Напред и нагоре

Въпреки че сезонът на отпуските е в разгара си, а както е известно "почивката прави шампиона", кариерното ни развитие не е спряло (вервайте ми!). Че НБУ предлага едни от най-добрите условия за придобиване на висше образование и допълнителна квалификация, това е ясно, макар и нашият образователен "пазар" далеч да надхвърля търсенето по много причини. Всъщност, това което не се преподава и продава в никой университет по света е личното съзнание и мотивация да се развиваш всеки ден, по желание и без пуфтене и пъшкане. Това нещо се носи из въздуха и или го с/хващаш и разработваш сам себе си като потенциал, или си оставаш на мама детето, дето на всяка цена трябва да вземе "вишу" за пред баба и съседите, а после цял живот въпросната хартийка не получава никакво друго покритие освен прах.

Апологет съм на образованието, всякакво такова и като се почне от Майчин дом та до Бакърена фабрика, но трябва да е целенасочено, практично, изпъстрено с креативност и отвореност към новото и непознатото. За тази цел обаче трябва не само даскалите да са на ниво, но и родителите, медиите и дори политиците. Сорри, но такъв е светът, в който живеем понастоящем, а ако не тичаме, няма и на едно място дори да се задържим.

Виждам, че колегите, комуникиращи програмите в НБУ, тази година са се постарали да са интересни и конкретни в посланието си. Напълно в духа на ежедневната употреба на Глобалната мрежа и намаленото време физически да присъстваме на всички места, на които трябва и искаме, те са акцентирали върху личния апел към свързания гражданин. Дистанционното обучение е не само опция, но и твърда тенденция, относно която дори сме догонващи. Тя е възможност да вземеш с оптимални (забележте, а не "минимални") усилия на ума и тялото образованието, подготовката или просто преквалификацията, които са ти нужни. Последното, естестевено, е схващано от нашего брата младия човек като "лесно" не защото му се дават всички условия да се развива и да открие нещо ново във връзка със своите интереси и бъдеще, а защото без усилия ще "метне през рамо" глупаците, които му предлагат материали и общуване в онлайн среда. Да, ама не. То все пак си е въпрос на нагласа, а житейската мъдрост твърди, че който каквото сам си надроби, това ще сърба. 

За съжаление тези плакати бяха поставени на място, което не позволяваше да се виждат добре, не беше локация за точната публика и на последно място - само за няколко дни бяха закрити от обяви за концерти и пр. Иначе са самата истина - всяка свободна от друга приоритетна дейност може да се посвети на научаването нещо ново и полезно, пък откъде - това е въпрос на личен, но разумен избор.

Бутибилдинг

Търсенето на различност не е лесна работа и в последната година се натъкнахме на доста крайни примери - т.е. ребрандинги в името на новото и запомнящото се (Mtel, туризмът на България, че дори и Kraft). Тук нареждаме и поредния опит на родната Загорка да избяга от "старозагорските" си корени и да цопне яката в космополитния лайфстайл. Направо казано, Загорка са "загорели" да се представят като широко скроен бранд с местно намигване. Но някак си трудно може да стане като отгоре те натиска сериозната корпоративна политика, а отдолу - заплахата от погрешно потребителско мниение и възприятия. 

Сериозната като амбиции, бюджет и размах кампания от пролетта насам очевидно прави стъпка в посока да се избегне дори локалкото "намигване", за което вече стана дума (и в други постове тук). Концепцията беше представена и коментирана дори в Brandingmagazine, откъдето разбираме, че в дъното на нещата стои лондонската BBH, а идеята е да се предложи на бира-феновете нещо нестандартно като вкус, бутилка и консумативна ситуация. Авторът на статията дори съвсем угоднически хвали инициативата и обобщава, че "Heineken знае какво прави в България", за което по презумпция не бива да се съмняваме, ама ако съдим от последните години, ще излезе, че не е точно така. Сред мои приятели например имаше коментари от рода "Абе, ти разбра ли я тая реклама?". Логичният отговор принципно гласи, че компанията иска да промотира новия дизайн на бутилката (за което би следвало да има похвала), но отговорът на този отговор беше "Абе, то т`ва ясно, ама разбра ли какво "казва" рекламата?!". Всичко това се случва едва при лаунчването на кампанията, а оттогава клиповете станаха доста (имам предвид като сюжети) и явно от Загорка искат да ни поливат с тяхната комуникация цяла година, до дупка, дет` се вика. Има резон де, в случай че искат да надцакат конкурентите. Работата е там обаче, че с цялата си наивност и, направо казано, тъповат хумор, Каменица, Ариана и Астика са по-симпатични. А и не мисля, че на редовия пияч на бира у нас му трябва повече и то точно Загорка трябва да го знаят много добре, тъй като тяхната Live изчезна навремето бързо-бързо.

Ако мога накратко да изкажа наблюденията си върху това, което излиза от спотовете на марката, то бих започнал със следното: има загубен смисъл в превода - кампанията е замислена като "less ordinary" или "unordinary" (ако изобщо има такава дума в английския), което направо си значи "необичайно" или "извънредно", а не "специално". Накратко сумаризирано, отново прозира проблемът на "големите" да глокализират брандинг практиката си, особено игнорирайки езика. Българинът хич не обича да му се случват извънредни неща, колкото и да го отрича, но дори и "специалното" питие в "специалната" ситуция да му харесва, защото той се чувства "специален", всъщност ни води към друга особеност на посланието. Това е "границата" - във всички форми на комуникация в тази кампания (признавам, че принт-примерът по-долу не е мой, но моля за снизхождение, тъй като го ползвам единствено с педагогическа цел!) има противоречие, тъй като вместо напитката да става по-близка до потребителя, сякаш между него и нея изкуствено се поставя бариера. На принтовете има мъже, които буквално се "страхуват" да влязат в контакт с продукта и използват инструменти-посредници за тази цел, какво му е "специалното" тогава, та то си е опасно!? А това, че двама души стоят на един бар и почти не си общуват помежду си, като два самотни коча, с които никой не иска да се отъждествява, е друг вид преграда, да не говорим, че е точно обратното на социалната идея хората да пият напитки като кафе и бира. Продължавайки в тази посока, "социопатията" се усеща и в посока на сручващото се около въпросните персонажи (т.е. в отделните сюжети, които ни се поднасят). ОК, кратките истории са визуализация на редица чисто мъжки фантазии и блянове (дотам "мъжки", че почти се стига до флирт между героите!), но в същото време двамата пичове на бара остават "в страни" от действието. Дори барманът страни от тях посредством преградата на бара, след което изчезва от сцената. 

Всъщност авторът на материала в BM е съвсем прав в едно, че темата може да се експоатира многократно, като става във всеки нормален ситком-сериал, върящ се около един хол и един диван в него, ама като не казва нищо, какво значение има?

Зелена вода

Ясно е, че водата е прозрачна, дори не и синя, както я рисуват децата по картинките, но защо да не бъде и "зелена". Смисълът на заглавието не е, че водата не става за пиене и това е още една от много причини за негодувание спрямо локалния ресорен монопол, а че и в България бегло, но решително се прокрадва тренда всяка индустрия да мисли нещо в посока опазване на природата. Последното е доста странно, като се позамисли човек, тъй като има един известен парадокс, че тук сме дарени с огромен брой чисти, а и лечебни води, докато в същото време пилеем водата едва ли не по улицата и си я замърсяваме с каквото намерим под ръка. Съзнанието, че тя няма да свърши никога е доста измамно и не само държави в Африка сухи като тридневна баница с извара я ценят повече от нас. Все пак пиенето на бутилирана вода по света и нейното комерсиализиране е доста ново явление и което е още по-важно, доказано е, че комуникацията в този сектор има огромна роля в оформянето на потребителския избор. Оказва се, че "зелената" идея, чието изопачаване не е само българско явление, а е окепазена още при първите си проявления в Щатите през 70-те години на миналия век, може да работи чудесно и за "натуралните" продукти. Но трябва да се действа внимателно. Много западни брандове отдавна са вкарали природосъобразното поведение в производствения и комуникационния си подход. От една страна имаме внимание върху самия продукт - водата, нейното опазване и пречистване, за което се отделят средства, а от друга, имаме нейния носител и основен комуникатор - бутилката (разфасовката), която (може да) става все по-адекватна на "зеленото" поведение. Смачкването и многократните възможности за преработка на бутилките е само най-близката до акъла опция. Марката Volvic е първата, която пусна бутилка изградена от растителен материал, а Eden имат няколко образователни филмчета в Мрежата за кръговрата на водата и създаването на максимално чисто производство, което да не обезсмисля всички ползи от бутилирането и доставката на вода за пиене. 

Инициативана на "Банкя" от лятото на 2012-та (снимката е на автора) е похвална не заради "оригиналността" на идеята, а по-скоро заради възпитателния й ефект относно разделното събиране на отпадъците и рециклируемостта на опаковката. Особено много това касае малките и, бих казал, "подли" бутилчици, така лесни за изхвърляне до кофата или направо на тротоара. Винаги когато погледнем само пространството пред кой да е жилищен блок, осеяно с всевъзможни резултати от "цивилизация", ни става ясно за какво става дума. Първото "ясно" е, че настоящите поколения са на 90% изгубени за природосъобразността, но остава отговорността оттук-насетне хората от постиндустриалните поколения да имат по-сериозно отношение към проблема. Тоест да имат създадена култура и съпътстващите я навици, които могат да дойдат от работата на (второто "ясно"!) семейната среда. Със сигурност и бизнесът трябва да осигурава гласност, прозрачност и предимно пример (!) за отговорно отношение към ресурсите и околната среда, тъй като ако това не се случва, нищо чудно, че и у потребителите няма да има мотивация да правят каквото и да било по въпроса. Защото те винаги ще се оправдават с това как "големите" (в това число и политиците, и институциите) нехаят, защо тогава и аз "малкият" да се пъна да съм изряден!? Щото един ден, когато водата стане кът, ще се наложи да пием само уиски - да, ама не!  

Американизми

Равнис по Супербол! Надали има друго събитие в света на спорта, забавленията и рекламата на Щатите като финала на футболното им първенство. То това си е вид рекламни "Оскари", ама с доста по-голяма степен на изненада, понеже никой не е гледал "филмите" преди това. Събитието е уникално и заради още доста неща - първо, макар и на космическа цена, марките имат възможност с един замах да достигнат до максимален брой от един от най-платежоспособните пазари на планетата; второ, хората наистина говорят за тези спотове, които са си направо късометражни филми; трето, "участието" в рекламните паузи на мача се е превърнало в институция и за брандовете е въпрос на чест да бъдат там колкото се може по-често, при това с най-доброто към момента, и, четвърто (и може би най-важно), тежките специалисти дълго и напоително коментират какво се е случило на това знаменателно събитие. Даже като че ли се помни повече кой с какво се е представил на огромния екран на стадиона, отколкото кой е спечелил финала долу на терена. Поне на нас в Европа второто дори хич не ни касае, ако и да съм фен до някаква степен на идеята някой да си кръсти отбора (Сан Франциско) "49s";-). Само напомням, че колаборацията между симпатягата-кинаджия Ридли Скот и пичовете от Епъл, известна като клипа "1984" за промотирането на Macintosh, е видяла бял свят именно на въпросния ивент преди близо 30 години, за да отхапе огромно парче от тортата на историята в комерсиалната комуникация.

Колкото и да си гледал реклами, все няма да ти стигне... или пък не. Горе-долу върху тази мисъл се въртях, след като се запознах с продуктите на тазгодишната демонстрация на мускули на Superbowl-а. Първата ми впечатление бе, че събитието си е чиста проба американско и рекламите няма как да не са спретнати точно по този аршин, т.е. нищо ново под слънцето, но пък е забавно. Виждаме доста общи елементи и сходни изказвания, които определено търсят повече сърцата, отколкото умовете на публиката. С което не искам да кажа, че спотовете са лоши или добри, напротив, някои от копитата са много силни и не е зле да се поучим. Трудно е, а и не е нужно, да търсим общото между тях, защото говорим за над 40 екземпляра на различни продукти и услуги. Въпреки това има какво да се каже, тъй като ми прави впечатление, че колкото и финансовата криза да не е на дневен ред - уж - в САЩ, анализираните реклами са скъпа продукция, но за стоки, които трябва да изглеждат не точно "евтини", но да речем "достъпни" - кола, бира, автомобили и "Best buy". Като тук включвам и представянето на не кой да е (защото на финала не "ходи" кой да е по правило), а на Mercedes. Видеото кърти откъм персонажи (култовият У. Дефо и Ашър), музикален фон (Стоунс!) и сценарий, но завършва направо с ценова оферта, което аз лично скоро не съм виждал. Малко нещо на сиренцето "Тертер" ми намирисва, макар и аналогията да е пресилена.   

Може би, за да не спрете да четете поста заради бодящото чувство, идващо някъде откъм тила, че ви губя времето, си струва да се коментира стилистиката на клиповете и силата на посланията. Или поне на мен това ми е най-интересно и полезно. Погледнати в цялост, рекламите (а по-дългите такива са доста подходящи) представляват огледало на американския начин на живот, хорските страхове, радости и манталитет, като в същото време представят този лайфстайл повече такъв, какъвто трябва да бъде, отколкото такъв, какъвто е той в действителност. В крайна сметка рекламата като инструмент това си и прави откак я има изобщо! Тук идва и думата ми за втората обща характеристика на Superbowl-пула от клипове, която условно мога да нарека "завръщане към ценностите" - семейство, приятелство, носталгия, споделянето, простите неща от живота. Да вземем за пример клипчето на Jeep. То се базира на нуждата на американците да им се напомня по-често, че са нация и поради тази причина изброява визуално почти всички налични символи на "американското" - знамето, униформите, баскетболната игра, провинциалната църква и говоренето на "ти". Естествено, че "естествено" накрая идва и джипката, която просто затваря кръга. Началото е направо знаменито, защото включва цитат на въздесъщия телевизионен демагог Опра Уинфри (малко по-добър вариант на Слави Т) - "We wait. We hope. We pray. Until you'are home again". Точно този път е избрала и Ram, друга марка на гиганта Chrysler, в която войсовърът наподобява проповедник, възхваляващ силата на фермера, създаден и благословен от самия Господ, докато виждаме отново и отново типичните американски символики. Свободата и безгрижието пък са лайтмотивът на Taco Bell, които са заложили не просто на партито и хумора, но и на испанския в съпътстващото клипа парче, защото въпросният език явно е най-прекият път до един таргет, който става все по-важен за Щатите (за справка питайте Обама).

Все още rural (да не кажа "селска") Америка е в основата на пазаруването и това ясно си личи предимно от фона, и не само на повечето реклами. Животинското царство също е част от тази концепция - характерното конче (Budweiser), широки поля, козичка (Doritos), неизменната карирана ризка и цяла ферма в спота на Ram. Колкото до схемите на изграждане на посланията, в голяма част от рекламите криейтивите са заложилили на добре познати опозиции и контрасти като нерешителност-смелост, неочаквано за показваната ситуация поведение, младост-старост, желано-реално и т.н. (VW и Audi). Ситкомът на Samsung е сред най-коментираните, тъй като корейската компания отново хвърля сериозно предизвикателство към "ябълките" на собствения им терен и в собствената им игра. Тук също виждаме малка игра на противоположности, защото видеото е едновременно сцена на няколко "игри" - реклама, която сякаш не е реклама, известни личности, в по-обикновена ситуация, отколкото да възхваляват продукта, както и няколко небрежни "размахвания" на най-новите продукти на марката пред лицето на зрителя. Тук, разбира се, за провинциалната идилия няма място, а точно обратното се е получило, космополитното и бизнес ориентираното правят клипа даже да малко стерилен. 

Логорея

Последните няколко месеца се оказаха богати на родни казуси за нищене. Сред тях този за новото лого, което се роди (отново), за да ни предстява пред света като подходящо място за всякакъв вид модерен туризъм, определено най-много си заслужава мастилото. Причините са много, но да се спрем на тая, че ни касае целокупно малко повече, отколкото словестните обяснения в любов между притежателите на чифт женски гърди и един наежен регулаторен орган.

"Поредната футболна драма" с логото, поръчано от държавата, за да стимулира един много критичен за икономиката ни сектор, се разигра по БНТ на няколко пъти и доста много като обем и бройки в социалните мрежи. Колкото и "засегнатата страна" да нарича "хейтъри" хората, които се одързостиха да кажат нещо лошо срещу новия проект, като че ли става дума за някакви си 7-8 души!, не е лошо да се замисли, че мрежите + все още съществуващите традиционни медии са като апарат за кръвно налягане на съвременното общесто и не е виновен самият апарат, ако налягането се окаже високо... Изказвания от сорта, че логото ще доведе до 25% ръст в туризма са дори трудни за категоризиране, но да речем, че са заблуждаващи, защото никое новоизлюпено лого в света не носи пари само по себе си. По-важното обаче е, че тази малко изкуствена "хвалба" прозвуча като нескопосан опит да се защити резултата от значителната сума, която е инвестирана. И други едни цифри са интересни - 8 хил. души респонденти е малко извадка, като се има предвид, че става дума за 10 пазара + България, сред които съм сигурен, че са държави като Русия с около 143 млн. население и Германия - с близо 82 млн., а Китай го оставям без коментар. 

Струва ми се, че по-дъблокият въпрос е не дали новото лого е по-добро от старото, нито пък калко човека са го харесали, а защо се направи то. Старото също беше охулено горкото, но се използва 8 години. Сега нови 200 или по-точно - нови 11. При това ги наричит "бранд". "Бранд" не е лого и "брандирането" не е "лепене на лого". Добре, че някой се сети да припомни и тази "подробност" насред дебатите! "Бранд" е наложена търговска концепция, което за туристическия бизнес означава "услуга". След като означава "услуга", то за да стане нашата родина ценена дестинация, трябва да се синхронизат и усилят действията за подобряване на обслужването - хотели, инфраструктура, безопастност, интересни пакети от преживявания и пр., и пр. Проблемът с логото е само "връх на сладоледа". Ей така, сейр да става!  

Факт е, че е практически невъзможна, а и стратегически неправилна стъпка да продаваш всичко на всички. В нашия казус това означава, че имаме прекрасни природни дадености за лежане на плажа, за спускане с разни екипировки по склоновете зиме и/или пък за трамбоване нагоре-надолу, както и безкраен брой културни обекти, но няма начин да го кажем с думи прости на хората по света, камо ли с едно лого. Аргументът тук би бил, че при този проект има "изобретени" плеяда "помощни" лога за отделните видове туризъм, но това само размива възприятията в по-голяма степен. И спецове от рода на Ал Рийс веднага биха подскочили в един глас, че всеки бранд следва да се фокусира в това, което най-добре умее да прави. За последните 20 години българският туризъм се специализира агресивно в предлагането на продукти по морето и то основно на ниската средна класа от Западна Европа (без да умаловажавам руския дял). Дори вътрешните клиенти, т.е. редовите българи, бяха сегрегирани във връзка с този хъс да се привличат баби германки и рояк зажаднели за евтини алкохол и жени тийнейджъри от Скандинавието и Великобритания. И изведнъж пък "Олеле!".  

Чудя се накъде сме тръгнали сега? Да бием Гърция и Италия в собствената им игра на културен туризъм?! Или пък Австрия със ски курорти?! Искаме да продаваме "разнообразие", т.е. не е ясно какво, на не е ясно кого, понеже от държавното ведомство, като са залагали задачата, са "забравили" да кажат на кого точно ще си продаваме туристическите услуги. Затова и резултатът е половинчат, но по-неприятното е, че това всъщност издава липсата на страгия още на етап бял лист, а ако изобщо очакваните резултати са толкова оптимистични, то те трябва да бъдат измерени поне след 10 години.. а тогава я нова концепция, я ново лого, я нови интереси.

За да отговоря post factum на един въпросите, поставен от най-надъхания шеф на проекта, който се питаше кое е "нещото", което би символизирало най-добре България, бих казал, че няма такова. Идват ми наум поне 20 предложения, но, вярвайте ми, ако се разходим по света ще съберем още 50 варианта, ако изобщо някой познава страната ни. Стоичков няма как да го турим най-отпред. Затова има едно решение - не слагаме нищо в логото. Интересен шрифт или абстрактна фигура, както са го решили редица други държави, наред със съседна Гърция, поставя нещата на друга плоскост. Защото какво имаме сега? 7 елемента в едно. И откъде накъде ни гони тоя хелиоцентризъм? Слъцето грее по цял свят и надали това е уникалното за БГ. Съгласен съм и с някои коментари, че, колкото и да не ни се ще, казанлъшката роза е непозната навън, което прави фактът, че е поставена във въпросното лого още по-любопитен. Листото (в дясно) и чадъра (в ляво) са още по не на място, понеже просто няма причина да са там. 

В допълнение, съвсем отскоро разбираме, че имало и сайт, който да популяризира България като туристическа дестинация, чиято цена за създаване и комуникиране наближава 5 млн. левчета. Какво са тук някакви си 1.4 млн.! Същите са наляти за около три години с почти 0 (или най-малкото съмнителен) резултат, поне според автора на представената на нашето внимание статия, защото нито някой (който би трябвало да го знае) го знае този сайт, нито пък той - сайтът - е в смислова и информационна връзка с другите дела и материали, които управляващият туризма е натворил.

Може и да не умувам повече, но както са казали много по-начетени и доказали се в работата си хора, брандингът не е "ракетно инженерство". Което от своя страна значи, че там някъде надълбокото той се крепи на няколко прости принципа. Един от тях, най-релевантният тук, е, че изграждането на марката е преди всичко стратегия, а не изцепка на системата тип "орел-рак-щука". "Стратегия" значи, че едната ръка знае какво прави другата, при това в дългосрочен план. Твърде много ще се радвам родният туризъм да върви напред и нагоре, нощ и ден, зиме и лете, така че да има хляб за повече хора и свежи кинти в хазната. Но само бегло засегнатите в този текст проблеми показват, че активностите в тази посока са излишно усложнени и съзнателно недомислени, защото очевидно има едни пари за усвояване, а не цели за постигане. В крайна сметка, драги зрители на това задочно ток-шоу, трябва да сме наясно, че няма да сменят логото, независимо на кого и на какво му прилича то! На авторите така или иначе им прилича на свършена работа, защото са направили каквото е казал клиентът, а публичната реакция им се струва "напълно очаквана"!  

Марковата контрареволюция

По принцип тук не съм си поставил за цел да коментирам филми, но не бих пропуснал лента, което се казва "Branded", ако и реалното й заглавие да е "Москва 2017". Въпреки не особено слухоприятните коментари на зрители както онлайн, така и офлайн, не удържах на изкушението да видя за какво чудо на руската мисъл става дума. 

Оказа се, че филмчето не само върти една изтъркана до крайност идея, но и го прави по някакъв повече от скучен маниер. Тоест то е всичко друго, но не и интересно. И като форма и като съдържание е направо непохватно и се чудя на акъла на американските актьори, които са се цанили да участват. Иначе има и епизодично българско присъствие, но това, което заслужва отбелязване е кутия шоколадови бонбони "Своге". Дори не знам какво да кажа на хората, които не са го гледали - да го видят ли, за да се запознаят с един лош пример на кино и послание на автора, или да си спестят близо две часа от живота за нещо по-полезно!

Фабулата е следната: Млад, преуспял маркетингов гуру "прогледва" за това колко са пагубни корпорациите и техните марки, след като бяга на село и му се присънва сън като на отците от Библията, в който убива "златния телец". Затова решава да спаси света и да направи така, че компаниите (особено тези от сектора на бързото хранене, които изпълняват пъклен план) да започнат метафоризирана война помежду си, докато се съсипят една друга, и накрая президентът на РФ забранява рекламата изобщо (!?). 

Само че, след пълната чанта с документални филми коментиращи или направо атакуващи комерсиализираното общество на Запада ("Корпорацията", "Цайтгайст", "Supersize me" и др.) и след безспорния успех на "Матрицата", "Американски психар" и дори на нарочно инфантилния, но напълно верен "9.99" на Фредерик Бегбеде (часто казано книгата е доста по-яка), "Branded" е като курсова работа на студент от последния ред. При това същият явно много зле е преписвал, докато се е мъчил над материала. Привкусът на антиутопия, които се опитва да придаде сценария показва, че докато по време на Студената война страхът от тоталитаризма поражда култови текстове като "1984" сред страните от западната част на Стената, то към днешна дата държавите от източната част очевидно се оплакват от това, към което винаги са се стремяли - по-богат и цветен живот, с избор и разнообразие. Братушки, сорри, но това си има цена! Освен антиутопия и теория на конспирацията, във филма, типично по руски, има и революция, насилие, унищожение и прочие крайности. И така от антиутопия, то си стана класическа утопия.

В крайна сметка всеки, който направи продукт, с цел да му се обърне внимание от възможно повече хора и затова да бъде продаван успешно, да бъде така добър да не се прави на критикар, тъй като посланието му умира още в зародиш! И на мен ми е ясно, че прекаленото брандиране и влиянието на рекламите - независимо дали са "тъпи" или пък супер креативни - върху деца (особено) и възрастни стига често до ексцесии, но авторите на подобни "нравоучителни" материали (като Наоми Клайн също влиза в тая графа) не са дообмислили доста детайли. Съществуването на марките, маркетинга изобщо и рекламата (като бизнес и като инструмент) са резултат от еволюцията на обществата и икономиките и са в естествен ход на нещата, колкото и неестествено да изглеждат. Човечеството винаги е било обект на различни пропаганди, манипулация, измами и най-вече на търговски трикове, но пък е оцеляло и все още има поне някакъв процент от хора по тая планета, които не ходят да ядат в заведенията за бургери. 

Нещо си гладен...?

"Глад" е друга дума за "любопитство", а любопитството (както гласеше една заставка на National Geographic TV) ни кара да откриваме нови неща и да се развиваме в определена от нас самите посока. Такива сме си като вид. Дори микробите и растенията се развиват и търсят по-добър живот и "реализация" под слънцето, а именно благодарение на техния импулс природата е еволюирала до разумна (уж) форма като човека. 

Какво да бъде посоката оттук-насетне е един не лош въпрос за размисъл през лятото. Макар че то едва сега започва, разносметките и изводите от изтеклия бизнес/учебен/личностен сезон са неизбежни. Те няма да увиснат във въздуха, защото само след няколко месеца ще се сблъскаме с едно ново начало. А дотогава чрез изводите си би трябвало да се подготвим поне психически за това, което следва или, още по-добре, за това, което бихме искали да следва.

На мен ми се налага да анализирам, да планирам и да препланирам почти непрекъснато, тъй като съм част от екип, който се грижи един образователен продукт да еволюира в правилната посока, т.е. да предлага трамплин за личностно развитие на млади хора тук, в наситеното с негативизъм БГ пазарно пространство. Предполагам, че ви прави впечатление, че повечето абстрактни картинки и иконографики по темата маркетинг и брандинг акцентират върху растежа - на пазарния ни дял, на продуктовото портфолио, на инвестициите и пр., и пр. Но мечтаното и преекспонирано "изстрелване" на бизнес-ракетата на компанията и марката ни не се случва случайно или пък по много странни и сложни пътища. Доста отдавна японците са прозряли очевидното - факторът, който прави нещата да се случват и добавя стойност към продукта не са роботите или милионите пари наляти в производство, а човекът и способността му да се учи и да подобрява вече измисленото, да иновира и да преодолява граници. Правилото се потвърждава само от бегъл поглед над най-мощните икономики в света - САЩ не спират да наливат пари в университетите си и в купуването на мозъци от чужбина, а във Финландия почти 100% от трудоспособното население е с висше образование. И повярвайте ми, високият жизнен стандарт там не е резултат само от производството на Nokia!     

В тази връзка, с немалка доза гордост, мога да съобщя, че след пет годишна забележителна история магистърската програма "Реклама и стилове на живот" на Нов български университет излиза да посрещне бъдещето с ново лице. Със старта на тазгодишната кандидатстудентска кампания програмата официализира (www.advertisingandbrandmanagement.org) и двумодулната си схема от курсове, посветени на рекламата, медиите, комуникацията и търговската марка. Целта беше да направим една крачка по-напред в опрактикяването, както го наричам аз, на обучението във високите етапи на образованието. Програмата е отворена както за практикуващи и сравнително добре подготвени маркетинг и комуникационни специалисти, които биха искали да обогатят арсенала си от знания и умения, така и за хора, за които материята на брандинга и комерсиалната комуникация е нова и непозната, но търсят информация, ноу-хау и самочувствие, които да им помогнат да се реализират в този сектор. Ние прозряхме, че към днешна дата ключовата дума, особено на магистърско ниво, е "занаят", поради което съчетахме успешно оптимален пакет от презентации на теоритични постановки с изцяло проектни форми на съвместна или индивидуална работа, като също така събрахме солидна група от действащи спецове, които да внесат в дадени курсове информация и казуси от първа ръка, т.е. от реалния фронт на действия. Колкото до брандинга, неговата нарастваща важност и многокомпонентност, поставиха пред нас на дневен ред задачата да съберем в една специализация серия от курсове, които максимално точно да отразят съвременните тенденции (налични дори и в България) на създаването и развитието на търговската марка. Всички тези благини са съпроводени с редица срещи и семинари, ръководени от действащи професионалисти от бранша, работи се с реални казуси относно реклами и промоции, осигуряват се изследователски проекти и непрекъснато се провокират знанията и качествата на студентите, за да почувстват те, че дипломата сама по себе си е едно нищо в сравнение с отплатата, която ще получат, когато употребяват наученото в професионалното си поприще.