Нарязване на видимото

Един активист в Twitter постна вчера любопитен казус от Копенхаген - любителски снимка на мегаборд, представящ добре облечен, полегнал си модел, но който мегаборд е разделен на две половини, при това разменени. Невидимият за зрителя хедлайн твъди: "In this disjoint world we live in, your outfit can really bring things together for you" или в груб мой превод "В разглобения свят, в който живеем, начинът ти на обличане (направо "екипировката" ти!) може наистина да ти сглоби нещата". Надписът ми напомня на нещо, което четох съвсем наскоро от един медиен спец, творящ именно в датската столица - Адам Арвидсон. Без да визира специално модата и марките в този бранш, той твърди, подобно на много съвременни критици на обществото и културата, че светът все повече представлява подвижен, бъзропроменящ се и надробен калейдоскоп и ние дори сме принудени сами да търсим изразни средства за нашата идентичност, личност и социалност в марките като комуникативно средство. 

Разглежданият мегаборд е просто идеален пример за същото, като ползва не само вербално, но и визуално послание за тази идея. Факт е, че с разместването на образа е използван прост, но ефективен похват за привличане на вниманието. Той се базира на дисхармония, която не е типична за сектора на красотата и перфектността във всеки елемент, какъвто е модата, но с това не се изчерпват достойствата на комуникацията. Да речем просто, че постигнатата привидна грешка в синтаксиса е "вярна" грешка и изпълнява няколко цели само с едно движение: първо, нешият мозък без подкана започва да си "сглобява" картината, което насърчава нашата активност по отношение на видяното и неговото съобщение; второ, никъде не пише, че първата половина от модела е точно от момичето, което е на втория "кадър" в дясно, чрез което се получава "редица" от модели, който може да продължи и в ляво и в дясно до безкрайност; и накрая, да не забравяме, че мегаборди се поставят на фасади на сгради, които са в ремонт, т.е. комуникация от този тип пасва на "отремонтирането" на имиджа и сглобяването на личната ни експресия чрез дрешки и модни дрънкулки. Дори си мисля, че се е получило по-добре, дето не се вижда рекламираната марка или магазин, защото само щеше да добавя излишни асоциации към предишни прояви и послания на въпросната марка и пр.