на инвестициите и пр., и пр. Но мечтаното и преекспонирано "изстрелване" на бизнес-ракетата на компанията и марката ни не се случва случайно или пък по много странни и сложни пътища. Доста отдавна японците са прозряли очевидното - факторът, който прави нещата да се случват и добавя стойност към продукта не са роботите или милионите пари наляти в производство, а човекът и способността му да се учи и да подобрява вече измисленото, да иновира и да преодолява граници. Правилото се потвърждава само от бегъл поглед над най-мощните икономики в света - САЩ не спират да наливат пари в университетите си и в купуването на мозъци от чужбина, а във Финландия почти 100% от трудоспособното население е с висше образование. И повярвайте ми, високият жизнен стандарт там не е резултат само от производството на Nokia!
В тази връзка, с немалка доза гордост, мога да съобщя, че след пет годишна забележителна история магистърската програма "Реклама и стилове на живот" на Нов български университет излиза да посрещне бъдещето с ново лице. Със старта на тазгодишната кандидатстудентска кампания програмата официализира (www.advertisingandbrandmanagement.org) и двумодулната си схема от курсове, посветени на рекламата, медиите, комуникацията и търговската марка. Целта беше да направим една крачка по-напред в опрактикяването, както го наричам аз, на обучението във високите етапи на образованието. Програмата е отворена както за практикуващи и сравнително добре подготвени маркетинг и комуникационни специалисти, които биха искали да обогатят арсенала си от знания и умения, така и за хора, за които материята на брандинга и комерсиалната комуникация е нова и непозната, но търсят информация, ноу-хау и самочувствие, които да им помогнат да се реализират в този сектор. Ние прозряхме, че към днешна дата ключовата дума, особено на магистърско ниво, е "занаят", поради което съчетахме успешно оптимален пакет от презентации на теоритични постановки с изцяло проектни форми на съвместна или индивидуална работа, като също така събрахме солидна група от действащи спецове, които да внесат в дадени курсове информация и казуси от първа ръка, т.е. от реалния фронт на действия. Колкото до брандинга, неговата нарастваща важност и многокомпонентност, поставиха пред нас на дневен ред задачата да съберем в една специализация серия от курсове, които максимално точно да отразят съвременните тенденции (налични дори и в България) на създаването и развитието на търговската марка. Всички тези благини са съпроводени с редица срещи и семинари, ръководени от действащи професионалисти от бранша, работи се с реални казуси относно реклами и промоции, осигуряват се изследователски проекти и непрекъснато се провокират знанията и качествата на студентите, за да почувстват те, че дипломата сама по себе си е едно нищо в сравнение с отплатата, която ще получат, когато употребяват наученото в професионалното си поприще.
Няма коментари:
Публикуване на коментар