Както стана ясно на 1 март, още едно издание от славната продуктова категория на "мъжките списания" е достъпно за българочетящия потребител. Това е ни повече, ни по-малко фамозния "Penthouse". За целите на промоцията "криейтива" си влиза в ролята и създава добре известните вече билбордове с едно око на оранжев фон, което е поставено така, че да наподобява (отдалеч поне) мястото, откъдето то и прилежащото му човешко тяло са излезли на бял свят. И мястото, където по традиция повечето мъже (ако са такива), къде съзнателно, къде подсъзнателно се намират през целия си живот. Дето се вика има "намигване" за характера на основните части от съдържанието и окото е послужило за двоен иконичен знак, че между кориците ще има жени, чиято роля е да привлекат мъжката аудитория да вземе и да почете.
Все съм чувал да сравняват окото с "прозорец" към душата, да го определят като една от най-важните части в тялото, защото с него възприемаме поне 80% от действителността, виждал съм го също така използвано като наподобяващо зърно на кафе или като символ на оптичните магазини. Примери много, но обсъжданият от мен - този на "Penthouse" надминава всичко. Нищо лошо, даже е хитроумно! Но като се замисля върху таглайна на въпросния билборд - "... из за четене", казвам "евала", тъй като с него рекламистите все пак напомнят, че родният език ще позволи окото не само да гледа, ама и да възприема писмен текст. Което дори след милиони години еволюция е второстепенна негова функция, а някои човешки индивиди дори не смятат за нужно да стигат въобще до нея. Теорията обаче свършва до тук. Спорадичният ми експриенс с другите списания от тази "елитна" група показва, че това, което има да се "чете" в тях е нищо повече от онова, което бълва жълтата преса (разбирай "Story", "Блясък" и пр). К`во да се прави, все пак рибата определя и вида и качеството на стръвта, а някои пък направо разчитат на динамит. Та така, разликата идва само и единствено от рамките на бюджетите, с които едните и другите се правят. В допълнение "Playboy" и сродните нему ежемесечници претендират да прокарват глобален лайфстайл с локални елементи на разсъждение. Всички те обаче взеха да ми се струват вече доста за една шепа пазар като българския, при това от по над 100 страници, че чак наричат потребителите си "читатели". Аз си признавам, че съм old school в това отношение и признавам за четене само това на книжки, за които в наши дни никой не ще да дава пари. Проблемчето идва от обстоятелството, че скуката и безсмислието от съдържанието на описваните списания се пренася в главите на "читателите". Друга тема е, че последните я си направят труда да "видят" 10% от писаното, я не. Моето мнение очевидно няма значение, щом като издателите се сметнали, че има хляб в пускането на пазара на още едно, макар и закъсняло, мъжко издание. Аудиторията сега има много по-голям избор, което ни доближава все повече до зрелите пазари. Принципно точно това ме притеснява, защото именно заради написаното в издания от този род броя на хората, които пишат "Подигото" и смятат, че Кафка е име на жена (във ВУЗ!), а Тони Стораро е най-известният съвременен поет няма да намалее. А напротив, пороят от бисери предстои. Мисълта ми е, че пазарният механизъм търсене-предлагане не винаги работи за повишаване на качеството.
Така попадаме на "новината", поместена на сайта на "24 часа", че злосторник е осквернил един от билбордите на новоизгряващия ''Penthouse", буквално бъркайки в "окото" му. Всъщност този инцидент е дал удобен повод за PR-активност около светлата дата на лаунчването на еротичната лъскавийка и както виждаме от снимката, атаката е от вандалски характер, без да е целяла главната фигура на афиша. То е ясно, че билбордите искат да ни извадят очите с провокацията и буквалността си, но дайте поне ние да не им отвръщаме със същото!
Няма коментари:
Публикуване на коментар