Вероятно заради пищните тържества по повод годишнитата от коронацията на кралица Елизабет ІІ, които нямах късмета да видя, се почувствах окрилен да продължа темата за комуникацията по лондонските улици. Лондон е град, за който може да се говори безкрайно и напоително и пак нищо съществено да не бъде казано, нито пък да бъдат изчерпани впечатленията и коментарите. По тази причина използвах удърно видяното там и като непотопен в контекста изследовател нахвърлям бележки в посока "градска семиотика". То именно това правят мегалополисите в наши дни - прекалено интензивно и многопластово общуват с индивида! Тежко му, който е сварен неподготвен!
Въпросът, който повдигам тук в тази връзка е как всички приятели-гости-фенове на града преживяват марката "Лондон". Мисля, че всеки посетил Обединеното кралство би ме подкрепил в тезата, че нищо на Албиона не е като Лондон, а тук важното е, че кралското семейство също се подвизава в него.
Изложената снимка е приличен пример за многофункционална употреба на марката "Великобритания" с лондонски декор. Правена е на Oxfrod street, в центъра на града, докато пийвах кафенце в "Eat." и навръхлях няколко реда с впечатления. Какво виждаме от тази гледна точка? Със сигурност въпросът не е просто реторичен, а е ключ към една дискусия върху прагматиката на града. Имаме един знак - британския флаг, но в три различни нива на означаване, а оттам и на общуване. Нещо повече, трите заедно правят онова (аз поне твърдя) приятно-шокиращо изживяване на столицата.
Сега поред на номерата. Първо, големите флагове по повод на кралския юбилей имат за цел да комуникират желанието на властите да представят единността на нацията (именно 'union'), величието на местната монархическа традиция и богатия културан капитал (запас) на Империята (все пак националнато знаме е сборен образ от знамената на нейните части). Флаговете са над главите на разноцветното множество и образуват майчински закрилящо ги було из целия център на града. В дясно на изображението се намира витрината на един от многото сувенирни магазини. В него явно можем да си купим всякакви дрънкулки и аксесоари, съдържащи Union Jack. Това, както се казва, е друга бира. Ползвайки културния капитал от първия знак, вторият такъв - бил той шапка, чашка или пък гащи с флага - получава силата да действа като синекдоха - представлява цялото чрез една негова част. Флагът става мода, загребване с невидимия, но атрактивен за туриста черпак от общата символна попара, която представлява английската столица. Третият знак, споменат по-горе, е в действителност "отсъстващият символ" според терминологияна на семиотичния клоун Дан Браун. Снимката ни дава перспектива на една от най-емблематичните улици в Лондон, на която можем да срещнем просяци, проповедници, тежки административни сгради наред с хилядите магазини и безкрайния човешки поток. Та, "отсъстващият" знак е самият град. Ако някой си купи портмоне с британския флаг от центъра на Москва, няма да е същото нито вътрешното изживяване, нито пък символната стойност на въпросната придобивка. Затова присъствието на знамето в някакви варианти плюс 4D усещането от Лондон прави картината завършена, а посетителя доволен, че е общувал пълноценно с този град.
Няма коментари:
Публикуване на коментар