"Mind the gap"

За нископодстриган, полукосмополит като мен първото посещение в Лондон беше love/hate ситуация. Е, 'hate' не е точната дума, пък и е малко по-силна от необходимото, но аз нямам особен афинитет към чай с мляко (или беше обратното!) или бомбета и двуетажни автобуси. Кухнята е без коментар, защото само спеменаването й в едно изречение с "Англия" е оксиморон;-). Доказват го множеството китайски и италиански ресторанти в града.

Обичайно Лондон удря на източноевропейския хомо-туристикус два бързи шамара още в първия час. Вторят е даже с опакото и боли много, понеже цените в града са нечовешки дори и на най-простите стоки и услуги, а транспортът например, едно пътуване в който е между два и четири паунда (при левче в софийското метро!!!) точно там е жизнеутвърждаващ. А, забравих първия шамар - обратната посока на движение, а защо не и на мислене! В английската столица има от всичко по много във всеки един смисъл. Ако светът се е пообъркал, отделно от "поомешал", като следствие от глобализационните процеси, то в Лондон последните са сътворили страшни и страшно любопитни неща. В края на първия ден там възклицанието "Ба`маа`му!" се превърна в "Long live Globalization!".

Мисля си, че прочутото "Mind the gap!", употребявано по-често и от "Здрасти", важи за всеки пишман посетител в "меката на империализма". От позицията на скромен очевидец на "човешкия мравуняк" ми се ще да поспекулирам върху знаците на идентичност в Лондон. Не на хората, а на средата, в която пребивават. Горе-долу за ден-два свикнах с това азиатци да ходят според актуалната vintage мода, бели да се носят като ямайци или гето-рапъри, а на всеки 100 метра да се чува я испанска, я италианска реч. Получилото се е нещо като "Империята отвръща на удъра" от трилогията Междузвездни войни, ама с различна философия - периферията на Империята отвръща на центъра й. След столетия щуране с кораби и войска из света, изграждайки държава, в която слънцето никога не залязва, днес Глобализацията вместо да има ефект на експлозия във Великобритания, както става в повечето крайща на Земята, има ефект на имплозия. Общият паспорт, за да става това възможно е глобалната употреба на английския език като средство за общуване. Като допълнение, естествено, следва да се отбележи опитът, който пределени части от света имат в контактите си с Братанската корона и култура. Както би казал руският специалист Юрий Лотман, имало е изотопия (предваритилно сходство) от срещата на двата текста, създаващи един нов текст, който е пред очите ни сега. С други думи, вдигайки си чукалата от Африка, Азия или Близкия изток, за да се изсипят в Лондон, хората идват в едно друго "в къщи". 

Далеч съм от мисълта да давам оценки за това, което се е получило в английската столица по схемата "добро-лошо". То е просто каквото е - различно от всичко, не само от гледката в родната София, но и от амалгамата в Рим, Мадрид или Щатите, защото е друг вид мултикултурализъм. По-интересното е объщането на ролите, което може лесно да се наблюдава с невъоръжено око, около получилото се като резултат от историята и културното обогатяване на Кралството.

Като гост-континентянин първото, което ме впечатли е, че "underground"-ът е станал емблема на почти всичко намиращо се на повърхността. Имам предвид не само огромната и задължителна за този метрополис мрежа от метро и влакове, в и чрез която се движи сложна маса от всякакви хора, но и всички субкултури начело с пънка и рока. Те са едновременно символ на протеста и на различието, с които се гордее Албиона. Друго - в Лондон доста мъже се държат (поне) като жени, докато много жени са държат (поне) като мъже; Soho пък, който заема ако не идеалния, то поне жизнения център на града е кварталът на гейовете, проститутките, китайците и разните му там тарикати. Сякаш зад гърба на адмирал Нелсън, гордо кацнал на колонката си на Трафалгар, същите тези човешки екземпяри ехидно се подсмихват и правят "нередни" за официалния "ред" неща. Обатното движение на колите и човеците е достатъчно добре известно, но, както вече споменах, живият досег с него вече си е своего рода "културен" шок.; културата на чая, от своя страна, е заместена /да не кажа изместена/ от кафене-културата на големите вериги в бранша - Nero, Costa и Starbucks, а прочутата британска вежливост може да се наблюдава повече при пънкарите, отколкото при средностатистическата английска баба, на която присъствието на тълпи от чужденци й иде too much; руските братушки, които спечелиха Голямата война, сега не можеш ги изчегърта от Лондон, сякаш преди 60 години нещо са забравили там (капитализмът вероятно!?); кралицата пък е сведена до статут на "една от нас" (особено от медиите), докато човекът от улицата е "крал" (особено ако си плаща) само защото обществото е достигнало високо ниво на толерантност и космополитизъм. Евала за което, тъй като това е в доста сериозен контраст с българската реалност например, където в общата си отегченост и нихилизъм ние сме силно нетолерантни не само спрямо расово и религиозно различните, а и ей така по принцип. 

Метроцентризъм/Mertocentrism

Че нещата отиват натам да се събираме и компресираме в градовете е тенденция, която не се нуждае от коментар не само като става дума за БГ, но и в световен мащаб. Ясно е, че с нашите лаптопи, iPhone-и и лъскави обувки не сме тръгнали до къра да изорем или до обора да нахвърляме сеното. А и на никого вече не му се върши фермерската работа, след като повечето доходни професии днес са свързани с услугите, търговийката, с преноса и обработването на информация, а не толкова с производството. Така поне не се става рано и е по-чистичко, но пък, от друга страна, се налага да загърбиш свободната шир на природата и да се озовеш в ежедневния трафик от себеподобни и техните автомобили, особености на характера и претенции.

Но какво да се прави, така стоят нещата в цивилизацията (имам предвид т.нар. Западноевропейска), която все пак следва този ход не от вчера. Цивилизация не означава, че носим цивилни дрехи, нито че ще започнем да цвилим, а че, както подсказва и името, ще създаваме култура, която повече от всякога определяме като "градска". Голяма част от нея, естествено, ще е наситена със средства за общуване, предимно със символи на консумизма и доста реклама.

И ако в хода на тази тема мога да посоча едно нещо характерно само за градовете, то е тъкмо метрото. Ще кажем направо, че това съоръжение е еманация на упоменатата вече цивилизация, тъй като е концентрирало всичко от нея - толкова е гъчкано навън, че се налага да слезем под земята. По този начин е осигурен ефективен канал за транспортиране на хора между отдалечени точки за възможно най-кратко време. Понеже, колкото населеното място е по-голямо, толкова последното ни е по-скъпо. Обаче метрото е и ефективен канал за комуникация по принцип, най-малкото защото софийското, например, е обект на посещение от поне 200 000 души. И затова не бива да ни учудват нарастващите цени на рекламините услуги там, както и наличието на безбройните бошури, които са на разположение по спирките, звуковата и визуална реклама, безплатната преса и т.н.

По-особеното обаче е, че с метрото имаме достъп до Центъра, мястото, което е било с ключова роля през цялата история на общото живеене. Сигурен съм, че благодарение на подземния транспорт обитателите на кв. "Обеля" вече се чувстват 100%-ви жители на столицата и достъпът до "жълтите павета" не е синоним на "отпуск" или на "Три дена път с камили". И ползвайки най-централната от централните спирки - тази на Софийския университет, реших да проверя какво вижда още от цивилизацията средностатистическият й представител. Еми то всичко сме си имали - лъскавички "McDonald`s", "Billa" и "Germanos", все наложени и разпознаваеми международни вериги, а вътре пък, надписи на столчетата ни подканят да прекосим Окена за никакви пари. Всичко това кара потребителят на метро-услугите да се чувства гражданин (и на света) и част от културата на (мега)полиса, защото му се предлага избор и конфорт, или най-малкото защото е адресат на нейните сетивни дразнители. Брандовете, които го заобикалят не бива да се схващат само като елементи от напредъка на икономиката и глобализацията, но и като двигатели на културата с етикет 2.0. Тяхна функция е колкото да ни усложняват и без това динамичния живот, толкова и да го подреждат, като ясно дефинират кой кой е на пазара и какво предлага.

Е има някаква истина в оня стар лаф, че единствения начин от "National Geographic" и "Discovery" да са сигурни, че на някое място на Планетата не е стъпвал човешки крак е констатацията, че няма вендинг-машина на "Coca-Cola".

(Снимките са от телефона на автора, което е видно от качеството им.)

English version: It is obvious that we are getting together and compressing ourselves into cites - it is a trend that doesn`t need commentary no matter if we are talking about Bulgaria or globally. Equipped with laptops, iPhones and shiny shoes it is clear enough that we don`t go to the open field to plough out a little nor yet to the cattle-shed to heap the hay. Almost nobody wants to do the farm work because the most of the well-paid occupations are connected with the services, trade, data transfer and data processing but not with the commodity production. In this way there is no necessity for us to get up early in the morning, it is cleaner work as well, but from the other hand, we are forced to separate ourselves from the freedom of the open space of the nature and to join the daily traffic of people, their cars, personality traits and claims.

But what can we do? This is the way by which the civilization goes (I mean especially the Western one) from centuries. Civilization doesn`t mean that we must wear "civil" clothes but, as the designation points, it means that we create every day culture which deserves more and more to be defines as "urban". And it will be saturated, of course, with the communication means, mostly with a symbols of consumption and a lot of advertising.

With this mind in progress I could point one thing that is typical for the city - the metropolitan railway. We can say directly that this particular installation is an emanation of the urban culture because represents everything from it in concentrated manner - since it is too crowed outside we have to go underground. Thus, we have very effective channel for transporting passengers between two distant points as fast as possible which economizes our time. And it is worth it because the bigger the settlement is the valued is our time. However, the tube is effective communication channel as well, at least because that one in Sofia is an object of more than 200 000 visitors per day. That`s why it is no wonder that the advertising costs there increase progressively and that plenty of brochures, free newspapers, video and audio ad spots are available at the stations.

The more specific thing, in my opinion, is that by the underground railway we have access to the city-centre - the place which have the key-role in the whole living together history. I`m sure right now that due to it the dwellers of "Obelya" district (this is a quarter in the western part of Sofia, surrounded by fields, which had been connected with the city only by few public transport vehicles) already feel like a 100% residents of the capital and the access to the big city boulevards is not a synonym of "travel vacation" or "desert crossing" for them any more. And once, when I had to use the tube from the most central station possible - the Sofia University one, I decided to observe what could see there the ordinary representative of the urban culture. So, obviously we have everything - shiny "McDonald`s" restaurant, "Billa" supermarket and "Germanos" phoneshop - only very famous and recognizable international retail chains, and down below in the station the branded seat informs us how we could cross the Atlantic ocean for a price that we can afford. These things make the consumer of the metropolitan-railway service to feel as a resident of the civilization (as well as of the world) and part of the culture of the (mega)polis, because there are choice and comfort which it offers to him/her or at least because he/she is an addressee of its stimuli. We should consider the brands that surround him/her not only like element of the progress of the economy and globalization but also like motive power of the culture labeled 2.0. Their functions are to complicate our dynamic existence, complicated enough anyhow, as well as to put in order by clearly defining who is who in the market and what offers to us.

Well, there is a grain of truth in that old joke which says that for "National Geographic" and "Discovery" the only certain evidence that some place on the Earth has not been visited by the man is the absence of "Coca-Cola" vending machine.

(The photos above are downloaded from the author`s mobile phone which explains their quality.)