Изборът е мъчно нещо, особено когато е "консуматорски". С такова впечатление останах след като попаднах на "The Hurt Locker", който у нас е преведен като "Опиумът на войната" или нещо от сорта. По принцип, ползвайки за фон актуалната тема за американското присъствие в Ирак, идеята на лентата е, че в един момент войната започва да живее самостоятелен живот у войника и става като дрога за него, като самоцел. Само че това го пише в началото, а в самия сюжет и фабулата няма нищо в тази посока, освен вътрешните "терзания" на един сапьор, който се чувства толкова пич и разбиращ от работата си, че всеки път е готов показно да си рискува живота. Мен специално ме довърши една сцена от края на филма, показваща ни, че въпросният персонаж си е в Щатите, в един супермаркет, а жена му го праща да купи зърнена закуска за сина им. Следва пауза, човекът стои пред поне 20 метра регал със стотици кутии и се оказва, че му е по-лесно да избере да отиде пак на война, което и прави в последствие, отколкото да избере коя от кутиите да вземе и да си ходи в къщи. Е, какъв е изводът сега? Че е по-лесно да избере между зелената и червената жица на бомбата, която обезврежда на другия край на света, отколкото да взиме кутия от широкия потребителски избор, който свободната икономика, която нашия човек защитава в тази война, му предлага!? В това няма нищо антивоенно, а само посочва суицидните наклонности на някакъв индивид, с който ни занимават 2 часа. Още повече, и това в рамките на шегата, ако той не беше толкова дълго в Ирак, щеше да знае марките зърнени храни и нямаше толкова да му мисли пред рафта. Нали за това се създават брандове в крайна сметка!
Няма коментари:
Публикуване на коментар