До ефира и назад

В лятната скука, която обикновено е съпроводена и от комуникационна такава, нямаше как да не обърна внимание на якия спот на сайдера Somersby. Освежаващо, това е точната дума. От доста време не бях попадал на такова позициониране по учебник и направо идеално копи. Не познавам човек, който да не споделя, че поне би пробвал продукта в следствие на рекламата. А това в крайна сметка е главната цел на кампанията, след като въвежда нещо съвсем ново. Наскоро попаднах на една поовехтяла статия на проф. Симеон Желев по повод на създаването на отличимост, където той посочваше, че някои марки се опитват да показват повече отлика чрез рекламите си, което обаче не е много препоръчително, тъй като има нетраен ефект. Въпреки всичко, с този спот Somersby прави супер ход точно защото не е познат бранд и търси "иноваторската" публика - очевидно младите потребители, за да провлачи крак.

Това тук е оригиналната версия, която беше неизбежно да проуча по ред причини. Но точно заради нея лъсва добрия криейтив при адаптацията за нашия пазар, без да се нарушва замисъла на комуникацията. Финалът с "участието" на Бай Ганьо е право в десятката. От години си мисля, че панталоните тип "MC Hammer" са баш за стила на Алековия герой, който (за жалост) е и витрина на националния ни манталитет. Радвем се, че някой има смелостта да го каже високо;-). Самокритиката и визията с разкършващия млад Ган-YO получава всички мой похвали и адмирации. Няма по-силно оръжие за този таргет като тънкия хумор, пипнатата визия и "локалното" звучене! Еваларката!

Иначе и цялостният сценарий на спота си заслужава вниманието, тъй като по много сполучлив (и не задължително супер хитър и творчески) начин представя продукта. Първо "нютоновското" прозрение на Лорда, разбирай въвеждане на митология на марката, второ, страна на произход - разбирай традиция и, трето, упехът на напитката преди да стигне до БГ, разрибай "ние пак сме накрая, но поне сега това яко сайдерче е вече тук". Гледайки и другите весели клипчета на Somersby, се убеждавам, че нито за миг рекламистите не са изпускали консистентността на посланието от поглед. Използваният жанр "Алиса в страната на чудесата" с лек водевилен привкус пасва идеално на концепцията за една "не много сериозна" алкохолна напитка. И понеже на нея тепърва й предстои да се доказва в България, съм малко скептичен, че ще спечели своите почитатели тук поради факта, че българинът, когато става въпрос за храна, пиене и ей тия три работи, обича всичко да му е hard - силно, наситено, та чак болезнено, сайдерчето не е такова. Но успех все пак!

Знай НАЙ!

Напоследък от ТВ каналите се засилиха да ни облъчват с анонси относно новия риалити сезон, който са ни подготвили. Дето се вика, лошо няма. Но се заслушах в спота, предвещаващ началото на предаването X-factor с участието на Васко Василев, Мария Илиева и т.н. Та баш в него установих, че има главозамайващо количество от суперлативната форма "най", която обаче абсолютно нищо не казва. Напротив, тя действа като евтинка рекламка на перилен препарат или дамски превръзки - всичко там все е ново, все е абсолютно най-яката работа, без аналог и пр. и пр. Както е ясно, без поизхвърляне няма да минем, но това е характерно за именно такива по-хилави жанрове, граничещи с крясъци от пазарска сергия.

Проблемът с въпросния анонс идва от обстоятелството, че да посочваш нещо (или някого) като "най", това означава, че някъде в контекста нещото си има референт, спрямо който то е толкоз "най". Нещо, с което да се сравнява. В описвания казус обаче няма нищо такова. Певицата М. Илиева е "№1 в България"!? Защо? Спечелила е националното първенство по пеене ли!? (Доколкото си спомям, "Златният Орфей" отдавна не се провежда) Никой не твърди, че тя не може да пее или че го прави лошо, но на фона на полумъртвата поп-музикална продукция у нас, нейните парче и половина на година са нищо. Изводът е, че само симпатиите на автора на копито на анонса и на ПР-ите на самата певица са недостатъчни да му убедят в казаното. Само дразнят.

Нещата се влошават още повече при представянето на цигуларя В.Василев. Войсовърът го обявява за "най-успелия българин в света". Това, което ми липсва е в какво е успял, защото да си музикант-виртуоз си е успех, доколкото ти носи добър доход и признанието на публиката и доколкото повечето "други" българи не са цигулари. Пък и защо "...българин в света"? Вярно е, че доста българи има по света, но защо той да е по-успешен от Христо Стоичков например или от Б.Борисов, или пък от всички разни мутрообразни, които за 20 години успяха да осъществят чалгарския рай наситен с пари, коли, жени и безнаказаност. Васко е супер, но нито е успял защото "просто" е българин, нито пък управлява корпорация или държава благодарение на музикалните си умения. Струва ми се само, че продуцентите на предаването са "най-"объркани как да си обявяват звездите.

Само да не се прокъса мрежата....

Както е обобщила народната мъдрост, или по-скоро шопската, "като ми се доработи, сядам и чакам да ми мине". Аз пък седнах да поразсъждавам за атаката на профeсионалните социални мрежи на наша почва. Както вече видях, някои от пишещите братя и сестри вечe са обърнали внимание на темата. И то няма как, след като новата платформа One.bg е наляла толкова сили и средства, за да не й избягаме - билборди, поща, банери и пр. Само се питам защо сега? Имам предвид защо посред лято, когато активността в потреблението на Интернет и особено в търсенето на работа или други бизнес оферти е възможно най-слаба. Да не говорим, че и хората, които биха видяли морето от външна реклама по софийските улици са "неефективно" малко, тъй като са на морето, което чакат да видят цяла година.

Другото "защо" идва от въпросителната дали години след създаването и укрепването на LinkIn отделният потребител или пък компания имат нужда да си създават все повече и повече профили, без значение, че са професионални? Там вече има регистрирани доста българи, за да има нужда от местна мрежа. Същото важи за profibook и тем подобни сайтове, които гонят успех на гърба на Facebook.

Принципът "мрежа от мрежи" е залегнал в основата на Интернет и колкото повече стават те, толкоз по-добре. При социалните мрежи обаче разразстването може да доведе само до обратен ефект. Надали, например, ще ми остане време да работя нещо смислено, ако по цял ден влизам във всичките си профили в сайтове и мрежи, при това с идеята да създавам съдържание и да разглеждам какво ново се случва с някой друг. Ако ги формулираме като "търсачки" за професионална информация, то тогава каква е разликата с безплатните вестници с обяви или с "Жълти страници"?