През-нос-талгичен брандинг

Явно "шокиращите" социологически данни от ноември миналата година, които посочиха, че навръх 25-годишнината от падането на социализмо-комунизма повечето хора всъщност изпитват носталгия по онова време (агенция Алфа Рисърч, 2014), сериозно са повлияли и на маркетинговата среда. Е, да, разликата между социологическото и маркетинговото проучване е тънка, затова няма как да не се вземат предвид подобни обществени нагласи в комерсиалните стратегии. Носталгията отдавна се е обособила като самостоятелен маркетингов инструмент с безспорни качества, особено като говорим за ситуация със силно застаряващо население като това у нас. Причините за милеенето по безвъзвратно отминалата епоха, когато тревата беше по-зелена, а слънцето печеше по-ярко, са разноородни и не са тема на тези редове най-малкото защото и мястото няма да стигне. Очевидно е само, че свободният пазар не е бил справедлив за всички, дори и за онези, които изобщо не са наясно какво означава той и чакат и до днес някой да ни/ги "оправи". И докато повече от десетилетие след промените се опяваше колко било зле по соца и се отричаше всичко направено и произведено в неговите рамки, сега с умиление са говори за кисело мляко с трайност 5 дни, стабилното образование и високо ниво на грамотност, бурканите с лютеница на баба и... за непастьоризираната бира.

"Цакането с топла бира" се превърна в общонароден лаф благадарение на меметичния ефект, които старите български филми имаха и имат дори върху най-прясното поколение в БГ, което памет не му достига да помни "бай" Тошо и ХІІІ конгрес на БКП, камо ли Вълко Червенков и "Любимец 13". Повече ми се струва обаче, че след толкоз години, през които се учехме да бъдем успешни консуматори, все пак "цакането" си остана, но този път с нискокачествена бира. Говоря като цяло, а не само по повод на новата, при това както изглежда успешна още на старата кампания на "Загорка". Евала, че са се сетили и са го изпълнили, въпреки че на поне половината им пазар идеята им е по-скоро мъглява, а изпълнението (като комуникация) е по-скоро силно лустрирано - като за хипстъри - ретро, отколкото каквото е било ретрото на "соц-реализма". Да, по-добре бързоразваляща се бира, отколкото "Fusion". Последната смятам без никакви задръжки, че е обида за жанра изобщо.
Не става ясно обаче защо толкоз време "Загорка" се опитваше да изглежда излъскана "като за световно" и като първа подгласничка на майка-Heineken, пък в същото време води съмнителна битка да се (на)прави на локална. Този пък толкова по-хронологически дълбоко в локалното, че чак нереално. Още по-неразбираемо е защо на всички местни марки вкусовите им качества си остават като на обкусена минерална вода с почти никакъв (отличителен) (добър) вкус. Като активен потребител и наблюдател на този пазар, мога с високо ниво на убеденост да кажа, че бирата в България се пие защото е евтина и рекламните трикове работят, колкото и да се креативни, на къси периоди без да създават никаква емоционална обвързаност и лоялност от страна на страстните потреблители, които биха искали да бъдат удостоени с качествени продукти. Затова и повечето брандове в сектора не се спряха да променят рецептите си и дори го правят сякаш с обороти по-бързи от продуцирането на рекламните клипове и редизайна на бутилките. Ако "Загорка" докаже, че позабравеният вкус на прясната бира е по-добър, със сигурност ще инкасира повече дивиденти от конкуренцията, която разчита на обичайния принцип "нареждай високо, продавай евтино", т.е. "наливай в голямото бутилище, но дръж цената ниска, защото клиентът-БГ е мизерник". Това е отличен шанс да се докаже старата и печеливша максима в брандинга, че "малкото е повече". 

На вълната...

Когато Coca-Cola прави нещо, няма начин да не се разбере. Причината, естествено, се намира в мащаба и лидерската й позиция в комуникацията. Не съм готов на самоубийство фен на марката и нейните продукти, дори активно избягвам бившия сироп за гърло, но когато нещо се прави като хората, е редно да му се отдаде дължимото. Който е пропуснал да регистрира дори с крайчица на окото си, че червените етикети на бутилките на Coke вече съдържат различни имена на хора и съществителни като "семейство", "колеги" и "приятели", то със сигурност е засякал мегабордовете на кампанията "Сподели...". Както си е редно, съвсем прясната кампания отнесе и доста критики от хора, които имат разни аргументи против макетинговите трикове като цяло и в частност на тази марка. Срещнах из мрежите дори нещо като призив да не се връзваме на тия шмекерии, само че това никак няма да възпре покупката на продукта. Откак светът на брандинга се е завъртял, а може би най-яркият исторически факт в историята му е "големият взрив" на Coca-Cola отпреди 100-тина години, подобни кампании работят с необходимите резултати. Хората не само че се връзват на "трикове", но и ги очакват, защото иначе започват да проявяват така характерната им къса памет по въпроса защо трябва да купят точно тази стока или бранд. От маркетьорите пък се очаква да развиват продуктите във времето чрез модификации и подобрения, но това важи с не по-малка сила и за комуникацията. Иначе какво пречи да се пуска един клип 20-30 години? "Пречи" времето и промените, които то носи в потребителските възприятия, нагласи и навици. Хората стават и по-умни, въпреки тъпотиите, на които са способни.

На официалния сайт на брит-консултантите в брандинга Interbrand четем, че във Великобритания компанията е подбрала 150-те най-известни лични имена и псевдоними за отпечатване върху етикетите, но реално идеята е реализирана за севте още през 2011 г. на австралийсия пазар и обира доста награди за иновация. Сега "Сподели..." е нова тотал-юръп кампания, която очевидно има за цел да повиши говоренето за марката, което дори за гигант като Coke е задължително упражнение. Другото, което "виждаме" само с периферното си зрение е яхването на няколко тренда в комерсиалната комуникация - първо, вече наложената практика на "споделянето" (с приятели и изобщо познати такто онлайн, така и офлайн), вторият тренд е на "персонализацията" на продукта под една или друга форма, което няма начин да не впечатли потребителя, особено когато става дума за масов и доста добре познат продукт; и трето, за пореден път опаковката влиза в употреба като най-силната и доста по-евтина за високата си ефективност медия.

Като всяка уважаваща себе си компания от върха на класациите на брандинга, Coca-Cola очевидно си прави стратегически сметки за доста години напред. Но точно защото знаят какво правят и не се лутат като големи масиви от родния бизнес например, хората са посочили простичко, че освен удвояване на продажбите до 2020-та година, ще търсят голям "дял от масовата култура и потребителските разговори". С други думи понятието "социална мрежа" със смели и сигурни крачки излиза извън интернет и може да се очаква, че ролята на комуникациите и общностите ще става все по-сериозна. 

Зелена вода

Ясно е, че водата е прозрачна, дори не и синя, както я рисуват децата по картинките, но защо да не бъде и "зелена". Смисълът на заглавието не е, че водата не става за пиене и това е още една от много причини за негодувание спрямо локалния ресорен монопол, а че и в България бегло, но решително се прокрадва тренда всяка индустрия да мисли нещо в посока опазване на природата. Последното е доста странно, като се позамисли човек, тъй като има един известен парадокс, че тук сме дарени с огромен брой чисти, а и лечебни води, докато в същото време пилеем водата едва ли не по улицата и си я замърсяваме с каквото намерим под ръка. Съзнанието, че тя няма да свърши никога е доста измамно и не само държави в Африка сухи като тридневна баница с извара я ценят повече от нас. Все пак пиенето на бутилирана вода по света и нейното комерсиализиране е доста ново явление и което е още по-важно, доказано е, че комуникацията в този сектор има огромна роля в оформянето на потребителския избор. Оказва се, че "зелената" идея, чието изопачаване не е само българско явление, а е окепазена още при първите си проявления в Щатите през 70-те години на миналия век, може да работи чудесно и за "натуралните" продукти. Но трябва да се действа внимателно. Много западни брандове отдавна са вкарали природосъобразното поведение в производствения и комуникационния си подход. От една страна имаме внимание върху самия продукт - водата, нейното опазване и пречистване, за което се отделят средства, а от друга, имаме нейния носител и основен комуникатор - бутилката (разфасовката), която (може да) става все по-адекватна на "зеленото" поведение. Смачкването и многократните възможности за преработка на бутилките е само най-близката до акъла опция. Марката Volvic е първата, която пусна бутилка изградена от растителен материал, а Eden имат няколко образователни филмчета в Мрежата за кръговрата на водата и създаването на максимално чисто производство, което да не обезсмисля всички ползи от бутилирането и доставката на вода за пиене. 

Инициативана на "Банкя" от лятото на 2012-та (снимката е на автора) е похвална не заради "оригиналността" на идеята, а по-скоро заради възпитателния й ефект относно разделното събиране на отпадъците и рециклируемостта на опаковката. Особено много това касае малките и, бих казал, "подли" бутилчици, така лесни за изхвърляне до кофата или направо на тротоара. Винаги когато погледнем само пространството пред кой да е жилищен блок, осеяно с всевъзможни резултати от "цивилизация", ни става ясно за какво става дума. Първото "ясно" е, че настоящите поколения са на 90% изгубени за природосъобразността, но остава отговорността оттук-насетне хората от постиндустриалните поколения да имат по-сериозно отношение към проблема. Тоест да имат създадена култура и съпътстващите я навици, които могат да дойдат от работата на (второто "ясно"!) семейната среда. Със сигурност и бизнесът трябва да осигурава гласност, прозрачност и предимно пример (!) за отговорно отношение към ресурсите и околната среда, тъй като ако това не се случва, нищо чудно, че и у потребителите няма да има мотивация да правят каквото и да било по въпроса. Защото те винаги ще се оправдават с това как "големите" (в това число и политиците, и институциите) нехаят, защо тогава и аз "малкият" да се пъна да съм изряден!? Щото един ден, когато водата стане кът, ще се наложи да пием само уиски - да, ама не!  

Логорея

Последните няколко месеца се оказаха богати на родни казуси за нищене. Сред тях този за новото лого, което се роди (отново), за да ни предстява пред света като подходящо място за всякакъв вид модерен туризъм, определено най-много си заслужава мастилото. Причините са много, но да се спрем на тая, че ни касае целокупно малко повече, отколкото словестните обяснения в любов между притежателите на чифт женски гърди и един наежен регулаторен орган.

"Поредната футболна драма" с логото, поръчано от държавата, за да стимулира един много критичен за икономиката ни сектор, се разигра по БНТ на няколко пъти и доста много като обем и бройки в социалните мрежи. Колкото и "засегнатата страна" да нарича "хейтъри" хората, които се одързостиха да кажат нещо лошо срещу новия проект, като че ли става дума за някакви си 7-8 души!, не е лошо да се замисли, че мрежите + все още съществуващите традиционни медии са като апарат за кръвно налягане на съвременното общесто и не е виновен самият апарат, ако налягането се окаже високо... Изказвания от сорта, че логото ще доведе до 25% ръст в туризма са дори трудни за категоризиране, но да речем, че са заблуждаващи, защото никое новоизлюпено лого в света не носи пари само по себе си. По-важното обаче е, че тази малко изкуствена "хвалба" прозвуча като нескопосан опит да се защити резултата от значителната сума, която е инвестирана. И други едни цифри са интересни - 8 хил. души респонденти е малко извадка, като се има предвид, че става дума за 10 пазара + България, сред които съм сигурен, че са държави като Русия с около 143 млн. население и Германия - с близо 82 млн., а Китай го оставям без коментар. 

Струва ми се, че по-дъблокият въпрос е не дали новото лого е по-добро от старото, нито пък калко човека са го харесали, а защо се направи то. Старото също беше охулено горкото, но се използва 8 години. Сега нови 200 или по-точно - нови 11. При това ги наричит "бранд". "Бранд" не е лого и "брандирането" не е "лепене на лого". Добре, че някой се сети да припомни и тази "подробност" насред дебатите! "Бранд" е наложена търговска концепция, което за туристическия бизнес означава "услуга". След като означава "услуга", то за да стане нашата родина ценена дестинация, трябва да се синхронизат и усилят действията за подобряване на обслужването - хотели, инфраструктура, безопастност, интересни пакети от преживявания и пр., и пр. Проблемът с логото е само "връх на сладоледа". Ей така, сейр да става!  

Факт е, че е практически невъзможна, а и стратегически неправилна стъпка да продаваш всичко на всички. В нашия казус това означава, че имаме прекрасни природни дадености за лежане на плажа, за спускане с разни екипировки по склоновете зиме и/или пък за трамбоване нагоре-надолу, както и безкраен брой културни обекти, но няма начин да го кажем с думи прости на хората по света, камо ли с едно лого. Аргументът тук би бил, че при този проект има "изобретени" плеяда "помощни" лога за отделните видове туризъм, но това само размива възприятията в по-голяма степен. И спецове от рода на Ал Рийс веднага биха подскочили в един глас, че всеки бранд следва да се фокусира в това, което най-добре умее да прави. За последните 20 години българският туризъм се специализира агресивно в предлагането на продукти по морето и то основно на ниската средна класа от Западна Европа (без да умаловажавам руския дял). Дори вътрешните клиенти, т.е. редовите българи, бяха сегрегирани във връзка с този хъс да се привличат баби германки и рояк зажаднели за евтини алкохол и жени тийнейджъри от Скандинавието и Великобритания. И изведнъж пък "Олеле!".  

Чудя се накъде сме тръгнали сега? Да бием Гърция и Италия в собствената им игра на културен туризъм?! Или пък Австрия със ски курорти?! Искаме да продаваме "разнообразие", т.е. не е ясно какво, на не е ясно кого, понеже от държавното ведомство, като са залагали задачата, са "забравили" да кажат на кого точно ще си продаваме туристическите услуги. Затова и резултатът е половинчат, но по-неприятното е, че това всъщност издава липсата на страгия още на етап бял лист, а ако изобщо очакваните резултати са толкова оптимистични, то те трябва да бъдат измерени поне след 10 години.. а тогава я нова концепция, я ново лого, я нови интереси.

За да отговоря post factum на един въпросите, поставен от най-надъхания шеф на проекта, който се питаше кое е "нещото", което би символизирало най-добре България, бих казал, че няма такова. Идват ми наум поне 20 предложения, но, вярвайте ми, ако се разходим по света ще съберем още 50 варианта, ако изобщо някой познава страната ни. Стоичков няма как да го турим най-отпред. Затова има едно решение - не слагаме нищо в логото. Интересен шрифт или абстрактна фигура, както са го решили редица други държави, наред със съседна Гърция, поставя нещата на друга плоскост. Защото какво имаме сега? 7 елемента в едно. И откъде накъде ни гони тоя хелиоцентризъм? Слъцето грее по цял свят и надали това е уникалното за БГ. Съгласен съм и с някои коментари, че, колкото и да не ни се ще, казанлъшката роза е непозната навън, което прави фактът, че е поставена във въпросното лого още по-любопитен. Листото (в дясно) и чадъра (в ляво) са още по не на място, понеже просто няма причина да са там. 

В допълнение, съвсем отскоро разбираме, че имало и сайт, който да популяризира България като туристическа дестинация, чиято цена за създаване и комуникиране наближава 5 млн. левчета. Какво са тук някакви си 1.4 млн.! Същите са наляти за около три години с почти 0 (или най-малкото съмнителен) резултат, поне според автора на представената на нашето внимание статия, защото нито някой (който би трябвало да го знае) го знае този сайт, нито пък той - сайтът - е в смислова и информационна връзка с другите дела и материали, които управляващият туризма е натворил.

Може и да не умувам повече, но както са казали много по-начетени и доказали се в работата си хора, брандингът не е "ракетно инженерство". Което от своя страна значи, че там някъде надълбокото той се крепи на няколко прости принципа. Един от тях, най-релевантният тук, е, че изграждането на марката е преди всичко стратегия, а не изцепка на системата тип "орел-рак-щука". "Стратегия" значи, че едната ръка знае какво прави другата, при това в дългосрочен план. Твърде много ще се радвам родният туризъм да върви напред и нагоре, нощ и ден, зиме и лете, така че да има хляб за повече хора и свежи кинти в хазната. Но само бегло засегнатите в този текст проблеми показват, че активностите в тази посока са излишно усложнени и съзнателно недомислени, защото очевидно има едни пари за усвояване, а не цели за постигане. В крайна сметка, драги зрители на това задочно ток-шоу, трябва да сме наясно, че няма да сменят логото, независимо на кого и на какво му прилича то! На авторите така или иначе им прилича на свършена работа, защото са направили каквото е казал клиентът, а публичната реакция им се струва "напълно очаквана"!  

Вафханалия

В нашенската народопсихология хлябът е особена работа. Никой не е "по-голям" от него и никой не смее да се е..ва с него. Докато в един прословут задокеански филм, главният герой изч..ка американския пай, ние тук се държим много по-отговорно към неофициалните национални символи. Имаме си приказка като "Изкарвам си хляба с....", посрещаме най-важните си гости с пита и сол, а на всяко ядене си хапваме по няколко дебели филии. Бабите казват, че ако не изръфаш поне една филия с основното ядене, ще си останеш гладен, дори и половин прасе да е пред теб.

Малко са рекламите на хляб, да не кажа, че изобщо ги няма никакви, но тази всепризната, животоутвърждаваща стока си има малко братче, наречено вафла. Последната съчетава две уникални характеристики - хем съдържа тестено, хем е сладка (съвсем по ориенталски вкус), и ние - българите - си я консумираме и сутрин, и вечер, и през деня на крак, и с кафето, и като десерт с друга храна, и пр. Може би малко хора приемат, че вафлата е заместител на хляба, за разлика от разните ти там бургери и кроасани, но затова пък производители и рекламисти го знаят по определение и със страшна сила се борят за нашето внимание по тази тема. Само мобилните оператори и марките прах за пране се комуникират повече от вафлите. А защо е всичко това? Ами защото нашият пазар от край време е все- и бързо-поглъщащ вафли във всичките им форми и разновидности, а поради това портфейлите на младо и старо си остават перманентно отворени. В резултат на повърхността се случват две неща. Едното е, че всички се мъчат с хиляди прийоми да достигнат дяловете на митичната вафла "Боровец", а второто е, че комуникационните активности стават все по-(странни) неразбираеми. Само като подхванем имената на продуктите и може да се изпишат десетки страници с разсъждения. Имаме си "Винкел", "Криза", "Жакузи", а отскоро и "Стоичгол" - гордостта на някакви умове от Велико Търново. Изглежда, че вафлата е, като никоя друга стока, "храната на народа" и служи за политически, националистически, хумористични, еротични и пр., и пр., популистки лозунги. Накратко, в малката разноцветна опаковка се крият "хляб и зрелища" събрани в едно.

Освен всичко, рекламиращите компании, подобно на толкова други сектори, се целят само и изключително в младите, активни, креативни, мобилни и не знам какви още хора. Като че ли никой друг не се интересува от този продукт, въпреки ниските му като цяло цени, докато най-вероятно голяма част от оборотите идват от далеч по-възрастната част от пазара. Очевидно затова и посланията на марките от екрана се изкачват до неочаквани в интелектуално отношение висини. Например, вафлата "Троя" (донякъде с нормално име) взе, че стана символ на сексуални намеци само защото някой е решил, че е много оригинален, посочвайки, че "тункване" звучи като нещо средно между "цункване" и "ч..кане". Двата клипа станаха причина за възникването на странични "продукции" като пародията на TB7, която е доста по-директна и, поне според мен, подчертава още повече безпредметността на оригиналната реклама. 

Не малко критики може да отнесат още поне 5-6 комуникации в тази категория, но някои от тях със сигурност търсят точно този ефект, тъй като "по дифолт" младите си падат по провокативното. Виж, последният клип на "Motto" с "хубав крак, бейби" ("крак"!?) надали търси негативните коментари! Освен че в него няма нищо, което да продължава идеята от клиповете на старта на предлагането им, изобщо не виждам откога това, че в опаковката има две вафли и то с различен  пълнеж е някаква новост, така че да става за Уникално предложение за продажба. Да  не говорим, че почти по същото време "Twix" започнаха да рекламират със същия замисъл, но с много по-ефективно изпълнение, което не се натрапва и е просто, без да простее. 

Любезният лос

Принципно в думите няма нищо лошо, но ние все пак внимаваме как и кога ги употребяваме. Те стават лоши, когато не са "пуснати" навреме и на място, да не говориме пред не когото трябва. Това важи не само за официалния етикет при бизнес среща, или пък в неофицалния тон на улицата, но и в комерсиалната комуникация. Историята изобилства с недообмислени имена на марки, подмарки и модели на марки, че човек ще си каже: "абе тия най-накрая са си научили урока". Ама не би! 

Тия дни из телевизиите се върти поредното веселяшко клипче на веригата Handy, пародиращо зле озвучено немско п*рно от зората на демокрацията. Нещо подобно можем да отбележим и при иначе - честно казано - уважаваната от мен верига DM. Явно с цел намаляване на разходите, им се е досвидяло да обмислят смяна на етикета и, най-вече, на името на един принципно "невинен" продукт, какъвто е лакочистителят. Получената комбинация си е чиста проба "еротичен" апел, при това на немски. Не мисля, че въпросният език е кой знае колко популярен в България. Затова българката, която има нужда от такъв продукт, ако не е предварително информирана какво се крие в тази опаковка или пък не се загледа във визулните елементи на опаковката, няма причина да не го подмине. Името му насочва към определени субстанции, добавящи сила към мъжкото достойнство и перформънс, а и някак странно се римува и с известен лубрикант.    

Подточка "В"

Поради неочаквания за мен интерес към един пост в този блог от преди 20-тина дни, посветен на опаковка от яйца, реших да направя темата с продължение. Всъщност е нещо като доуточнение, отколкото опровержение; коментарите към материала ме задължават да дам някакво официално становище, тъй като за разлика от полуграмотните и злобни "анонимки", които получих, аз държа да покажа отговорност за думите си и поради това не си крия името и фейса. Изказвания в стил "БГ Мама" не заслужват внимание като цяло, но да речем, че днес съм имал повече време и със сигурност повече уважение към тези, които си правят труда да четат написаното от мен.

Първо, като отговор на колегата от "Маркетинг Локал"-а, заявявам, че написаното от мен в началото, че марката на пакета е "Бенетон", а не действителното и очевидно наименование "Венетон", е изцяло грешка от небрежност. Но тази грешка е "вярна" в известна степен, тъй като аз уж съм нормален потребител, а пък ми е направило впечатление сходството в имената! Нали (уж) целта била да се различаваш с нещо на пазара!?

Второ, проведената от мен проверка в онлайн базата-данни на Патентно ведомство (просто ей така от любопитство) показа, че в БГ няма регистрирана такава марка нито с "В", нито с "Б", нито на латиница, нито пък на кирилица. Да не говорим, че има езици, при които разликата между двете съгласни е почти нулева. Което от своя страна показва, че не е никаква търговска марка, а мениджмънтът на фирмата явно толкоз си разбира от работата. ОК, това е името на производителя, но и то самото е бранд и следва да бъде обмислено. В нормалните компании, които съм убеден, че са много по-далеч назапад от Перник, името на марката се мисли дълго и напоително, за да се постигне положителен краен ефект и да се избегнат "недоразумения" като обсъжданото. Тук е мястото да подчертая, че продуктът - демек яйцата на раздора;-) - са наистина с добро качество, макар претенциите да са от "свободни" кокошки да са направили "особено" впечатление и на една колежка още преди две години (вж. блога Smiling).

  

Използвам времето и място да се защитя с някои доказателства, както би следвало да се прави. Мисля си, че става ясно от предходния пост, че основният ми акцент попада върху липсата на креативност, а не върху качеството на нечии яйца сами по себе си. Затова посочвам на критикарите (не критиците, моля!), че творчество в така скъпоценното им име наистина няма. Освен, че в Google излиза ЕТ "Венетон-Антон Петров", което е ЮЛ, занимаващо се с ремонти и изграждане на ел. инсталации, срещаме и това нещо на картинката в ляво. Някак си не мога да се абстрахирам от факта, че фирмата е за (детски) дрехи, а пък и логото е доста разноцветно! На всичкото отгоре информацията качена на сайта www.bulborsa.com е една анотация за дейността на въпросната фирма, където данните за двете вече споменати ЮЛ е объркана - хем е ЕТ "Венетон - Венета Петрова", хем е ЕТ "Венетон - Антон Петров"?! Значи все пак не съм единственият, който има проблем с наименованията, а ще по-малко с изнасянето на проблема пред публика!

Кокошката или името

Реших, че фаталната според маите и "само" мрачната според икономистите 2012-та година може да започне с въпроса "кое е възникнало най-първо - кокошката или яйцето?". Това е нещо като "кое е било първо - икономическият подем или кризата", но не с този оттенък на меркантилност. Казусът, на който попаднах наскоро е тази опаковка от 6 първокачествени яйца, носеща гордото име "Бенетон". В побългарен превод би значело "добър тон", но оттук се отваря и философският въпрос какво е "доброто" или оригиналното едни яйца да са кръстени на една от най-известните модни марки? И което е по-важно - скандални. Хитовите й принтове от края на току-що превалилата година потвърдиха фактите, че мениджмънта на империята на чичо Лучано остава вярна на заложеното в ДНК-то й бунтарство. И чат-пат светът осъмва с провокативни образи и политически/социално "некоректни" подмятания. Търсейки връзка между пакет яйца (продукт от първа необходимост) и най-добрата компания за производство на цветни пуловери (стока от не чак такава спешна нужда), реших, че най-малкото общо кратно между тях е свободата. В първия случай, този на модата, това е свободата на изказа и на посланията, които трудно слагаме в графата "търговски", а във втория случай - това са освободените от кокошия карцер и от данъци;-) пернати, които дават и по-хубави яйца. Е, както се пееше в един поп-фолк хит от недлечното минало "за кокошка няма прошка", защото и последната е част от менюто, но във въпросната опаковка думата "свобода" е с особен акцент. Само че погледнато от друга гледна точка, собственикът на марката чисто и просто е заел (с пълния размах на свободата) едно име наготово, заради познатостта му, без да е имал предвид моите разсъждения, а само простия факт, че това име не е патентовано за категорията на яйцата и пилешките продукти. Тук поне е ясно, макар и парадоксално, че пуловерът е преди яйцата, а за българския предприемач - кражбата е преди креативността.