Профан, про-фен или познат рефрен?

Понякога из родните рекламни канали не "тече" нищо интересно или поне нищо, което да си заслужвава вниманието. А както сте забелязали, когато има нещо за коментиране - принт, клип, статийка и пр., обичайно то е обект повече на критики, отколкото на похвали. Говорим за българска или адаптирана продукция. 

Чат-пат обаче става като в оня виц относно шопската дефиниция за гръмотевица  - "бе то нема, нема, па по едно време си е---ло майката!". Класика! Мисля, че правилото се потвърди, откакто из Мрежата зациркулира новата реклама (може би!?) на парфюмите "Рефан".

Аз все се въздържам да си слагам сам етикет "критикар", но нещо не ми се получава. Като се замисля, то всяко участие на локално известния изпълнител на аранжирани с поп мотиви фолклорни песни - бившия Васко, настоящото То, има за цел точно това - провокация на лавина от критики, псувни, отрицание и т.н, и т.н. От цялата работа печели предимно То, жанрът, в който То се подвизава (нямам предвид музиката, а културния ареал като цяло) и в известна степен намазва и продуктът. Основната връзка между двете (на английски точната дума е 'entities') форми/същности, които следва да свърже една смислена комерсиална комуникация е "българското", доколкото "Рефан" е водещ местен производител, и цената, от друга страна, която сама по себе си е "българска", т.е. "народна", защото е ниска, а оттам - достъпна. 

Сценарият на клипчето е просто без коментар - шепа противоречия без грам смисъл. Единствената идея е да бъдат събрани накуп две противоречащи на социалните норми фигури, достатъчно подкрепяни - и смея да твърдя "напомпвани" - от жълтата преса, за да заформят още не едно, а цели две противоречия - 1. мъжкарят (осъден като сводник) Ванко, който точи лиги по То, което от своя страна 2. си купува парфюм от бензиностанция!!!. Иначе връзка между двамата участници, при това прикачени към "американски" фон, няма как да има.

Върху доста неща можем да поумуваме тук, ама не си заслужава. Пък и темата включва повече забавление, отколкото омерзение. По-интересна, поне за мен, е логиката на пловдивския производетел (отделно, че сигурно Ванко бива възприеман като градска "гордост"!). Ако изобщо има такава, тя е, че не точно сексът, а чалгата се явява единствен, доказан и най-мощен двигател на продажбите в БГ, особено на бързообоотни стоки на прилични цени. Въпреки че говорим за парфюм, този реално си е точно това - бързооборотна стока, натоварена с фалшив лукс и противоречив (=мъгляв) имидж. Защото ако някой може да ми обясни как преди време "Рефан" таргетира млади момичета с един малко посен клип, а сега изведнъж провокира вниманието на всички, без някакъв ред и цел, ще му сваля шапка на мига! Имам и един такъв прост въпрос - каква е връзката между Васко, Малдивите, и българско парфюмче с номер "192"? И си отговарям - рекламистите са търсили рима, за да скалъпят хеадлайна и едновременно с това да прикачат "френскост" към продукта, тъй като всички се досещаме кой известен парфюм си има номер. От цялото уравнение до тук обаче отпада бившият Васко (!?). Явно То, подобно на лоша венерическа болест, става да го лепиш на всичко. 

С други думи, зад цялата коментирана кампания стои не мозък, а пари. Така се получава връзката "Рефан-профан", което на чист български език означава принизяване, олумпеняване. Докато от зората на модния бранш, именно парфюмът е продуктът, обгръщан с най-много митология, мистика и лукс, то у нас явно и подмиването с малко хладка водица на фона на последната тава на То се води моден крясък и нечувана форма на хигиена. Маш`Алла!      

Звезделин отвръща на удъра/Berbo strikes back

Не би беше хрумвало, че ще ме заинтересува подобна тема, но ето че си размърдах мозъка в посока да покажа, че брандингът в живота си извън учебниците и корпоративните офиси има много лица и че среща безброй различни проблеми. Едно такова лице е точно живия човек, ама не кой да е, а т.нар. "публична личност". Тя се нарича така, защото е пред очите на всички (към днешна дата това понятие не знае граници) както физически, така и чрез истории и събития от личния и професионалния й живот. Т.е. празно няма - славата ти се вее като байряк на 3-ти март и обикновените юзъри те разпознават, но някои те обичат откровено, докато други те хейтват и искат да направят разни работи на майка ти.

В сферата на футбола имаме два светли примера.

"Модерният ляв" - Христо Стоичков в много отношения е посланик на България дори в земи, където не знаят къде се намира тя географски, камо ли кой е президентът й. Естествено спортните му достойнства и титли са водещи за неговия имидж на професионалист, но медийните му изцепки и откровеното фиаско в кариерата му на треньор на която и да било формация показват една съвсем различна страна на нещата. Как реагира той на похабената му слава, особено на родна земя? Ми както го правеше и по-рано на терена - с псувня и неприкрит непукизъм. Сигурно донякъде работи, защото хората си казват "Абе мани го, той си е такъв, дай да не се занимаваме с него!", но на мен ми се струва, че Камата, започва да се превръща в клоун.

Днешният ми казус обаче е провокиран предимно от друг един актуален "мъж под прицел" - Димитър Бербатов. Той винаги си е бил любимец на медиите в страната, а и в странство, защото дълги години растеше ли растеше и накрая се озова в клуба на богатите и известните - Манчестър Юнайтед. Само че едно е да влезеш там, съвсем друго е да оставиш следа и да докажеш (и на себе си), че можеш повече. Признавам, че въпреки успехите и безспорния му талант, стилът му на игра никога не ми е допадал и понеже в Англия се играе биткаджийски и до последно за всяка топка и точка, не разбрирам много нашата "балерина" какво точно прави в посочения клуб. Мен лично ми седи като червена кръпка на зеления килим, а не като "червен дявол", но те мениджърите знаят по-добре от мен и вас за какво им е притрябвал. Тамошните жерналисти обаче хич и не го бавят и от известно време момъка е обвиняван, че много си почива на терена и не носи никакви ползи, докато колегата му Рууни влачи тима на гърба си.

Капката, която преля чашата на всеобщото недоволство, най-вече в БГ, дойде преди десетина дни, след вярно приятелските по характер, но пък много звучни два шамара, който полският национален отбор отпра на нашия такъв. И Бербо беше там. И той видя какво стана, при това отблизо. Пасивността му и явното самочувствие на играч на един от най-достойните отбори в света провокира колегите му да го маркират с името "Звезделин". На английски това може би се превежда като "star boy", но няма как да предаде сарказма на етикета.

Като истинска публична личност и съвременен бранд, Митко си има сайт, а пък сайтът си има блог. Именно написаното в него ме боде в очите от известно време. От там тръгна една серия материали, наречена трилогията "Friends and Supporters", чрез която "гяволът" изразява недоволството си от критиките по негов адрес, казва кого уважава и кого не и пр., и пр. Принципно съм "за", когато някой заема позиция, независимо как, за да не остави медиите да я изфабрикуват и адмирарам такъв подход. Особеността идва обаче оттам, че текстовете са написани доста професионално, доста заядливо и се появяват прекалено начесто, което не знам как може да се случи на зает човек като Бербо. Първо си помислих, че са творба на майка му, защото тя е напориста женица, донякъде е по-известна и от него с медийните си изяви у нас поне. Но не би! Оказва се, че техен автор е Ивелина Данчева, дъщерята на мениджъра му. Обратно на очакванията му, тази комбина носи само негативи на футболиста, ако и да има последната дума за материалите, които девойката качва. Така хората не само, че се чувстват излъгани, защото от другата страна на "диалога" не стои точния човек, но и явно Данчева е много по-полемична и остра от необходимото за случая, което води до много повече и по-негативни реакции, отколкото смисленият ПР би си позволил да провокира.