Реших, че фаталната според маите и "само" мрачната според икономистите 2012-та година може да започне с въпроса "кое е възникнало най-първо - кокошката или яйцето?". Това е нещо като "кое е било първо - икономическият подем или кризата", но не с този оттенък на меркантилност. Казусът, на който попаднах наскоро е тази опаковка от 6 първокачествени яйца, носеща гордото име "Бенетон". В побългарен превод би значело "добър тон", но оттук се отваря и философският въпрос какво е "доброто" или оригиналното едни яйца да са кръстени на една от най-известните модни марки? И което е по-важно - скандални. Хитовите й принтове от края на току-що превалилата година потвърдиха фактите, че мениджмънта на империята на чичо Лучано остава вярна на заложеното в ДНК-то й бунтарство. И чат-пат светът осъмва с провокативни образи и политически/социално "некоректни" подмятания. Търсейки връзка между пакет яйца (продукт от първа необходимост) и най-добрата компания за производство на цветни пуловери (стока от не чак такава спешна нужда), реших, че най-малкото общо кратно между тях е свободата. В първия случай, този на модата, това е свободата на изказа и на посланията, които трудно слагаме в графата "търговски", а във втория случай - това са освободените от кокошия карцер и от данъци;-) пернати, които дават и по-хубави яйца. Е, както се пееше в един поп-фолк хит от недлечното минало "за кокошка няма прошка", защото и последната е част от менюто, но във въпросната опаковка думата "свобода" е с особен акцент. Само че погледнато от друга гледна точка, собственикът на марката чисто и просто е заел (с пълния размах на свободата) едно име наготово, заради познатостта му, без да е имал предвид моите разсъждения, а само простия факт, че това име не е патентовано за категорията на яйцата и пилешките продукти. Тук поне е ясно, макар и парадоксално, че пуловерът е преди яйцата, а за българския предприемач - кражбата е преди креативността.
A Place Devoted to a Brand and its Management, Communication, Culture and Measurement (and Relevant Topics)
Показват се публикациите с етикет знаци. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет знаци. Показване на всички публикации
сряда, 4 януари 2012 г.
неделя, 30 май 2010 г.
Приложено в БГ
При наличието на малко свободно време да напиша нещичко тук, ей така като за края на месеца, се сетих, че имам тези два фотоса на телефона си. Те само на пръв поглед изглеждат различни и несъвместими, тъй като показват две отделечени в пространството и визията, но пък идентични като тематика, момента от родната ни пазарна икономика. Т.е. от правенето на такава икономика на дребно - в буквалния смисъл на понятието. Понеже имам вече дефект да търся знаци и/или комбинациите от тях, особено що касае рекламата и градската среда, сега ще се постарая да направя едно показно как само два семпъла от видимата част на нашата икономика "говорят" за невидимите нива в нея.
Първата картинка ни отнася в по-малко населено място (което не значи, че там няма конкуренция), където е "посят" този семеен магазин. Конфигурацията от комукационни знаци е малко в стила от ранните 90 години на миналия век, но за човек свикнал с клек-шопове и сергии, подобно наблюдение не е знаково, а ежедневно. Като начало табелата отгоре, която царствено се возвисява над преминаващия потребител (на комуникацията) ясно ни показва, че основната дейност на този ритейл (казано на чист български език) е книгопродаването, т.е. в първите дни на своя бизнес, собственикът е залагал на нестихващата склонност на сънародниците си да четат и още повече да отделят пари за това (а не например да ги взимат за малко от библиотеката или да ги заменят с четене на повече вестници и жълни списания). Само че страничните табели "козметика" и "парфюмерия" посочват всъщност кои са "стълбовете" в дохода на това малко предприятие. Със сигурност към днешна дата книжките не носят социален престиж и не подмладяват, нито пък ще направят собствената миризма по-приемлива, от което този достоен бизнесмен си е направил сметката, че по-скоро кремчета и гримчета (което го приближава до категорията аптека или дрогерия, отколкото до книжарница) ще са двигателя на печалбите, пък за другото - каквото остане. Честно казано не съм виждал как изглежда гаражоподобното магазинче "на живо" в работен ден, затова догатките ми изглеждат още по-предизвикателни.
Вторият пример е с по-ясно отличима локация, която, ако махнем случайното присъствие на кофата и лопатата в основата на снимката, следва да е доста представителна за София във всички смисли на думата (точно срещу Руската църква). Не знам какво ще види в нея непредубедения читател на този пост, но аз виждам една "шумотевица" и комуникационна "цапаница", която с нищо не е по-достойна за уважение от предходно обсъдената. Наред с будката на "Форнети", към която е прикрепена табела, рекламираща наличието на хот-дог с кренвирш "Леки", имаме неизменните (винаги прашни) червени фенери, индексиращи съществуването на китайски ресторант, плюс рекламна светеща табела на някакво студио (май за красота). И всичкото това скрито в един вход точно като в който и да е краен квартал на столицата, а и не само. Друго дразнещо си остава близостта на обект на веригата "Онда" до цялия този "сбирщайн", при това с претенции за по-градско "звучене" с разноцветните сгради, изографисани на витрината на кафенето. Тази обща картинка е покъртителна, а е "картинка", защото точно там щъкат страшно много чужденци и снимат ли снимат, и както споменах по-горе, може само и единствено да говори на нашия или иноземния пешеходещ, че в БГ все още се върти алъш-вериш на дребно, не по-добре от селски панаир. И като примесиш всичко това с "мол-манията" от последните няколко години (почти припокриваща се с кеч-манията), която е явен признак за алъш-вериш ама много "наедро" (Илиянци влезе точно в града) отново си ставаме феномен, тъй като не се вписваме в ничия икономическа идеология.
Абонамент за:
Публикации (Atom)