За пореден път попадаме в интересна статистика (във Vesti.bg). Вместо да ни лови кризата, ние пак сме наопаки и си строим молове с почти 100%-ова засилка, докато другите хорица, в другите страни от ЕС гледат да си сложат цедка на джобовете. При това сме на челното място за 2010-та, а по план в края на 2011-та г. ще си имаме още 16 бройки отгоре. За ужас на моята любимка Наоми Клайн (която сигурно не знае къде на картата е България) у нас стария синдром "ЦУМ му е майката", роден в годините на Соца, вилнее със страшна сила напук на всякакви антиглобализми и модерни контракултурни напъни. Защо е така не е ясно, поради което има стотици обяснения и всичките не/верни. Щом строят значи има хляб в тази работа, пък и ако се замислим, добре че идват инвеститори да строят молове, та да пооправят и пооблагородят някои части от градския пайзаж и инфраструктурата около обектите. Местните власти все се оправдават, че нямат силици за това. Моето скромно мнение относно феномена българско "молопоклоничество" залага на това, че имаме да си наваксваме години "западняшки" живот. Дори и след 21 лета преход и множеството интензивно пътуващи по света българи все още не се чувстваме консуматори на ниво. Проблемът е, че за сиренето трябват и пари, а (простете песимизма ми) нещата дори и без финансова криза у нас не са розови. "Беше по-зле преди" ще каже някой, а "можеше и да е по-добре" бих казал пък аз. Сега си имаме (доста) площади/площадки, на които да си демонстрираме какви сме страйвъри и как искаме да сме като другите, но, вярвайте ми, цената за това е доста по-висока отколкото в държавите-образци, в които сме се вгледали. За мен все пак интензивното строителство на места, на които предимно градското ни общество да демонстрира възможности, избор, ниво на цивилизация и свобода е любопитно и интересно, защото доста изследователи от години описват неговия характер и последици в развития свят, а пък ние го гледаме в реално време в самото му разгращане.
