Не би беше хрумвало, че ще ме заинтересува подобна тема, но ето че си размърдах мозъка в посока да покажа, че брандингът в живота си извън учебниците и корпоративните офиси има много лица и че среща безброй различни проблеми. Едно такова лице е точно живия човек, ама не кой да е, а т.нар. "публична личност". Тя се нарича така, защото е пред очите на всички (към днешна дата това понятие не знае граници) както физически, така и чрез истории и събития от личния и професионалния й живот. Т.е. празно няма - славата ти се вее като байряк на 3-ти март и обикновените юзъри те разпознават, но някои те обичат откровено, докато други те хейтват и искат да направят разни работи на майка ти.
В сферата на футбола имаме два светли примера.
"Модерният ляв" - Христо Стоичков в много отношения е посланик на България дори в земи, където не знаят къде се намира тя географски, камо ли кой е президентът й. Естествено спортните му достойнства и титли са водещи за неговия имидж на професионалист, но медийните му изцепки и откровеното фиаско в кариерата му на треньор на която и да било формация показват една съвсем различна страна на нещата. Как реагира той на похабената му слава, особено на родна земя? Ми както го правеше и по-рано на терена - с псувня и неприкрит непукизъм. Сигурно донякъде работи, защото хората си казват "Абе мани го, той си е такъв, дай да не се занимаваме с него!", но на мен ми се струва, че Камата, започва да се превръща в клоун.
Днешният ми казус обаче е провокиран предимно от друг един актуален "мъж под прицел" - Димитър Бербатов. Той винаги си е бил любимец на медиите в страната, а и в странство, защото дълги години растеше ли растеше и накрая се озова в клуба на богатите и известните - Манчестър Юнайтед. Само че едно е да влезеш там, съвсем друго е да оставиш следа и да докажеш (и на себе си), че можеш повече. Признавам, че въпреки успехите и безспорния му талант, стилът му на игра никога не ми е допадал и понеже в Англия се играе биткаджийски и до последно за всяка топка и точка, не разбрирам много нашата "балерина" какво точно прави в посочения клуб. Мен лично ми седи като червена кръпка на зеления килим, а не като "червен дявол", но те мениджърите знаят по-добре от мен и вас за какво им е притрябвал. Тамошните жерналисти обаче хич и не го бавят и от известно време момъка е обвиняван, че много си почива на терена и не носи никакви ползи, докато колегата му Рууни влачи тима на гърба си.
Капката, която преля чашата на всеобщото недоволство, най-вече в БГ, дойде преди десетина дни, след вярно приятелските по характер, но пък много звучни два шамара, който полският национален отбор отпра на нашия такъв. И Бербо беше там. И той видя какво стана, при това отблизо. Пасивността му и явното самочувствие на играч на един от най-достойните отбори в света провокира колегите му да го маркират с името "Звезделин". На английски това може би се превежда като "star boy", но няма как да предаде сарказма на етикета.
Като истинска публична личност и съвременен бранд, Митко си има сайт, а пък сайтът си има блог. Именно написаното в него ме боде в очите от известно време. От там тръгна една серия материали, наречена трилогията "Friends and Supporters", чрез която "гяволът" изразява недоволството си от критиките по негов адрес, казва кого уважава и кого не и пр., и пр. Принципно съм "за", когато някой заема позиция, независимо как, за да не остави медиите да я изфабрикуват и адмирарам такъв подход. Особеността идва обаче оттам, че текстовете са написани доста професионално, доста заядливо и се появяват прекалено начесто, което не знам как може да се случи на зает човек като Бербо. Първо си помислих, че са творба на майка му, защото тя е напориста женица, донякъде е по-известна и от него с медийните си изяви у нас поне. Но не би! Оказва се, че техен автор е Ивелина Данчева, дъщерята на мениджъра му. Обратно на очакванията му, тази комбина носи само негативи на футболиста, ако и да има последната дума за материалите, които девойката качва. Така хората не само, че се чувстват излъгани, защото от другата страна на "диалога" не стои точния човек, но и явно Данчева е много по-полемична и остра от необходимото за случая, което води до много повече и по-негативни реакции, отколкото смисленият ПР би си позволил да провокира.
Няма коментари:
Публикуване на коментар