За чистотата на информацията

Думата ми е за актуалния брой на многоуважаваното от мен списание "Мениджър". Там, на 98 стр., попаднах на статия с амбициозното заглавие "Страхът от новия пиар", чийто автор е член на ПР-гилдията - Десислава Бошнакова. В материала авторката ни говори за това как потребителят (без значение на какво) вече е "цар" и е като "разглезено дете", което има нужда от "внимание" и по-важното, естествено, че тези му наскоропридобити и новоупражнявани благодарение на технологиите роли все по-често и по-активно се отразяват във форуми, блогове и социални мрежи. И още, както ни насочва текста, никоя компания няма шансове да попречи на това или да избегне неудобните въпроси и критики, подхвърлени в публичното пространство, било то и виртуалното. Добре казано и аз сега смятам да се възползвам от "безплатния съвет" и да споделя нещо за написаното.

Първо, не разбрах какво му и "новото" на този ПР, освен че написалият го смята, че трябва да е в курсив. Е, то това само по себе си е послание де, в стила "най-новия перилен препарат", "революционна технология", "най-червените домати","най-търсеното обезболяващо в аптеките в Германия" и пр. и пр., само за да впечатли прелистващия. В съдържанието също нищо "ново" не се намира - имало едно нещо Google, където марката/компанията трябвало да присъства и то в позитивна светлина, имало хленчещи и мрънкащи особено в Интернет потребители, с които всички трябва да се съобразяват и било дошло време шефовете да имат блог и да пишат редовно в него. Е, и? Ако някой от таргет-аудиторията на списанието не е уведомен за тези реалии, най-вероятно няма да има бизнес, да не говорим за успешен, а според мен няма и да чете това издание. Интернет и Google не са създадени миналия четвъртък привечер и не са чужди като инструмент и влияние на никого от трудоспособното население у нас, да не споменавам тийнейджърите. Колкото до форумите, Facebook, MySpace и сродни, "шефовете" доста добре знаят за какво става дума, не само защото сами присъстват там, но и защото почти 100% от служителите им прекарват съмнително много време в тях на работното си място. От друга страна, вместо с учителски тон бизнесът да бива "сплашван" за наличието на агресивен интернетски modus operandi на юзърите, трябва да се вземе предвид, че безсмислиците и "шума" в Мрежата са доста повече от ценната информация и никой няма да се наеме да отговаря на всяка "партенка" пусната по повод на компанията му. Също така силата на "новия" пиар, който следва да се практикува (в Нета) е силно надценявана, защото елементарната сметка показва, че въпреки лавинообразно нарастващото ползване на Интернет в БГ, населението в страната е застаряващо, т.е. имаме си над 2 млн. пенсионери, и, още НСИ знае колко, почти неграмотни роми и членове на мосюлманското малцинство, които и хабер си нямат да пишат в блогове. Оттук да се замислиме колко всъщност са създателите на съдържание и колко заплашителни са те. А, ако искаш да си честен и да комуникираш стойностно с публиката си, то е един добре направен и актуален като информация сайт върши чудесна работа. Засега.

Това, което ме озадачава повече е, че безстойностно писание като въпросната статия се намира именно в "Мениджър", където съм уверен, че хората търсят да научат нещо наистина ново и практично. На ПР-спецовете, които със сигурност биха искали да видят нещо нестандартно от колега, тези редове ще са губене на време. А по правило тези, които се допитват до "Мениджър" нямат такова. Добре че другите списващи редовно в него си поддържат нивото, защото щяха да ме нападнат някои съмнения. Чета го, кажи речи, от началото на съществуването му и смятам, че поддържа, не, еми и завишава стандартите си (не че има реално с какво толкова да се сравнява). Затова този, който е решил, че като му дават шанс да се изявава в него, може да си бръщолеви каквото му хрумне, само си плюе на репутацията. В крайна сметка по нашата география сме забравили, че трябва да си заставаме зад подписа.

За да съм максимално обективен и за да се подпиша под този текст, си написах "домашното", т.е. поразрових се в личния си архив от "Мениджър"-и. В броя от месец ноември 2008 г. същият автор ни споделя основни правила в ПР-активностите по време на криза (една дума, която тепърва започваше да значи много). Да, ама казаните истини там пак са азбучни, колкото и "азбучния" ред, в които са представени. За средно интелигентен маркетингов калпазанин като мен, който няма общо с ПР-хитрините и за някой начинаещ студент по въпросната специалност (която моля, моля, но не е наука!) текстът предоставя възможност да си преговорим отговорите на въпроса защо въобще го има пиар-а. Но на хората от професията им е дотегнало да дъвчат едно и също. Единствено казусите и интересните практики могат да ги заинтригуват, а "Мениджър" е платформа именно за това, а не е учебник. И само да споделя още нещо за кризата! За този, който поне малко си е научил урока от практиката и от учебниците по маркетинг е напълно ясно едно - време на криза и на спокойствие няма. Самият бизнес е една постоянна криза с различни проявления, не случайно автори като Джак Траут и Ал Рийс го наричат "battle" и "warfare".

Нещо с малко по-оригинална форма се среща в броя на списанието от следващия месец, където Д.Бошнакова напомня на колегите си какво е ПР и защо са се захванали с него. Това, което е странно обаче, е в края на статията, където оставаме с впечатление, че ПР-ът е толкова разнолика и самодескредитераща се дейност, че на нейните представители им се налага да сменят "заглавието" на професията си!?

Любопитното е, че прочитайки някои пасажи от личния и корпоративния блог на авторката, не личи този праволинеен и поучителен тон на комуникация, което ме навежда на мисълта, че някой пише, за да си упражнява молива и най-вече да го видят да го прави, когато го поканят да е автор в голямо издание. Нещо като синдрома "Мамо, мамо, дават ме по телевизора!". Все пак, кой, ако не ПР-спецовете, разбират колко е важно да си "видим". Май, май, от превеждане на специализирана литература авторът е забравил какво е да си даваш собственото мнение.