Endless is enough

Рязко стана топло и логично дойде време да си задаваме въпроси на кой плаж ще положим морни тела през идния ваканционен период. С други думи, пак става дума за туризъм, само дето тия дни ми прави впечатление, че чуждият такъв работи със страшна сила да се комуникира у нас, за разлика от родния... всъщност, както винаги! Няма как да си обикаляш из София например и на да не попаднеш поне на 2-3 места на настойчивата "покана" да посетиш Турция, което се случва всяка година и дори (с магаборди като посочения) става все по-агресивно. Нямаме причини да не познаваме добре условията на южната ни съседка, защото мястото й на туристическата карта е достатъчно ярко оцветено. Там си имат от всичко необходимо по много, за да са атрактивни и са в правото си да го рекламират на близките пазари. "Турция безкрай" (ако и всъщност да е преведено от "limitless") е видима алюзия към едно вече доста остаряло филмче "Приказка безкрай", вероятно защото там имаш доста какво да видиш, да изпиташ и пак да се върнеш за още, когато поискаш да излезеш от колелото на (хамстера) ежедневието и да се потопиш в приказката на безгрижните изживявяния. Ако това ви се стори прекалено лирично отклонение от моя страна, то едно е сигурно и то без излишни думи - "безкрайно" ще продължават опитите на околните страни да ни отнемат от туристическия ни поток дори и от вътрешни клиенти. Може да не сме най-платежоспособната публика, но Гърция и Турция имат за всекиго по нещо. Имат и смислена политика, и традиции да правят нещата така, че да работят в тяхна полза. 

Няма да е пресилено ако кажа, че простотиите в туризма у нас в последните 20 години са проблем от ранга на застаряването и емиграцията. Тоест касаят националната сигурност. Защото тук не произвеждаме почти нищо, с което да сме конкурентни в очите на света, поне един туризъм да бяхме спретнали като хората, за да се тупаме по-гърдите с някакво покритие. Да се тръби наляво-надясно за това каква природа и какви разнообразни възможности имаме и в същото време реално никой нищо да не прави (имам предвид правителства, разбира се, но и не само) е разхищение на гласови струни и мастило. Нищо чудно, че секторът иска да има отделно министерство, с което да работи. По-надолу няма как да паднем - не само че плашим чуждите туристите, но се отнасяме към местните като с чужденци! Нали се сещате, че на никого не му и хрумва да задели пари за мегаборд, за да привлече българи в българските курорти. Защо? Защото "те тия и без това са си тука, ще ни дойдат самички".

Скандалите с логото, което следваше да представя България като туристическа дестинация в многото й форми и хубости стана флагман на липсата, а не на наличието на стратегия и дългосрочна визия как трябва да се случат нещата. Всичко друго е вятър и мъгла, от които си имаме предостатъчно. В един съвсем наскоро публикуван материал на сайта на Marketing Week, формулиращ "конституцията" на съвременната маркетингова практика, наред с другите важни и поучителни за родните мислители точки, има една особено критична - естествено първата от целия списък, а именно "Стратегия"-та. В нея ясно пише: "Great businesses look beyond the horizon. Great marketers have the vision to define the horizon".  Ха сега познайте младата двойка на борда накъде гледа! 

Шоу ми дъ йогурт

Свидетели сме на доста силно присъствие на родния трибагреник по улици и балкони. Причините в последните седмици са повече тъжни, отколкото приятни за споменаване. Флагът е особен вид символ, който е практически забранен от закона за използване като комерсиална марка, но спор няма, че влиянието му е по-силно от това на много лога или други елементи на марката. Очевидно Lidl използва националния празник на страната, за да отговори на зачестилите критики директно към веригата, и към други чужди компании в БГ, че продават чуждоземски марки, подбиващи местните продукти и че удрят по малкия градски бизнес с хранителни стоки. Гледам, че освен съвсем пресно видео и бая дебела брошурка са ми пуснали в пощата в същата стилистика, сакън да не изпусна от поглед новото им послание. Целта на мащабния рекламен импулс може да само една - опит да се направи "лично" обръщение към българския потребител, но в европейския контекст, в който така или иначе се намираме.  

Аз лично такива моми (като на калкана) не съм виждал в местния Lidl, а бих се радвал да има по-често;-), но отчитам позитивните намерения на веригата. Проблем е само, че с комуникация само няма да станат нещата, още повече че основната идея на рекламата им е "евтиното", което значи, че стоките не са непременно български. И моментът е лош, защото проблемите с не-българските електроразпределителни дружества рефлектират върху всички други сектори. В това съм убеден. Нашият потребител вече е свикнал да купува традиционни за земята му продукти, идващи обаче от чужбина, но ако има нещо общо в многозначните и често противоречиви протести из страната, то е, че налагането на "чуждото" на всяка цена не се възприема нито безропотно, нито за даденост. Надали потребителят ще увеличи доверието си с тази кампания, защото проблемите в комерсиализацията у нас са свързани с ниските доходи и затрудения бизнес, немалка причина за което имат експанзионно настроените компании, обиращи печалбата на съответния пазар. В някаква степен грозноватият блок, на който е цъфнал мегабордът, също подсказва за това недоволство, защото пейзажът в страната като цяло подсказва, че България е на опашката на Европа, може би именно заради някои грешни политики.

Зелена вода

Ясно е, че водата е прозрачна, дори не и синя, както я рисуват децата по картинките, но защо да не бъде и "зелена". Смисълът на заглавието не е, че водата не става за пиене и това е още една от много причини за негодувание спрямо локалния ресорен монопол, а че и в България бегло, но решително се прокрадва тренда всяка индустрия да мисли нещо в посока опазване на природата. Последното е доста странно, като се позамисли човек, тъй като има един известен парадокс, че тук сме дарени с огромен брой чисти, а и лечебни води, докато в същото време пилеем водата едва ли не по улицата и си я замърсяваме с каквото намерим под ръка. Съзнанието, че тя няма да свърши никога е доста измамно и не само държави в Африка сухи като тридневна баница с извара я ценят повече от нас. Все пак пиенето на бутилирана вода по света и нейното комерсиализиране е доста ново явление и което е още по-важно, доказано е, че комуникацията в този сектор има огромна роля в оформянето на потребителския избор. Оказва се, че "зелената" идея, чието изопачаване не е само българско явление, а е окепазена още при първите си проявления в Щатите през 70-те години на миналия век, може да работи чудесно и за "натуралните" продукти. Но трябва да се действа внимателно. Много западни брандове отдавна са вкарали природосъобразното поведение в производствения и комуникационния си подход. От една страна имаме внимание върху самия продукт - водата, нейното опазване и пречистване, за което се отделят средства, а от друга, имаме нейния носител и основен комуникатор - бутилката (разфасовката), която (може да) става все по-адекватна на "зеленото" поведение. Смачкването и многократните възможности за преработка на бутилките е само най-близката до акъла опция. Марката Volvic е първата, която пусна бутилка изградена от растителен материал, а Eden имат няколко образователни филмчета в Мрежата за кръговрата на водата и създаването на максимално чисто производство, което да не обезсмисля всички ползи от бутилирането и доставката на вода за пиене. 

Инициативана на "Банкя" от лятото на 2012-та (снимката е на автора) е похвална не заради "оригиналността" на идеята, а по-скоро заради възпитателния й ефект относно разделното събиране на отпадъците и рециклируемостта на опаковката. Особено много това касае малките и, бих казал, "подли" бутилчици, така лесни за изхвърляне до кофата или направо на тротоара. Винаги когато погледнем само пространството пред кой да е жилищен блок, осеяно с всевъзможни резултати от "цивилизация", ни става ясно за какво става дума. Първото "ясно" е, че настоящите поколения са на 90% изгубени за природосъобразността, но остава отговорността оттук-насетне хората от постиндустриалните поколения да имат по-сериозно отношение към проблема. Тоест да имат създадена култура и съпътстващите я навици, които могат да дойдат от работата на (второто "ясно"!) семейната среда. Със сигурност и бизнесът трябва да осигурава гласност, прозрачност и предимно пример (!) за отговорно отношение към ресурсите и околната среда, тъй като ако това не се случва, нищо чудно, че и у потребителите няма да има мотивация да правят каквото и да било по въпроса. Защото те винаги ще се оправдават с това как "големите" (в това число и политиците, и институциите) нехаят, защо тогава и аз "малкият" да се пъна да съм изряден!? Щото един ден, когато водата стане кът, ще се наложи да пием само уиски - да, ама не!  

Дайте само в очите да не си бъркаме!

Както стана ясно на 1 март, още едно издание от славната продуктова категория на "мъжките списания" е достъпно за българочетящия потребител. Това е ни повече, ни по-малко фамозния "Penthouse". За целите на промоцията "криейтива" си влиза в ролята и създава добре известните вече билбордове с едно око на оранжев фон, което е поставено така, че да наподобява (отдалеч поне) мястото, откъдето то и прилежащото му човешко тяло са излезли на бял свят. И мястото, където по традиция повечето мъже (ако са такива), къде съзнателно, къде подсъзнателно се намират през целия си живот. Дето се вика има "намигване" за характера на основните части от съдържанието и окото е послужило за двоен иконичен знак, че между кориците ще има жени, чиято роля е да привлекат мъжката аудитория да вземе и да почете.

Все съм чувал да сравняват окото с "прозорец" към душата, да го определят като една от най-важните части в тялото, защото с него възприемаме поне 80% от действителността, виждал съм го също така използвано като наподобяващо зърно на кафе или като символ на оптичните магазини. Примери много, но обсъжданият от мен - този на "Penthouse" надминава всичко. Нищо лошо, даже е хитроумно! Но като се замисля върху таглайна на въпросния билборд - "... из за четене", казвам "евала", тъй като с него рекламистите все пак напомнят, че родният език ще позволи окото не само да гледа, ама и да възприема писмен текст. Което дори след милиони години еволюция е второстепенна негова функция, а някои човешки индивиди дори не смятат за нужно да стигат въобще до нея. Теорията обаче свършва до тук. Спорадичният ми експриенс с другите списания от тази "елитна" група показва, че това, което има да се "чете" в тях е нищо повече от онова, което бълва жълтата преса (разбирай "Story", "Блясък" и пр). К`во да се прави, все пак рибата определя и вида и качеството на стръвта, а някои пък направо разчитат на динамит. Та така, разликата идва само и единствено от рамките на бюджетите, с които едните и другите се правят. В допълнение "Playboy" и сродните нему ежемесечници претендират да прокарват глобален лайфстайл с локални елементи на разсъждение. Всички те обаче взеха да ми се струват вече доста за една шепа пазар като българския, при това от по над 100 страници, че чак наричат потребителите си "читатели". Аз си признавам, че съм old school в това отношение и признавам за четене само това на книжки, за които в наши дни никой не ще да дава пари. Проблемчето идва от обстоятелството, че скуката и безсмислието от съдържанието на описваните списания се пренася в главите на "читателите". Друга тема е, че последните я си направят труда да "видят" 10% от писаното, я не. Моето мнение очевидно няма значение, щом като издателите се сметнали, че има хляб в пускането на пазара на още едно, макар и закъсняло, мъжко издание. Аудиторията сега има много по-голям избор, което ни доближава все повече до зрелите пазари. Принципно точно това ме притеснява, защото именно заради написаното в издания от този род броя на хората, които пишат "Подигото" и смятат, че Кафка е име на жена (във ВУЗ!), а Тони Стораро е най-известният съвременен поет няма да намалее. А напротив, пороят от бисери предстои. Мисълта ми е, че пазарният механизъм търсене-предлагане не винаги работи за повишаване на качеството.

Така попадаме на "новината", поместена на сайта на "24 часа", че злосторник е осквернил един от билбордите на новоизгряващия ''Penthouse", буквално бъркайки в "окото" му. Всъщност този инцидент е дал удобен повод за PR-активност около светлата дата на лаунчването на еротичната лъскавийка и както виждаме от снимката, атаката е от вандалски характер, без да е целяла главната фигура на афиша. То е ясно, че билбордите искат да ни извадят очите с провокацията и буквалността си, но дайте поне ние да не им отвръщаме със същото!