Маркетингово SUV

Така се получи, че в сезона на отпуските и лежерното поведение, си наваксвам със "задължителната" литература, за която не оставаше много време в последните месеци, че и година даже. По таз причина попаднах на "Четворката. Скритата ДНК на Амазон, Епъл, Фейсбук и Гугъл" (Изток-Запад). Първото, което си помислих след началните няколко страници беше "ей това четене чаках", а когато я завърших, реших да си споделя мислите с нагласата, че съм попаднал на нещо наистина ценно и обогатяващо, или казано с любимите "хитроумни" абревиатури от света на мениджмънта, SUV - Smart, Useful & Valuable. Заблуда е да се мисли, че бизнес може да се прави или научи от книга, но тази на Галоуей не е за лесен бизнес, лидерски умения или продажбени магии, а за "нещата от живота". Една мъдрост от първа ръка в много професионална опаковка. Напомня ми до известна степен за "Богат татко, беден татко".

Комбинираната ефективност на написаното може и да не е очевидна за онези, които не следят подобни писания. Много хора (може би) няма да оценят различните нива и гледни точки, които Галоуей е заложил: личната, деловата и социалната. Не това е важното, което заслужава коментари и адмирации обаче. Стилът му е толкова различен и балансиран, че няма как да не остави отпечатък нито посланието във всяка от главите, нито в текста като цяло. Доста по-възрастни от него автори имат какво да научат. Галоуей не е направил учебник, не просто е метаанализирал пазарни данни и не само е решил да е критичен към "лъскавия" облик на четиримата коне-водачи на дигиталната каляска, а определено е направил нещо повече и по-добро. Той е категоричен и рязък като инфаркт на точното място, служи си отлично със статистиката, като истински американски анализатор (пак) на най-важните места, на практика разказва лична история, която прави и заключенията, и тона му автентични, а хуморът му е на ниво доста чуждо за автори в бизнес и особено в маркетинг литературата. Нещо повече, реторически много умело той използва забавното и хитроумното, за да направи смилаема не много приятната действителност, която описва, и в същото време да я подчертае дебело, че да се замислиш. А онези, на които не им се четат критики срещу "любимците" на света, еми... да не четат. Само че, ако сте или се готвите да правите нещо смислено в света на рекламата, маркетинга и брандинга, трябва да искате и да можете да сте критични. Много малко от успешните компании са родени от комформизъм, но със сигурност много са изчезнали заради него.

Ще си позволя за отметна само още нещо по повод на прочетеното. Като професор в доста авторитетно бизнес училище, Галоуей (естествено) отваря темата за нуждата и смисъла от образование. И с право. То е в голяма криза поради, но и въпреки, новите технологии и знанието, което вече е силно демократизирано и на един клик разстояние. То обаче е и в криза заради медиите, налагащи митовете за безсмислеността на образованието през 21. век. най-вече защото хора (секси умници) без дипломи правят милиарди. Както сам отбелязва авторът, висшето образование е станало заплашително скъпо (и не само в САЩ) и систематично изолира една нездравословно елитаризирана прослойка за сметка на средна класа, за която всъщност е създадено и която трябва да създава. То никога не е било за всички, но е много рано да бъде изтрито с лека ръка. Все още гигантите на бизнеса по света (но не и в България) са физически или виртуално близо и в постоянен контакт с университети (и техните лаборатории, уършопи, тренинги и т.н.). Все още университетът/колежът е "място" и там хора срещат, запознават се и се сработват с други хора, с които в последствие имат множество взаимодействия и постигат повече заедно. Ще поставя точка на впечатленията си по тази под/тема със забележката, че все още университетът изгражда начин на мислене, който е много по-важен и полезен, отколкото конкретното знание, което може да е остаряло, подвеждащо или изкривено по ред причини (както биха казали скептиците, които се мислят за критици).

Една напред...

Отхвърляйки настрана някой местни "избухвания" като разни булки и друга рода, чат-пат се случва и разумно направена комуникация с БГ-отенък. Не мога да се сдържа да не похваля Johnnie Walker за последната им клип, сниман специално за България! Дори в държавица, която е населена с толкова перманентно хейтващи я поданици като нашата, когато се чуе надъхващ апел за развитие и успехи, идващи от познати лица, някак на всеки му става мило и поне обръща внимание на посланието.

Напоследък, вероятно заради хроничната финансова и - смея да твърда - криза на мотивацията, забелязвам, че има прокрадване на доста по-персонални апели към постижение (допада ми съшо и един спот на Банка ДСК издържан в тази посока). Не е характерно за нашата култура да постигаме каквото и да било сами, без подкрепа на близки и роднини (поне), но след 20-тина години на позападняване явно е дошло време да се погледне и към тази страна на нещата. Пауърът на посланието на "Джони Пешеходеца" идва не просто от базовия слоган "Keep walking", който преди време разкри цяла нова вселена за равитие пред марката, приложен към българската публика, но и от така печално популярната в началото на прехода приказка, че българите все правим крачка напред, но после - две назад. Аз лично бих се радвал и държавата, а и ние самите да казваме по-често, че крачките трябва да са само напред. Пък после, ако някой пак започне да хули рекламата (за справка вж. филма на Ф. Бегбеде "99 франка";-)!) , че създава мечти и е прекалено стерилна и оптимистична, по-добре да се замисли хубаво кое е по-добре - негативните новини по медиите, на които всички едновременно сме съ-участници и консуматори, или посочването на позитивната сила на всеки от нас да се преодолява сам себе си и да гледа напред? 

Клипът има и доста по-прости достойнства, които обаче работят много добре за комуникацията. Изборът на великия Петър Стойчев като основна фигура търпи само похвали, тъй като той е един от малцината непрекъснато надскачащи се и прославили страната българи (подобно на Левски да речем), които не са се наклепали или не са били наклепани, което го прави много силен персонаж. Към него трябва да добавим началните кадри с планината и после тези с библиотеката (а може би е музей?), понеже това са особености на българския манталитет. Планините са неразделна част от визията ни за света и от фолклора, а знанието и науката (колкото и никакви да ги няма напоследък) са част от все още неугастващия възрожденски дух. А и както всички бихте могли да забележите, движението на хората в спота е надясно... натам е бъдещето, а не е нито в посока 09 септември, нито 10 ноември!