Кой и какво е измислил?

Лято е. При това доста горещо. Рекламодатели се надпреварват да ни освежават със сайдери за хипстъри, бирички за шумните компании на плажа и неотменните мастички, около които всичко е "кристално" (поне докъм третата чашка). Е, и всичко това насред предложения за лекове срещу диария и препиване, които да ни напомнят, че посещенията из родните  черноморски курорти често е съпроводено с някои негативни емоции. Махмурлукът обече не се брои за такъв.

(от e-vestnik 2011 г.)

Дълго време в България всичко "гръцко" беше синоним на лъскаво, слънчево и на западния начин на живот. Истински южен и икономически рай, на един хвърлей от Кулата, а след 2007 г. и логистично достъпен такъв. Паралия Катерини, например, беше сред първите туристически дестинации след промените, стига да можеше да си го позволиш. Днес вече българските туристи са правило, а не изключение. Битува мнението, че имаме някаква национална особеност да рушим неща, повече отколкото да градим. Е, поне за гръцката криза, която се вихри вече 5 години нямаме вина, напротив, имаме положително влияние, като наливаме някакви средства там. 

Направи ми впечатление обаче, че тази година рядко, да не кажа хич не попадам на слогана на узото Paralia "Гърците са го измислили". Гърците не са измислили морето, но са сетили как да го продават по-лесно и по-добре от нас - с колоритни картинки, митологични образи, а вече и с доста занижени цени. Но тук на дневен ред излиза темата за вторичните асоциации с определен бранд, които доста често се оказват важни дори и само заради стереотипите, с които сме свикнали и които пресъздаваме ежедневно (стоманата е шведска, шоколадът е швейцарски и т.н.). В туризма и при доста емблематични продукти с гарантиран произход страната на производство се продава сама по себе си и е основен двигател на отлика, нещо, което у нас ама хич не върви. Нищо чудно, че въпросният слоган не е "на мода". Оказва се, че той придава автентичност и отпускарски ореол на продукта, но препраща към нови отговори на въпроса какво точно са измислили гърците. Очевидно след като преди повече от 2 хилядолетия са "измислили" демокрацията и драмата, днес тяхно творение е айлякът, подхранван с пари от чужди икономики. Щом като туризмът и узото не могат да вдигнат на крака икономиката на южната съседка, препратките за "измислянето" не носят положителни оттенъци. Това е още един пример как може да се обърне палачинката и информационния контекст да обезличи положителните асоциации, на които рекламата разчита.

Шум в ушите...

Не е лошо от време на време да отдадем заслуженото на добрите практики дори в родната разредена рекламна атмосфера. Жалко, че примерът тук е на продукт, който не е "куул", нито пък клипът му може да се бори за някоя "хай" награда, но подходът е за отбелязване. Освен за студени крайници и шум в ушите, които сами по себе си звучат гадно, "Селеногин" подобрява паметта и концентрацията, което е използвано по доста хитроумен начин като средство за комуникация. Първата вълна от ТВ клипове всъщност беше серия от три 10-секундни клипа във всяка една рекламна пауза. Идеята е, че ако не си запомнил името и достойнствата на продукта още от първия спот, в следващите чичкото с престилката ти посочва, че имаш (проблем) нужда от "уникалната комбинация между селен и гинко билоба". Не знам колко е ефективен трикът в търговско отношение, тъй като тази стока не е с широка аудитория, но смяната на парадигмата в сектора е очевидна, т.е. "задължителната" 3D анимация, която ни показва как действа продуктът на мозъка и разни други там сложни сцени са преодоляни с много простичък маниер. Признавам си, че не запомних "Селеногин" от първите 20 пъти, но веднага обърнах внимание на разликата във формата на посланието. За тези деформации не знам какъв препарат трябва да си взема....  

Зелена вода

Ясно е, че водата е прозрачна, дори не и синя, както я рисуват децата по картинките, но защо да не бъде и "зелена". Смисълът на заглавието не е, че водата не става за пиене и това е още една от много причини за негодувание спрямо локалния ресорен монопол, а че и в България бегло, но решително се прокрадва тренда всяка индустрия да мисли нещо в посока опазване на природата. Последното е доста странно, като се позамисли човек, тъй като има един известен парадокс, че тук сме дарени с огромен брой чисти, а и лечебни води, докато в същото време пилеем водата едва ли не по улицата и си я замърсяваме с каквото намерим под ръка. Съзнанието, че тя няма да свърши никога е доста измамно и не само държави в Африка сухи като тридневна баница с извара я ценят повече от нас. Все пак пиенето на бутилирана вода по света и нейното комерсиализиране е доста ново явление и което е още по-важно, доказано е, че комуникацията в този сектор има огромна роля в оформянето на потребителския избор. Оказва се, че "зелената" идея, чието изопачаване не е само българско явление, а е окепазена още при първите си проявления в Щатите през 70-те години на миналия век, може да работи чудесно и за "натуралните" продукти. Но трябва да се действа внимателно. Много западни брандове отдавна са вкарали природосъобразното поведение в производствения и комуникационния си подход. От една страна имаме внимание върху самия продукт - водата, нейното опазване и пречистване, за което се отделят средства, а от друга, имаме нейния носител и основен комуникатор - бутилката (разфасовката), която (може да) става все по-адекватна на "зеленото" поведение. Смачкването и многократните възможности за преработка на бутилките е само най-близката до акъла опция. Марката Volvic е първата, която пусна бутилка изградена от растителен материал, а Eden имат няколко образователни филмчета в Мрежата за кръговрата на водата и създаването на максимално чисто производство, което да не обезсмисля всички ползи от бутилирането и доставката на вода за пиене. 

Инициативана на "Банкя" от лятото на 2012-та (снимката е на автора) е похвална не заради "оригиналността" на идеята, а по-скоро заради възпитателния й ефект относно разделното събиране на отпадъците и рециклируемостта на опаковката. Особено много това касае малките и, бих казал, "подли" бутилчици, така лесни за изхвърляне до кофата или направо на тротоара. Винаги когато погледнем само пространството пред кой да е жилищен блок, осеяно с всевъзможни резултати от "цивилизация", ни става ясно за какво става дума. Първото "ясно" е, че настоящите поколения са на 90% изгубени за природосъобразността, но остава отговорността оттук-насетне хората от постиндустриалните поколения да имат по-сериозно отношение към проблема. Тоест да имат създадена култура и съпътстващите я навици, които могат да дойдат от работата на (второто "ясно"!) семейната среда. Със сигурност и бизнесът трябва да осигурава гласност, прозрачност и предимно пример (!) за отговорно отношение към ресурсите и околната среда, тъй като ако това не се случва, нищо чудно, че и у потребителите няма да има мотивация да правят каквото и да било по въпроса. Защото те винаги ще се оправдават с това как "големите" (в това число и политиците, и институциите) нехаят, защо тогава и аз "малкият" да се пъна да съм изряден!? Щото един ден, когато водата стане кът, ще се наложи да пием само уиски - да, ама не!  

Марковата контрареволюция

По принцип тук не съм си поставил за цел да коментирам филми, но не бих пропуснал лента, което се казва "Branded", ако и реалното й заглавие да е "Москва 2017". Въпреки не особено слухоприятните коментари на зрители както онлайн, така и офлайн, не удържах на изкушението да видя за какво чудо на руската мисъл става дума. 

Оказа се, че филмчето не само върти една изтъркана до крайност идея, но и го прави по някакъв повече от скучен маниер. Тоест то е всичко друго, но не и интересно. И като форма и като съдържание е направо непохватно и се чудя на акъла на американските актьори, които са се цанили да участват. Иначе има и епизодично българско присъствие, но това, което заслужва отбелязване е кутия шоколадови бонбони "Своге". Дори не знам какво да кажа на хората, които не са го гледали - да го видят ли, за да се запознаят с един лош пример на кино и послание на автора, или да си спестят близо две часа от живота за нещо по-полезно!

Фабулата е следната: Млад, преуспял маркетингов гуру "прогледва" за това колко са пагубни корпорациите и техните марки, след като бяга на село и му се присънва сън като на отците от Библията, в който убива "златния телец". Затова решава да спаси света и да направи така, че компаниите (особено тези от сектора на бързото хранене, които изпълняват пъклен план) да започнат метафоризирана война помежду си, докато се съсипят една друга, и накрая президентът на РФ забранява рекламата изобщо (!?). 

Само че, след пълната чанта с документални филми коментиращи или направо атакуващи комерсиализираното общество на Запада ("Корпорацията", "Цайтгайст", "Supersize me" и др.) и след безспорния успех на "Матрицата", "Американски психар" и дори на нарочно инфантилния, но напълно верен "9.99" на Фредерик Бегбеде (часто казано книгата е доста по-яка), "Branded" е като курсова работа на студент от последния ред. При това същият явно много зле е преписвал, докато се е мъчил над материала. Привкусът на антиутопия, които се опитва да придаде сценария показва, че докато по време на Студената война страхът от тоталитаризма поражда култови текстове като "1984" сред страните от западната част на Стената, то към днешна дата държавите от източната част очевидно се оплакват от това, към което винаги са се стремяли - по-богат и цветен живот, с избор и разнообразие. Братушки, сорри, но това си има цена! Освен антиутопия и теория на конспирацията, във филма, типично по руски, има и революция, насилие, унищожение и прочие крайности. И така от антиутопия, то си стана класическа утопия.

В крайна сметка всеки, който направи продукт, с цел да му се обърне внимание от възможно повече хора и затова да бъде продаван успешно, да бъде така добър да не се прави на критикар, тъй като посланието му умира още в зародиш! И на мен ми е ясно, че прекаленото брандиране и влиянието на рекламите - независимо дали са "тъпи" или пък супер креативни - върху деца (особено) и възрастни стига често до ексцесии, но авторите на подобни "нравоучителни" материали (като Наоми Клайн също влиза в тая графа) не са дообмислили доста детайли. Съществуването на марките, маркетинга изобщо и рекламата (като бизнес и като инструмент) са резултат от еволюцията на обществата и икономиките и са в естествен ход на нещата, колкото и неестествено да изглеждат. Човечеството винаги е било обект на различни пропаганди, манипулация, измами и най-вече на търговски трикове, но пък е оцеляло и все още има поне някакъв процент от хора по тая планета, които не ходят да ядат в заведенията за бургери.