Куба Либре / Cuba Libre

Надали самотният воин с черната барета - "El Comendante" Че Гевара е включил сексуалната революция в апела си "Revolucion para siempre!", но очевидно неговият другар от Сиера Маестра - Фидел, който неведнъж е показвал политическа и маркетингова далновидност и гъвкавост е приел нещата за чиста монета. Доказателство за това е тази снимка, която е направена от един мой compañero на нещо като аптечен щанд на летището в курорта Varadero - Куба. За скараните с икономическата география на най-големия остров в Карибско море ще посоча, че Varadero е тамошният Слънчев бряг, Анталия, Сан Тропе и пр. и los hermanos Кастро умело го използват от години, за да се сдобиват с чужда валута, показвайки на гостите на страната какъв недокоснат рай е тя.

Но социалистическата реторика и поведение не са пречка да се мисли пазарно. Фактът, че шарената табелка с "реклама" на Viagra е поставена на летище по една случайност веднага отпраща към "вдигане на самолета", което в зависимост от посоката на движение може да означава както "безопасно пътуване", така и "приятно изкарване" на престоя в хотелите на Острова на свободата. Вероятно още от партизанските си години Дон Кастро знае, че засичането на "пушката" може да донесе неприятна изненада и затова се погрижил посетителите от империалистическата част на света да не останат недоволни.

English version:

It is hardly likely that the lonely warrior with the black baret - "El Comendante" Che Guevera included the sexual revolution in his appeal "Revolucion para siempre" but obviously his brother in arms from Sierra Maestra - Fidel, who repeatedly shows his political and marketing flexibility and clear vision, takes it at its face value. So, we have evidence here (the photo), which is taken by friend of mine, on the some kind of pharmacy-stand at the Varadero airport - Cuba. For those who are confused with the economic geography of the largest Caribbean island I specify that Varadero is the Cuban version of Saint Tropez and los hermanos Castro use it for years with competence in order to get some foreign currency demonstrating to their guest what an unaffected paradise is Cuba.

But the socialist rhetoric and behavior are not an obstacle for a market orientated thinking. The fact that the many colored ad sign of Viagra is placed exactly at the airport by a mere chance immediately refers to "taking off the plane", which according to the direction of movement of the male tourists should mean "We guarantee a secure flight", as well as "Have a very nice time in the hotels of Cuba!". Probably already from his guerilla period, Don Castro knows that the misfire of the "rifle" could cause unpleasant surprise and for that reason he takes care the visitors who arrive from imperialists countries to be as pleased as it possible.

Double vision

Поне за мъжката част от човечеството едва ли има нещо по-хубаво от гледането на футболни мачове. Толкова емоции, бира и приятели и толкова реклама за попиване - пред, по време и след сращата, по фланелки, шапки, пана и пр. Затова ми хрумна, че трябва да похваля един от лидерите в спортната индустрия - Adidas за маневрата, която се сети да направи преди 3-4 години, не помня точно колко. Тя показа, че когато идеите прости ни дойдат на гости, броят импресии на гледаемост и завистта на конкуренцията няма как да не скочат до небето.

Това, за което говоря се вижда нагледно и от снимката. Просто марката сложи своето лого и на задната част футболните гащета и..... си осигури още едно "лице" на регала, наречен спортист. Къде е тънкостта ще попита някой? Аз пък ще се аргументирам само и единствено от моя зрителски опит. А той ми подсказва следното: по принцип играта се заснема от ТВ камерите нашироко, така че да следим целия й ход, но пък обикновено не можем да различаваме ясно отделните играчи по терена, докато, от друга страна, в 80% от случаите, когато кадърът е в близък план виждаме гърбовете на футболистите, най-малкото понеже те "наблюдават" ставащото "вътре" в игрището и все се падат обратно на нашата перспектива. Нещо такова се случва, както ни демонстрира фотото и при радост от отбелязан гол. Ако влезем още по-надълбоко в нещата, ще се досетим и друго - много голяма част от близките кадри се случват, когато на терена има паднал/контузен футболист и около него обикалят в брауново движение други играчи и то точно така, че камерата да ги хваща от кръста надолу. Та, Adidas печели двойно с двете лица и в същото време десеторно от "продуктовите кадри", които са резултат от техниката на заснемене на самата телевизия.

Единственото, което е проблем при спортните марки специално е когато големите звезди, които са привлечени като техни "посредници", играят за отбори, ползващи екипи на бранд-конкурент. Например, феноменалният Лео Меси, който работи с Adidas, играе в неговата Барса с фланелка на Nike и така най-често е изобразяван по снимки и по телевизия, с което на потребителя започва да му се губи идеята кой и какво точно му "говори".

Звезделин отвръща на удъра/Berbo strikes back

Не би беше хрумвало, че ще ме заинтересува подобна тема, но ето че си размърдах мозъка в посока да покажа, че брандингът в живота си извън учебниците и корпоративните офиси има много лица и че среща безброй различни проблеми. Едно такова лице е точно живия човек, ама не кой да е, а т.нар. "публична личност". Тя се нарича така, защото е пред очите на всички (към днешна дата това понятие не знае граници) както физически, така и чрез истории и събития от личния и професионалния й живот. Т.е. празно няма - славата ти се вее като байряк на 3-ти март и обикновените юзъри те разпознават, но някои те обичат откровено, докато други те хейтват и искат да направят разни работи на майка ти.

В сферата на футбола имаме два светли примера.

"Модерният ляв" - Христо Стоичков в много отношения е посланик на България дори в земи, където не знаят къде се намира тя географски, камо ли кой е президентът й. Естествено спортните му достойнства и титли са водещи за неговия имидж на професионалист, но медийните му изцепки и откровеното фиаско в кариерата му на треньор на която и да било формация показват една съвсем различна страна на нещата. Как реагира той на похабената му слава, особено на родна земя? Ми както го правеше и по-рано на терена - с псувня и неприкрит непукизъм. Сигурно донякъде работи, защото хората си казват "Абе мани го, той си е такъв, дай да не се занимаваме с него!", но на мен ми се струва, че Камата, започва да се превръща в клоун.

Днешният ми казус обаче е провокиран предимно от друг един актуален "мъж под прицел" - Димитър Бербатов. Той винаги си е бил любимец на медиите в страната, а и в странство, защото дълги години растеше ли растеше и накрая се озова в клуба на богатите и известните - Манчестър Юнайтед. Само че едно е да влезеш там, съвсем друго е да оставиш следа и да докажеш (и на себе си), че можеш повече. Признавам, че въпреки успехите и безспорния му талант, стилът му на игра никога не ми е допадал и понеже в Англия се играе биткаджийски и до последно за всяка топка и точка, не разбрирам много нашата "балерина" какво точно прави в посочения клуб. Мен лично ми седи като червена кръпка на зеления килим, а не като "червен дявол", но те мениджърите знаят по-добре от мен и вас за какво им е притрябвал. Тамошните жерналисти обаче хич и не го бавят и от известно време момъка е обвиняван, че много си почива на терена и не носи никакви ползи, докато колегата му Рууни влачи тима на гърба си.

Капката, която преля чашата на всеобщото недоволство, най-вече в БГ, дойде преди десетина дни, след вярно приятелските по характер, но пък много звучни два шамара, който полският национален отбор отпра на нашия такъв. И Бербо беше там. И той видя какво стана, при това отблизо. Пасивността му и явното самочувствие на играч на един от най-достойните отбори в света провокира колегите му да го маркират с името "Звезделин". На английски това може би се превежда като "star boy", но няма как да предаде сарказма на етикета.

Като истинска публична личност и съвременен бранд, Митко си има сайт, а пък сайтът си има блог. Именно написаното в него ме боде в очите от известно време. От там тръгна една серия материали, наречена трилогията "Friends and Supporters", чрез която "гяволът" изразява недоволството си от критиките по негов адрес, казва кого уважава и кого не и пр., и пр. Принципно съм "за", когато някой заема позиция, независимо как, за да не остави медиите да я изфабрикуват и адмирарам такъв подход. Особеността идва обаче оттам, че текстовете са написани доста професионално, доста заядливо и се появяват прекалено начесто, което не знам как може да се случи на зает човек като Бербо. Първо си помислих, че са творба на майка му, защото тя е напориста женица, донякъде е по-известна и от него с медийните си изяви у нас поне. Но не би! Оказва се, че техен автор е Ивелина Данчева, дъщерята на мениджъра му. Обратно на очакванията му, тази комбина носи само негативи на футболиста, ако и да има последната дума за материалите, които девойката качва. Така хората не само, че се чувстват излъгани, защото от другата страна на "диалога" не стои точния човек, но и явно Данчева е много по-полемична и остра от необходимото за случая, което води до много повече и по-негативни реакции, отколкото смисленият ПР би си позволил да провокира.

Всичко в името на бизнеса и демокрацията

Глобалната финансова и икономическа криза се отразява различно на различните компании и организации по света. Но американците, както винаги хитри и далновидни маркетолози, са готови да включат всякакви инструменти, за да повишат достъпа си до авангардни проекти. Както се убеждаваме от една информация от началото на март, такъв един похват е брандирането на цял един град. И то не какъв да е, а столицата на щата Канзас - Топика, който в продължение на един месец ще се преименува на "City of Google", за да привлече вниманието на интернет-мастодонта. Последният се готви да изгради високосторостна мрежа в желаещите това градове и от управата на Топика са решили да заявят своята подкрепата за този "оптичен експеримент" като вземат "назаем" името на големия играч. И нещата не са просто трик или шега, но виждаме също така, че кметът на града - Уилям Бунтън е излязал с официално изявление по въпроса, което според мен прилича на нещо средно между рекламен текст, възхваляващ философията на Google, бизнес план и заповед към подопечените му жители да подкрепят начинанието в името на прогреса на технологиите и свободата в обмена на идеи чрез Интернет.

Чудя се аз как би изглаждало подобно нещо у нас? Например, ако в Малко Търново искат да привлекат инвеститор като Microsoft, най-вероятно ще се прекръстят на "Micro Turnovo", Ябълково спокойно може да стане "Apple Village", а небезизвестното село Баница веднага може да кандидатства за "Bella Land".

Банка ДСК!? Абе я...!

Целта заложена в създаването на този блог не беше само да си шикалкавя на тема актуални реклами и да се показвам колко ги разбирам нещата, но и за да влизам понякога в детайли за "нещата от живота" на другите, по-невидими елементи на маркетинга. Естествено, предимно с казуси от капиталистическата ни татковина. Именнно затова сега ми се иска да си поиграя на "приложен" маркетинг, описвайки един латино сериал с мое участие и с това на една известна банка, който сериал месеци наред назряваше и наедряваше, за да стигне най-накрая до това, което ще изложа тук.

По причина, че преди около половин година ми се наложи да си открия разплащателна сметка и да получа дебитна карта, предпочетох, като всеки спестяващ време, пространство, сили и средства homo oeconomicus, да осъществя тази "дреболия" в офис на Банка ДСК на две крачки от моя блок. Клонът там съществува от 100 години и няма нищо по-естествено просто да премина улицата, за да си свърша работата. Всъщност въпростият клон е "клонче", защото е на площ колкото средно голям апартамент. Проблемите обаче започват непосредствено с влизането, защото след вратата ВСЕКИ ПЪТ има опашка от поне 5 човека, които стоят изтъпанени до стената, защото по правило не могат да се трупат по гишетата, докато на тях обслужват други клиенти. Само че ВИНАГИ най-малко едно от 4-те гишета не работи в този момент, а хилядите подробности, данни и подписи правят обработката на един потребител да трае цяла вечност. Положението се усложнява в обедно време, когато повечето от служителките на банката излизат в почивка, а точно в този момент потенциалните клиенти, които също са в почивка, искат да отскочат до клона на ДСК и да отметнат някоя задача. Резултатът е, че цялото им свободно време минава в чакане. Точно за това съм подминавал въпросния офис не един и два пъти, особено ако случаят не е бил спешен, за да си свърша работата в макар и по-отдалечен клон на някоя друга банка. Банките поне с лопата да ги ринеш.

По същия начин в моята история се добирам и аз до заветната си дебитна карта - с доста чакане сред баби и други глупаци като мен, които в "храма" на финансите си траем смирено и благоговейно. Честно да си кажа времето в онези моменти не съм го смятал, но то е фактор от голямо значение за крайния развой на казуса.

Един ден ми се обаждат да посетя отново въпросния клон на ДСК, тъй като имало проблем с проследени клиентски ПИН-кодове и трябвало да ми сменят картата от съображения за сигурност. ОК, речено - сторено. Отивам аз и, о, чудо!, няма опашка. Щастлив повече от всякога си казвам името, ама карта йок (няма и няма). Следва търсене от страна на изненаданата женица и се оказва, че малоумникът, който прави картите (физически имам предвид) прекалява с гледането на "Шоуто на Слави" и ме изписал на пластмасата като "Трифонов", при положение, че съм Трендафилов. Т.е. проблем си е, защото в БГ нямаше дори да забележа, но в банка зад граница щяха да ми покажат три пръста с преобладаващ среден, а предвид славата на българските банко-измамници в странство, може би щях и да посетя някой полицейски участък докато се изясним кой кой е и за какво се бори. Както и да е, нещо се шегуваме със служителката по този повод (не забравяйте, че съм вери вери хепи, че не съм чакал изобщо) и се разбираме да намина след седмица. Когато това време настъпва, навън е доста студено и аз облечен до козирката, като се казва, се изтропосвам на известната ви вече опашка до едно парно. На 5-ата минута се поразсъблякох, но след 20 минути, вярвайте ми, положението вече беше критично. То потенето може да е приятен и полезен физиологичен процес, но във фитнеса или на плажа с хладна бира в ръка, а не в клопката на някаква си банка. Не стига че вече закъснявах, тъй като и през у не ми минаваше какво ме чака, ами пред мен имаше поне още двама души и трябваше да се пържа в собствен сос. Докато бълвах благословии наум, минутките станаха над 30, а една дама висеше на едно от двете работещи в този момент гишета вече 15 минути. Изстрелях се като куршум навън (някъде на 40тата минута) с изключително развалено настроение, несвършена работа и с чувството, че някой ми се е подиграва като ме държи като "пленена публика" в един коридор, при това аз трябва и да си мълча, защото само в този клон и на определено гише мога да си взема (за втори път) новата карта. След няколко дни, когато вече като съвестен гражданин и най-вече като маркетолог обмислях тази публикация, влязох отново там въоръжен с адско търпение. Въобще не проследих колко време съм чакал, отидох на гишето за картата и в мига, в който я получих заявих, че искам да напиша молба за закриване на сметката с думите, че за ДСК не искам повече дори да чувам. Последното нещо, което съм е скандалджия, а и жената насреща не е виновна дирекно за моите преживявания, за да и добявам излишен стрес с висок тон. Но донякъде, си мисля, и това е правилна тактика, тамън всичко живо в офиса да чуе защо един недоволен клиент иска да пали джапанките.

Сега обаче идва ред на анализа, тъй като държа да аргументирам потребителското си поведение, както и поместването на този материал в блога. Първо ще припомня, че и услугата е продукт като всички останали или поне така ни казват учебниците, което значи, че и те се предлагат на пазара по някакъв определен начин. После, като се вгледаме в банковия сектор, лесно различаваме, че всеки играч в него предлага реално ДВЕ услуги: 1. финансови пакети с определени условия, от който клиента да си избира (кредит, спестяване или просто разплащане) и 2. това което най-просто се нарича "Пърформънс", т.е. условията и похватите, с които или при които потребителят получава изгодния за него финансов пакет. Тук можем да впишем наситеността на населеното място с офиси - дистибуторската мрежа, също така компетентността и подготовката на служтелите във фронт-офиса, яснотата на информацията в и извън клона, някъде там е любезното и приветливо отношение на служителите и не на последно място максимално бързото обслужване. Моля ВИ (това към Банка ДСК), живеем в 21 век, а през него едно от най-ценните неща е ВРЕМЕТО и никой, дори в ориенталска държавица като нашата, не е задължен да си прекарва деня във вашите офиси! То вече в държавните институции опашките намаляха, а Вие ще ме/ни карате да вися/им като 12 маймуни за елементарни неща. На мениджмънта на ДСК ще припомня още някои базови нещица, а именнно, че създаването на цялостен (положителен) образ на марката изисква съобразяването на сложен конгломерат от елементи и независимо дали целенасочено търсите създаването му или не, клиентите Ви вече са си изградили такъв. Само с реклами с китайчета няма да стане! За да не съм голословен, ще посоча да си препорчетете Серджо Зийман - "Краят на маркетинга, какъвто го познаваме"; и понеже сте били много заети да бъдете велики управленци още като студенти, за да обръщате внимание на някакви си книжки, ще каже, че поне написаното на 93 страница долу ще Ви е от полза, сигурен съм!

На финала апелирам малкото млади хора като мен, които (засега) са избрали да живеят в БГ и да използват по някакъв повод услугите на банковата система или на коя да е компания, или дори само на държавата, да не допускат да ги обзема бабешко смирение и да не забравят, че клиентът командва парада. Наясно съм, че с тази ми постъпка (да се откажа от услугите й) на ДСК няма да й наклоня капата, камо ли да я изхвъря от пазара, но силата идва, когато недоволството не остава прикрито и вземе да се появява на определените за това места. Това, което губи въпросната банка е мястото си в моя естествен списък от играчи в тази категория и още повече, че, казано отново с термините на брандинга, тя сама препозиционира себе си като слаб играч, а конкурентите - като по-организирани и компетентни. А като човек, който твърдо вярва, че перото, употребено както трябва, е по-опасно от меча, ще се постарая негодуванието ми да не се дави типично по български в псувни и ракия, а да достигне до максимален брой хора по възможно повече канали.

Дайте само в очите да не си бъркаме!

Както стана ясно на 1 март, още едно издание от славната продуктова категория на "мъжките списания" е достъпно за българочетящия потребител. Това е ни повече, ни по-малко фамозния "Penthouse". За целите на промоцията "криейтива" си влиза в ролята и създава добре известните вече билбордове с едно око на оранжев фон, което е поставено така, че да наподобява (отдалеч поне) мястото, откъдето то и прилежащото му човешко тяло са излезли на бял свят. И мястото, където по традиция повечето мъже (ако са такива), къде съзнателно, къде подсъзнателно се намират през целия си живот. Дето се вика има "намигване" за характера на основните части от съдържанието и окото е послужило за двоен иконичен знак, че между кориците ще има жени, чиято роля е да привлекат мъжката аудитория да вземе и да почете.

Все съм чувал да сравняват окото с "прозорец" към душата, да го определят като една от най-важните части в тялото, защото с него възприемаме поне 80% от действителността, виждал съм го също така използвано като наподобяващо зърно на кафе или като символ на оптичните магазини. Примери много, но обсъжданият от мен - този на "Penthouse" надминава всичко. Нищо лошо, даже е хитроумно! Но като се замисля върху таглайна на въпросния билборд - "... из за четене", казвам "евала", тъй като с него рекламистите все пак напомнят, че родният език ще позволи окото не само да гледа, ама и да възприема писмен текст. Което дори след милиони години еволюция е второстепенна негова функция, а някои човешки индивиди дори не смятат за нужно да стигат въобще до нея. Теорията обаче свършва до тук. Спорадичният ми експриенс с другите списания от тази "елитна" група показва, че това, което има да се "чете" в тях е нищо повече от онова, което бълва жълтата преса (разбирай "Story", "Блясък" и пр). К`во да се прави, все пак рибата определя и вида и качеството на стръвта, а някои пък направо разчитат на динамит. Та така, разликата идва само и единствено от рамките на бюджетите, с които едните и другите се правят. В допълнение "Playboy" и сродните нему ежемесечници претендират да прокарват глобален лайфстайл с локални елементи на разсъждение. Всички те обаче взеха да ми се струват вече доста за една шепа пазар като българския, при това от по над 100 страници, че чак наричат потребителите си "читатели". Аз си признавам, че съм old school в това отношение и признавам за четене само това на книжки, за които в наши дни никой не ще да дава пари. Проблемчето идва от обстоятелството, че скуката и безсмислието от съдържанието на описваните списания се пренася в главите на "читателите". Друга тема е, че последните я си направят труда да "видят" 10% от писаното, я не. Моето мнение очевидно няма значение, щом като издателите се сметнали, че има хляб в пускането на пазара на още едно, макар и закъсняло, мъжко издание. Аудиторията сега има много по-голям избор, което ни доближава все повече до зрелите пазари. Принципно точно това ме притеснява, защото именно заради написаното в издания от този род броя на хората, които пишат "Подигото" и смятат, че Кафка е име на жена (във ВУЗ!), а Тони Стораро е най-известният съвременен поет няма да намалее. А напротив, пороят от бисери предстои. Мисълта ми е, че пазарният механизъм търсене-предлагане не винаги работи за повишаване на качеството.

Така попадаме на "новината", поместена на сайта на "24 часа", че злосторник е осквернил един от билбордите на новоизгряващия ''Penthouse", буквално бъркайки в "окото" му. Всъщност този инцидент е дал удобен повод за PR-активност около светлата дата на лаунчването на еротичната лъскавийка и както виждаме от снимката, атаката е от вандалски характер, без да е целяла главната фигура на афиша. То е ясно, че билбордите искат да ни извадят очите с провокацията и буквалността си, но дайте поне ние да не им отвръщаме със същото!

Титани на брандинга (или политикономия на градското движение)

Принципно хиляди хора се трудят физически и умствено върху проблема къде, как и колко да покажат имената на компаниите и марките си, така че да бъдат забелязани, разпознати и локализирани. А, дай Боже всекиму, това да вземе да повлияе и на продажбите! Всички тези човеци, макар и сплотени по групи, артикулирани пред света като "рекламни агенции", "маркетингови отдели" и подобни, си имат своя собствена идея по въпроса и затова (особено) в градовете, сме свидетели на един шарен свят от безчет брандирани носители - автомобили, трамвайчета, калкани, билборди, тениски, etc. Има обаче едни агенти в така описаната от мен брандосфера, които никой не слага в сметките - каруците на братята роми. Откакто преди време на покривите на такситата накачулиха едни светещи тела с малки реклами (я на обувки, я на вино), признах пред себе си, че милата ни столица не само е заприличала на Ню Йорк, но и че някой най-накрая се е сетил да се възползва от мобилността на жълтите файтончета. Колите си циркулират кротко цял ден, табелките хляб и вода не искат, на всичкото отгоре се падат на нивото на очите и те ти бройка импресии в реално време! Имаше един лаф от началото на прехода, който много сполучливо улавяше духа на тогавашната бизнес конюктура. Той твърдеше, че бездомните кучетата ходели с подвити опашки, защото българинът като видел дупка и откривал в нея бутик (или кафе, все тая). И сега така, ако има два квадрата празно място по хоризонтала, се прави блок, а нерядко направо мол, а пък ако е по вертикала - се окачва лъскавичка реклама. Обаче феноменът на каруцата защо досега никой не го прозря като рекламен канал питам аз? Не се е пръкнал вчера, а ББ дори го направи още по-популярен, като му обяви "война". Ама той пак си е жив и не само че младее, но е по-силен от всякога. Е, рядко ще видим каручка по центъра на Софето, но в 90% от територията на "нестареещата" си е ежедневна гледка.

И понеже в природата празно няма, един ден посред улицата видях кой печели от цялата тази ситуация поне до момента. Еми боклукоизвозвачите от "Титан" естествено! Тъй като тяхното ядро от бойни единици, а именно ромите, не се слави като особено загрижено за външния си вид, демек стайлинга си, то си носи "служебната униформа" и в извънработна обстановка, когато "тича по задачи" с мощното ПС от една конска сила. Това се случва предимно зимата, разбира се, защото лятото представителите на малцинството не търпят почти нищо по себе си. В резултат оранжевите якета с беличкия, ясен надпис с името на работодателя на гърба цъфват канени-неканени във визуалния ни спектър при това само на цената на едната заплата и на съответната дрешка. Получава се още по-добре и от брадираните контейнери на "Титан" (като на снимката), които осигуряват не само реклама на компанията, но и маркират в чий сметодобивен район се намираш. Има обаче един проблем, заслепяващ високия "рейтинг" на конския носител - от много "ограждавяване" голяма част от таргета "се прави", че не вижда каручките.