Поне за мъжката част от човечеството едва ли има нещо по-хубаво от гледането на футболни мачове. Толкова емоции, бира и приятели и толкова реклама за попиване - пред, по време и след сращата, по фланелки, шапки, пана и пр. Затова ми хрумна, че трябва да похваля един от лидерите в спортната индустрия - Adidas за маневрата, която се сети да направи преди 3-4 години, не помня точно колко. Тя показа, че когато идеите прости ни дойдат на гости, броят импресии на гледаемост и завистта на конкуренцията няма как да не скочат до небето.
Това, за което говоря се вижда нагледно и от снимката. Просто марката сложи своето лого и на задната част футболните гащета и..... си осигури още едно "лице" на регала, наречен спортист. Къде е тънкостта ще попита някой? Аз пък ще се аргументирам само и единствено от моя зрителски опит. А той ми подсказва следното: по принцип играта се заснема от ТВ камерите нашироко, така че да следим целия й ход, но пък обикновено не можем да различаваме ясно отделните играчи по терена, докато, от друга страна, в 80% от случаите, когато кадърът е в близък план виждаме гърбовете на футболистите, най-малкото понеже те "наблюдават" ставащото "вътре" в игрището и все се падат обратно на нашата перспектива. Нещо такова се случва, както ни демонстрира фотото и при радост от отбелязан гол. Ако влезем още по-надълбоко в нещата, ще се досетим и друго - много голяма част от близките кадри се случват, когато на терена има паднал/контузен футболист и около него обикалят в брауново движение други играчи и то точно така, че камерата да ги хваща от кръста надолу. Та, Adidas печели двойно с двете лица и в същото време десеторно от "продуктовите кадри", които са резултат от техниката на заснемене на самата телевизия.
Единственото, което е проблем при спортните марки специално е когато големите звезди, които са привлечени като техни "посредници", играят за отбори, ползващи екипи на бранд-конкурент. Например, феноменалният Лео Меси, който работи с Adidas, играе в неговата Барса с фланелка на Nike и така най-често е изобразяван по снимки и по телевизия, с което на потребителя започва да му се губи идеята кой и какво точно му "говори".
Няма коментари:
Публикуване на коментар