Зелена вода

Ясно е, че водата е прозрачна, дори не и синя, както я рисуват децата по картинките, но защо да не бъде и "зелена". Смисълът на заглавието не е, че водата не става за пиене и това е още една от много причини за негодувание спрямо локалния ресорен монопол, а че и в България бегло, но решително се прокрадва тренда всяка индустрия да мисли нещо в посока опазване на природата. Последното е доста странно, като се позамисли човек, тъй като има един известен парадокс, че тук сме дарени с огромен брой чисти, а и лечебни води, докато в същото време пилеем водата едва ли не по улицата и си я замърсяваме с каквото намерим под ръка. Съзнанието, че тя няма да свърши никога е доста измамно и не само държави в Африка сухи като тридневна баница с извара я ценят повече от нас. Все пак пиенето на бутилирана вода по света и нейното комерсиализиране е доста ново явление и което е още по-важно, доказано е, че комуникацията в този сектор има огромна роля в оформянето на потребителския избор. Оказва се, че "зелената" идея, чието изопачаване не е само българско явление, а е окепазена още при първите си проявления в Щатите през 70-те години на миналия век, може да работи чудесно и за "натуралните" продукти. Но трябва да се действа внимателно. Много западни брандове отдавна са вкарали природосъобразното поведение в производствения и комуникационния си подход. От една страна имаме внимание върху самия продукт - водата, нейното опазване и пречистване, за което се отделят средства, а от друга, имаме нейния носител и основен комуникатор - бутилката (разфасовката), която (може да) става все по-адекватна на "зеленото" поведение. Смачкването и многократните възможности за преработка на бутилките е само най-близката до акъла опция. Марката Volvic е първата, която пусна бутилка изградена от растителен материал, а Eden имат няколко образователни филмчета в Мрежата за кръговрата на водата и създаването на максимално чисто производство, което да не обезсмисля всички ползи от бутилирането и доставката на вода за пиене. 

Инициативана на "Банкя" от лятото на 2012-та (снимката е на автора) е похвална не заради "оригиналността" на идеята, а по-скоро заради възпитателния й ефект относно разделното събиране на отпадъците и рециклируемостта на опаковката. Особено много това касае малките и, бих казал, "подли" бутилчици, така лесни за изхвърляне до кофата или направо на тротоара. Винаги когато погледнем само пространството пред кой да е жилищен блок, осеяно с всевъзможни резултати от "цивилизация", ни става ясно за какво става дума. Първото "ясно" е, че настоящите поколения са на 90% изгубени за природосъобразността, но остава отговорността оттук-насетне хората от постиндустриалните поколения да имат по-сериозно отношение към проблема. Тоест да имат създадена култура и съпътстващите я навици, които могат да дойдат от работата на (второто "ясно"!) семейната среда. Със сигурност и бизнесът трябва да осигурава гласност, прозрачност и предимно пример (!) за отговорно отношение към ресурсите и околната среда, тъй като ако това не се случва, нищо чудно, че и у потребителите няма да има мотивация да правят каквото и да било по въпроса. Защото те винаги ще се оправдават с това как "големите" (в това число и политиците, и институциите) нехаят, защо тогава и аз "малкият" да се пъна да съм изряден!? Щото един ден, когато водата стане кът, ще се наложи да пием само уиски - да, ама не!  

Метроцентризъм/Mertocentrism

Че нещата отиват натам да се събираме и компресираме в градовете е тенденция, която не се нуждае от коментар не само като става дума за БГ, но и в световен мащаб. Ясно е, че с нашите лаптопи, iPhone-и и лъскави обувки не сме тръгнали до къра да изорем или до обора да нахвърляме сеното. А и на никого вече не му се върши фермерската работа, след като повечето доходни професии днес са свързани с услугите, търговийката, с преноса и обработването на информация, а не толкова с производството. Така поне не се става рано и е по-чистичко, но пък, от друга страна, се налага да загърбиш свободната шир на природата и да се озовеш в ежедневния трафик от себеподобни и техните автомобили, особености на характера и претенции.

Но какво да се прави, така стоят нещата в цивилизацията (имам предвид т.нар. Западноевропейска), която все пак следва този ход не от вчера. Цивилизация не означава, че носим цивилни дрехи, нито че ще започнем да цвилим, а че, както подсказва и името, ще създаваме култура, която повече от всякога определяме като "градска". Голяма част от нея, естествено, ще е наситена със средства за общуване, предимно със символи на консумизма и доста реклама.

И ако в хода на тази тема мога да посоча едно нещо характерно само за градовете, то е тъкмо метрото. Ще кажем направо, че това съоръжение е еманация на упоменатата вече цивилизация, тъй като е концентрирало всичко от нея - толкова е гъчкано навън, че се налага да слезем под земята. По този начин е осигурен ефективен канал за транспортиране на хора между отдалечени точки за възможно най-кратко време. Понеже, колкото населеното място е по-голямо, толкова последното ни е по-скъпо. Обаче метрото е и ефективен канал за комуникация по принцип, най-малкото защото софийското, например, е обект на посещение от поне 200 000 души. И затова не бива да ни учудват нарастващите цени на рекламините услуги там, както и наличието на безбройните бошури, които са на разположение по спирките, звуковата и визуална реклама, безплатната преса и т.н.

По-особеното обаче е, че с метрото имаме достъп до Центъра, мястото, което е било с ключова роля през цялата история на общото живеене. Сигурен съм, че благодарение на подземния транспорт обитателите на кв. "Обеля" вече се чувстват 100%-ви жители на столицата и достъпът до "жълтите павета" не е синоним на "отпуск" или на "Три дена път с камили". И ползвайки най-централната от централните спирки - тази на Софийския университет, реших да проверя какво вижда още от цивилизацията средностатистическият й представител. Еми то всичко сме си имали - лъскавички "McDonald`s", "Billa" и "Germanos", все наложени и разпознаваеми международни вериги, а вътре пък, надписи на столчетата ни подканят да прекосим Окена за никакви пари. Всичко това кара потребителят на метро-услугите да се чувства гражданин (и на света) и част от културата на (мега)полиса, защото му се предлага избор и конфорт, или най-малкото защото е адресат на нейните сетивни дразнители. Брандовете, които го заобикалят не бива да се схващат само като елементи от напредъка на икономиката и глобализацията, но и като двигатели на културата с етикет 2.0. Тяхна функция е колкото да ни усложняват и без това динамичния живот, толкова и да го подреждат, като ясно дефинират кой кой е на пазара и какво предлага.

Е има някаква истина в оня стар лаф, че единствения начин от "National Geographic" и "Discovery" да са сигурни, че на някое място на Планетата не е стъпвал човешки крак е констатацията, че няма вендинг-машина на "Coca-Cola".

(Снимките са от телефона на автора, което е видно от качеството им.)

English version: It is obvious that we are getting together and compressing ourselves into cites - it is a trend that doesn`t need commentary no matter if we are talking about Bulgaria or globally. Equipped with laptops, iPhones and shiny shoes it is clear enough that we don`t go to the open field to plough out a little nor yet to the cattle-shed to heap the hay. Almost nobody wants to do the farm work because the most of the well-paid occupations are connected with the services, trade, data transfer and data processing but not with the commodity production. In this way there is no necessity for us to get up early in the morning, it is cleaner work as well, but from the other hand, we are forced to separate ourselves from the freedom of the open space of the nature and to join the daily traffic of people, their cars, personality traits and claims.

But what can we do? This is the way by which the civilization goes (I mean especially the Western one) from centuries. Civilization doesn`t mean that we must wear "civil" clothes but, as the designation points, it means that we create every day culture which deserves more and more to be defines as "urban". And it will be saturated, of course, with the communication means, mostly with a symbols of consumption and a lot of advertising.

With this mind in progress I could point one thing that is typical for the city - the metropolitan railway. We can say directly that this particular installation is an emanation of the urban culture because represents everything from it in concentrated manner - since it is too crowed outside we have to go underground. Thus, we have very effective channel for transporting passengers between two distant points as fast as possible which economizes our time. And it is worth it because the bigger the settlement is the valued is our time. However, the tube is effective communication channel as well, at least because that one in Sofia is an object of more than 200 000 visitors per day. That`s why it is no wonder that the advertising costs there increase progressively and that plenty of brochures, free newspapers, video and audio ad spots are available at the stations.

The more specific thing, in my opinion, is that by the underground railway we have access to the city-centre - the place which have the key-role in the whole living together history. I`m sure right now that due to it the dwellers of "Obelya" district (this is a quarter in the western part of Sofia, surrounded by fields, which had been connected with the city only by few public transport vehicles) already feel like a 100% residents of the capital and the access to the big city boulevards is not a synonym of "travel vacation" or "desert crossing" for them any more. And once, when I had to use the tube from the most central station possible - the Sofia University one, I decided to observe what could see there the ordinary representative of the urban culture. So, obviously we have everything - shiny "McDonald`s" restaurant, "Billa" supermarket and "Germanos" phoneshop - only very famous and recognizable international retail chains, and down below in the station the branded seat informs us how we could cross the Atlantic ocean for a price that we can afford. These things make the consumer of the metropolitan-railway service to feel as a resident of the civilization (as well as of the world) and part of the culture of the (mega)polis, because there are choice and comfort which it offers to him/her or at least because he/she is an addressee of its stimuli. We should consider the brands that surround him/her not only like element of the progress of the economy and globalization but also like motive power of the culture labeled 2.0. Their functions are to complicate our dynamic existence, complicated enough anyhow, as well as to put in order by clearly defining who is who in the market and what offers to us.

Well, there is a grain of truth in that old joke which says that for "National Geographic" and "Discovery" the only certain evidence that some place on the Earth has not been visited by the man is the absence of "Coca-Cola" vending machine.

(The photos above are downloaded from the author`s mobile phone which explains their quality.)