НяКОЙ е хитър

Светът на брандинга е голям, пъстър и изненади дебнат отвсякъде. Той е толкова голям, колкото си го направим и затова е на практика безграничен във възможностите и модификациите си. Местната сцена е предимно скучна, но и ние си имаме значими попадения. 

Тяхното изброяване е тема на някаква друга публикация. Тук е място само за най-хитовата напоследък. Търговският нюх на тандема Кръстева-Пеевски не му изневерява дори и в тежките откъм публичност моменти, направо години (!?). Хората не са виновни, че обществото ги брандира с някакви си там думички и ги разнася (публикация) особено дигитално. Ако се даде разрешение за ползването на словната марка, изходът е ясен, повече няма да може току-така да се ползва тя върху различни видове медии и се притъпява остротата на посланието.

Хем лично, хем бизнес, както не е казал кръсникът от едноименния филм, а истинският, роден наш. С тези си действия семейството, първо, признава, че има общо с тоя бранд и, второ, пропуска факта, че КОЙ е етикет, препращащ към задкулисието като форма на управление на делата държавни и обществени. Да не би пък това да означава, че тандемът е в челните му редици? 

Принципно така и не стана ясно кой предложи гражданина за висш пост в структурите, отговарящи за сигурността (чия е друго поле за разсъждение), но поне може да се направи извод, че той не само може сам да се предложи, но и че за по-голяма точност въпросът трябва да се постави в множествено число. Ако този прецедент с патента стане правило, не знам какво следва - икономическо-политическите кръгове ще си запазят явно целия речник на българския език, за да няма тън-мън - никой няма право да говори ("на въпреки") безплатно! Мобилните оператори са го измислили.

Юбер алес!

"Не питай какво родината може да направи за теб, а питай, какво можеш ти да направиш за родината!", Дж.Ф.Кенеди се изкряска срещу надъхания за работа американски народ и го направиха малко по-малко жив. Това е история от 60те години на изминалия век, но в нея има някои обяснения за наличието на национално чувство дори в "котела" от раси, националности и интереси - САЩ. Виждаме в тези клесически думи употребата на най-действения глагол "правя" в едно изречение със съществителното "родина" (твърде вероятно е обаче Кенеди да е казал "държава"). Мен лично ми харесва напомнянето от страна на Кенеди на нещо, което е особено важно да си припомним днес в БГ - че има голяма доза договореност в създаването и поддържането на държавата. Тя трябва да прави неща, които ти сам не можеш да си осигуриш, пък не за разообразие, а задължително и ти следва да й отвърнеш със същото, според възможностите си. В това няма нищо лошо, грозно или несериозно. Ще напомня само, че присъщата у нас тарикатщина, т.е. всеки да си хитрува на гърба на системата, резултира в това 22 годинки след т.нар. "промени" да сме си още в "преход" (все по-малко ясно какъв и накъде).

Социалните проблеми и спорове, търсенето на индентичност и лутането от Запад на Изток и обратно през тези десетилетия съвсем логично изваждат на яве някои не чак толкова непознати феномени. Такъв е и национализмът или поне някаква негова форма. Честно казано, нямам забележки, нито против самия сайт bgvox, който е смислен, съдържателен и не толкова агресивен, колкото се предполага, като се вземе предвид пискливия тон на видни национал-агитатори. Допада ми и герила-формата на самопромотирането им - дразнещи стикери на места, където се събират млади хора, т.е. бъдещето на "родината". Е, има тенденциозни постове, но тава е очаквано. По-важното е друго. Цялата визия на стикерчетата е направо обида за комуникацията. Като започнем от черната рамка, която най-малкото напомня за "смъртоносните" надписи върху опаковките на тютюневите изделия, та се спрем на удивителните знаци - единият наличен, а другият - липсващ. Не разбирам защо "Спортувай!" е по-важно от "Обичай родината", докато очевидно посланието цели точно обратното, а още по не ми е ясно, каква е връзката между двете концепции, та са се събрали под един "покрив"! Оттук ми хрумват две неща. Според публикувано наскоро проучване, българинът (процентно) почти изобщо не спортува. Колкото до "родолюбието", поне 7 млн. са още тук, значи някак обичат нещото, наречено от авторите на стикера "родина". Последното го споменавам, тъй като тази точно думичка отдавна не циркулира из социо-лингвистичното ни пространство и ако имаше как, щяха да го махнат и от националния ни химн. Затова по тази тема не съм съгласен с bgvox. Би ми било любопитно някое от стоящите зад този проект лица да ми дефинира "родина". Правителството ли е, Стара планина ли е или Мадарския конник?

Да се обърнем и към факта, че две команди, които звучат като забрани и още три иконографики,  които са явно рестриктивни, са повече от много и предизвикват обратна реакция. Настроението, което лъха от общата композиция е подходящо за времето на Третия райх. Поради това е обречено. Нереално е в 21. век, в страна отворена към Европа и залята от интеренет да заповядваш, да командваш и да четеш конско, без да броим странния начин, по който това се прави!    

Дух волен, дух сидеров

Предполага се, че всички разпознавате фейса на централния нападател на малкия, но сплотен тим на "Атака". Пък и да не го правите, то отдолу с хубав, четлив шрифт си пише кой е собственика. По-важното е (първо) защо тази мила физиономия от седмици доминира кьошетата и сокаците на родните градове, че даже и междуградските пътища, и (второ) защо се усмихва (което не е често срещана картинка). 

Та, първият отговор е, че защото дойдоха избори и е време да видим какво ново ще ни покажат факирите на политическия маркетинг, които по традиция си знаят урока - плакати до спукване, някои от които доживяват чак до следващия вот, билборди, че е по-скАпо и по-голЕмо (разбирай престижно) и концерти на български рок и фолк "звезди" за наслада на душата народна (доколкото баба Лили попада в една от двете групи;-)). Вторият отговор си признавам, че ми струва малко повече усилия. Не е в стила на бат` (Не)Дволен Лидеров да пуска мили усмивки, тъй като от 6 години насам той иска да се позиционира като "лошия" в "страшния филм" на БГ-политиката. Този момент - ульбката - явно му е вменен от бандата ПР-ри, които са взели нещата в свои ръце, но мен повече ми се струва, че нещо го е заболяло и това е естествен израз на страданието му, а не мил жест към аудиторията.

Разбира се, всички тези глупости са очевидни за средностатистическия (останал в страната) избирател. Фокусът ми всъщност е насочен към надписа в жълто, в ляво на борд, който с весело шрифтче се опитва да ни грабне вниманието и съзнанието. Щото все пак накрая трябва и да се гласува! Дрезнещото в случая, което искам да коментирам като гражданин на съвременна европейска държава е думата "враг". Вярно е, че само допреди 60 години най-"напредналите" в еволюционно отношение държави са си сипели бомби една на друга, също е вярно, че само допреди 20 години по нашите земи беше "модерно" да се бориш със сърп и чук срещу класовия враг и империализма, но към днешна дата който употребява тази думичка би следвало да бъде определен като престъпник. Надписът - слоган, мото, хитра кеч-фраза, или както и да го наречем - има за цел да създаде впечатлението, че в България има война и хората са се наострили един срещу друг или по групи. За мен това е дори грубо нарушение на Конституцията, тъй като създава напрежение в претендираща за демократична държава (и то не само психологическо такова!). Мен лично ме обижда. Оказва се, че съм явно много тъп, щом се предполага, че ще му повярвам. Това пък, че дори връгът му знаел, че е "прав" също добавя негативи към пейзажа. Щом Волен бил прав, значи "врагът" е крив, т.е. невеж конформист, толерантен и жадуващ в тая страна най-сетне да спрат да се базикат с т.нар. етническа карта. Е, мерси, сега се наистина ме взеха за мезе! Е, евала и на комуникационните мозъци зад въпросната фраза! 

Иронията е, че точно този билборд се намира на 150 метра от един от входовете към кв. Факултета. Тъпотията е, че усмивката и "вражеското" настоение на пишман-политическия деец се отнасят като плюс към минус. Тъжното е, че в края на октомври тумба ощипани от съдбата отново ще отидат да гласуват (марак и с малки шансове за успех) за човека, който се изтупа от журналистическия нафталин с нечии парички, за да поведе 100-на лупени в защита на българската "кауза";-(. 

Маркетингът от стената

От доста време го гледам този надпис в квартала и той все ме напомня, че същестува и токава понятие като "политически маркетинг". За разлика от графитите, които имат за цел да репрезентират една (градска) култура чрез средствата на изкуството, тези, свързани с политически и/или социални каузи и светоусещания имат една нелека задача. В кратък, но много смислен формат трябва да изпратят на света съобщение кой за какво се бори и какви са ценностите, които изповядва в борбата си за внимание и влияние. Т.е. това не е просто един слоган, а да не забравяме, че и работният "плот" е ограничен. Защо обаче това е маркетинг? Еми щом си хабиш боята да се представяш по някакъв начин и то в прав текст, това не значи непременно, че пускаш на пазара продукция, но пък търсиш да привличеш нечий интерес и идентификация на гледащия надписа с ценностите или призивите на организацията-автор. Така съобщението би могло (теоретично поне) да доведе до по-голяма членска маса и до по-голям електорат, което си е чиста проба пазарен подход. Всъщност винаги като комуникираме, искаме да "пробутаме" нещо на някого.

Примерът, който съм дал тук не прави изключение, макар че ми напомня за една доста разпространена през 90-те години "триада", налична в района на паметника Левски и Софийския университет - "Хубен, Тошев, Петров" (или нещо от сорта). Последното е характерно с това, че тези трима образи щурмуват социума с "нахалството" си да пишат по столичните стени и то на всичкото отгоре именно собствените си имена. Не знам къде са се скрили вече тези тримцата, може би са вече в запаса, но wall-платформата никога няма да отмре като алтернатива на рекламирането във вестник или на билборд. На всичкото отгоре е почти без пари и доста по-трайна във времето. Горе-долу това виждаме в илюстрирания надпис и нека физономията на "червения" кандидат-депутат не ви хвърля в заблуждение, тъй като е близо до акъла, че БСП е последната политическа партия, която би използвала "Бог" под каквато и да е форма в своя комуникация. Надписът е на самодефиниралата се като "националистическа" формация "ВМРО", която съответно при последната изборна кампания не е имала необходимия ресурс, за да се рекламира достатъчно по електронни медии и подхожда "партизански", ползвайки стените и то в квартали, където аудиторията е по-склонна да "върже" на такова едно послание.

Тъй като ми е работа да разсъждавам предимно по опаковката и базовата структура, а не по пълнежа, мога само да отбележа, че "офертата" си има своите достойнства, тъй като е кратка и има рима. Така доста лесно се запомня и разпознава, отделно, че натиска в поредица определени бутончета в съзнанието на реципиента-избирател. Ако се замислим и задълбочим повечко, ще видим как съобщението е обратно градирано - от по-общото и трансцедентно "Бог", през стратегическото и по-лесното за възприемане "нация", та чак до "оперативно-техническото" - "организация". Че това е комуникация, основана на екзистенциалното е очевидно, но в чисто текстуален план хитрината е, че посоката на посланието върви така, че "читателят" да се припознае в последния, но отсъстващ елемент в надписа - индивидът, който ще се влее организацията, изпълнен с патриотични чувства и висок християнски морал.

Видно е, че копирайтърите все още имат какво да научат "на улицата".