Показват се публикациите с етикет мъже. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет мъже. Показване на всички публикации

сряда, 16 октомври 2013 г.

Бутибилдинг


Търсенето на различност не е лесна работа и в последната година се натъкнахме на доста крайни примери - т.е. ребрандинги в името на новото и запомнящото се (Mtel, туризмът на България, че дори и Kraft). Тук нареждаме и поредния опит на родната Загорка да избяга от "старозагорските" си корени и да цопне яката в космополитния лайфстайл. Направо казано, Загорка са "загорели" да се представят като широко скроен бранд с местно намигване. Но някак си трудно може да стане като отгоре те натиска сериозната корпоративна политика, а отдолу - заплахата от погрешно потребителско мниение и възприятия. 
Сериозната като амбиции, бюджет и размах кампания от пролетта насам очевидно прави стъпка в посока да се избегне дори локалкото "намигване", за което вече стана дума (и в други постове тук). Концепцията беше представена и коментирана дори в Brandingmagazine, откъдето разбираме, че в дъното на нещата стои лондонската BBH, а идеята е да се предложи на бира-феновете нещо нестандартно като вкус, бутилка и консумативна ситуация. Авторът на статията дори съвсем угоднически хвали инициативата и обобщава, че "Heineken знае какво прави в България", за което по презумпция не бива да се съмняваме, ама ако съдим от последните години, ще излезе, че не е точно така. Сред мои приятели например имаше коментари от рода "Абе, ти разбра ли я тая реклама?". Логичният отговор принципно гласи, че компанията иска да промотира новия дизайн на бутилката (за което би следвало да има похвала), но отговорът на този отговор беше "Абе, то т`ва ясно, ама разбра ли какво "казва" рекламата?!". Всичко това се случва едва при лаунчването на кампанията, а оттогава клиповете станаха доста (имам предвид като сюжети) и явно от Загорка искат да ни поливат с тяхната комуникация цяла година, до дупка, дет` се вика. Има резон де, в случай че искат да надцакат конкурентите. Работата е там обаче, че с цялата си наивност и, направо казано, тъповат хумор, Каменица, Ариана и Астика са по-симпатични. А и не мисля, че на редовия пияч на бира у нас му трябва повече и то точно Загорка трябва да го знаят много добре, тъй като тяхната Live изчезна навремето бързо-бързо.
Ако мога накратко да изкажа наблюденията си върху това, което излиза от спотовете на марката, то бих започнал със следното: има загубен смисъл в превода - кампанията е замислена като "less ordinary" или "unordinary" (ако изобщо има такава дума в английския), което направо си значи "необичайно" или "извънредно", а не "специално". Накратко сумаризирано, отново прозира проблемът на "големите" да глокализират брандинг практиката си, особено игнорирайки езика. Българинът хич не обича да му се случват извънредни неща, колкото и да го отрича, но дори и "специалното" питие в "специалната" ситуция да му харесва, защото той се чувства "специален", всъщност ни води към друга особеност на посланието. Това е "границата" - във всички форми на комуникация в тази кампания (признавам, че принт-примерът по-долу не е мой, но моля за снизхождение, тъй като го ползвам единствено с педагогическа цел!) има противоречие, тъй като вместо напитката да става по-близка до потребителя, сякаш между него и нея изкуствено се поставя бариера. На принтовете има мъже, които буквално се "страхуват" да влязат в контакт с продукта и използват инструменти-посредници за тази цел, какво му е "специалното" тогава, та то си е опасно!? А това, че двама души стоят на един бар и почти не си общуват помежду си, като два самотни коча, с които никой не иска да се отъждествява, е друг вид преграда, да не говорим, че е точно обратното на социалната идея хората да пият напитки като кафе и бира. Продължавайки в тази посока, "социопатията" се усеща и в посока на сручващото се около въпросните персонажи (т.е. в отделните сюжети, които ни се поднасят). ОК, кратките истории са визуализация на редица чисто мъжки фантазии и блянове (дотам "мъжки", че почти се стига до флирт между героите!), но в същото време двамата пичове на бара остават "в страни" от действието. Дори барманът страни от тях посредством преградата на бара, след което изчезва от сцената. 
Всъщност авторът на материала в BM е съвсем прав в едно, че темата може да се експоатира многократно, като става във всеки нормален ситком-сериал, върящ се около един хол и един диван в него, ама като не казва нищо, какво значение има?

сряда, 4 август 2010 г.

Прах в очите


Отдавна се каня публично да се оплача от една явна несправедливост, която ни залива ежедневно от рекламните паузи. Е, намерих това време насред отпускарската треска, която все пак ни кара да се обърнем към някои от "вечните" теми, загнездени в маркетоложкия мозък. Една такава винаги отворена тема са праховете за пране, ама за техните социални влияния и ефекти става дума, а не за простото почистване на петната.
Както неведнъж сме коментирали с другари на маса, то бива бива женска еманципация, но от зората на телевизията спотовете на сапуни, прахове и всякакви други детергенти все с женски персонажи са претрупани. Децата и екранните съпрузи са с поддържащи роли, нещо като опитни мишки за съответната (нова) формула на дадена марка. Добре - ще каже традиционалистът - нали все пак дамите са "чистниците" и работата им е да поддържат "белоснежна" лъскавост на дома и на неговите обитатели - съответно тях ще ги гоним и те би следвало да се припознаят в рекламното филмче, така както се пропознават в героинята от актуалния (предимно турски) сериал. То от тези думи надали има по-голям домашен сексизъм, ама това си е реалността!
Но да вземем именно обрърнатото лице на таргетирането. Мъжът е пасивен глупак, който чака с нелепа усмивка маминка или нейния вариант, въплътен в съпругата да го изпере и да му тури една целувка по този повод. Така дамата има превъзходство в домашното си кралство, а мъжкият персонаж колкото по-безспомощен изглежда в сцената, толкова по-добра е рекламата (не знам защо, ама в такива моменти все се сещам за онзи ахмак с екипчето на националния по футбол на Аржентина от поредния клип на леля Мария, който иска да танцува танго с жена си!?). Другият вариант е този с последната реклама на "Тайд", в която "експертът" със снежнобялата ризка е мъж, оглеждан жадно (дайте да не се заблуждаваме;-)!) от "неуките" преди развитието на действието две дами-даскалици, на които той показва каква "гума" е в отстраняването на петна формулата на праха. "Има мъж във фокуса" - ще каже хипотетичният критик, - но на нас ни е пределно ясно, че стройният, леко побелял чичко е сложен, за да излъчва мъдрост и да въплътява еротичните мечти на потребителките на средна възраст и нагоре. Точно затова си мисля, че цялата тази заигравка с мъжа във въпросните реклами е прах в очите, ама не на потребителя, а в очите на бранд мениджърите и колегите им от рекламата. Създавайки този стереотип, те сами забравят, че макар и по-малко като обща бройка, има купувачи мъже. И на никой не му идва на ум, че с нищо не им се "помага" да направят този или онзи избор пред регала. Да, това са предимно ергени във всякакви варианти, но и "те са човек", който се пере някакси. Като избягват този потребител, на който явно му липсва информация и същевременно не би могъл да се припознае в леля Мария и съпровождащите я "отчаяни съпруги", комуникаторите съзнателно си затварят очите пред неговото реално присъствие в магазина. Няма да са прами онези, които наивно си мислят, че аз например не гледам какво купувам щом става дума за прах за пране. Гледам и още как, но не отричам, че разпознаваемостта на марката си върши работата. Само като анализираш опаковката и виждаш поне 3 причени да избереш "Тайд" - първо, пише, че е "absolute" (каквото и да значи това, след като "Vodka Absolit" промени до крайност това понятие ;-)!), после, че е "alpine fresh", защото в сътрудничество с Lenor дрехите ми ще замиришат на пролет, а на всичкото отгоре пакетът е цели 2 кила, което означава, че сравнително дълго време съм свободен от тежестта на екзистенциалния избор пред рафта за прахове.